Върховен касационен съд

гр. София, 24.01.2020 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение , в открито заседание на двадесет и девети октомври, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА

като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№2561 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Д. И. и Т. М. М. срещу решение от 22.02.2018 г. по в.гр.д.№3266/2017 г. на СГС. С решението в допуснатата до касационно обжалване част е потвърдено решение от 23.12.2016 г. по гр.д.№73561/2015 г. на СРС в частта, с която са отхвърлени предявените от И. Д. И. и Т. М. М. срещу „Юробанк България” АД искове по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за сумата от 24 669.53 лв., едностранно определена от ответника, надплатена сума по договор за кредит за покупка на недвижим имот №HL28112/2007 г., поради валутната разлика на швейцарския франк и лева за периода 19.10.07 г. - 27.11.15 г.
В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно поради необоснованост, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради нарушение на материалния закон. Посочва се, че въззивният съд не е изложил мотиви по твърдяната неравноправност на клаузите на чл.1, ал.1 и ал.3, чл.2, ал.1 и ал.3, чл.3, ал.1 и ал.3, чл.8, ал.2 и чл.12, ал.1 от процесния договор, като решението е неясно и постановено в нарушение на разпоредбата на чл.236, ал.2 от ГПК. Навеждат се доводи, че клаузите на чл.6, ал.2 и чл.23, ал.1 и ал.2 от договора не са уговорени индивидуално, същите са неясни и неразбираеми, банката не е предоставила и предварителна информация на кредитополучателите за промяна на курса на швейцарския франк и за наличието на риск от повишаване на размера на погасителните вноски, а приетото от въззивния съд в обратната насока не е съобразено с доказателствения материал и практиката на СЕС. Поддържа се, че процесният кредит е изтеглен и усвоен в лева и като такъв е следвало да се връща в лева, като изводите на въззивният съд, че кредитополучателите следва да понесат целия риск от покачване на валутата, която изобщо не са усвоили, е неправилен.
В съдебно заседание касаторът, чрез процесуалния си представител, поддържа касационната жалба като иска от съда да отмени обжалваното решение и уважи предявения иск по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, като претендира присъждане на направените разноски.
Ответникът по касация - „Юробанк България” АД, чрез процесуалния си представител, заявява становище за неоснователност на жалбата, по съображения поддържани и в открито съдебно заседание. Сочи, че исковата претенция по чл.55 от ЗЗД е недопустима, тъй като за да се претендира връщане на получено без основание въз основа на нищожна клауза, следва клаузата да бъде призната за нищожна, а не да е налице просто позоваване на нищожността. Поддържа, че процесният кредит е отпуснат в швейцарски франкове, в която валута следва да бъде и върнат, като клаузите на чл.6, ал.2 и чл.23 от процесния договор са индивидуално уговорени и не са налице предвидените в чл.146, ал.2 от ЗПП условия, респективно основания по чл.143, вр. чл.146 от ЗЗП, а са налице условията на чл.144, ал.2, т.1 от ЗЗП и тези за прилагане на хипотезата на чл.144, ал.3, т.1 от ЗЗП. Навежда доводи, че предметът на договора е ясен и категоричен, и отразява постигнатата обща воля на страните, респективно разпоредбите на договора не се нуждаят от тълкуване. Излага съображения, че промяната на обменните курсове е риск, който и двете страни поемат, съгласявайки се плащанията по съответния договор да се извършват в чужда валута, като за този риск ищците са били уведомени /чл.23 от договора/, а банката не е могла да знае или прогнозира динамиката на валутните курсове за дългия период на договора - експертната компетентност на банката се изразява при осъществяване на сравнителен анализ на факти, а не на база „ясновидски способности” и спекулативни предположения, още повече, че през периода 2007-2008 г. анализираните от банката финансово-икономически показатели и изявленията на лидерите на най-силните икономики на света ясно са показвали, че световната икономика е в разцвет и с прогноза за още по-добро развитие, която информация също е предоставена на кредитополучателите. Поддържа и направеното с отговора на исковата молба възражение за погасяване на претенцията по давност, с изтичане на тригодишен срок, както и доводите, че с исковата претенция се цели недопустима промяна в съдържанието на договора.
С определение №266 от 03.05.2019 г. решението в обжалваната част е допуснато до касационно обжалване по въпроса: Неравноправна ли е клауза от кредитен договор, с която всички вреди от валутните промени и валутният риск са в тежест само на потребителя и намират ли приложение за валутните разлики изключенията на чл.144, ал.3 ЗЗП.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и наведените от страните доводи, намира следното:
За да постанови решението в обжалваната част, въззивният съд е споделил мотивите на първоинстанционния съд, според които по силата на чл.6, ал.2 от процесния договор, кредитополучателите са се съгласили да поемат задължение да погасяват усвоения кредит във валутата, в която същият е разрешен и усвоен-швейцарски франкове. Посочил е, че така уговорената клауза не е неравноправна, тъй като с нея не се създава неравновесие между правата и задълженията на банката и кредитополучателите, с нея са отчетени интересите и на двете страни, доколкото разликата в курса купува и/или продава на швейцарския франк към лева може да носи ползи както на банката, така и на кредитополучателите, като това зависи от обективен факт, какъвто е курсът на валутата. Счел е, че не е неравноправна по смисъла на чл.143 от ЗЗП и клаузата на чл.23, ал.1 от договора, с която кредитополучателите са се съгласили да поемат всички рискове и вреди от промените и повишаването на курса на швейцарския франк, тъй като е допустимо страните да уговарят кредитът да бъде отпуснат в друга валута, различна от уговорената, като размерът й се определя като равностойност на уговорената по курс към датата на падежа, още повече, че кредитополучателят е имал интерес да получи сумата в лева с оглед използването му за закупуване на имот, на цена в лева. Препращайки към мотивите на СРС, въззивният съд, е посочил, че първоинстанционният съд е разгледал и се е произнесъл по нищожността на всички относими към предмета на спора клаузи. Приел е, че в договора волята на страните е ясно изразена, на разбираем език и е в интерес на двете страни, поради възможността за продължителния период на действие на договора за промяна на курса, като разликата може да носи полза както на банката, така и на кредитополучателите - курсът се влияе от икономически фактори, които са обективни, а не от субективната преценка на банката, а съгласно решение на Съда на ЕС от 20.09.17 г. по дело С-186/16 изискването на чл.4, §2 от Директива 93/13 ЕИО, че договорната клауза трябва да бъде изразена на ясен и разбираем език предполага, че при договорите за кредит финансовите институции трябва да предоставят на кредитополучателите достатъчна информация, която да им позволява да вземат решения, основани на добра информираност и благоразумие. Изложил е съображения, че това означава, че клауза, съгласно която кредитът трябва да бъде погасяван в същата чуждестранна валута, в която е бил договорен, се разбира от потребителя от формална и граматическа гледна точка, но и по отношение на конкретния й обхват в смисъл, че среден потребител, относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, може не само да установи възможното поскъпване или обезценяване на чуждестранната валута, в която кредитът е бил договорен, но и да прецени потенциално значимите икономически последици от подобна клауза върху финансовите задължения, като необходимата за това проверка следва да се извърши от националния съд. Изразил е становище, че в случая ищците са декларирали, че са били информирани от банката, че промяната на курс купува и/или продава на швейцарския франк към българския лев може да има за последица, включително и в случаите на чл.6, ал.2, повишаването на размера на дължимите погасителни вноски по кредита, изразени в лева, като напълно са приели да носят за своя сметка риска от такива промени и повишаване, и че са съгласни да поемат всички вреди /вкл. пропуснати ползи/, произтичащи от промяната на валутните курсове /чл.23, ал.1/. В този смисъл е достигнал до извод, че след като банката е предоставила предварителна информация на кредитополучателите, за промяната в курса и за наличието на риск от повишаването на размера на погасителните вноски и същите са приели да носят такъв риск, не може да се приеме, че клаузата е неравноправна, а и ищците са разполагали с възможността да закупят швейцарски франкове и от други банки или финансови институции.
Решението на въззивния съд е допустимо, като същото е постановено в съответствие с допустимия предмет на делото, ясно очертан от ищците чрез последователно поддържаните в исковата молба и в хода на производството твърдения за неравноправност на клаузите на чл.6, ал.2 и чл.23, ал.1 и ал.2 от процесния потребителски договор /за наличието на която съдът, с оглед константната практика на ВКС, следи и служебно - принцип, залегнал и в разпоредбата на чл.7, ал.3 от ГПК /ДВ бр.100/2019 г./ и искането за осъждане на ответника да върне заплатените му без основание, въз основа на нищожните клаузи, суми, като в този смисъл доводите на ответника за недопустимост на иск по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД /предвид липсата на предявен иск по чл.26 от ЗЗД/, не намират каквато и да е опора в закона, респективно възражението за недопустимост на производството се явява неоснователно.
Отговор на правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, е даден в решение №295 от 19.02.2019 г. по т.д.№3539/2015 г. на ВКС, ТК, Второ отделение. Според разрешението в цитираното решение, което се споделя от настоящия състав, неравноправна е неиндивидуално договорена клауза от кредитен договор в чуждестранна валута, последиците от която са цялостно прехвърляне на валутния риск върху потребителя и която не е съставена по прозрачен начин, така че кредитополучателят не може да прецени на основание ясни и разбираеми критерии икономическите последици от сключването на договора и когато при проверката й за неравноправния характер бъде констатирано, че въпреки изискванията за добросъвестност, тя създава във вреда на потребителя значително неравновесие между правата и задълженията на страните, произтичащи от договора, като в този случай за валутните разлики приложение не намират изключенията на чл.144, ал.3 от ЗЗП.
По правилността на решението:
Страните по делото са обвързани от облигационно правоотношение, възникнало по Договор за кредит за покупка на недвижим имот №HL28112/19.10.2007 г., съгласно който банката предоставила на кредитополучателите кредит в швейцарски франкове, в размер на равностойността в швейцарски франкове на 107 880 лева по курс „купува” на швейцарския франк към лева на банката в деня на усвояване на кредита /чл.1 от договора/. Разрешеният кредит бил усвоен на 24.10.2007 г. по блокирана сметка франкове /чл.2, ал.1/, чрез превалутиране на сумата служебно от банката в лева, по търговски курс „купува” на швейцарския франк към лева на банката в деня на усвояването и била преведена по открита в банката сметка на кредитополучателите в лева /чл.2, ал.3/. Съобразно чл.6, ал.2 от договора, погасяването на кредита се извършва във валутата, в която същият е разрешен и усвоен - швейцарски франкове, като в случай, че на съответния падеж на погасителна вноска по главницата и/или лихвата кредитополучателят не е осигурил дължимата сума в швейцарски франкове по сметката си по чл.2, ал.1, но има средства в лева по свои сметки в банката, погасяването на кредита се извършва с тези средства след служебно изкупуване от банката на дължимите швейцарски франкове по курс „продава” на банката за швейцарския франк към лева, за което кредитополучателят с подписването на договора е дал своето неотменно и безусловно съгласие и оправомощава банката. В чл.21 от договора било постигнато съгласие, че кредитополучателят има право да поиска от банката да превалутира /промяна на валутата, в която се изчислява стойността на задължението, при което следва да се приложи съответния лихвен процент, приложим за новата валута на кредита при изчисляване на лихвата по същата – чл.22/ предоставения му кредит в швейцарски франкове, съответно в лева по обявения курс „купува” на банката за швейцарски франкове на датата на превалутирането, като се съгласява банката да прилага по отношение на превалутирания кредит лихвените проценти, обявени от нея за съответната валута, а за услугата кредитополучателят се съгласява да заплати съответна комисионна. В чл.23, ал.1 от договора кредитополучателят декларирал, че е запознат и съгласен с обстоятелството, че промяната на обявения от банката курс купува и/или продава на швейцарския франк към българския лев, както и превалутирането, могат да имат за последица, включително в случаите на чл.6, ал.2, повишаване на размера на дължимите погасителни вноски по кредита, изразени в лева, като напълно приема да носи за своя сметка риска от такива промени и повишаване, както и че е съгласен да поеме всички вреди /включително и пропуснати ползи/, произтичащи от промяната на валутните курсове и новите лихви, приложими по превалутирания кредит. С ал.2 на чл.23 от договора, кредитополучателят декларирал и че е изцяло запознат и разбира икономическия смисъл и правните последици на разпоредбите на чл.6, ал.2 и чл.21-23 от договора, както и че е съгласен с настъпването им.
В случая е безспорно, че предоставеният на ищците ипотечен кредит не е предназначен за извършване на търговска или професионална дейност, поради което ищците имат качеството на потребители по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП, а банката – ответник съответно се явява търговец по смисъла на §13, т.2 от ДР на ЗЗП. С оглед въведеното в исковата молба основание на исковете по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД и последователно поддържаните от страните становища, спорни по делото се явяват въпросите относно: били ли са уговорени индивидуално процесните клаузи на чл.6, ал.2 и чл.23, ал.1 и 2 от договора за кредит, прехвърлени ли са изцяло последиците от валутния риск върху ищците, съставени ли са процесните клаузи по прозрачен начин, въз основа на ясни и разбираеми критерии за икономическите последици и нарушен ли е от ответника принципът на добросъвестност.
Съгласно разпоредбата на чл.146, ал.1, ал.2 и ал.4 от ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, като не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия, а тежестта на доказване, че определено условие на договора е индивидуално уговорено, е на търговеца. В случая посочената презумпцията не е оборена – както въз основа на съдържанието на оспорените клаузи /подписването на договор за банков кредит от потребителя не освобождава банката от задължението й да докаже, че намиращи се в договора клаузи, оспорени от потребителя като неравноправни, са били индивидуално уговорени с него/, така и с оглед липсата на ангажирани от банката доказателства, потребителите да са могли да изразят становище по съдържанието на договора, вкл. по посочените клаузи, както и да са имали възможност да повлияят върху тях. Процесният договор за кредит е сключен в швейцарски франкове при очевидна необходимост за ищците от паричен ресурс в лева /с оглед целта на договора за кредит/, при клауза в договора, възпрепятстваща реалното предоставяне на паричния ресурс в швейцарски франкове /сметката в швейцарски франкове е блокирана/, респективно договорът е сключен в посочената валута, само поради по-ниския лихвен процент на кредита в швейцарски франкове. При сключване на договора, на ищците е била предоставена информация, че е възможна промяна на обявения курс на банката купува/продава на швейцарския франк и че това ще рефлектира върху размера на дълга в лева. Не е предоставена обаче каквато и да е информация относно: Какви ще са икономическите последици за задълженията по договора при значителна обезценка на лева спрямо швейцарския франк, какви са очакваните прогнози относно промяната на курса швейцарски франка/лев, с каквато информация банката, с оглед професионалната й и експертна дейност, е следвало да разполага, както и какви действия могат да предприемат кредитополучателите за минимизиране на риска /напр. чрез застраховане/. Действително, както и твърди процесуалният представител на ответника по касация, експертната компетентност на банката се изразява при осъществяване на сравнителен анализ на факти, а не на база „ясновидски способности” и спекулативни предположения. Именно въз основа на високия професионализъм и експертен потенциал на служителите на банката /с които последната очевидно разполага/, анализът на обективно съществуващите и осъществили се в световен икономически план към момента на сключване на договора факти /напр. кризата в рисковото ипотечно кредитиране в САЩ, започнала през 2006 г./, а не на целящите да внесат успокоение изявления на политически лица, било то и лидери на най-силните икономики в света, е следвал да доведе, а и вероятно е и довел до извод /с оглед широкото предлагане на процесния кредитен продукт и очакваната значителна печалба/, че е налице трайна тенденция за устойчив и значим спад на курса на лева спрямо швейцарския франк. В този смисъл за настоящия състав е несъмнен изводът, че ответникът по касация е могъл и е бил длъжен да предвиди устойчивият темп на поскъпване на швейцарския франк, за което и за икономическите последици, от което, е следвало да уведоми кредитополучателите, но такова уведомяване липсва - предоставената от банката информация е била недостатъчна, ищците да преценят дали да носят валутния риск /който с оглед изложеното дотук несъмнено са поели изцяло/ при нисък лихвен процент по кредита или да получат кредит при по-висок лихвен процент, но без да носят валутния риск, като ищците не са защитени и от клаузата на чл.21 от договора – упражняването на правото на превалутиране е предпоставено от съгласие на банката. Ищците като средни потребители – относително осведомени и в разумни граници наблюдателни и съобразителни, не биха могли въз основа само на предоставената им информация да преценят потенциално значимите последици от поетия от тях валутен риск, което ги е принудило да се съгласят с предварително установените от банката условия, без да могат да повлияят на съдържанието им, вкл. и по отношение на декларираните в договора обстоятелства. Ето защо и при липсата на ясни и разбираеми критерии за икономическите последици, не може да се приеме, че клаузите, свързани с носенето на валутния риск, са уговорени по прозрачен начин, а при установеното по делото фиктивно предоставяне на паричните средства в швейцарски франкове и при липса на предоставяне на достатъчна информация, банката е действала в нарушение на принципа на добросъвестност. Изложеното води до извод за неравноправност на спорните клаузи на основание чл.143, т.19, вр. чл.146 от ЗЗП /преди изм. с ДВ бр.100/2019 г./ и невъзможност за приложение на разпоредбата на чл.144, ал.3, т.1 от същия закон, като следва да се отбележи, че установената с императивни норми засилена защита на потребителите по никакъв начин не може да се квалифицира като вмешателство в гражданските отношения и като недопустима промяна в съдържанието на договора.
