№ 26
София, 11.02.2019 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
Членове: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
при секретаря Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 1467 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
С определение № 554 от 13.06.2018 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 142 от 15.01.2018 година по гр.д. № 4913/2017 година на Софийски апелативен съд, с което е уважен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, предявен от Л. П. Х. от [населено място] против Прокуратурата на Република България, [населено място] за сумата 30000 лева, съставляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно обвинение. За разликата до предявения му размер от 92 000 лева искът е отхвърлен като неоснователен.
Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по материалноправния въпрос по приложението на чл. 52 ЗЗД следва ли при определяне на обезщетението за неимуществени вреди на основание чл. 2, ал.1 ЗОДОВ да бъдат съобразени всички обстоятелства, имащи отношение към размера му.
Съгласно установената практика на Върховния касационен съд, размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост след преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства; с оглед особеностите на всеки конкретен случай и при наличие на причинна връзка с незаконните актове на правозащитните органи (ППВС № 4 от 23.12.1968 г. и Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2004 г., ОСГК ВКС). Обстоятелства от значение за размера на обезщетението са тежестта на престъплението, за което е било повдигнато незаконно обвинение; продължителността на незаконното наказателно преследване; интензитета на мерките на процесуална принуда; броя и продължителността на извършените с негово участие процесуални действия; начинът, по който обвинението се е отразило върху пострадалия с оглед личността му и начина на живот; рефлектирало ли е обвинението върху професионалната реализация на пострадалия, на общественото доверие и социалните му контакти, отраженията в личната му емоционална сфера, здравословното му състояние и пр. фактори, които следва да се преценяват съобразно конкретните обстоятелства за всеки отделен случай.
Към така установената съдебна практика следва да се добави, че преценката за начина, по който обвинението се е отразило върху професионалната реализация на пострадалия трябва да се извършва въз основа на доказателствата за периода, през който е бил лишен от възможност да упражнява професията си, да се развива като специалист в съответната област; да се утвърждава кариерно. Следва да се извършва и преценка доколко едно продължително откъсване от работа в определена област, през което време лицето е било лишено от възможност за обновяване и повишаване на квалификацията, би довело до значителни неудобства или невъзможност да продължи да упражнява професията си занапред; да се отчита и спецификата на професията на пострадалия - когато обществото има оправдано завишени изисквания към морала и спазването на закона от изпълняващите я лица, разгласяването на незаконно повдигнато и поддържано обвинение би рефлектирало върху възможността пострадалия да се завърне към упражняването на професията си поради неоправдано предизвиканите негативни обществени нагласи.
За да уважи претенцията за присъждане на обезщетение на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, въззивният съд е приел, че до месец ноември 1999 г. ищецът работел на длъжност „главен специалист” в отдел „Левов пазар и ценни книжа – корпоративни ценни книжа” при „Централна кооперативна банка” АД, [населено място]. С постановление от 05.11.1999 година срещу ищеца е било образувано досъдебно производство за извършено престъпление по чл. 282, ал.1 НК вр. с чл. 20, ал. 2 НК. На 25.11.1999 г. ищецът е бил привлечен като обвиняем при мярка за неотклонение „парична гаранция” в размер на 1000 лева, а с постановление от 05.04.2001 г. му е била наложена принудителна административна мярка „забрана за напускане пределите на Република България”. Разследването му е било предявено през месец март 2003 г., без след това да е внесен обвинителен акт. С определение от 17.07.2003 г. на Софийски градски съд, постановено по молба по чл. 239а НПК (отм.) делото е върнато на Софийски градска прокуратура с указания в двумесечен срок да внесе обвинението в съда или да прекрати производството. С молба от 26.03.2004 г. ищецът отново е поискал внасяне на делото в съда на основание чл. 239а НПК (отм.), което е било сторено на 07.04.2004 г., а образуваното пред Софийски градски съд наказателно производство е било прекратено от съда и върнато на прокуратурата за отстраняване на съществени процесуални нарушения с определен двумесечен срок за упражняване на правомощията на прокуратурата по чл. 239а НПК (отм.) – да внесе отново обвинителния акт в двумесечен срок или да прекрати производството. През 2005 г., Прокуратурата на България отново е повдигала и предявявала на ищеца два пъти същото обвинение и общо три пъти му е предявила разследването. По образуваното н.о.х.д. № 886/2005 г. са били проведени четиринадесет открити съдебни заседания, на тринадесет от които ищецът е присъствал лично, без делото да е отлагано по искане или по вина на подсъдимия. Производството пред съда е било прекратено и делото върнато на прокуратурата за отстраняване на процесуални нарушения – отстраняване на противоречия между обстоятелствена част на обвинителния акт и диспозитива на повдигнатото обвинение. С определение от 20.10.2006 г. е била отменена наложената принудителна мярка забрана за напускане на страната, а на 15.04.2009 г. мярката за неотклонение „парична гаранция” е била заменена с „подписка”. В периода 2009 г. – 2015 г. наказателното производство срещу ищеца е било няколкократно прекратявано и обвинението повдигано отново, приключило окончателно с влязло в сила на 18.04.2016 г. постановление на Софийска градска прокуратура от 16.07.2005 г., с което наказателното производство е било прекратено поради изтичане на абсолютна погасителна давност, както и поради несъставомерност на деянието. В хода на наказателното производство, ищецът е бил уволнен от работа дисциплинарно със заповед от 01.11.1999 г. за нарушенията по повдигнатото обвинение. С решение от 09.02.2000 г. на Държавната комисия по ценни книжа, с допуснато предварително изпълнение на решението, ищецът е бил лишен от правоспособност като брокер на ценни книжа. Повдигнатото срещу ищеца обвинение е било широко разгласено в средствата за масова информация. През 2010 г. е било констатирано злокачествено образования на съпругата на ищеца, починала през 2015 г. след две оперативни интервенции. В резултат на незаконното наказателно преследване ищецът изживял сериозни душевни страдания, независимо, че приемал с достойнство настъпилите превратности в живота му – лишен от възможност да работи съобразно квалификацията си се е наемал на нискоквалифицирана и зле платена работа, свързана с бояджийство и изхвърляне на боклук. Семейството му е страдало от финансови проблеми – ищецът не е могъл да упражнява професията си, а съпругата му поради заболяването си е била с намалена работоспособност. Заповедта за уволнение е била отменена по съдебен ред с влязло в сила решение от 20.02.2017 г. – след повече от седемнадесет години, а сертификатът на ищеца като брокер на ценни книжа му е бил върнат на 22.02.2016 г. след постановено от Върховния административен съд решение по адм. д. № 2638/2000 г., потвърдено с решение по адм.д. № 8831/2015 г. на Петчленен състав на ВАС за отмяна на решението на Комисията за финансов надзор за отнемане на правоспособността на ищеца като брокер на ценни книжа. При така установените факти е прието, че за справедливото обезвъзмездяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди съответства обезщетение в размер на 30000 лева, присъдени на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, като за разликата до предявеният му размер от 92000 лева искът е отхвърлен като неоснователен.
Касационната жалба против въззивното решение в частта му, с която искът е уважен до размер на 30000 лева е постъпила от Прокуратурата на България. Поддържа се, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди е несправедливо завишен. Изложени са оплаквания, че съдът не е изложил мотиви за причинно-следствена връзка между обстоятелствата, определящи настъпилите за ищеца вреди и незаконното обвинение; че не е отчел, че в резултат на незаконното наказателно преследване не е настъпило влошаване на физическото и психическо здраве на ищеца, както и взетите мерки за неотклонение „парична гаранция” и подписка”, които не са го извели от обичайната му семейна и социална среда. Поддържа се, че неправилно са отчетени и неимуществените вреди, търпени от съпругата на пострадалия, за които вреди Прокуратурата на Република България не носи отговорност.
В частта му, с която искът с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е отхвърлен за разликата до 92000 лева, въззивното решение е обжалвано от Л. П. Х.. Поддържа се, че съдът е занижил действително полагащото се адекватно обезщетение за претърпените от незаконното наказателно преследване неимуществени вреди. Изложени са оплаквания, че при определяне размера на обезщетението съдът не е отчел, че ищецът е бил лишен от професионална реализация; че упражняваната от ищеца професия е в кръга на тези, към които обществото има завишени изисквания за почтеност и спазване на законите - огласяването на незаконно повдигнатото обвинение е осуетило възможността на ищеца да намери работа във финансовия сектор занапред, въпреки признатите му професионални качества; продължителния период от време, в който ищецът е бил принуден да работи нискоквалифицирана работа, не е реализирал доходи в съответствие с образованието и възможностите си и негативните му изживявания във връзка с отражението на тези обстоятелства върху семейството му.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че въведените от Прокуратурата на България касационни оплаквания срещу въззивното решение са неоснователни.
Ищецът не е претендирал вреди от влошаване на физическото и психическото му здраве, нито от това да е бил изведен от семейната среда поради наложена мярка за неотклонение, поради което тези обстоятелства не са обсъждани от съда – не следва да бъдат обсъждани и въведените в тази връзка оплаквания от Прокуратурата на Република България. Не са присъдени и вреди за негативните изживявания на съпругата на пострадалия – съдът е отчел обстоятелството, че ищецът е изживявал страдания поради отражението на незаконното обвинение върху семейството му. Неоснователно е и оплакването за липса на мотиви за причинно-следствена връзка между обстоятелствата, определящи настъпилите за ищеца вреди и незаконното обвинение – съдът е изложил мотиви за причинната връзка между незаконното наказателно преследване и всяко от обстоятелствата, определящи размера на обезщетението в т.ч. за изживените от ищеца негативи поради лишаването му от възможност да упражнява професията си през периода на незаконно наказателно преследване; от широката обществена разгласа на повдигнатите обвинения и неблагоприятните отражения в семейството му.
Касационните оплаквания, въведени в жалбата на Х. Г. Х. срещу въззивното решение в частта му, с която искът е отхвърлен за разликата до предявения му размер са основателни.
В нарушение на установената съдебна практика, въззивният съд не е съобразил всички обстоятелства от значение за размера на обезщетението. Съдът не е отчел, че професионалната кариера, а оттам и отраженията върху социалната среда и икономическото състояние и самочувствието на ищеца в обществото са били грубо и трайно засегнати в една най-активна възраст за професионално развитие. Към момента на привличането му като обвиняем ищецът е бил на тридесет и осем години, а правата му са били възстановени на петдесет и пет годишна възраст, след седемнадесетгодишно прекъсване на професионалната му дейност – прекъсване практикуването на професия, която налага поддържането на квалификационни умения чрез пряко наблюдение на финансовата конюнктура. Не е съобразил обстоятелството, че в този период от седемнадесет години ищецът не само не е имал възможност да се развива в професията си, но при наличие на специален ценз е бил принуден да работи нискоквалифицирана и зле платена работа. Съдът не е съобразил и спецификата на изпълняваната от ищеца професия на финансов брокер – професия към която обществото има завишени морални изисквания, поради което медийното разгласяване на незаконното обвинение е довело не само до срив на професионалната му реализация, но и до ограничаване на възможността да се завърне към професията си.
Въззивният е обсъдил обстоятелството, че незаконното обвинение е довело до негативни изживявания за ищеца и поради настъпилите за семейството му финансови последици. Не е съобразил обаче, че в рамките на продължителното незаконно наказателно преследване ищецът е претърпял и допълнителни негативи и емоционален стрес, тъй като е бил лишен от възможност да осигури адекватна финансова подкрепа при лечението на съпругата му от тежко онкологично заболяване, от което е починала преди прекратяване на наказателното производство.
Съвкупната преценка на обстоятелствата обуславя извод, че присъденото обезщетение от 30000 лева за търпените от неоснователното обвинение неимуществени вреди е несправедливо занижено, предвид което и на основание чл. 293, ал.2 ГПК, обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено в частта му, с която предявеният иск с правно основание чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ е отхвърлен за разликата до 92000 лева, като се присъди обезщетение в размер на още 62000 лева.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, Прокуратурата на Република България следва да бъде осъдена да заплати на касатора Л. П. Х. сторените съдебни разноски в инстанционното производство. В производството пред първоинстанционния съд ищецът е направил съдебни разноски в размер на 7000 лева, съставляващи възнаграждение, изплатено по договор за правна помощ от 08.02.2016 г. с адвокат В. В., от които са присъдени съобразно уважената част от исковете 1530 лева; в производството пред въззивния съд е изплатил 5005 лева, от които 5 лева държавна такса и 5000 лева адвокатско възнаграждение, от които са присъдени 1905 лева или от общо сторените разноски в размер на 12005 лева са присъдени 3435 лева. Искът за неимуществени вреди е уважен изцяло поради което ответникът дължи направените разноски в пълния им размер, поради което следва да се присъди разликата от 8570 лева. В касационната инстанция направените от ищеца разноски са в размер на 10035 лева, от които 35 лева държавни такси, 5000 лева адвокатско възнаграждение за изготвяне на касационна жалба и процесуално представителство пред съда и 5000 лева за изготвяне на отговор на касационната жалба, подадена от Прокуратурата на Република България. Прокуратурата на Република България е въвела възражение за прекомерност на разноските пред касационната инстанция, явяващо се основателно. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималното възнаграждение с оглед материалния интерес по делото е в размер на 3590 лева, поради което изплатеният хонорар от 5000 лева за изготвяне на касационна жалба и процесуално представителство в съдебно заседание, с оглед фактическата и правна сложност на делото, не се явява завишен. Завишен е размерът на изплатеното възнаграждение от 5000 лева за изготвяне на отговор на касационната жалба, подадена от Прокуратурата на Република България. С оглед фактическата и правна сложност на оказаната правна помощ, възнаграждението следва да бъде редуцирано до 2700 лева, предвид размера на предвиденото в чл. 9, ал. 3 вр. с чл. 7, ал.2, т. 4 от Наредбата, минималното възнаграждение е в размер на 2692,50 лева, или от общо изплатените в касационната инстанция съдебни разноски от 10035 лева следва да бъдат присъдени 7735 лева.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 142 от 15.01.2018 година по гр.д. № 4913/2017 година на Софийски апелативен съд в частта му, с която предявеният от Л. П. Х. от [населено място] против Прокуратурата на Република България, [населено място] иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е отхвърлен за разликата над 30000 лева до 92000 лева.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, [населено място] да заплати на Л. П. Х. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ сумата 62000 лева (шестдесет и две хиляди лева), съставляващи обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение, както и сумата 16305 (шестнадесет хиляди триста и пет) лева разноски по делото.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в частта му, с която Прокуратурата на Република България, [населено място] е осъдена да заплати на Л. П. Х. от [населено място] на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ сумата 30000 (тридесет) хиляди лева, съставляващи обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: