Върховен касационен съд

Съдебен акт

Р Е Ш Е Н И Е
№ 47
София,31.07.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение , в съдебно заседание на деветнадесети май две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
при секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 673 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. Б. Н., П. Б. Н. и Б. Б. Н., действащи чрез законния си представител А. П. Д., представляван и от адв. И. Ц., срещу решение № 87 от 27.09.2018г. по в.т.д. № 188/2018г. на Апелативен съд – Бургас, с което е отменено решение № 144 от 30.04.2018г. по т.д. № 296/2017г. на Окръжен съд – Бургас и е отхвърлен предявеният от касаторите против „Свинекомплекс Крумово Градище” АД иск за отмяна на решенията, взети на проведеното на 15.06.2017г. общо събрание на акционерите, и касаторите са осъдени да заплатят на „Свинекомплекс Крумово Градище” АД разноски за двете инстанции в размер на 2475 лева.
Касаторите излагат довод за липса на мотиви в подкрепа на крайния извод на съда, че при наследяване на налични поименни акции сънаследниците придобиват идеални части от всяка акция и се легитимират като сънаследници на акциите до момента, в който извършат доброволна делба помежду си. Считат, че чл.177 ТЗ не означава, че наследените членствени правоотношения, обективирани в множество акции, не могат да бъдат разпределени между няколко лица, тъй като тази разпоредба са отнася за хипотеза, в която се наследява една единствена акция. Сочат, че според трайната съдебна практика акциите следва да се разглеждат като по-близки до вземанията, а не до движимите вещи, и поради това следва да се наследяват по подобие на вземанията, като се разпределят между сънаследниците пропорционално на наследствения им дял, а не да се наследяват като вещите – в съсобственост. Поддържат, че за наследяването на безналични акции съществува изрична нормативна уредба, според която откриването на сметка на наследника в Централен депозитар се извършва дори и да липсва договор за доброволна делба на акции, стига да бъде представен документ, въз основа на който може да бъде определен броят на финансовите инструменти, които акционерът е придобил по наследство /чл.172а ал.1, т.4, б. „б” от Правилника за дейността на Централния депозитар/. Считат, че не следва да се прави разлика между наследяването на налични и на безналични акции, тъй като имат една и съща функция, поради което изричната нормативна уредба за наследяването на безналичните акции следва да бъде приложено по аналогия по отношение на наследяването на налични акции при отчитане на съответните специфики. Поддържат, че следва да бъдат отчетени и практическите резултати и реалното въздействие на един подобен спор и неговото евентуално разрешаване по всеки един от двата начина както върху правната сфера на сънаследниците, така и върху търговското дружество. Считат, че възприемането на тезата за придобиване на всяка една от акциите в съсобственост от сънаследниците би означавало, че правата по всяка акция следва да се упражняват по реда на чл.177 ТЗ, което при несъгласие на някой от наследниците би довело до невъзможност да се упражняват правата по акциите и да се прекрати съсобствеността чрез доброволна делба, при положение че съдебната практика отрича възможността за съдебна делба. Поддържат, че акциите са по-близки по своята правна същност до вземанията, а те се наследяват в режим на разделност. Сочат, че както правната, така и житейската логика повелява всичко, което би могло да бъде поделено между наследниците, да им бъде разпределено, а не да възниква съсобственост, която впоследствие ще трябва допълнително да се прекратява. Считат, че чл.177 ТЗ се отнася до хипотезата, в която една акция се притежава от няколко лица, като в този случай акцията не може да бъде поделена на дробни части или пък правата по акцията да бъдат разпределени между съсобствениците, но не се отнася за случаите на множество акции, чийто брой надвишава многократно броя на наследниците. Твърдят, че разпределението на множество налични акции от един и същи клас не би предизвикало правно или техническо затруднение, тъй като се свежда до обикновено математическо изчисление. Освен това сочат, че само по този начин наследниците, които са придобили акции, ще могат да упражняват адекватно имуществените и неимуществените си права, както и да участват в управлението и контрола над дейността на дружеството. Молят обжалваното решение да бъде отменено.
