6
Р Е Ш Е Н И Е
№ 131
С., 22.06. 2011 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД , ГК, ІІІ г.о. в публично заседание на шести април, две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Л. Б.
С. Д.
при секретаря Райна Стоименова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Б. гр.д.587 по описа за 2010 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Т. Т. от [населено място], подадена от процесуалния му представител- адв. Д.Ч. срещу въззивно решение от 25.11.2009 год. по гр.д. № 563/2009 год. на Шуменския окръжен съд, с което е отменено решението на Новопазарския районен съд от 20.07.2009 г. по гр. д. № 79/2008 г. в частта му , с която [фирма], [населено място] е осъдено да заплати на Д. Т. Т. обезщетение по чл.224, ал.1 КТ в размер на 1 181 лв., мораторна лихва в размер на 14.76 лв. и законната лихва върху главницата, считано от 22.02.2008 г. до окончателното изплащане на сумата и вместо него е постановено ново, с което предявените от Д. Т. срещу [фирма] искове с правно основание чл.224, ал.1 КТ за заплащане на сумата 1 181 лв., обезщетение за неизползвал платен годишен отпуск и по чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата 14.76 лв. мораторна лихва и законната лихва върху главницата са отхвърлени, поради извършено прихващане с насрещно задължение за сумата 1 386.05 лв. дължима от Д. Т. на [фирма] на основание влязла в сила заповед № 287 от 10.11.2007 г., издадена на основание чл.203, ал.1 и чл.206, ал.1 КТ. Поддържа се, че решението е постановено в нарушение на материалния закон- отменително основание по чл.281,т.3 ГПК. Искането е то да бъде отменено и постановено друго, с което предявените искове се уважат. Претендира присъждане на разноски по делото.
Ответната страна [фирма], [населено място] в писмения отговор на касационната жалба изразява становище, че решението е правилно и следва да се остави в сила.
С определение № 19 от 12.01.2011 г. е допуснато касационно обжалване по настоящото дело по въпроса за възможността след прекратяване на трудовото правоотношение с работника или служителя да се проведе рекламационното производство по чл.210 КТ.
По поставения правен въпрос съдът в настоящия състав намира следното:
Имуществената отговорност на работника или служителя за вреди, които по небрежност е причинил на работодателя при изпълнение на трудовите си задължения, е ограничената отговорност. Тази отговорност се реализира по специфичен ред, който цели да осигури бързото осъществяване на отговорността, да защити правата и интересите както на работниците и служителите, така и на работодателите, и да гарантира събирането на вземането на работодателя от работниците и служителите, за причинени от тях вреди на работодателя по трудовото правоотношение. Заповедта по чл.210, ал.1 КТ поставя началото на едно особено извънсъдебно /рекламационно/ производство за доброволно осъществяване на ограничената имуществена отговорност на работника или служителя. Заповедта, с която работодателя предявява претенцията си за обезщетение по естеството си е едно изявление за прихващане на насрещни вземания- вземането на работодателя за обезщетение срещу насрещно вземане на работника или служителя за трудово възнаграждение. Компенсаторното действие на заповедта настъпва ако заповедта не бъде оспорена в предвидения по чл.210, ал.3 КТ срок. След изтичане на този срок се пристъпва към удържане от трудовото възнаграждение на дължимото обезщетение, като по този начин приключва доброволното изпълнение на задължението на работника или служителя и събирането на вземането на работодателя на обезщетението за вредите, които му е причинил работникът или служителят. При оспорване на заповедта от работника или служителя, способът, по който може да се реализира тази отговорност е съдебното установяване на дължимото от работника или служителя обезщетение на работодателя за вредите, които е причинил на работодателя. Прекратяването на трудовото правоотношение прави неизпълнимо рекламационното производство като способ за събиране на вземането на работодателя. Това следва от установения от законодателя ред в чл.210 КТ.
При дадения отговор на поставения въпрос по жалбата на Д. Т. Т. настоящия съдебен състав намира следното:
Д. Т. Т. е предявил иск срещу [фирма], [населено място] за неплатено обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на 1181 лв. след прекратяване на трудовото му правоотношение на основание чл. 325, т. 1 КТ . В първоинстанционното производство ответното дружество е възразило, че претендираното от ищеца обезщетение следва да бъде прихванато със сумата 1 386.05 лв., съставляваща негово насрещно задължение, по определената със заповед № 287 от 10.11.2007 г. имуществена отговорност на основание чл.203, ал.1 КТ и чл.206, ал.1 КТ. С обжалваното решение на Шуменския окръжен съд е отменено решението на районния съд и е отхвърлен иска, като е уважено възражението за прихващане. Прието е, че заповедта е издадена за нанесена на дружеството от ищеца щета, причинена по небрежност при изпълнение на трудовите задължения, че както към датата на нанасяне на щетата, така и към датата на издаване на заповедта същият е бил в трудово правоотношение с ответника, поради което не е налице пречка за реализиране на ограничената имуществена отговорност по чл. 210, ал. 1 КТ .
Решението е неправилно.
Трудовото правоотношение между Д. Т. и [фирма] е прекратено със заповед № 21 от 1.11.2007 г. на основание чл.325, ал.1 КТ, считано от 2.11.2007 г. Със заповед № 287 от 10.11.2007 г. на управителя на дружеството, издадена на основание чл.203, ал.1 и чл.206, ал.1 КТ е определена имуществената отговорност на ищеца в размер на 1 386.05 лв., която сума да се приспадне от дължимото му се обезщетение по чл.224, ал.1 КТ.Заповедта е получена от ищеца на 11.02.2008 г.
За да отхвърли предявеният от ищеца иск за присъждане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на сумата 1 181 лв. въззивният съд е приел, че заявеното от ответника възражение за прихващане със сумата 1 386.05 лв. е основателно. Според съда заповедта по чл.210, ал.1 КТ е издадена за нанесена щета на дружеството от ищеца, причинена поради небрежност при изпълнение на трудовите му задължения, като последният бил в трудово правоотношение с дружеството както към момента на нанасяне на щетата, така и към датата на издаване на заповедта. Същата като правилно издадена и неоспорена в срока по чл.210, ал.3 КТ била влязла в сила, поради което прекратяването на трудовото правоотношение на ищеца не било пречка за реализиране на ограничената имуществена отговорност. С влизането й в сила за работодателят възникнало правото да прихване вземането си по заповедта с насрещното му задължение за заплащане на обезщетение за неползван отпуск в размер на сумата 1 181 лв. Предвид основателността на направеното от ответника възражение за прихващане със сумата 1 386.05 лв., която сума е за задължение което е ликвидно и изискумено, и в по-голям размер от исковата сума, то след извършеното прихващане между двете насрещни задължения, предявените от ищеца искове за заплащане обезщетение за неизползван отпуск и мораторна лихва са отхвърлени.
Неправилен е изводът на въззивния съд, че е реализирано особеното извънсъдебно /рекламационно/ производство за доброволно осъществяване на ограничената имуществена отговорност на работника или служителя. Заповедта, с която работодателя предявява претенцията си за обезщетение по естеството си е едно изявление за прихващане на насрещни вземания- вземането на работодателя за обезщетение срещу насрещно вземане на работника или служителя за трудово възнаграждение. Компенсаторното действие на заповедта настъпва ако заповедта не бъде оспорена в предвидения по чл.210, ал.3 КТ срок. В настоящия случай заповедта по чл.210, ал.1 КТ е издадена на 10.11.2007 г., т.е. след прекратяване на трудовото правоотношение, което е извършено на 2.11.2007 г. С оглед дадения отговор на поставения правен въпрос, че прекратяването на трудовото правоотношение прави неизпълнимо рекламационното производство като способ за събиране на вземането на работодателя следва, че той не може да извърши извънсъдебно прихващане на суми, които дължи на работника. Осъществяването на рекламационното производство предпоставя налично трудово правоотношение. Дори да е налице трудово правоотношение между страните уредената в закона компенсация е допустима само при вземане за неизплатено трудово възнаграждение. Конкретният случай не е такъв. Трудовото правоотношение между страните е прекратено преди издаване заповедта на работодателя по чл.210, ал.1 КТ, а от друга страна претенцията на работника не е за неизплатено трудово възнаграждение, а за неизплатено обезщетение за неизползван платен отпуск по чл.224, ал.1 КТ.
С оглед изложеното решението на Шуменския окръжен съд е неправилно и ще следва да се отмени, като на основание чл.293, ал.2 ГПК се постанови друго от касационната инстанция, с което исковете на Д. Т. за неизплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 1 181 лв. и мораторна лихва в размер на 14.76 лв. се уважат. Ответното дружество не е изплатило обезщетение на неизползвания от ищеца платен годишен отпуск, което и не се оспорва от същото. Предявеният иск с правно основание чл.224, ал.1 КТ е основателен и доказан за сумата 1 181 лв. и в този размер следва да се уважи, ведно със законната лихва и мораторна лихва за периода 15.01.2008 г. до 21.02.2008 г. в размер на 14.76 лв.
При този изход на делото ответното дружество следва да заплати на Д. Т. направените разноски по делото в размер на 310 лв. - адвокатско възнаграждение, както и 50 лв. държавна такса по сметка на ВКС, и 30 лв. разноски за назначената в първоинстанционното производство съдебно-счетоводна експертиза.
Водим от горното Върховния касационен съд, ІІІ г.о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивно решение от 25.11.2009 г. по гр.д. № 563/2009 г. на Шуменския окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от Д. Т. Т. срещу [фирма], [населено място] иск за заплащане на сумата 1 181 лв., на основание чл.224, ал.1 КТ, ведно със законната лихва и мораторна лихва в размер на сумата 14.76 лв. и вместо него Постановява:
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], [улица] да заплати на Д. Т. Т., ЕГН: [ЕГН] от [населено място],[жк], [жилищен адрес] сумата 1 181 /хиляда сто осемдесет и един/ лв. обезщетение по чл.224, ал.1 КТ, ведно със законната лихва, считано от 22.02.2008 г. до окончателното изплащане на сумата, и сумата от 14.76 /четиринадесет лева и 76 ст./ лв., дължима лихва върху главницата за периода 15.01.2008 г. до 21.02.2008 г., както и 310 /триста и десет/ лв., направени разноски по делото.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 47.83 лв. и по сметка на Новопазарския районен съд разноски за вещо лице в размер на 30 лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :