Върховен касационен съд

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и шести септември две хиляди и единадесета година в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. И.
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 601/ 2011 год.

Производството е по чл. 274 ал. 1 т. 2, вр. чл. 396 ал. 2 пр. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на [фирма] - [населено място] срещу Определение № 735 от 20.ІV.2011 г. по ч.гр.д. № 1208/ 2011 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено Определение от 16.ІІ.2011 г. по т.д.№ 599/ 2011 г. на СГС в частта, с която не е допуснато обезпечение на иска чрез налагане на запор върху останалите банкови сметки на ответника (извън трите банкови сметки, върху които първоинстанционния съд е допуснал обезпечението) и е допуснато обезпечение на иска чрез налагане запор и върху още 28 банкови сметки на ответника до размер на сумата 132 735.56 лв., с оплакване за неправилност. Жалбоподателят сочи, че от предпоставките за допускане на обезпечение по чл. 391 ал.1 ГПК, не е налице втората - искът да е подкрепен с убедителни писмени доказателства, поради което счита, че съдът е бил длъжен да допусне обезпечението при гаранция. В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване поддържа основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК по въпросите: счетоводна справка на ответника убедително писмено доказателство ли е, че търсената сума не е платена, представеният договор убедително писмено доказателство ли е и не трябва ли ищецът да внесе гаранция, и представените фактури убедително писмено доказателство ли са, че не е изпълнено посоченото в тях парично задължение. Иска определението, с което е допуснато обезпечение на иска, без да е представена от ищеца гаранция, да се отмени.
Ответникът по частната жалба [фирма] - [населено място] по съображения, изложени в писмено Възражение, оспорва частната жалба, като недопустима, евентуално - като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че с обжалваното определение е допуснато от въззивния съд обезпечение на исковете до размер на сумата 132 735.56 лв., с налагане на запор върху още 28 банкови сметки на ответника, извън трите, за които е допуснато обезпечение от първоинстанционния съд, намира, че частната жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 1 т. 2, вр. чл. 396 ал. 2 пр. 3 ГПК, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното определение е допуснато обезпечение на исковете, предявени от [фирма] - [населено място] срещу [фирма] - [населено място] до размер на исковата сума 132 735.56 лв., с налагане на запор върху още 28 банкови сметки на ответника, извън трите, за които е допуснато обезпечение от първоинстанционния съд. Съдът е изложил, че са налице предпоставките на чл. 391 ал. 1 ГПК, като твърденията на ищеца се подкрепят от представените писмени доказателства, което сочи на вероятна основателност на исковете и спирането на плащанията от ответника обуславя обезпечителната нужда. Заключил е, че поисканата обезпечителна мярка не надвишава обезпечителната нужда, тъй като налагането на запорите е последователно върху банковите сметки на ответника до конкретен размер и е допуснал обезпечението и чрез налагане на запори върху още 28 банкови сметки на ответника.
Искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно. Жалбоподателят не излага съображения защо поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, което основание не е налице с оглед установената съдебна практика за допускане на обезпечение на иск. Същата е в смисъл, че предпоставките за допускане на обезпечение на иска, са посочени в чл. 391 ал. 1 ГПК - т. 1 ако искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства или т. 2 ако бъде представена гаранция в определения от съда размер съгласно чл. 180 и 181 ЗЗД. За да допусне обезпечение на иска, съдът трябва да установи, че ищецът има право на иск (искът да е допустим и вероятно основателен - да е подкрепен с доказателства) и че е налице интерес от обезпечаване на иска (нужда от обезпечаване). В изискването за вероятна основателност на иска законът има предвид искът да е подкрепен с писмени доказателства, доказващи факта, пораждащ претендираното право, като ищецът когато не разполага с такива документи, може да удостовери вероятната основателност на иска, като изрази готовност да представи гаранция, а съгласно чл. 391 ал. 2 ГПК, съдът може да задължи ищеца да представи гаранция и в случая по ал. 1 т.1. Когато съдът въз основа на данните по делото, приеме, че с оглед представените доказателства, предявените искове са вероятно основателни, в неговите правомощия, съгласно чл. 391 ал. 2 ГПК, е да прецени, че с оглед конкретните обстоятелства и нуждата от обезпечение, такова следва да се допусне при внесена от ищеца гаранция, каквато съдът може да определи и в случая по ал. 1 т. 1., следователно внасянето на гаранция и размера й, е по преценка на съда с оглед конкретните обстоятелства и нуждата от обезпечение.
По изложените съображения частната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 735 от 20.ІV.2011 г. по ч.гр.д. № 1208/ 2011 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.