Ответникът „Свинекомплекс Крумово Градище” АД, представляван от адв. С. Б., оспорва касационната жалба. Поддържа, че в Закона за наследството се урежда един общ режим за наследяване на притежаваното приживе от наследодателя имущество и липсата на изрична правна норма, уреждаща спецификите при наследяването на вземанията и на ценните книги не легитимира касаторите да търсят създаването на съдебна практика за извеждането на нарочно придобивно основание или придобивен способ, касаещ наследяването на наличните поименни акции. Излага съображения, че разпоредбата на чл.177 ТЗ се отнася за всяка една акция от наследствената маса, която по силата на наследяването преминава в съсобственост на няколко лица и неделимостта на акцията води и до неделимост при упражняването на инкорпорираните в нея права. Счита, че наличието на изрична правна норма, уреждаща отношенията по наследяване от няколко лица на акции от капитала на дружество, което изцяло прегражда възможността за касаторите и за съда да търси по тълкувателен път друг ред на уреждане на тези отношения. Поддържа, че акциите не са вземания, респ. не отразяват вземане за стойност, а често обективират различни права, които от своя страна нямат нищо общо с правната природа на вземанията. Твърди, че за безналичните акции е предвиден специален режим по силата на нарочен закон и предвиденият в ТЗ общ режим на издаване и разпореждане с акции е изключен с изричната императивна разпоредба на чл.178, ал.2 ТЗ, поради което в качеството си на „специален” режимът, касаещ безналичните акции, не намира приложение по отношение на наличните акции. Поддържа, че при наличните поименни акции подобен „автоматичен” ефект на разпределение е невъзможен, тъй като от момента на приемане на наследството между наследниците възниква съсобственост върху всяка една акция, която с оглед вида си предполага съсобственост и върху всяка ценна книга, представляваща движима вещ. Във връзка с оплакванията на касаторите за неправилно прилагане от въззивния съд на чл.177 ТЗ сочи, че е недопустимо и лишено от всякакво законово основание домогването да се третира по различен начин съсобствеността върху налични акции в зависимост от броя на съсобствените акции, броя на съсобствениците и възможността, респ. невъзможността за точно поделяне на акциите между съсобствениците. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.
С определение № 106 от 24.02.2020г., постановено по настоящото дело, е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК касационно обжалване на въззивното решение по материалноправния въпрос: „При наследяване на налични поименни акции какво придобива всеки един от наследниците – индивидуална собственост върху реален брой акции, пропорционален на наследствения му дял, или идеална част от собственост върху всяка акция?”
Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното:
Въззивният съд е приел за безспорно, че наследниците на починалия акционер Б. Н. притежават по 1/6 идеална част от наследеното имущество, като спорът е относно собствеността върху 991 броя поименни акции от капитала на ответното дружество, получени в наследство. Посочил е, че в книгата на акционерите наследниците са вписани, всеки от тях, като притежател на по 1/6 идеална част от тези акции, както и че правата по съвместно притежаваните акции от капитала на дружеството се упражняват заедно от всички съсобственици чрез упълномощен представител по чл.177 ТЗ, както и че не е постигнато съгласие между наследниците за упълномощаване на общ пълномощник по смисъла на чл. 177 ТЗ, а не е извършена и доброволна делба между съсобствениците. Приел е за установено и че ищците не са вписани като самостоятелни акционери – притежатели на самостоятелни поименни акции в книгата на акционерите, и не са допуснати до участие в общото събрание на ответното дружество от 15.06.2016 г. с упълномощен само от тях представител – Ж. Т..
Въззивният съд е посочил, че основният спор между страните е дали получените при наследяването акции могат да се разпределят между ищците реално, по 1/6 част от тях /т. е всеки да е придобил при наследяването по 165 бр.акции/ или такова придобиване не може да се приеме и акциите се притежават в съсобственост, като всеки от тях притежава по 1/6 идеална част от всяка акция, като този въпрос е определящ и за начина на упражняване на правата им като акционери – всеки самостоятелно или всички с общ пълномощник по реда на чл. 177 ТЗ, за да е основателен предявеният иск по чл. 74 от ТЗ. Посочил е, че нормативната уредба на акцията посочва трите й значения: част от капитала на акционерно дружество – чл. 158 ТЗ, титул за участие в акционерно дружество – чл.181 ТЗ и ценна книга – чл. 175 ал.1 от ТЗ, както и че като титул за участие в АД акцията материализира основните права, които акционерът има като член – право на глас в общото събрание, правото на дивидент и правото на ликвидационен дял. Посочил е също, че наличната поименна акция се разглежда и като диспозитивен документ, който материализира членството. Приел е, че като носител на членствено правоотношение акцията е неделима, а, ако принадлежи на няколко лица, те упражняват правата си по нея чрез пълномощник съгласно чл. 177 ТЗ. Изложил е съображения, че доколкото акцията като ценна книга включва два вида субективни права – права върху ценна книга и права по ценна книга, респ. вещни и членствени права, като последните са с неимуществен характер, е налице съпритежание на права, когато тя принадлежи на няколко лица. Достигнал е до извод, че членството в дружеството е неделимо, принадлежи общо на съпритежателите на акцията и правата се упражняват съвместно. Позовал се е на съдебната практика – опр. № 94 от 09.03.2011г. по ч.гр.д. №24/2011г. на ВКС, І ГО, според която е недопустима съдебна делба, и на постановеното по чл. 290 ГПК решение №62/28.06.2017 година на ВКС І ТО, според което при наследяване на налични поименни акции сънаследниците придобиват идеални части от всяка акция и се легитимират като сънаследници на акциите до момента, в който извършат доброволна делба помежду си. Приел е, че доброволната делба има значение за изясняване кои акции се придобиват в индивидуално притежание от всеки сънаследник, като се посочат номерата на акциите, придобити от всеки сънаследник; с тези номера акциите се вписват в книгата на акционерите на името на придобилия ги акционер и така всеки се легитимира като такъв. Поради това въззивният съд е заключил, че самото наследяване не легитимира ищците като индивидуални притежатели на основание наследяване на равен брой акции - в конкретния казус по 165 бр. поименни акции за всеки, а акциите са получени от тях в съпритежание по 1/6 идеална част от всяка поименна акция, получена в наследство, и упражняването на правата върху тях следва да се извършва по реда на чл. 177 ТЗ. По тези съображения въззивният съд е приел, че ищците нямат качеството на акционери в ответното дружество като индивидуални притежатели на основание наследяване по 165 бр. поименни акции от капитала, не е налице представителство на всички наследници от общ пълномощник съгласно чл. 177 ТЗ и поради това предявеният иск по чл. 74 от ТЗ е неоснователен.
По поставения материалноправен въпрос:
Съгласно чл.181 ТЗ акцията материализира основните права, които акционерът има като член в АД, изразяващи се в правото му на глас в общото събрание, правото на дивидент и ликвидационен дял. Тези права на общо основание са наследими и при смърт на наследодателя – акционер притежаваните от него акции преминават върху наследниците му. При наследяването като универсално правоприемство към наследника преминава цялата съвкупност от прехвърлими имуществени права и задължения, притежавани от наследодателя към момента на смъртта му.
Когато наследниците са няколко, по силата на универсалното правоприемство към всеки от тях преминава идеална част от това имущество, от всеки негов елемент, определена съобразно вида на наследяването. В обхвата на наследствената общност, която възниква между наследниците, се включват вещните права, неделимите задължения, правата върху интелектуалната собственост и всички останали прехвърлими права, като изключение е налице само по отношение на делимите наследствени задължения и вземания.
Акцията е неделима и може да принадлежи на няколко лица, в какъвто смисъл е изричната разпоредба на чл.177 ТЗ. Такова съпритежание на една акция може да възникне както по силата на прехвърляне, така и по силата на наследяване. Когато част от наследствената маса са повече от една акции, те се включват в наследствената общност, която се придобива от наследниците, като по силата на наследяването по отношение на всяка акция възниква съпритежание. Не е налице основание да се приеме, че в този случай не намира приложение чл.177 ТЗ. Всяка акция материализира самостоятелни членствени права, които може да са различни, поради което може да бъде самостоятелен обект на разпореждане. С оглед на това обект на наследствено правоприемство е всяка отделна акция, а не съвкупност от акции. Предвид изложеното не може да се приеме, че акциите, попадащи в наследствената маса, при наследяване се разпределят автоматично между наследниците съобразно дела им в наследството. В тази връзка следва да се отбележи, че според преобладаващото в правната теория становище, когато акцията е налична ценна книга, тя има и качеството на вещ, която може да бъде обект на правото на собственост, макар правото на собственост върху акцията като ценна книга да е второстепенно спрямо материализираните в нея облигационни права - правата по акцията, които могат да бъдат упражнени с притежаването на фактическа власт върху нея. Поради това при наследяване на налични акции съсобственост възниква и по отношение на ценните книги като вещи , което прави невъзможно автоматичното им разделяне .
Акцията като ценна книга, която удостоверява, че притежателят й участва с посочената в нея номинална стойност в капитала на дружеството, и като титул за участие в акционерното дружество, с произтичащите от това членствени права, част от които са неимуществени, се различава от вземанията като обект на гражданските правоотношения и по силата на изрична норма е неделима. С оглед на това не е налице основание за прилагане по аналогия на режима на наследяване на вземания по отношение на акциите. В тази връзка настоящият състав намира, че въпросът за наследяването на акции следва да намери принципен отговор, който не е обвързан с това дали наследяваните акции с оглед броя, вида и класа им, броя наследници и дела им в наследството, може да бъде разпределен между тях.
Различен извод не може да бъде изведен по аналогия и от правилата относно наследяването на безналичните акции. Предвидените в чл.172 и чл.172а от Правилника за дейността на Централния депозитар специални правила по отношение на безналичните акции не могат да обосноват извод, че такива акции се наследяват в режим на разделност, аргумент за което е изискването по чл.172, ал.1, т.3 от същия за представяне на договор за доброволна делба между сънаследниците. Тези разпоредби уреждат единствено реда, по който може да бъде прекратена съсобствеността върху такива акции и да бъдат упражнявани правата върху тях.
По изложените съображения на поставения материалноправен въпрос настоящият състав дава следния отговор: При наследяване на налични поименни акции всеки един от наследниците придобива идеална част от всяка акция, съответстваща на дела му в наследството, а не реален брой акции, пропорционален на наследствения му дял.
По основателността на касационната жалба:
В настоящия случай предявеният иск с правно основание чл.74 ТЗ е основан на твърдения, че упълномощеният от ищците, всеки от които притежава по 165 броя обикновени поименни акции с право на глас, представител не е бил допуснат от ответника да присъства на проведеното на 12.05.2017г. общо събрание, че общото събрание изобщо не е проведено на мястото, датата и часа, в което е обявено, а дори и да се установи, че такова е имало, то е било проведено в нарушение на чл.220, ал.1 вр. чл.181, ал.1 ТЗ и чл.5, ал.4 от устава на дружеството. Изложено е и твърдение, че от протокола за взетите решения няма данни да са били представяни и да е правена проверка за притежаваните акции и за отразяването им в акционерната книга, което е в нарушение на чл.22, ал.2 от устава. Поддържа се още, че в нарушение на чл.224, ал.1 ТЗ ищците не са допускани до сградите на дружеството, нямат и не са имали и достъп до документите за общото събрание.
Съгласно решение № 62 от 28.06.2017г. по т.д. № 298/2016г. на ВКС, ТК, I т.о., което настоящият състав споделя, ищците в качеството си на наследници на акционер в ответното дружество са легитимирани да предявят иск по чл.74 ТЗ за отмяна на решения на общото събрание на дружеството, дори и да притежават идеални части от акции в дружеството.
С оглед отговора на правния въпрос, по който беше допуснато касационно обжалване, искането за отмяна на обжалваното решение на общото събрание на акционерите поради недопускане на представителя на ищците да присъства на провеждането му е неоснователен. Ищците като наследници на праводателя си Б. Н. са придобили по 1/6 идеална част от притежаваните от него акции в капитала на ответното дружество. Съгласно разпоредбата на чл.177 ТЗ, когато акцията принадлежи на няколко лица, те упражняват правата по нея заедно, като определят пълномощник. Независимо от обстоятелството, че ищците като акционери, макар и притежаващи идеални части от акции, имат правото за присъстват лично на общото събрание на акционерите, съгласно императивната норма на чл.177, изр.2 ТЗ те нямат право на това общо събрание да упражняват самостоятелно, лично или чрез упълномощен само от тях представител, правата по съпритежаваните с останалите наследници акции. Поради това, при липса на общ с останалите наследници пълномощник, ищците не могат да упражнят самостоятелно правото на глас, произтичащо съгласно чл.181, ал.1 ТЗ от всяка акция. Неупражненото от ищците право на глас се е явило последица не от лишаването им от правото да присъстват на събранието, а от липсата на упълномощен съгласно изискването на чл.177, изр.2 ТЗ представител на всички наследници, притежаващи идеални части от акциите на наследодателя си, или личното участие, съпътствано с еднопосочно гласуване на всички наследници. С оглед изложеното, макар и ищците да са били лишени от правото да присъстват на общото събрание на акционерите, това обстоятелство не може да обоснове отмяна на взетите решения, доколкото не са били налице предпоставки за самостоятелно упражняване от ищците, лично или чрез упълномощен само от тях пълномощник, на право на глас при вземане на решенията.
Доводът, че общото събрание не е било проведено в мястото и на датата и часа, в които е обявено, е недоказан. От показанията на свидетеля Ж. Т., която е била упълномощена да представлява ищците на процесното общо събрание, се установява единствено, че тя не е била допусната на общото събрание, от което не може да се направи извод, че общото събрание не е било проведено на посочените в поканата място и час.
Неоснователен е и доводът за допуснато нарушение на чл.22, ал.2 от устава, тъй като съгласно приложения списък на акционерите, присъствали на общото събрание, С. С. А. е участвала в качеството си на пълномощник на акционера „Бони Холдинг” АД, притежаващ 2 175 обикновени поименни акции, представляващи 68,70% от капитала на дружеството, за който не се твърди, че не е бил вписан в книгата на акционерите.
В представената с исковата молба покана за процесното общо събрание е посочено, че материалите за него ще бъдат на разположение на акционерите на адреса на управление на дружеството всеки работен ден от 10:00 до 16:00 часа, което обстоятелство не е оспорено от ищците. Ищците не са ангажирали доказателства за твърдението си, че не са били допускани в сградата на дружеството, като показанията на свидетелката Т. установяват единствено недопускането ѝ на процесното общо събрание пет минути преди началото му, каквото е твърдението в исковата молба. Поради това е недоказан и доводът за допуснато нарушение на чл.224, ал.1 ТЗ.
По изложените съображения настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
При този изход на делото на ответника следва да бъдат присъдени направените в настоящата инстанция разноски в размер на 1200 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл.293, ал.1 ГПК
Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 87 от 27.09.2018г. по в.т.д. № 188/2018г. на Апелативен съд – Бургас.
ОСЪЖДА Б. Б. Н., П. Б. Н. и Б. Б. Н., действащи чрез законния си представител А. П. Д. да заплатят на „Свинекомплекс Крумово Градище” АД сумата 1200 лева /хиляда и двеста лева/ - разноски за касационната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: