Върховен касационен съд

Съдебен акт

Р Е Ш Е Н И Е

№. 70

гр. София, 22.06.2018 г.


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение , в открито заседание на двадесети март, две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА

като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№587 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове по чл.47, ал.1, т.2, т.4, пр.1, т.6 и ал.2 от ЗМТА за отмяна на решение от 09.11.2016 г. по арбитражно дело №006/2016 г. на Арбитражен съд при Европейска юридическа палата, с което „България Дивелопмънт /Холдингс/ лимитед” ЕАД и [фирма] са осъдени да заплатят солидарно на [фирма] сумата от 1 955 830 лв., дължимо плащане по договор за консултантски услуги от 28.04.2015 г., ведно със законната лихва до пълното плащане на сумата, сумата от 170 313.68 лв. лихва за забава и сумата от 40 207 лв. арбитражна такса .
Ищците „България Дивелопмънт /Холдингс/ лимитед” ЕАД и [фирма] обосновават искането си за отмяна на посоченото арбитражно решение със следните твърдения: 1. Арбитражното решение противоречи на обществения ред на Република България, поради привеждането с арбитражното решение на незаконен договор с престъпен предмет, по силата на който консултантът цели да получи недължима облага за търговия с влияние. Излагат съображения, че инвестиционният проект, за който са поели инициатива да реализират, е получил Сертификат за инвестиция клас „А”, като първият ищец е сключил Меморандум за разбирателство с Правителството на Република България от 04.08.2014 г. за изпълнение на приоритетен инвестиционен проект. Навеждат доводи, че след стартиране изпълнението на проекта, представляващият дружеството ответник – И. С., е установил връзка с тях, като е твърдял, че е в близки отношения с премиера Б. Б. и е предложил да извършва посредничество с различни органи на централната и местната власт, вкл. с институциите, които ще участват под някаква форма в реализацията на проекта. Посочват, че представляващата дружествата ищци – П. С. Д. Л. /с китайско гражданство/, без наличие на преводач и адвокат е била подведена да подпише договор на английски и български език, чийто текст не е разбирала изцяло, като е възприела И. С. за представляващ българските власти. Поддържат, че след запознаване със съдържанието на договора се е установило, че същият, с уговорено в него възнаграждение за консултанта ответник в размер на 80 384 613 лв. с ДДС, има забранен от закона предмет и представлява типичен случай за търговия с влияние – анализът на предмета на договора показва, че поетите от ответника задължения /които същият не може и да изпълни с оглед обявените в Търговския регистър финансови отчети/ се изразяват предимно в осигуряване извършването на определени действия или ангажименти от органи на властта, което е подсъдно и води до нищожност на договора както в О. Кралство, така и в повечето европейски държави. 2. Арбитражното решение противоречи на обществения ред на Република България, тъй като не е постановено от безпристрастни и независими арбитри. Посочват, че председателят на арбитражния състав – проф. Г. С., към момента на разглеждане на делото е изпълнявал длъжността заместник декан на ЮФ на В. „Св.св.К. и М.”, като е бил и член на факултетния съвет на ЮФ, и ръководител катедра, а в същото време друг от арбитрите – проф. С. П. е бил преподавате в същия университет, поради което председателят на арбитражния състав се явява в ръководна и контролна позиция спрямо проф. С. П., а и спрямо доц. К. Д. – третият член на състава, доколкото проф. С. заема длъжност „професор, висше училище” в ЮФ на Русенския университет, а доц. Д. – длъжността „доцент, висше училище” в същия университет. Поддържат, че следва да намери приложение разпоредба на чл.47, ал.1, т.3 от ЗМТА в ред. преди изм. с ДВ бр.8/2017 г., тъй като на първо място основанията за отмяна на решението се преценяват с оглед редакцията на чл.47 от ЗМТА, към момента на постановяване на арбитражното решение, а от друга страна отмяната на разпоредбата е противоконституционно, поради лишаване на страните от право на защита, гарантирано с нормите на чл.56 и чл.122, ал.1 от Конституцията на Република България, като невъзможността да се осъществи контрол по отношение правилното прилагане на основни и императивни норми е нарушение на нормата на чл.124 от Конституцията. 3. Не е връчено надлежно съобщение за назначаване на арбитрите, тъй като на ищците не са връчени декларации за безпристрастност на арбитрите. 4. Арбитражно споразумение не е било сключено и е недействително, тъй като липсва съгласие от представляващата ответниците, която, без да владее български език и с познания по английски език, които не й позволяват да разбере съдържанието на договора, го е подписала без наличие на преводач и адвокат, още повече че употребените в договора думи Judical C. се използват, за да обозначат отделения или колегии в системата на държавните съдилища, което прави арбитражната клауза „Дефектна”, поради съдържащите се в нея противоречиви насоки – от една страна предвиждаща арбитраж, а от друга – сочеща към системата на държавните съдилища. 5. Арбитражното решение е постановено при несъобразяване с арбитражната процедура – не са спазени, предвидените в Правилника на арбитражния съд срокове за насрочване на делото, за провеждане на първото заседание по делото и за разглеждане и решаване на спора. 6. Арбитражното решение е нищожно тъй като договорът е с незаконен предмет и спорът по него не може да е предмет на арбитраж.
Ответникът – [фирма] излага съображения за неоснователност на исковете, поради отсъствие на поддържаните от ищеца основания, като претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени наведените от страните доводи и събраните по делото доказателства, намира следното:
Със Закона за изменение и допълнение на ГПК /обн. ДВ, бр. 8/2017 г./ е изменена разпоредбата на чл.47 от ЗМТА, като е отменено въведеното през 2001 г. /с ДВ бр.38/2001 г./ основание по т.3 - противоречие на арбитражното решение на обществения ред. Посочената по-горе норма е процесуалноправна, поради което разпоредбата на чл.47, т.3 от ЗМТА /в ред. преди изменението с ДВ бр.8/2017 г./ не може да послужи като основание за отмяна на процесното арбитражно решение, атакувано с предявените на 13.02.2017 г., след влизане в сила на изменението на закона, искове по чл.47 от ГПК. В този смисъл и тъй като настоящият състав не намира, че отмяната на визираната законова разпоредба представлява нарушение на разпоредбите на чл.56, чл.122, ал.1 и чл.124 от Конституцията на Република България, наведените от ищците доводи за приложение на редакцията на чл.47 от ЗМТА към момента на постановяване на арбитражното решение и за противоконституционност на извършеното изменение на закона, не могат да бъдат споделени, още повече, че в мотивите на решението, настоящата инстанция следва да обсъди твърдяните от ищеца в обстоятелствената част на исковата молба факти и обстоятелства относно недействителността /в хипотезите на нищожност поради противоречие със закона и с добрите нрави/ на арбитражната клауза поради нищожност на материалноправния договор, в който е обективирана /чл.47, ал.1, т.2, пр.2 от ЗМТА/ и относно разглеждането на делото от арбитри, които не са безпристрастни /чл.47, ал.1, т.6, пр.1, вр. чл.13 от ЗМТА/.
В светлината на изложеното предявените искове по чл.47, ал.1, т.2, т.4, пр.1, т.6 и ал.2 от ЗМТА са подадени от надлежни страни в срока по чл.48, ал.1 от ЗМТА и са процесуално допустими, но разгледани по същество се явяват неоснователни.
По исковете по чл.47, ал.1, т.2 от ЗМТА:
Ищецът обосновава визираното законово основание с твърдения за недействителност на арбитражната клауза, с оглед: 1. Нищожност поради противоречие със закона и с добрите нрави на материалноправния договор, в който е обективирана, предвид предмета на договора, представляващ типичен случай за търговия с влияние – поетите от ответника задължения /които същият не може и да изпълни с оглед обявените в Търговския регистър финансови отчети/ се изразяват предимно в осигуряване извършването на определени действия или ангажименти от органи на властта. 2. Липса на съгласие от представляващата ответниците, която, без да владее български език и с познания по английски език, които не й позволяват да разбере съдържанието на договора, го е подписала без наличие на преводач и адвокат и 3. Наличието на неяснота в клаузата, предвид употребените в нея думи Judical C., които се използват, за да обозначат отделения или колегии в системата на държавните съдилища, което прави арбитражната клауза „Дефектна”, поради съдържащите се в нея противоречиви насоки – от една страна предвиждаща арбитраж, а от друга – сочеща към системата на държавните съдилища.
Настоящият състав намира, че поддържаните от ищеца основания за недействителност на арбитражното споразумение не се установяват по делото.
С подписания между страните на 28.04.2015 г. на български и на английски език от представляващите ги - П. С. Д. Л. /ищците/ и И. С. /ответното дружество/, договор за консултантски услуги, в който е обективирана и процесната арбитражна клауза, ответникът е поел задължения да извърши: организация, координация на срещи, изготвяне на анализи, проучвания, участие в подготовка на архитектурни проекти и организиране на презентирането им пред съответните администрации и частни търговски дружества /чл.1/, чрез: Осъществяване на надзор и техническа помощ по изготвяне на документация и заявление за увеличаване на капитала на „България Дивелопмънт /Холдингс/ лимитед” ЕАД заявление за увеличаване на капитала чрез издаване на варанти /т.1/; Осигуряване на комуникация с държавните и общински администрации във връзка с подкрепата на правителството на Република България за свързани с реализацията на приоритетния проект, вкл. и чрез създаване на Междуведомствена правителствена група за подпомагане на ищците в реализация на проекта /т.2/; Консултиране за приключване на преговори и сключване на договори с Министерство на отбраната за продажба на земя, съгласно подписания между ищците и правителството Меморандум за разбирателство от 08.04.2014 г. с изчистено предназначение, съгласно целите на проекта и на възможна минимална цена, постигната за продажба на подобна земя в [община]; придобиване на земя, в съответствие с Меморандума на възможно минимална цена; договаряне на изменения и допълнения на Меморандума във връзка с поправка на всички правни и фактически грешки към съответния статут на държавна и общинска земя, предмет на придобиване от ищците и освобождаването им от допълнителни такси и разходи, дължими вследствие допуснати от страна на държавата и общините грешки /т.3/; Консултиране за осигуряване на ангажименти от държавата или община по предоставяне на техническа инфраструктура при строителство на свързваща магистрала, комунални комуникации и разширение на метрополитен до мястото на инвестицията /т.4/; Съдействие за всички необходими и допълнителни разрешение, в съответствие с графика на строителните работи, както и всички лицензи, разрешения, одобрения във връзка с бизнес операциите по реализиране на проекта /т.5/; Консултиране за договаряне и сключване на допълнения и изменения на меморандума /т.6/; Осигуряване на представяне на строителни компании пред ищците/чл.4.4/; Осъществяване на връзка между ищците и трети страни, имащи отношение към проекта /чл.5.1/. Анализът на визираните разпоредби, очертаващи предмета на договора, не може да доведе до твърдения от ищците извод, че е налице т.нар. „търговия с влияние”. Поетите задължения /за които в договора не съществува пречка да бъдат изпълнени и от трети лица, на които ответното дружество да възложи изпълнението/, в по-голямата си част макар и общо формулирани, са ясни: надзор и техническа помощ при изготвяне на документи, както във връзка с увеличаване на капитала на единия от ищците, така и с получаване на необходимите разрешения, лицензи и одобрения, във връзка с реализация на проекта; извършване на консултации по водене на преговори и сключване на договори по придобиване на земя, включително с държавата и общините, както и за изменение на сключения с правителството на Република България Меморандум; презентиране на строителни компании и осъществяване на връзка с лица, имащи отношение към проекта; организация и координация на срещи; изготвяне на анализи; проучвания; участие в изготвянето на архитектурни проекти и презентирането им. Обстоятелството, че част от задълженията на ответното дружество се отнасят до посредничество и консултация по повод взаимоотношенията на ищците с държавни институции и при сключване на договори с тях, по никакъв начин не може да доведе до извод, че договорът представлява „типичен случай за търговия с влияние”, поради което противоречи на закона/накърнява добрите нрави – поетите задължения не се различават съществено от задълженията характерни за всеки един договор за консултантски услуги, още повече че в случая се установи, че при осъществяване на различните аспекти от дейността си, ищците сключват договори с други дружества и използват техните услуги. Нещо повече – преди сключване на процесния договор, ищците са сключили договор със сходно съдържание и със сходно възнаграждение и с трето по делото лице, поради което се явяват недоказани, твърденията, че нуждата от сключване на такъв договор и единствената причина за сключването му са /твърдяните от ищците/ близки отношения между представляващия дружеството ответник и министър председателя на Република България, респективно, че И. С. е бил възприет като представляващ българските власти. Не могат да послужат за обратен извод, показанията на разпитаните по делото свидетели, които установяват процесът на водене на преговори по сключване на договора, но не и съдържанието на договора /за което съществува забраната и на разпоредбата на чл.164, т.5 от ГПК/, нито обстоятелството какви услуги реално са извършени по договора /което е извън предмета на настоящето производство/. В този смисъл съдържащата се в процесния договор арбитражна клауза, според която „всички спорове породени от този договор или отнасящи се до него....., ще бъдат разрешавани от Арбитражен съд при „Европейска юридическа палата” [населено място], съобразно нейния Правилник за дела, основани на арбитражни споразумения” не е недействителна, тъй като по делото не се установи, че материално правният договор, в който е обективирана, противоречи на закона и накърнява добрите нрави.
На следващо място от показанията на разпитаните по делото свидетели, в частност на свидетеля К. Д., се установи, че преговорите за подписване на договора са продължили около два месеца, като подписаният от представляващата ищците договор, е бил предаден на свидетеля, за да го занесе в офиса на ответника, където да бъде подписан от представляващия ответното дружество. Установи се също така, че всички договори /включително и меморандума за разбирателство от 08.04.2014 г./, подписвани от П. С. Д. Л. в процеса на дейността на дружеството, са били съставяни на български и на английски език, като за различните договори са използвани услугите на различни адвокатски кантори от България и на адвокат от Х. К.. С оглед изложеното и с оглед установеното от показанията на разпитаните по делото свидетели, добро ниво на владеене на английски език от П. С. Д. Л., е несъмнено, че представляващата ищците е имала възможност подробно да се запознае с договора, да се консултира с адвокати и преводачи относно съдържанието му, а обективираната в договора, формулирана по ясен начин, арбитражната клауза не е нищожна и на другите поддържани от ищците основания. За пълнота следва да се посочи, че дори и да се възприеме тезата на ищците за липса на изразено съгласие или за наличие на „дефектна” арбитражна клауза, то ищците – ответници в арбитражното производство, не са възразили своевременно относно компетентността на арбитражния съд, поради което и съгласно чл.7, ал.3 от ЗМТА, като са приели спорът да бъде разгледан от арбитраж и са участвали в арбитражното производство чрез предприетите процесуални действия по съществото на делото, без да оспорят компетентността му, са дали своето съгласие за сключване на арбитражно споразумение пред самия арбитражен съд.
По исковете по чл.47, ал.1, т.4, пр.1 и т.6 от ЗМТА:
Ищците поддържат, че не им е връчено надлежно съобщение за назначаване на арбитрите, тъй като не са им връчени декларации за безпристрастност на арбитрите, че арбитражният състав, респективно съд е образуван от арбитри, които не са безпристрастни и че не са спазени, предвидените в Правилника на арбитражния съд срокове за насрочване на делото, за провеждане на първото заседание по делото и за разглеждане и решаване на спора. Следва да се посочи обаче, че евентуалните отклонения в процедурата /липса на връчена декларация и неспазване на сроковете, предвидени в Правилника/ дори и налични, водят до процесуални нарушения, които обаче не са основания за отмяна по посочените законови текстове. Последните визират неуведомяване на страната за назначаване на арбитър /което уведомяване в случая е извършено/ и отклонение в избраната в самото арбитражно споразумение процедура, т. е. прилагането на друг процесуален ред, различен от уговорения в арбитражния договор или предписан от закона – нарушаването на установените в правилника срокове за разглеждане на делото и за постановяване на арбитражните решения, може да се разглежда като основание за прекратяване на правомощията на арбитър/арбитри, които с продължителното си бездействие препятстват приключването на арбитражното производство, но не и като самостоятелно основание за отмяна на постановеното арбитражно решение.
Неоснователни са и доводите на ищците, че решението е постановено от арбитри, които не са безпристрастни. Разпоредбата на чл.13 от ЗМТА задължава всяко лице, на което е предложено да бъде арбитър, да посочи всички обстоятелства, които могат да породят основателни съмнения относно неговата безпристрастност или независимост, като същото задължение има и вече назначеният арбитър. Само по себе си наличието на твърдяните от ищците факти, не установява наличието на връзки и зависимости между арбитрите, разгледали конкретния правен спор между конкретните страни, респективно, не може да доведе и до извод за евентуална заинтересованост от изхода на спора на който и да е от арбитрите или да внесе съмнение в принципната им безпристрастност или независимост.
По иска по чл.47, ал.2 от ЗМТА.
Както бе посочено, по делото не се установи процесния договор да има незаконен предмет, поради което и тъй като арбитражното решение е постановено по спор, който подлежи на решаване от арбитраж, искът се явява неоснователен.
С оглед изхода на правния спор, ищците дължат на ответника направени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 39 000 лв. /приложените фактура и авизо - преводно нареждане, установяват заплащане на уговореното възнаграждение/ и разноски за свидетели в размер на 80 лв.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „България Дивелопмънт /Холдингс/ лимитед” ЕАД[ЕИК] и [фирма][ЕИК] срещу [фирма][ЕИК] искове по чл.47, ал.1, т.2, т.4, пр.1, т.6 и ал.2 от ЗМТА за отмяна на решение от 09.11.2016 г. по арбитражно дело №006/2016 г. на Арбитражен съд при Европейска юридическа палата.
ОСЪЖДА България Дивелопмънт /Холдингс/ лимитед” ЕАД[ЕИК] и [фирма][ЕИК] да заплатят на [фирма][ЕИК] сумата от 39 080 лв., разноски пред ВКС.
Решението не може да се обжалва.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.