Предвид установеното, при начална липса на основание по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, са заплатените от кредитополучателите за периода 19.10.2007 г. – 27.11.2015 г. суми по курса на швейцарския франк към лева, надвишаващ курса, определен в договора при усвояването на сумата, които суми, съгласно приетото по делото заключение на вещото лице, са в размер на 24 699.53 лв. Съгласно разясненията, дадени в т.7 от ПП на ВС от 28.05.1979 по гр.д.№1/1979 г., давностният срок за вземанията по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД е общият пет годишен срок по чл.110 от ЗЗД и тече от момента на получаване на плащането, като в този смисъл доводите за приложение на кратката тригодишна давност не могат да бъдат споделени. В случая исковата молба е подадена на 27.11.2015 г., като искът обхваща вземания за извършени плащания при начална липса на основание, първото от които е направено на 24.11.2007 г., поради което за периода 19.10.2007 г. – 27.11.2010 г., вземания в размер на 5 611.72 лв. са погасени по давност и в тази част възражението на ответника по касация се явява основателно. Исковете по чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД са основателни за сумата от 19 087.81 лв., платени без основание през периода 27.11.2010 г. – 27.11.2015 г., вследствие на валутната разлика между швейцарския франк и лева.
Доколкото не се налага извършване на нови или повтарянето на съдопроизводствени действия, спорът, на основание чл.293, ал.2 вр. ал.1 от ГПК, следва да бъде разрешен по същество от касационната инстанция, като след частична отмяна на въззивното решение, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците сумата от 19 087.81 лв., платени без основание през периода 27.11.2010 г. – 27.11.2015 г., вследствие на валутната разлика между швейцарския франк и лева, ведно със законната лихва от 27.11.2015 г. до окончателното изплащане.
В частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение, с което са отхвърлени предявените от И. Д. И. и Т. М. М. срещу „Юробанк България” АД искове по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за сумата от 5 611.72 лв., платени без основание през периода 19.10.2007 г. – 27.11.2010 г., вследствие на валутната разлика между швейцарския франк и лева, ведно със законната лихва от 27.11.2015 г. до окончателното изплащане, решението следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора, ответникът по касация дължи на касатора направени разноски пред ВКС в размер на 3 231.10 лв., както и направени разноски по иска по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД пред въззивния и първоинстанционния съд, в общ размер на още 5 743.71 лв., изчислени и на база пълния заплатен от ищците адвокатски хонорар пред двете инстанции, така, както е уговорен, предвид липсата на основания за прилагане на разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, с оглед фактическата и правна сложност на делото и осъществените от процесуалния представител процесуални действия.
Касаторът дължи на ответника по касация направени разноски пред ВКС в размер на 328.70 лв.
Мотивиран от горното Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
ОТМЕНЯ решение от 22.02.2018 г. по в.гр.д.№3266/2017 г. на СГС в частта му, с която е потвърдено решение от 23.12.2016 г. по гр.д.№73561/2015 г. на СРС в частта, с която са отхвърлени предявените от И. Д. И. и Т. М. М. срещу „Юробанк България” АД искове по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за сумата от 19 087.81 лв., платени без основание през периода 27.11.2010 г. – 27.11.2015 г., вследствие на валутната разлика между швейцарския франк и лева, ведно със законната лихва от 27.11.2015 г. до окончателното изплащане, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Юробанк България” АД[ЕИК] да заплати на И. Д. И. [ЕГН] и Т. М. М. [ЕГН] на основание чл.55, ал., пр.1 от ЗЗД, сумата от 19 087.81 лв., платени без основание по Договор за кредит за покупка на недвижим имот №HL28112/19.10.2007 г., през периода 27.11.2010 г. – 27.11.2015 г., вследствие на валутната разлика между швейцарския франк и лева, ведно със законната лихва от 27.11.2015 г. до окончателното изплащане.
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 22.02.2018 г. по в.гр.д.№3266/2017 г. на СГС в частта му, с която е потвърдено решение от 23.12.2016 г. по гр.д.№73561/2015 г. на СРС в частта, с която са отхвърлени предявените от И. Д. И. и Т. М. М. срещу „Юробанк България” АД искове по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за сумата от 5 611.72 лв., платени без основание през периода 19.10.2007 г. – 27.11.2010 г., вследствие на валутната разлика между швейцарския франк и лева.
ОСЪЖДА „Юробанк България” АД[ЕИК] да заплати на И. Д. И. [ЕГН] и Т. М. М. [ЕГН] сумата от 3 231.10 лв., направени разноски пред ВКС и сумата от още 5 743.71 лв., направени разноски по иска по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД пред въззивния и първоинстанционния съд.
ОСЪЖДА И. Д. И. [ЕГН] и Т. М. М. [ЕГН] да заплатят на „Юробанк България” АД[ЕИК] сумата от 328.70 лв., разноски пред ВКС.
Решението не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.