Върховен касационен съд

Съдебен акт

6


Р Е Ш Е Н И Е


№ 116


С., 21.04. 2012 г.



ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в публично заседание на единадесети април, две хиляди и дванадесета година в състав:


Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Л. Богданова
С. Димитрова


при секретаря Райна Стоименова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д.865 по описа за 2010 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ОУ “Д-р П. Б.”, [населено място], приподписана от адвокат В. Н. срещу въззивно решение № 149 от 29.03.2010 год. по гр.д. № 186/2010 год. на Плевенския окръжен съд, с което е отменено решението на Плевенския районен съд от 29.12.2009 г. по гр.д. № 5562/2009 г., като вместо него е постановено ново, с което предявените от Р. А. В. срещу ОУ “Д-р П. Б.” искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ са уважени, като е признато за незаконно уволнението, извършено със заповед № РД-14-78 от 8.09.2009 г. на директора на училището, на основание чл.328, ал.1,т.2 КТ, възстановена е на заеманата до уволнението длъжност “детски учител” и е присъдено обезщетение по чл.225, ал.1 КТ в размер на 892.33 лв. за периода 8.09.2009 год. до 21.10.2009 г. и 151.09 лв. обезщетение по чл.225, ал.2 КТ за периода 21.10.2009 г. до 8.03.2010 г. Поддържа се, че решението е постановено в нарушение на материалния закон-отменително основание по чл.281, ал.1, т.3 ГПК. Претендира присъждане на направените разноски по делото.
Ответницата по касационната жалба Р. А. В. в писмения отговор на касационната жалба изразява становище, че въззивното решение е правилно и следва да се остави в сила. Работодателят не е доказал, че е налице реално съкращаване на щата, както и че подбора е извършен съобразно разпоредбата на чл.329 КТ. Претендира разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., констатира че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима.
С определение № 1396 от 27.12.2011 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по материалноправните въпроси: 1/. кога се приема, че е настъпило изменение на длъжностното щатно разписание за педагогическия персонал- от утвърждаване на списък образец № 1 от директора на училището или от съгласуването му с Регионалния инспекторат на образованието, и какво значение има съгласуването предвидено в чл.10 от Наредба № 3 от 18.02.2008 г. за нормите на преподавателската работа и реда за определяне числеността на персонала в системата на народната просвета и 2/. кой трябва да се включи в подбора по чл.329 КТ, когато той е задължителен- отсъстващият титуляр на длъжността или неговия заместник.
По първия материалноправен въпрос е налице задължителна практика, намерила израз в тълкувателно решение № 4 от 12.11.2011 г. на ОСГК на ВКС. Даденото разрешение е, че в правомощията на директора на училище е да определя самостоятелно числеността на персонала и съответно да утвърди ново/променено щатно разписание, съобразно утвърдения бюджет. Новото или променено щатно разписание влиза в сила след утвърждаването му от директора на учебното заведение, като за настъпването на тази промяна не е необходимо съгласуване с началника на Регионалния инспекторат по образование.
По втория материалноправен въпрос, след допускането на касационно обжалване е постановено решение № 167 от 9.04.2012 г. по гр.д. № 218/2011 г.на Върховния касационен съд, ІV г.о. С него е прието, че въпросът следва да бъде разгледан в контекста на чл.333, ал. 6 КТ, при който в процедурата по подбор не следва да бъде включвано лице, което заема дадена щатна бройка от определена длъжност по заместване, до завръщане на титуляра на длъжността, когато последният ползва отпуск по чл.163 КТ. Този извод се налага от обстоятелството, че при нормална обстановка, т.е. когато длъжността реално се заема от титуляра, последният се ползва от закрилата по чл.333, ал.6 КТ, и същият не подлежи на подбор.
При този отговор на поставените правни въпроси по касационната жалба на ОУ “Д-р П. Б.”, [населено място], съдът в настоящия състав намира следното:
По делото е установено, че ищцата е работила при ответника на длъжност “детски учител” за неопределено време, както и че със заповед на директора на училището от 8.09.2009 г. трудовото й правоотношение е прекратено на основание чл.328, ал.1,т.2, пр.2 КТ. На 2.09.2009 г. е извършен подбор между М. К. - М., която е била назначена на основание чл.68, ал.1, т.3 КТ на мястото на Д. Т. до нейното завръщане и ищцата.
За да отмени решението на първата инстанция, с което са били отхвърлени предявените от Р. В. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ и ги уважи, въззивният съд е приел, че работодателят незаконосъобразно е прекратил трудовото правоотношение по чл.328, ал.1, т. 2 КТ- поради съкращаване на щата. Изложил е съображения, че към момента на прекратяването му не са били налице материалноправните предпоставки за приложение на разпоредбата на чл.328, ал.1, т.2, пр.2 КТ, посочена като правно основание в заповедта на директора на училището, тъй като новото щатно разписание не било съгласувано с началника на Регионалния инспекторат по образование, както и че подборът по чл.329 КТ е незаконосъобразен, тъй като е извършен между заместничката на титуляра на втората длъжност “детски учител” и ищцата, а същият е следвало да се извърши между ищцата и титуляра на втората длъжност.
С оглед дадения отговор на материалноправния въпрос, че новото или променено щатно разписание влиза в сила след утвърждаването му от директора на учебното заведение, като за настъпването на тази промяна не е необходимо съгласуване с началника на Регионалния инспекторат по образование се налага извод, че е налице реално съкращаване в щата. Новото щатно е в сила от 1.09.2009 г. и с него се съкращава една от двете щатни бройки “детски учител”, а заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата е от 8.09.2009 г., т.е. към момента на прекратяване на трудовото правоотношение е налице реално съкращаване в щата. Предвид на това изводът на въззивния съд, че не е налице реално съкращаване на щата е незаконосъобразен.
При дадения отговор на втория материалноправен въпрос, че в процедурата по подбор не следва да бъде включвано лице, което заема дадена щатна бройка от определена длъжност по заместване, до завръщане на титуляра на длъжността, правилно въззивният съд е приел, че в подбора не следва да се включва лицето, което заема щатната бройка по заместване, а титулярът. В конкретния случай обаче подборът е невъзможен, тъй като титулярът е в отпуск по чл.163 КТ и с оглед закрилата по чл.333, ал.6 КТ той може да бъде уволнен само на основание чл.328, ал.1, т.1 КТ, т.е. по отношение на него е неприложимо посоченото в чл.328, ал.1, т.2, пр.2 КТ уволнително основание- съкращаването в щата.
След като е безспорно, че щатните бройки за длъжността “детски учител” са били две и с новото щатно разписание в сила от 1.09.2009 г. реално е съкратена една бройка, както и че между титулярите заемащи тази длъжност подборът е невъзможен, тъй като единият от тях е в отпуск по чл.163 КТ и по отношение на него е неприложимо уволнителното основание по чл. 328, ал.1, т.2, пр.2 КТ, то на посоченото основание следва да бъде уволнен другият титуляр, в случая ищцата. Към датата на прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата, извършено със заповед № РД-14-78 от 8.09.2009 г. е било налице реално съкращаване в щата, като е закрита една от двете щатни бройки за длъжността “детски учител”. Двете щатни бройки са се заемали от ищцата и Д. Т.. Към момента на прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата Д. Т. се е намирала в отпуск по чл.163 КТ и с оглед предвидената в чл.333, ал.6 КТ закрила, последната не е могла да бъде уволнена по чл.328, ал.1, т.2,пр.2 КТ. При това положение подбор по чл.329 КТ между двете титулярки на длъжността “детски учител” е невъзможен. След като е налице посоченото в уволнителната заповед основание за прекратяване на трудовото правоотношение и по отношение на Д. Т. то не може да се приложи, се налага извода, че заповедта, с която ищцата е уволнение на основание чл.328, ал.1, т.2, пр.2 КТ е законосъобразна.
По изложените съображения обжалваното въззивно решение, като постановено в нарушение на материалния закон ще следва да се отмени и на основание чл.293, ал.1 и 2 ГПК се реши по същество от касационната инстанция.
Предявеният от ищцата иск с правно основание чл.344, ал.1,т.1 КТ като неоснователен ще следва да се отмени, както и обусловените от неговия изход искове по чл.344, ал.1,т.2 и т.3 вр. чл.225, ал.1 и 2 КТ за сумата 1043.42 лв., и в частта с която училището е осъдено да заплати деловодни разноски за двете инстанции в размер на 200 лв. В частта с която иска по чл.344, ал.1,т.3 вр.чл. 225, ал.1 КТ е отхвърлен за разликата на 892.33 до 1500 лв. и по чл.344, ал.1,т.3 чр.чл.225, ал.2 КТ за разликата над 151.09 лв. до 1000 лв. са отхвърлени решението е правилно и ще следва да се остави в сила.
При този изход на делото на ответното училище ще следва да се присъдят направените разноски за производството по делото в размер на 540 лв.-заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, III гражданско отделение

Р Е Ш И :


ОТМЕНЯ въззивно решение № 149 от 29.03.2010 год. по гр.д. № 186/2010 год. на Плевенския окръжен съд в частта, с която са уважени предявените от Р. А. В. срещу ОУ “Д-р П. Б.”, [населено място] искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т. 3 вр.чл.225, ал.1 КТ за сумата 892.33 лв. и по чл.225, ал.2 КТ за сумата 151.09 лв., както и в частта за разноските в размер на 200лв., като вместо него в тази част Постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Р. А. В., ЕГН: [ЕГН], със съдебен адрес: [населено място], [улица], офис 304, адвокат А. Д. срещу Основно училище “Д-р П. Б.”, [населено място], ул. “Д-р П. Б.” № 2 искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т. 3 вр.чл.225, ал.1 КТ за сумата 892.33 лв. и по чл.225, ал.2 КТ за сумата 151.09 лв.
Оставя в сила въззивното решение в частта, с която са отхвърлени исковете по чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ за сумата над 892.33 лв. до 1500 лв. и по чл.225, ал.2 КТ за сумата над 151.09 лева до 1000 лв.
Осъжда Р. А. В. да заплати на ОУ “Д-р П. Б.”, [населено място] направените разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 540 лева.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :