Върховен касационен съд

Съдебен акт

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№. 249

гр. София,14.05.2016 г.


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение , в закрито заседание на единадесети май, две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА


като разгледа докладваното от съдия Марков ч.т.д.№707 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3, вр. чл.396, ал.2, изр.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] против определение №847 от 16.12.2015 г. по ч.т.д.№802/2015 г. на АС Варна, в частта, с която след частична отмяна на определение от 20.01.2015 г. по т.д.№102/2015 г. на СГС, ТО, VI-22 с-в, е допуснато обезпечение на бъдещи искове, предявими от [фирма] срещу [фирма] за заплащане на сумата от 327 342.09 лв. с ДДС и на сумата от 23 087.81 лв., обезщетение за забава, считано от датата, предвидена като краен срок за доставка на всяка от заявените стоки, до 25.11.2015 г., чрез налагане на запор върху вземания на длъжника по банкови сметки в изброени в определението банки, до размера на исковите суми, при условие на внасяне на парична гаранция от бъдещия ищец в размер на 17 000 лв.
В частната касационна жалба са наведени доводи за неправилност на обжалваното определение, като се посочва, че с него са обезпечени искове, без наличие на убедителни доказателства, установяващи вероятната им основателност, без наличие на обезпечителна нужда за ищеца и при неправилно определен размер на паричната гаранция, дължима от ищеца по бъдещите искове.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, като обосноваващ допускането на касационно обжалване, е поставен следния въпрос: Какъв е достатъчния размер на гаранцията, която ищецът следва да внесе, за да обезпечи преките и непосредствени вреди, които ответникът ще претърпи, ако обезпечението е неоснователно и какви са критериите за определяне на размера на тези вреди, и включват ли тези критерии съобразяване с допуснатата обезпечителна мярка. Поддържа се, че така формулираният въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в определение №61 от 26.01.2009 г., по ч.т.д.№15/2009 г. на ВКС, ТК и определение №892 от 16.12.2011 г. по ч.т.д.№812/2011 г. на ВКС, ТК, като евентуално се твърди и наличие на селективното основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, поради значението на въпроса за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответникът по частната касационна жалба - [фирма], заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.396 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
За да постанови обжалваното определение съставът на АС Варна е приел, че бъдещите осъдителни искове са допустими, а с оглед представените към молбата писмени доказателства - и вероятно основателни. Изложил е съображения, че е налице обезпечителна нужда за ищеца и като е взел предвид наличие на индиции за съществуването на възражения от страна на ответника по бъдещите искове е приел, че исканото обезпечение - запор върху вземания на длъжни, следва да бъде допуснато по реда на чл.391, ал.2 от ГПК, след представяне на парична гаранция в размер на 17 000 лв.
Настоящият състав намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване.
Формулираният от касатора процесуалноправен въпрос, който се свежда до въпроса за критериите, по които се определя размера на гаранцията по чл.391, ал.2, вр. ал.1, т.2 и ал.3 от ГПК, е обусловил решаващата воля на въззивния съд, респективно обосновава и наличието на общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК. В случая обаче не са налице поддържаните от частния касатор селективни основания. По релевирания процесуалноправен въпрос са постановени множество определения по реда на чл.274, ал.3 от ГПК – както цитираните в изложението определения, така и определение №446 от 30.07.2015 г. по ч.т.д.№1832/2015 г. на ВКС, ТК, определение №180 от 02.04.2009 г. по ч.гр.д.№111/2009 г. на ВКС, ГК, определение №431 от 24.09.2015 г. по ч.гр.д.№4669/2015 г. на ВКС, ГК и др.. Според визираната практика определянето на паричната гаранция е по преценка на съда, но предвид обезпечителния й характер тя следва да е съобразена с размера на преките и непосредствени вреди, които би търпял ответника по обезпечения иск - евентуален ищец по бъдещ иск за тяхното обезщетяване. При запор върху сметка тези вреди ще са резултат както от невъзможността да се оперира със сумите по сметката, които са набрани и ще постъпят по нея след налагане на обезпечението, така и от продължителността на процеса, а размерът на гаранцията следва да е адекватен на предполагаемите вреди. Даденото разрешение, което се възприема и от настоящия състав, изключва наличие на селективното основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, а тъй като при постановяване на определението, въззивният съд не се е отклонил от формираната задължителна практика на ВКС, не се установява наличие и на поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №847 от 16.12.2015 г. по ч.т.д.№802/2015 г. на АС Варна, в частта, с която след частична отмяна на определение от 20.01.2015 г. по т.д.№102/2015 г. на СГС, ТО, VI-22 с-в, е допуснато обезпечение на бъдещи искове, предявими от [фирма] срещу [фирма] за заплащане на сумата от 327 342.09 лв. с ДДС и на сумата от 23 087.81 лв., обезщетение за забава, считано от датата, предвидена като краен срок за доставка на всяка от заявените стоки, до 25.11.2015 г., чрез налагане на запор върху вземания на длъжника по банкови сметки в изброени в определението банки, до размера на исковите суми, при условие на внасяне на парична гаранция от бъдещия ищец в размер на 17 000 лв.
Определението не може да се обжалва.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.