Върховен касационен съд

1

Върховният касационен съд на Република България , Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева
Емилия Донкова
при участието на секретаря Даниела Танева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 1860 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
Допуснато е касационно обжалване на решение № 903054 от 07.07.2020г. по гр.д. № 399/2020г. на Благоевградски окръжен съд, постановено в закрито заседание, в частта му, с която след връщане на въззивната жалба на В. И. И. и Р. Х. И. и прекратяване на образуваното въззивно производство е постановено обезсилване на първоинстанционното решение № 3241 от 19.12.2019г. по гр.д. № 131/2018г. на Районен съд - Сандански в частта за отхвърляне на иска за делба на три броя оранжерии с обща площ 4724 кв.м.
Касационната жалба е подадена от Д. М. Д.-Н. чрез пълномощника адв. Х.. Твърди се, че решението в обжалваната част е недопустимо и е лишено от законово основание.
Ответниците по жалбата не са представили писмени отговори.
Касационното обжалване е допуснато с определение № 60349 от 05.10.2021г. на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по правния въпрос: връщането на въззивната жалба поради невнасяне на възнаграждение за особения представител на ответник, призован по реда на чл. 47, ал.6 ГПК, има ли за последица обезсилване на първоинстанционното решение в обжалваната му част.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата установи следното:
Производството пред първоинстанционния съд е по иск за делба. С решението на районния съд е допусната делба на поземлен имот - нива и в тази част то е влязло в сила. Със същото решение е отхвърлен иска за делба на изградените в нивата три оранжерии поради това, че не представляват недвижими имоти по чл. 110 ЗС. В тази част първоинстанционното решение е обжалвано от съделителите В. И. и Р. И.. Въззивната жалба е върната от Благоевградски окръжен съд тъй като въззивниците не са изпълнили дадените указания за внасяне на определеното възнаграждение за особения представител на ответника А. Б. Н., който представител е назначен по реда на чл.47, ал.6 ГПК. Определението /съдебният акт е наречен решение/ за връщане на жалбата и за прекратяване на въззивното производство е обжалвано пред Софийски апелативен съд и е потвърдено от него. Със същия съдебен акт, с който връща въззивната жалба и прекратява въззивното производство, Благоевградски окръжен съд е постановил и сега обжалваното обезсилване на първоинстанционното решение в частта по иска за делба на оранжериите. Единствените изложени мотиви са, че „с оглед етапа на производството - обжалване на решение на първостепенен съд” ще трябва да се обезсили и първоинстанционното решение в обжалваната му част.
Правният въпрос по който е допуснато касационно обжалване е дали връщането на въззивната жалба поради невнасяне на възнаграждение за особения представител на ответник, призован по реда на чл.47, ал.6 ГПК, има за последица обезсилване на първоинстанционното решение в обжалваната му част. Отговорът на въпроса е отрицателен. Когато при администриране на подадената въззивна жалба жалбоподателят не отстрани констатираните от съда нередовности на жалбата, тя подлежи на връщане - чл.262, ал.2, т.2 ГПК. Връщането има за последица преустановяване суспензивния ефект на подадената жалба и от момента на влизането му в сила ще влезе в сила и постановеното съдебно решение, което е било предмет на обжалване - чл.296, т.2 ГПК. Същото е разрешението и когато въззивната жалба е върната поради неизпълнение на указание за внасяне на възнаграждение за особен представител, назначен по чл. 47, ал.6 ГПК. Това връщане има за последица влизане в сила на обжалвания акт и по никакъв начин не може да обоснове обезсилването му. Недостатъкът, станал причина за връщане на въззивната жалба, касае единствено образуваното въззивно производство, но не се отразява на допустимостта на постановеното първоинстанционно решение.
При горното разрешение въззивният акт, с който е постановено обезсилване на първоинстанционното решение, е недопустим. Както бе изяснено, в посочената хипотеза въззивният съд изобщо няма правомощие да се произнася по решението на първата инстанция, а следва единствено да върне жалбата и да прекрати въззивното производство. Затова извършеното от него обезсилване е изцяло извън процесуалните правила, регламентиращи дейността на втората инстанция. Първоинстанционното решение не е процесуално недопустимо, за да бъде обезсилвано - то не е постановено при липса на право на иск или при ненадлежно упражнено такова право. А и обезсилването в случая е извършено с акт, който е наречен решение, но по същността си представлява определение, постановено в закрито заседание.
На основание изложеното следва да бъде обезсилено решението на Благоевградски окръжен съд, с което е постановено обезсилване на първоинстанционното решение № 3241 от 19.12.2019г. по гр.д. № 131/2018г. на Районен съд - Сандански в частта за отхвърляне на иска за делба на три броя оранжерии с обща площ 4724 кв.м.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.

ОБЕЗСИЛВА решение № 903054 от 07.07.2020г. по гр.д. № 399/2020г. на Благоевградски окръжен съд в частта , с която е обезсилено решение № 3241 от 19.12.2019г. по гр.д. № 131/2018г. на Районен съд - Сандански за отхвърляне на иска за съдебна делба на три броя оранжерии с обща площ 4724 кв.м.
В останалата част решението, имащо характер на определение, е влязло в сила.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: