Върховен касационен съд

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на пети октомври, две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

като изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 1400/2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 10533/17.12.2021 г. на З. Т. А., подадена чрез адвокат М. Д., срещу въззивно решение № 445/02.11.2021 г. по гр. д. № 1076/2021 г. на Окръжен съд - Бургас.
В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, както и по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. Допустимо ли е изключение от правилото на чл. 131, ал. 3 ГПК, освен когато се касае за нови факти и обстоятелства /твърди се противоречие с решения на ВКС: № 198/2015 г. по гр. д. № 2441/2015 г., I г.о. и № 104/2015 г. по т.д. № 3894/2013 г., I т.о./; 2. Длъжен ли е решаващият съд да обсъди всички представени от страните доказателства или може да прави това избирателно. Сочи се противоречие с решение № 212/2012 г. по т. д. № 1106/2010 г., ВКС, II т.о.
Ответникът по касационната жалба „Бивол“ ЕООД е подал писмен отговор, в който твърди, че не са налице предпоставките за допускане на въззивното решение до касация, като оспорва жалбата и по същество. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.
Касационнaтa жалбa e подаденa срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което e процесуално допустимa.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното:
С обжалваното решение е потвърдено решение № 260507/2021 г. по гр. д. № 3187/2020 г. на Районен съд - Бургас, с което е отхвърлен предявеният от З. Т. А. иск с правна квалификация чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД срещу „Бивол“ ЕООД за заплащане на 15 000 лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени в резултат на разпространяване в публичното пространство чрез статия, публикувана на 24.01.2019 г., на позорни обстоятелства, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното заплащане на сумата.
Въззивният съд е приел, че в статия в сайта www.bivol.bg, публикувана на 24.01.2019 г., с автор А. Ч. и заглавие: "Шведи с криминално минало учат медицина у нас без дипломи" е посочено, че "в Медицински университет се обучават за доктори, зъболекари и фармацевти криминално проявени шведски граждани с близкоизточен произход, които са записани със съмнителни документи за завършено средно образование". След общо обсъждане на студентите, посочване на техните имена и произход е публикувана снимка на всеки от тях, включително на ищеца. Посочено е, че "неговото криминално минало включва разследване за убийство през 2015 г., за което обаче той не е обвинен“. Единствената му присъда от 2008 г. е за един месец затвор за кражба на кола. Съдът го наказва с глоба върху доходите, за които не може да докаже, че са законни, и се счита, че са от криминален произход. В статията е посочено още, че именно ищецът е "зацепката" за другите "шведски студенти" от [населено място], гравитиращи в същите криминални среди, които се записват по същото време и след него в Медицинския университет". Следва описание и на други студенти в университета и начина, по който са записани като студенти. В статията е отразено също, че "общ знаменател за всички изброени дотук лица, които са с повече или по-малко тежко криминално минало, е и съмнителният им успех в средното училище".
Въззивният съд е препратил на основание чл. 272 ГПК към установените от първоинстанционния съд факти. Приел е за неоснователно възражението, че документ, представен от ответната страна, именуван като "извадка, направена в публичните шведски регистри за съдимост", не е допустимо да се приеме по делото, тъй като било нарушено правилото на чл. 131, ал. 3 ГПК. Първоинстанционният съд изрично е дал възможност на ответника да поясни твърденията си и да представи доказателства във връзка с поясненията, направени от него, и уточненията на ищеца, направени в първото съдебно заседание. Правото на ответника да представи писмени доказателства не се преклудира с изтичането на срока за отговор на исковата молба, ако доказателственото искане е заявено за първи път при разглеждането в открито съдебно заседание и ангажираното доказателство е за установяване на факти, от които ответникът извежда възражение, заявено в отговора на исковата молба и уточнено от фактическа страна с оглед на доклада или на указанията на съда. Съдът е приел, че прокламираната с чл.40, ал. 1 КРБ свобода на печата и другите средства за масова информация е свързана с правото на личността и на социалната общност да бъдат информирани по представляващи интерес въпроси. Според КРБ и ЕКПЧ свободата на словото не е абсолютна. Тя се разпростира до предели, преминаването на които засяга други конституционно защитени ценности, каквито са личното достойнство, репутацията и неприкосновеността на личната сфера на гражданите. Въпросът за баланса на посочените конституционно защитени ценности /свободата на словото и доброто име на гражданите/ се решава конкретно въз основа на обстоятелствата на всеки отделен случай. В случая клеветническите твърдения - "измамник", "терорист", "опасен криминално проявен", "джихадист", не се установява да са направени спрямо ищеца в процесната публикация. Тези обидни думи по съществото си няма как да засегнат ищеца, като не са насочени конкретно към него, а имат абстрактна форма по отношение на дадена категория лица. По отношение на определени твърдения З. Т. А. изрично е бил изключен от автора на статията, а именно, че е завършил средното си образование с нисък успех. В процесната публикация се коментира цялостно група от шведски граждани, като по отношение на З. Т. А. има твърдения единствено, че срещу него е било провеждано разследване за убийство през 2015 г., за което обвинение не е имало. Макар да се твърди позорящ факт, не е налице твърдение, че именно А. е извършител на престъпление. В публикацията се посочва, че единствената присъда на ищеца от 2008 г. е за един месец затвор за кражба на кола и че съдът го наказва с глоба върху доходите, за които не може да докаже, че са законни и се счита, че са от криминален произход. За тези твърдения са представени писмени доказателства, от които може да се направи категоричен извод за истинността им. Тези факти са опозоряващи, но те са проверени от автора на статията, преди да бъдат разпространени. Следователно са спазени добрите журналистически практики - ползвани са източници от български правоохранителни органи, от шведски журналисти и от публични регистри в Ш.. Писмените доказателствени средства, представени от ищеца, не опровергават достоверността на представените документи от ответника, тъй като се отнасят за един много по-късен период - 2019 г., а не за периода, за който става въпрос в процесната статия. Дори и лицето да е реабилитирано по шведското законодателство, това не е правнорелевантен факт за настоящото производство, който да опровергава истинността на твърденията в журналистическото изследване. Неоснователно е и възражението за наличие на противоправност поради нарушаване на правилата за защита на личните данни. Съгласно чл. 4, ал. 2 ЗЗЛД обработването на лични данни е допустимо в случаите,когато то се извършва за целите на журналистическата дейност, литературното или художественото изразяване, доколкото това обработване не нарушава правото на личен живот на лицето, за което се отнасят данните. В закона липсва легално определение на понятието журналистическа дейност. Въпреки това следва да се приеме, че това е дейност, целяща да събере необходимата информация за случаите, които представляват обществен интерес, да провери нейната достоверност и да информира членовете на обществото за тях. Именно тази хипотеза е налице в настоящия случай, поради което липсва нарушение на ЗЗЛД. Доколкото не е установено противоправно деяние, извършено от журналисти в ответното дружество, искът с правна квалификация чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД е неоснователен.
Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението, поради липса на сочените от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК.
Не следва да бъде допуснато касационно обжалване по първия въпрос -относно приложението на чл. 131, ал. 3 ГПК. В случая въззивният съд е приел за неоснователно наведеното от въззивника възражение, че представеният по делото документ /извадка, направена в публичните шведски регистри за съдимост/ е приет от съда в нарушение на правилото на чл. 131, ал. 3 ГПК. Въззивното решение е съобразено с практиката на ВКС, съгласно която самото непосочване и непредставяне на доказателствата с исковата молба или с отговора на същото не води до преклудиране на възможността те да бъдат посочени и представени в съдебното производство. Възможността за това обаче се преклудира с изтичането на предвидения в разпоредбата на чл. 146, ал. 3 от ГПК срок. След този момент страните по делото не могат да сочат и да представят нови доказателства, освен в случаите по чл. 147 от ГПК / в този смисъл - решение № 416 /11.05.2016 г. по гр. д. № 2612/2015 г., на ВКС ІV г.о. и др./. Правото на ответника да посочи доказателства не е преклудирано с изтичане на срока по чл.131 ГПК, ако доказателственото искане е заявено за установяване на факти, с които ответникът е обосновал възраженията си в отговора на исковата молба, и искането е уточнено с оглед доклада на съда и неговите указания. Ето защо по този въпрос не е налице твърдяното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Вторият въпрос, отнасящ се до дейността на въззивния съд при решаване на правния спор, също не може да обуслови допускане касационно обжалване на въззивното решение. Съдът е обсъдил представените по делото доказателства относно подлежащите на установяване правнорелевантни факти. Съобразена е задължителната практика на ВКС, вкл. ТР № 1/2013 г., ОСГТК, според която въззивният съд като инстанция по съществото на спора, макар да разглежда делото само по наведените в жалбата основания, е длъжен да обсъди представените и приети пред него доказателства и да мотивира решението си съответно с изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи самостоятелни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и с отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. Въззивният съд е длъжен да обсъди оплакванията във въззивната жалба за неправилност на решението, която може да се дължи както на невярно възприета от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така и на погрешни правни изводи. Той трябва с оглед релевираните в жалбата оплаквания да обсъди доказателствата и доводите на страните, които не са обсъдени от първоинстанционния съд и трябва да се произнесе по спорния предмет на делото след самостоятелна преценка доказателствата и при съблюдаване на очертаните с жалбата предели на въззивното производство. Трябва да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, като бъдат обсъдени доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. В случая това е сторено, като въззивният съд е обсъдил всички относими доказателства и правнорелевантни факти и е посочил кои от тях намира за установени и кои за неосъществили се, изложил е самостоятелни мотиви по съществото на спора и е направил съответните правни изводи. Следователно по този въпрос не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на решението до касация.

Следва да се посочи, че наведеното в изложенията основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е мотивирано. Не е посочено какво е значението на поставените въпроси за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Точното прилагане на закона, по смисъла на цитираната разпоредба, е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато не се сочи, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, на каквато липсва позоваване. Развитие на правото е налице, когато произнасянето по конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в посочените от касатора правни норми, каквито данни в случая липсват.
Не е налице соченото основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК, а именно - очевидна неправилност. Като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, когато законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл или когато е приложена несъществуваща или отменена правна норма. В случая това основание се мотивира от касатора основно с доводите за допуснати процесуални нарушения. Тези твърдения не могат да се проверят в настоящото производство по чл. 288 ГПК. За да се проверят и да се направи извод за твърдяната неправилност на обжалваното решение, трябва да се изследват и подложат на анализ и преценка фактите по делото в тяхната съвкупност, което е извън предмета на производството по чл. 288 ГПК. В него не се констатира наличие на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен съдебен акт.
С оглед изложеното, не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението.
В случая ответникът по касация не е представил доказателства за извършени съдебни разноски, поради което такива не следва да му бъдат присъдени.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 445/02.11.2021 г. по в. гр. д. № 1076/2021 г. на Окръжен съд - Бургас.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: