Върховен касационен съд

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД , Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА ТАНЯ ОРЕШАРОВА
при секретаря ВАЛЕНТИНА ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА гражданско дело № 3299 по описа за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.73 ЗЧСИ.
Образувано е по жалба на Министъра на правосъдието чрез главен юрисконсулт Р. К. срещу Решение от 23.06.2022г. на Дисциплинарната комисия при Камарата на частните съдебни изпълнители по дисциплинарно дело № 22/2021г., с което е отхвърлено искането на министъра на правосъдието по т.2, т.3 и т.4 за налагане на дисциплинарно наказание на частния съдебен изпълнител М. М., с рег. №786 и район на действие Софийски градски съд, за нарушения на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК и на чл.426 във вр. с чл. 433 ГПК и с което е прекратено производството по дисциплинарното дело в останалата част по т.1 от искането на министъра на основание чл.71 ал.7 т.1 ЗЧСИ за нарушение на чл.483 ГПК като погасено по давност.
В жалбата се заявяват доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение. След излагане на фактите по извършена проверка от инспектората към министъра на правосъдието се посочват като неправилни изводите на дисциплинарния състав за липса на допуснати от частния съдебен изпълнител нарушения. Оспорват се изводите на дисциплинарния състав и се излагат подробни съображения защо следва да се приеме, че визираните в т.2, т.3 и т.4 от искането дисциплинарни нарушения са извършени. Оспорват се и изводите на дисциплинарния състав досежно срока по чл.69 ЗЧСИ във връзка с искането на министъра по т.1 относно нарушение на чл.483 ГПК. Иска се отмяна на атакуваното решение, като по т. 2, 3 и 4 от искането на Министъра, да се постанови друго решение, с което да се наложи за всяко нарушение глоба в средния размер, а по отношение на решението в частта, с която се прекратява дисциплинарното производство по т. 1 от искането на Министъра, да се върне делото на Дисциплинарната комисия за произнасяне по същество.
В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от гл.юрисконсулт Ю. Б., която поддържа жалбата.
Ответникът по жалбата ЧСИ М. М. чрез адв.М. поддържа становище, че жалбата е неоснователна. Претендира разноски в размер 1500лв. за адвокатско възнаграждение.
Ответникът по жалбата – Камара на частните съдебни изпълнители /КЧСИ/, чрез процесуалния си представител юрисконсулт С.-Б., оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след като обсъди доводите на жалбоподателя и ответниците по жалбата във връзка с изложените основания и извърши проверка на данните по делото, намери за установено следното:
Жалбата е депозирана в срока по чл.73 ал.2 ЗЧСИ срещу подлежащ на обжалване акт, от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
До Дисциплинарната комисия на Камарата на частните съдебни изпълнители на РБ е подадено по реда на чл.70 ал.1 ЗЧСИ искане на Министъра на правосъдието за образуване на дисциплинарно производство и за налагане на дисциплинарни наказания срещу ЧСИ М. П. поради констатирани при извършена проверка по повод подаден от А. А. сигнал, допуснати нарушения по образуването и движението на изпълнително дело №20097860400501. В искането се твърди, че :
1.ЧСИ М. М. е нарушил разпоредбите на чл. 483 от ГПК, като е предприел действия по публична продан на недвижим имот, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. „А“, ет. 1, на 16.09.2016г., без да извърши проверка на собствеността на недвижимия имот към датата на продажбата и без да уведоми собствениците на недвижимия имот за насрочената публична продан.
Твърдението във връзка с този пункт от искането е, че след смъртта на Ф. Д. и В. Д. - ипотекарни длъжници и собственици на имота /съгласно НА за учредяване на договорна ипотека № 43 от 19.09.2007г./, по силата на наследствено правоприемство съсобственици на имота са К. В. И., Т. В. А. и А. А. /съгласно удостоверение за наследници от 13.07.2015г., изх. № НАС-984-1 издадено от Столична Община/. Постановление за възлагане на недвижимия имот е издадено на 17.09.2016г., влязло в сила на 28.04.2017г. Съгласно чл. 496, ал. 2 от ГПК от деня на влизане в сила на постановлението за възлагане купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота. В настоящата хипотеза длъжникът А. А. е притежавал единствено 1/3 идеална част от недвижимия имот. С извършеното нарушение ЧСИ е нарушил правата на страните в изпълнителния процес, лишил е К. В. И. и Т. В. А. като съсобственици на имота от възможността да участват в проведената публична продан и да закупят имота на най-високата цена. С бездействието си ЧСИ е накърнил правата и на лицето, обявено за купувач на имота, като го е поставил във хипотеза на вероятност да бъде съдебно отстранено от имота съгласно чл. 499 от ГПК, което, включително и към датата на извършване на проверката, не е въведено във владение на имота.
2.ЧСИ М. М. е нарушил разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, като не е прекратил изпълнителното производство по изпълнително дело №20097860400501 по описа си по молба на длъжника от 26.10.2020г., като е постановил отказ на 23.12.2020г. ЧСИ е прекратил изпълнителното производство с изрично постановление от 23.02.2021г. поради настъпила перемпция по силата на закона съгласно разпоредбата на чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК, вследствие на изрични указания, дадени му от СГС с Решение от 15.02.2021 г. по гр.д. № 1220 от 2021г.
3.ЧСИ М. М. е нарушил разпоредбата на чл. 426 във връзка с чл. 433 от ГПК, като въпреки издадено от него постановление от 23.02.2021г. за прекратяване на производството по изпълнителното дело по отношение на взискателя „Банка ДСК“ ЕАД /стр. 583/, поради настъпила по силата на закона перемпция, и въпреки факта, че е върнал изпълнителния лист в оригинал на взискателя на 12.04.2021г., е продължил действията по изпълнителното дело, като е насрочил дата за въвод във владение за 23.04.2021г. от 11ч. /стр. 589/ и е изпратил съобщения до страните на 12.04.2021г. за насрочване на извършване на действие въвод във владение на недвижим имот.
4.ЧСИ М. М. е нарушил разпоредбата на чл. 426 във връзка с чл. 433 от ГПК, като въпреки издадено от него постановление от 23.02.2021г. за прекратяване на производството по изпълнителното дело по отношение на взискателя „Банка ДСК“ ЕАД. /стр. 583/, поради настъпила по силата на закона перемпция, е издал на 16.04.2021г. постановление за спиране на изпълнително дело на основание издадена Обезпечителна заповед от 15.10.2020г. по гр.д. № 18849/2019г. на СРС 125 състав с допуснато обезпечение чрез спиране на изпълнението по изпълнително дело № 20097860400501 /стр. 615/.
Според жалбоподателя описаните действия на ЧСИ сочат на виновно неизпълнение на задълженията му по закона и Устава на Камарата, по смисъла на чл.67 ЗЧСИ и са основания за ангажирането на неговата дисциплинарна отговорност.
В мотивите на обжалваното решение е прието, че твърдените в искането на Министъра на правосъдието нарушения на чл. 483 от ГПК, изразяващи се в бездействие от страна на ЧСИ М., който не е конституирал като страни в производството, съответно не е уведомявал за изпълнителните действия по делото наследниците на починалите ипотекарни длъжници, са извършени в периода от 27.02.2010 г. - смъртта на Ф. Д. - ипотекарен длъжник, 15.09.2010 г. - смъртта на В. Д. - ипотекарен длъжник, до 17.09.2016г., когато е изготвено постановлението за възлагане на процесния ипотекиран недвижим имот след проведена публична продан. Обоснован е извод, че от 17.09.2016 г. до 17.09.2019 г. са изтекли три години от извършване/преустановяване на бездействието, поради което и жалбата на длъжника до МП, която е с входящ номер от 20.05.2021 г. , е подадена много след изтичане на тригодишния давностен срок. За пълнота е отчетено, че длъжникът по делото А. А. е подавал сходна жалба до Министъра на правосъдието с дата 13.10.2016г. и по тази жалба, след извършена проверка от Инспектората на МП, до ЧСИ М., на 01.02.2017 г. са отправени препоръки от Министъра на правосъдието, за прецизиране на дейността по водене на делото. По тези съображения дисциплинарния състав е обосновал извод за прекратяване на дисциплинарното производство в тази му част като погасено по давност.
По твърдяното нарушение в т. 2 от искането дисциплинарният състав е приел, че преценката дали е изтекъл предвиденият в чл. 433, ал. 1 т. 8 от ГПК перемптивен срок е на ЧСИ; че отказът на ЧСИ да прекрати производството, подлежи на контрол чрез обжалване по реда на чл. 435 и сл. от ГПК; че в случая след обжалване отказът на ЧСИ е отменен от СГС с решение, а производството по и. д. № 501/2009 г. е прекратено съгласно указанията на съда. Приел е също, че тази субективна преценка, изразяваща се в отказ, подлежащ на обжалване, и последващите действия, съобразени със съдебното решение, предполагат липса на вина, като предпоставка за дисциплинарна отговорност, поради което е обосновал и решаващия си извод, че искането в тази част е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.
По твърдяното нарушение в т.3 от искането, дисциплинарният състав, позовавайки се на практика на ВКС, е приел, че макар и да е прекратено изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1. т. 8 от ГПК с влязло в сила постановление, същото е породило правни последици по отношение на процесуалните отношения между съдебния изпълнител, взискателя и длъжника, но не е прекратило процесуалните отношения между съдебния изпълнител и купувача от публичната продан срещу длъжника за предаване владението на купения от публичната продан имот.Въводът във владение на обявения за купувач не е част от фактическия състав на придобиването. Извършени от съдебния изпълнител действия по въвода се извършват по силата на разпоредбата на чл. 498. ал. 1 ГПК, съгласно която купувачът на имота може да поиска от съдебния изпълнител извършване на въвод във владение въз основа на влязлото в сила постановление за възлагане /който е различен от въвода по чл. 522 и сл. ГПК/. Постановлението за възлагане на имот при публична продан е пряко изпълнително основание и се ползва с особена изпълнителна сила, която се разпростира по отношение на всички. Затова съдебният изпълнител е овластен да проведе въвода срещу всяко намерено във възложения имот лице, включително и действителния му собственик, ако той не е упражнил правата си по чл. 435 ГПК или чл. 440 ГПК или чл. 439 ГПК. Срещу този въвод собственикът може да се брани само с иск за собственост - чл. 498, ал. 2 ГПК. Предвид изложеното, дисциплинарният състав е обосновал извода си, че искането и в тази част е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.
По аналогични съображения е счел за неоснователно и искането във връзка с твърдяното нарушение по т.4.
Установено е по делото, че изпълнително дело № 501/2009 г. по описа на ЧСИ М. М., е образувано от взискателя „Банка ДСК” ЕАД, срещу длъжника А. А., за събиране на парично вземане, обезпечено с договорна ипотека върху недвижим имот, собственост на ипотекарните длъжници Ф. Д. и В. Д.. Върху имота е наложена възбрана, извършен е опис, изготвена е оценка. След многократно насрочвани публични продажби, както и актуализации на оценката на имота, същият е продаден на публична продан, протекла през времето 15.08.2016 г. - 15.09.2016г. Към този момент ипотекарните длъжници Ф. Д. и В. Д. са починали – първата на 27.02.2010г., вторият – на 15.09.2010г. Същите са родители на длъжника А. А. и лицата К. В. И. и Т. В. А.. По делото няма данни ЧСИ да е предприемал действия по установяване наследниците на починалите, по конституирането им като страни и по известяването им за предприетите изпълнителни действия. Обявеният за купувач на имота, след наддаване, е внесъл предложената цена и имотът му е възложен с постановление от 17.09.2016 г., влязло в сила на 28.04.2017 г., вписано на 26.05.2017 г.
С молба от 06.06.2017 г., купувачът на имота Т. Т. е поискала ЧСИ да извърши въвод съгл. чл. 498 от ГПК. С разпореждане е насрочен въвод владение за 21.07.2017 г. С молба от 18.07.2017 г. длъжникът А. е поискал отлагане на въвода по здравословни причини. Молбата му е уважена и въводът е пренасрочен за 18.08.2017 г. С молба от 17.08.2017 г. длъжникът А. А. е представил Обезпечителна заповед за спиране на изпълнението по и. д. № 501/2009 г. С разпореждане от същата дата, изпълнението е спряно. С молба от 05.01.2018 г. от купувача Т. Т. е приложено определение на СГС, с което се отменя допуснатото обезпечение чрез спиране на изпълнението по и. д. № 501/2009 г. и се обезсилва издадената обезпечителна заповед на CPC. С разпореждане от същата дата, производството се възобновява, като се насрочва въвод във владение за 01.02.2018 г. С молба от 29.01.2018 г. от К. И. - ипотекарен длъжник, е представена обезпечителна заповед, издадена от СРС за спиране на изпълнението по и. д. № 501/2009 г. върху 1/3 ид. част от продадения по делото недвижим имот. Във връзка с насрочения въвод за 01.02.2018 г., са изготвени съобщения до страните за въвод вече в 2/3 идеални части от имота. По молба на купувача, въводът не е осъществен. С молба от 26.10.2020 г. от пълномощника на длъжника, е поискано прекратяване на изпълнителното производство по делото на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Молбата е оставена без уважение като неоснователна, с мотив, че при спряно производство давност не тече. Отказът да се прекрати производството е обжалван и с решение на СГС от 15.02.2021 г. е отменен. В изпълнение на посоченото решение, с постановление от 23.02.2021 г. производството по и. д. № 501/2009 г. е прекратено на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. По молба на взискателя, с оглед прекратеното производство, е върнат оригиналният изпълнителен лист на 13.04.2021г. Насрочен е въвод във владение на купувача от публичната продан за 23.04.2021 г. С молба от 15.04.2021 г. от К. И. - ипотекарен длъжник, е представена обезпечителна заповед с налагане на мярка спиране на изпълнението по и. д. № 501/2009 г. С постановление на ЧСИ от 16.04.2021г. изпълнителното производство е спряно. Спирането на производството и отказът на ЧСИ М. да насрочи въвод във владение, са обжалвани от купувача. С решение от 30.06.2021 г. на СГС жалбата е оставена без уважение като неоснователна.
При така установената фактическа обстановка атакуваното решение на дисциплинарния състав е правилно и законосъобразно. Съображенията за това са следните :
Съгласно чл. 69 ЗЧСИ дисциплинарната отговорност се погасява с 6-месечна давност от откриване на нарушението, но не по-късно от три години от извършването му, като дисциплинарното нарушение се смята за открито от момента, в който органът по чл. 70, ал. 1 е узнал за нарушението. Съгласно разясненията, дадени в т. 12 от ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС по т. д. № 2/2013 г. дисциплинарната отговорност на ЧСИ по чл. 69 ЗЧСИ се погасява по давност когато председателят на дисциплинарната комисия не е сезиран в давностния срок от министъра на правосъдието или от съвета на камарата на частните съдебни изпълнители, които съгл. чл. 70 ЗЧСИ имат правомощието да инициират дисциплинарно производство. В случая визираните в т.1 от искането нарушения на чл.483 ГПК са извършени в периода от 27.02.2010 г. до 17.09.2016г., когато е изготвено постановлението за възлагане на процесния ипотекиран недвижим имот след проведена публична продан. 17.09.2016г. е последната и най-късна дата на нарушението. Пределният тригодишен срок по чл.69, ал.1, пр.2 от ЗЧСИ е изтекъл на 17.09.2019г. Жалбата на длъжника до МП, която е с входящ номер от 20.05.2021 г., е подадена много след изтичане на пределния тригодишен давностен срок от извършване на нарушението.
По тези съображения обосновано и законосъобразно дисциплинарният състав е прекратил производството по т.1 от искането на министъра на правосъдието като погасено по давност.
Съгласно разясненията, дадени с ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, прекратяването на изпълнителното дело по реда на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК настъпва ex lege, без да е необходимо съдебният изпълнител да констатира, издава или скрепява този факт с изричен акт. Доколкото това е така, то неиздаването на постановление за прекратяване поради перемция, респективно отказът за издаване на такова постановление,който подлежи на съдебен контрол, не съставлява нарушение на разпоредбите на ГПК. Съдебният изпълнител носи дисциплинарна отговорност, ако след перемиране на делото по силата на закона, извърши принудителни действия за удовлетворяване вземането на кредитора. Този извод съответства на разрешението, дадено в тълкувателния акт, че когато прекратяването е по силата на закона, прекратителният ефект настъпва с осъществяване на съответните правно релевантни факти, т. е. без значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване принудителното изпълнение и кога ще направи това, тъй като в този случай обжалването е без значение за момента на настъпването на ефекта, а когато прекратяването става по силата на акт на органа, който ръководи съответното производство, прекратителният ефект настъпва с влизането в сила на този акт, т. е. обжалването в случая има значение за момента на настъпването на ефекта.
По тези съображения обосновано и правилно дисциплинарният състав е приел, че ЧСИ не е извършил визираните в т.2 от искането на министъра нарушения и не са налице предпоставки за ангажиране на дисциплинарната му отворност.
Правилни и законосъобразни са изводите на дисциплинарния състав и във връзка с искането на министъра на правосъдието по т.3 и по т.4 .
Извършените от съдебния изпълнител действия след прекратяване на изпълнителното производство по чл. 433, ал. 1 т. 8 от ГПК не са изпълнителни действия по това прекратено производство. Те не са принудителни действия за удовлетворяване вземането на кредитора. Тези действия, визирани в т.3 и в т.4 от искането, са извършени по силата на новелата на чл.498 ГПК - на осн. чл. 498, ал. 1 ГПК купувачът на имота може да поиска от съдебния изпълнител извършване въвод във владение.Съгласно чл. 498, ал. 2 ГПК, въводът се извършва срещу всяко лице, което се намира във владение на имота. То може да се брани само с иск за собственост. Постановлението за възлагане на имот при публична продан е пряко изпълнително основание и се ползва с особена изпълнителна сила, която се разпростира по отношение на всички. Това прави възможно осъществяването на въвода, освен срещу длъжника и срещу всяко лице, което бъде заварено в имота, включително и срещу истинския собственик, щом като той не е предотвратил принудителната продан. Това специфично изпълнително основание е за да се удовлетвори непаричното вземане на купувача на имота за установяване на фактическата му власт върху него и е различно от изпълнителното основание, въз основа на което е образувано прекратеното изпълнително производство - изпълнителният лист, предназначен да се постигне принудително събиране на паричното вземане на взискателя. Както правилно е приел и дисциплинарният състав, по силата на това постановление за възлагане възникват процесуални отношения между купувача по публичната продан и съдебния изпълнител и между съдебния изпълнител и длъжника, които са свързани с осъществяване защитата на правото на купувача, като собственик на имота, да получи владението върху него. Принудителният способ за осъществяване на тази защита е предаване на владението върху недвижимия имот чрез извършване на въвод. Тези процесуални отношения са различни от процесуалните правоотношения по повод прекратеното изпълнително производство - последните са между съдебния изпълнител, взискателя и длъжниците. Различни по характер са и материалноправните отношения – по силата на изпълнителния лист възниква материално правоотношение между взискателя и длъжниците като първият има правото да получи паричната престация, а длъжникът има задължението да я плати; съответно по силата на постановлението за възлагане възниква материално правоотношение между купувача по публичната продан и длъжниците по прехвърляне на правото на собственост върху имота. Същевременно за да се извърши въводът е необходимо постановлението за възлагане да е влязло в сила, да е вписано, купувачът да удостовери, че е внесъл таксите за прехвърляне на имота и за вписването. При тези условия съдебният изпълнител извършва въвода. В случая няма спор, че тези условия са спазени. Налице е пряко изпълнително основание и за да се извърши въводът не е необходимо изваждането на изпълнителен лист. Въводът се извършва по същото изпълнително дело като номер на дело. Налице е обаче друг, макар и функционално свързан с изпълнителното производство за удовлетворяване на паричното вземане, изпълнителен процес.Той, както вече бе посочено, се води за удовлетворяване на притезанието на купувача от публичната продан срещу длъжника за предаване владението на купения от публичната продан имот. Изпълнителният способ вече е въвод във владение.
Предвид изложеното извършените от ЧСИ действия, предмет на искането по т.3 и т.4, не са изпълнителни действия по прекратеното изпълнително дело, а такива, извършени в рамките на друго, самостоятелно, макар и функционално свързано с първото, производство.
Изложеното е достатъчно да обоснове извод, че не са извършени визираните в т.2, т.3 и т.4 от искането нарушения от ЧСИ М. М. и не са налице предпоставки за ангажиране на дисциплинарната му отговорност.
При този изход на делото Министерство на правосъдието дължи разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция на Камарата на частните съдебни изпълнители, което Върховния касационен съд определя в размер на 300 лева, както и в полза на ЧСИ М. разноски за адвокатско възнаграждение в размер 1500лв. съгласно приложен договор за правна помощ, в който е удостоверено заплащането му.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение


Р Е Ш И:


ОСТАВЯ В СИЛА Решение от 23.06.2022г. на Дисциплинарната комисия при Камарата на частните съдебни изпълнители по дисциплинарно дело № 22/2021г., с което е отхвърлено искането на министъра на правосъдието по т.2, т.3 и т.4 за налагане на дисциплинарно наказание на частния съдебен изпълнител М. М., с рег. №786 и район на действие Софийски градски съд, за нарушения на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК и на чл.426 във вр. с чл. 433 ГПК, и с което е прекратено производството по дисциплинарното дело в останалата част по т.1 от искането на министъра на основание чл.71 ал.7 т.1 ЗЧСИ за нарушение на чл.483 ГПК като погасено по давност.
ОСЪЖДА Министерство на правосъдието, София, ДА ЗАПЛАТИ на Камарата на частните съдебни изпълнители - София, юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева /триста лева/, както и ДА ЗАПЛАТИ на ЧСИ М. М. деловодни разноски в размер 1500лв./хиляда и петстотин лева/.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :