3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 959
София 01.10.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 21 септември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ :
М. Иванова
И. Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 522/2010 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Т.” ЕООД Бургас, клон Русе, подадена от пълномощника адв. А. В., срещу въззивното решение на Русенския окръжен съд, № 15 от 26.01.2010г. по в.гр.д. № 1024/2009г., с което е отменено решението на Русенския районен съд, № 122 от 16.10.2009г. по гр.д. № 1130/2009г., с което е отхвърлен искът на П. С. П. по чл. 222, ал. 3 КТ, и вместо това с въззивното решение искът е уважен за сумата 7 949,16 лв. обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ в размер на шест месечни брутни трудови възнаграждения.
Ответникът по жалбата П. С. П. от гр. Русе не е изразил становище.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
Не са налице обаче предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване е формулиран материалноправният въпрос какъв е характерът, правната природа и произтичащите от тях последици на договора за управление, в това число и въпросът трудов или осигурителен е стажът, придобит през време на действие на договора. Жалбоподателят счита, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и съставлява основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Материалноправният или процесуалноправният въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е от значение за изхода по конкретното дело. Въпросът дали времето на работа по договор за управление на търговско дружество съставлява трудов стаж, не е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, тъй като по този въпрос не съществува противоречива съдебна практика, която да бъде преодоляна или осъвременена с оглед изменения в законодателството и обществените условия, нито пък законът е непълен, неясен или противоречив. Освен това въпросът не е от значение за решаването на делото поради следните съображения:
Както е прието в цитираните от касатора решения на ВКС, съдилищата непротиворечиво приемат, че договорът за управление е двустранен, възмезден договор, в основата на който е договор за поръчка /мандат/, а не трудов договор, макар и да съдържа уговорки, които го доближават до трудовия договор. Правилно е изразеното в изложението становище, че когато лицето работи по договор за управление, то не е в трудово правоотношение с определен работодател и разпоредбите на КТ не намират приложение, освен ако страните са уговорили прилагането на определени разпоредби на трудовото законодателство. В случая въззивният съд не е изразил различно от изложеното по-горе становище, тъй като извода си за наличието на трудов стаж за периода на работа по договор за управление не е извел от природата на договора, а от чл. 17 от представения по делото договор за управление. Правилността на този извод на съда касае обосноваността на съдебния акт, но той не е и от съществено значение за решаването на делото, тъй като чл. 222, ал. 3 КТ не изисква
непрекъснат десетгодишен трудов стаж при един и същи работодател, а работа при един и същи работодател по трудово правоотношение пред последните 10 години от трудовия стаж. Тъй като работата по договор за управление не е работа по трудово правоотношение, следователно не е и работа при друг работодател. В случая като се изключи времето от 15.12.1999г. до 15.03.2000г., през което ответникът по касация П. П. е бил управител на Т. –ЕООД с договор за управление, останалият период когато е работил по трудово правоотношение при един и същ работодател е повече от десет години.
Изложеното мотивира настоящия състав на ВКС да не допусне касационно обжалване на въззивното решение на Русенския окръжен съд.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Русенския окръжен съд, № 15 от 26.01.2010г. по в.гр.д. № 1024/2009г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: