Върховен касационен съд

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на единадесети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
Членове: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ

при секретаря Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 1434 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
С определение № 543 от 12.06.2018 година е допуснато касационно обжалване на решение № 1544 от 05.12.2017 г. по в. гр. д. № 2661/2017 г. на Пловдивски окръжен съд, с което на основание чл. 59, ал. 9 СК са изменени мерките относно упражняването на родителските права над непълнолетното дете Г. К. Б. - определено е местоживеене на детето при майката Г. Г. Т., на която е предоставено упражняването на родителските права при разширен режим на лични контакти между детето и бащата К. И. Б..
Касационно обжалване на решението е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по обуславящия изхода на делото процесуалноправен въпрос по приложението на чл. 59, ал. 9 от Семейния кодекс - следва ли при спор относно упражняване на родителски права съдът да изследва служебно и разширеното семейство на родителя, който ще упражнява родителските права занапред и да допусне доказателства за това служебно, без да е обвързан от процесуалното поведение на страните.

Съгласно установената съдебна практика, при спор относно упражняване на родителски права, съдът изследва и социалното обкръжение на родителя – хората, след които детето ще расте и оформя житейски мироглед и навици. Затова съдът е длъжен да извърши преценка на бита, нравите, схващанията и манталитета на лицата, които влизат в обкръжението на родителя - членовете на семейството, в което живее или ще живее детето в бъдеще с родителя си; неговите познати и хората, с които постоянно дружи или работи, а когато след развода родителите са сключили нов брак или са установили фактическо съжителство, то съпругът или съжителят на родителя се явява лице от най-близкото обкръжение на детето. Когато страните не са посочили доказателства, установяващи моралния облик на лицата от най-близкото си обкръжение, то съдът е длъжен да допусне служебно доказателства, без да е обвързан от процесуалното поведение на страните - т. 1 от тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК. Това задължение е важимо особено при данни, че вторият съпруг или фактически съжител е осъждан за извършени престъпления – съдът е длъжен да събере доказателства за характера на престъпленията, времето на извършването им и да извърши преценка доколко и как близкото съжителство с това ново обкръжение би могло да повлияе на възпитанието на детето.
В обжалваното решение на Пловдивски окръжен съд е прието за установено, че страните по делото са родители на В. К. Б., [дата на раждане] , и Г. К. Б., [дата на раждане] Бракът между родителите е бил прекратен с влязло в сила решение № 3292 от 03.10.2011 г. по гр. д. № 451/2011 г. на Пловдивски районен съд, с което е било одобрено споразумение за предоставяне на родителските права над двете родени от брака деца на бащата. През 2010 г. майката е заминала за Испания и по време на отсъствието ѝ до есента на 2012 г. грижи за децата е полагал бащата. След завръщането на майката децата пребивавали и при двамата родители. От лятото на 2016 г. детето В. е заживяло при майка си, тъй като отношенията между нея и баща ѝ се влошили след възникнал по време на лятна почивка конфликт с бащата и жената, с която той е във фактическо съжителство. След инцидента по-голямото дете В. е преустановило контактите с баща си. Детето Г. е продължило да живее както в дома на бащата, така и при майката, също съжителстваща с друг мъж. И двамата родители притежават родителски капацитет, материални възможности и добри морални и възпитателски качества, както и мотивация да отглеждат децата. При така установените факти е прието, че упражняването на родителските права следва да бъде предоставено на майката. Този извод е формиран предвид обстоятелството, че по-голямото дете В., на която предстои навършване на пълнолетие, не трябва да бъде заставяна да живее с родител, отношенията с който са влошени; че не е в интерес на децата да бъдат разделяни, тъй като това би създало неоправдан риск от отчуждението им и настройване срещу родителя, с когото детето не живее; че в интерес и на по-малкото дете Г. е да живее при майката, за да не загуби съществуващото усещане за близост със сестра си; че развитието на децата трябва да е при грижата, подкрепата и авторитета и на двамата родители, независимо от раздялата им, поради което е определен разширен режим на лични контакти с бащата - всяка първа и трета сряда от месеца от 19.00 часа в сряда до 19.00 часа в неделя; един месец през лятото по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката; официалните коледни и майски празници през всяка четна година и официалните новогодишни и великденски празници през всяка нечетна година, включително обявените от правителството за почивни съгласно чл. 154, ал. 2 КТ, както и между 10.00 часа и 19.30 часа на всеки първи почивен ден, следващ рождения ден на всяко от децата. След постановяване на въззивното решение, детето В. К. Б. е навършило пълнолетие, поради което производството по касационната жалба срещу решението е прекратено в тази му част като недопустимо.
Касационна жалба против решението на Пловдивски окръжен съд е постъпила от К. И. Б. от [населено място]. Изложени са оплаквания, че при преценката кому да бъдат предоставени родителските права над малолетното дете Г. съдът не е съобразил обстоятелствата, че след развода между родителите детето е живяло при баща си; че е момче, което се нуждае от общуване с бащата, както и че майката съжителства с мъж с обременено съдебно минало.
Ответницата по касационната жалба Г. Г. Т. счита, че жалбата е неоснователна и моли въззивното решение да бъде оставено в сила.
По въведените касационни оплаквания, съставът на Четвърто гражданско отделение на Върховният касационен съд намира следното:
Въведените оплаквания за липса на цялостна преценка на съда за обстоятелствата, явяващи се от значение за възлагане упражняването на родителските права над малолетното дете Г. са основателни. Съдът е дал приоритет на обстоятелството, че детето Г. е живяло до момента ведно със своята по-голяма сестра, поради което разделянето им би създало неоправдан риск от отчуждение помежду им. Този извод, макар и правилен, не дава достатъчно основание за предоставяне на родителските права на майката, без да са съобразени всички останали фактори, от значение за интереса на детето. Съдът е предоставил упражняването на родителските права на майката без да изследва социалното и обкръжение и в частност какви са отношенията между детето и фактическия и съжител. При твърдения, че фактическия съжител на майката е осъждан двукратно и срещу него има висящо досъдебно производство за тежко умишлено престъпление; при обяснения на майката, дадени по реда на чл. 176 ГПК в съдебно заседание на 27.03.2017 г., че фактическия и съжител „има присъди, но не знам за какво и не съм запозната да има срещу него преписка за изнасилване в прокуратурата”, съдът е приел, че няма данни съдебното му минало да влияе на отношенията му с децата. Този извод на съда не почива на каквито и да е доказателства. В проведено на 29.11.2017 г., съдът в нарушение на съдопроизводствените правила е отказал да изиска свидетелство за съдимост за лицето, с което майката живее на семейни начала; не е изискал и доказателства за висящи срещу лицето досъдебни производства. Предоставил е родителските права на майката без да събере каквито и да е доказателства за отношенията между детето и фактическия и съжител, за възможността на детето за ежедневно общуване с него. В нарушение на задълженията си за служебно събиране на доказателства, съдът не е възложил да се съберат данни за лицата, с които родителите съжителстват на социален работник, нито провеждане на разговор от психолог по отношение на възприятията и отношението на малолетното дете към фактическия съжител на майка му, с когото ще пребивава постоянно след промяната на упражняването на родителските права.
Предвид изложеното, обжалваното въззивно решение, постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, следва да бъде отменено. Делото следва да бъде върнато на въззивния съд за постановяване на ново решение след събиране на доказателства за лицата, с които родителите съжителстват фактически и отношенията на малолетното дете с тези лица.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 1544 от 05.12.2017 г. по в. гр. д. № 2661/2017 г. на Пловдивски окръжен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Пловдивски окръжен съд.
Решението не подлежи на обжалване.






ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: