Р Е Ш Е Н И Е
№ 661
София, 31.10.2008 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при участието на секретаря Лилия Златкова
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 284/2008 г.
Производство по чл.218а, б.”б” и сл. ГПК(отм.) във вр. с § 2, ал.3 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. за д. в. против решение № 87 от 29.03.2007 г. по гр.д. № 1577/2004 г. на Софийски апелативен съд. Излагат се съображения в подкрепа на оплакването за допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения и за нарушения на материалния закон – касационни основания по чл.218б, ал.1, б.”в” ГПК(отм.)
Ответникът по касация “Л” А. –гр. Варна не е изразил становище по жалбата.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, като взе предвид доводите във връзка с инвокираните оплаквания и провери правилността на обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.218ж, ал.1 ГПК(отм.) и данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.218в, ал.1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
С решението, предмет на касационно обжалване апелативният съд отменил изцяло отхвърлителното решение на Софийски градски съд от 07.06.2004 г. по т.д. № 1013/2004 г., постановено по предявения от “Л” А. срещу А. за д. в. иск с правно основание чл.87, ал.3 ЗСДВ и при условията на чл.208, ал.1 ГПК(отм.) постановил вместо него друго, с което признал за установено по отношение на А. за д. в. , че ищецът не дължи на държавата по АУЧДВ № 257 от 26.07.2002 г. съответно сумите 200 825.34 щ.д. и 984 135.56 лв., представляващи главница в размер на 1 809 551.72 лв., редовна лихва в размер на 200 825.34 щ.д. и наказателна лихва в размер на 174 583.84 лв. Изложени са съображения, че с извършените плащания преди и след подписването на договора по реда на чл.12 ЗУНК от 10.06.1998 г. ищецът е погасил размер от преоформеното с него задължение към държавата за главница и редовни лихви, който е по-голям от дължимия към датата на установяване на задължението му по реда на чл.87, ал.2 ЗСДВ, поради което счел, че отразеното в този акт задължение не съществува.
Въззивното решение е неправилно и следва да бъде отменено поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон.
В касационната жалба не се навеждат изрични доводи срещу извода на съда, според който действителният размер на преоформеното валутно задължение на ищеца, произтичащо от необслужвани кредити към търговски банки, договорени до 31.12.1990 г., възлиза на 1 914 227 щ.д., а не както е посочено в сключения на основание чл. 12 ЗУНК договор в размер на 2 561 199 щ.д. В оплакването на касатора, че в нарушение на правилото на чл.76, ал.1 ЗЗД платените от ищеца суми преди сключване на договора по ЗУНК са приспаднати от съда от задължението за главница, вместо от дължимите лихви за просрочието й имплицитно се съдържа и довод срещу извода относно приетия за действителен размер на посоченото в договора задължение на ищеца.
Оплакването е основателно.
ЗУНК регламентира преоформяне на посочените от него в чл. 1 кредити като задължения към държавата и издаването на д. дългосрочни облигации срещу тези кредити при установени в закона условия. Така формулираният предмет на закона и посоченото в чл. 10, ал. 1 задължение на кредитополучателите да отразят задълженията си за главница след получаване на уведомление от търговските банки дава основание да се приеме, че преоформянето им като задължения към държавата настъпва по силата на закона. Безспорно размерът, падежът, гратисният период и другите елементи на всяко едно конкретно задължение се регламентират чрез сключване на договор между М на финансите, оправомощения от Министерския съвет орган и държавното предприятие, но договорът по чл.12 ЗУНК не е елемент от фактическия му състав. Аргумент в подкрепа на този извод е и нормата на чл.13, ал.1 ЗУНК, според която изискуемостта на вземането на държавата, с което е заменено вземането на банката по необслужвания кредит настъпва с изтичане на шестмесечния гратисен период, визиран в чл.10, ал.2 с.з. С възникване на вземането на държавата към задължените по този закон лица, за последните се поражда задължението да начисляват и плащат лихви върху главниците след настъпване на тяхната изискуемост. Това тълкуване налага извода, че отразеното в процесния договор задължение на “Л” А. към държавата се формира не само от задължението за главница, а включва и редовните лихви върху нея, натрупани след изтеклия шестмесечен гратисен период по чл. 10, ал.2 ЗУНК до датата на сключването му.
В тази връзка следва да се сподели довода на касатора за допуснатото от въззивния съд нарушение на чл.157, ал.3 ГПК (отм.) поради безкритично възприетите от него заключения на тройната съдебно-икономическа експертиза. Въпросът за елементите, от които с процесния договор е формирано задължението на ищеца към държавата е правен, отговорът на който следва да се даде от съда по тълкувателен път на нормите на ЗУНК и на общите правила на ЗЗД. В нарушение на това свое задължение съдът недопустимо е изградил решението си изключително въз основа на съдържащите се в заключенията на тройната експертиза правни изводи, с което по същество решаващият състав е допуснал изземването на правораздавателните му функции. Допуснатото нарушение е довело до опорочения извод на съда, че преоформянето на задължението на ищеца към държавата е извършено с договора от 10.06.1998 г., сключен на основание чл.12, ал.1 ЗУНК, а не по силата на закона и поради това се формира само от главницата в размера към датата на изискуемостта й, възлизаща според съда на 1 914 227 щ.д., а не на 2 561 199 щ.д., както било посочено в договора от 10.06.1998 г. Това погрешно тълкуване на нормите на ЗУНК е обусловило и направения в нарушение на чл.76, ал.1 ЗЗД извод, че извършените преди тази дата плащания от “Л” А. следва да се отнесат като погашения на главницата, а не на натрупаните до този момент лихви за просрочието й.
С основание се поддържа и оплакването, че фактическите и правни изводи на съда не са съобразени с факта, че за извършените след падежите по погасителния план плащания на главница и редовна лихва ищецът дължи заплащането и на уговорените в т. 6 от договора наказателни лихви. По въпроса за дължимостта им в установения с процесния АУЧД размер, в заключенията на експертите не се съдържат констатации в срок ли са извършени плащанията от ищеца или е допусната забава спрямо определените с погасителния план падежи, който въпрос не е изследван поради липса на поставена им от съда задача, който е възприел варианта на погасителния план, предложен му от експертите въз основа на направения от тях правен извод, че задължението на ищеца към държавата е преоформено чрез сключения на 10.06.1998 г. договор и то се формира само от главницата, дължима към момента на изискуемостта й.
Изложеното позволява да се обобщи, че в резултат на безкритичното възприемане на становищата на експертите, и то по въпроси от правно естество, съставляващо съществено нарушение на процесуалното правило на чл.157, ал.3 ГПК (отм.), съдът е достигнал до незаконосъобразния извод, че при сключването на договора от 10.06.1998 г. е допусната грешка в пресмятянето на преоформеното по реда на ЗУНК задължение на ищеца към държавата, която по реда на чл.28, ал.2 ЗЗД подлежи на поправяне чрез посочване на действителния според съда размер от 1 914 227 щ.д., вместо погрешно посочения такъв от 2 561 199 щ.д. Това от своя страна е обусловило погрешния извод на съда, че ищецът е погасил размер от преоформеното към държавата задължение за главница и редовни лихви, който е по-голям от дължимия към датата на установяване на задължението му по реда на чл.87, ал.2 ЗСДВ, който е изграден в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения.
По изложените съображения настоящата инстанция приема, че поради постановяването му в нарушение на материалния и процесуалния закон, въззивното решение следва да бъде отменено като неправилно, а делото върнато на друг състав на същия съд, като при новото му разглеждане с помощта на нова съдебно- икономическа експертиза следва да бъдат установени размерите на главницата, на редовни и на наказателни лихви, дължими към датата на съставяне на АУЧД № 2* като се съобразят извършените от ищеца погашения след сключване на договора по реда на чл.12 ЗУНК, с който е определен размера на задължението му към държавата към 10.06.1998 г.
Водим от горното Върховният касационен съд, ТК, ІІ-ро отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 87 от 29.03.2008 г. по гр.д. № 1577/2004 г. на Софийски апелативен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: