Гр. София, 12.11.2020 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Симеон Чаначев
Членове: Александър Цонев
Филип Владимиров
изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 90/2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Прокуратура на РБ срещу решение № 125/12.11.2019 г., постановено по в. гр. д. № 293/2019 г. на Варненския апелативен съд, в частта му, с която е потвърдено решение № 163/11.02.2019 г. по гр. д. № 30/2018 г. на Варненски окръжен съд, за осъждане на Прокуратурата на РБ да заплати на Б. К. О. на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ сумата от 12000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл. 282, ал.2, вр.ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.чл.26, ал.1 НК по ДП № 233/2012 г. и ДП № 324/2014 г. по описа на ОД на МВР - [населено място], ведно със законната лихва върху сумата от 11.09.2015 г., както и в частта му, с която е отменено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения срещу Прокуратурата на РБ иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за сумата над 12000 лв. до 40000 лв., и вместо това Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на ищцата още 28000 лв. обезщетение за причинените й неимуществени вреди от незаконното обвинение, ведно със законната лихва върху сумата от 11.09.2015 г.
В касационната жалба се поддържа, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди е определен в нарушение на чл. 52 ЗЗД. Изложени са доводи за допуснати нарушения във връзка с преценката на доказателствата по делото.
В срока за отговор насрещната страна по касационната жалба Б. К. О. я оспорва като неоснователна.
С определение № 409 от 14.05.2020 г. касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса „Как се определя размерът на обезщетението за неимуществени вреди?"
По поставения правен въпрос е налице трайно установена практика, съгласно която размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост след преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства; с оглед особеностите на всеки конкретен случай и при наличие на причинна връзка с незаконните актове на правозащитните органи (ППВС № 4/23.12.1968 г. и т. р. № 3/22.04.2005 г. по тьлк. д. № 3/2004 г., ОСГК, ВКС). Обстоятелства от значение за размера на обезщетението са тежестта на престъплението, за което е било повдигнато незаконно обвинение; продължителността на незаконното наказателно преследване; интензитетът на мерките на процесуална принуда; броят и продължителността на извършените с негово участие процесуални действия; начинът, по който обвинението се е отразило върху пострадалия с оглед личността му и начина на живот; рефлектирало ли е обвинението върху професионалната реализация на пострадалия, на общественото доверие и социалните му контакти; отраженията в личната му емоционална сфера, здравословното му състояние и пр. фактори, които следва да се преценяват съобразно конкретните обстоятелства за всеки отделен случай.
Настоящият съдебен състав напълно споделя даденото тълкуване.
В настоящия случай, въззивният съд правилно е приел за установено, че ищцата е била привлечена в качеството „обвиняем" за извършено престъпление по чл. 282, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК. Към момента на предявяване на обвинението тя е заемала длъжност „старши инспектор по приходите" в дирекция „Контрол", отдел „Ревизии" в ТД на НАП - [населено място]. Повдигането на обвинението е предшествано от извършени по-рано през същия ден процесуално-следствени действия (личен обиск, претърсване на дома на ищцата, на жилищата, обитавани от нейните синове, на друг неин жилищен имот и лек автомобил, откъдето са иззети множество вещи, претърсване и изземване на вещи и документация и на работното й място). Ищцата е била задържана на основание чл. 64, ал. 2 НПК за срок от 72 часа, като й е била взета мярка за неотклонение „парична гаранция" в размер на 10000 лв. и й е наложена „забрана да напуска пределите на Република България". Във връзка с воденото наказателно производство спрямо нея са използвани неправомерно прилагани СРС.
В хода на досъдебното производство били установени и данни за извършено престъпление по чл. 360 НК, като впоследствие материалите по повдигнатите срещу О. и други лица обвинения по чл. 282, ал. 2 НК, както и тези по чл. 360 НК били отделени в отделно производство.
С постановление от 08.07.2015 г. наказателното производство срещу О. за престъплението по чл. 282 НК е прекратено на основание чл. 24,
ал. 1, т. 1 НПК. Производството е било предмет на широко медийно отразяване, като са изнесени и данни от личния живот на обвиняемата. По повод на повдигнатото обвинение ищцата е била временно отстранена от длъжност за периода от 13.03.2013 г. до 10.10.2015 г.
На 12.05.2015 г. на О. е било повдигнато и обвинение за престъпление по чл. 360, вр. чл. 26, ал. 1 НК, за разгласяване на сведения, които не са държавна тайна, но чието разгласяване е забранено от друг закон (ДОПК), като по това обвинение тя е призната за виновна, но на основание чл.78а НК е освободена от наказателна отговорност и й е наложена глоба в размер на 3000 лв.
От свидетелските показания по делото се установява, че след ареста и проведеното наказателно производство О. се е затворила, станала тревожна, чувствала се засегната и омерзена от изнесените в пресата данни за личния й живот, притеснявала се за безопасността и спокойствието на членовете семейството си, част от колегите й се дистанцирали от нея. Видно от заключението на съдебно-медицинската експертиза О. е била диагностицирана с „разстройство в адаптацията с тревожно-депресивна с тревожно-депресивна симптоматика", във връзка с лечението на което е приемала антидепресанти.
Въззивният съд правилно е приел, че от доказателствата по делото не може да се направи извод за наличие на причинна връзка между констатираната дискова херния на ищцата и незаконно повдигнатите обвинения, тъй като става въпрос за хронично заболяване, с която ищцата е била диагностицирана преди 2013 г., било е периодично лекувано със съответни медикаменти и физиотерапии и липсват данни за обострянето му вследствие на престоя на О. в ареста поради неблагоприятните условия там, а и впоследствие. Също така не се установява стресът от наказателното производство да е довел до твърдените от ищцата проблеми с високо кръвно, спиране на месечния цикъл и нарушения в зрението.
Не може да се сподели обаче изводът на апелативния съд, че от данните по делото се установява, че по време на престоя в ареста ищцата действително е получила кръвоизлив. По делото липсва медицинска документация за наличието на кръвотечение, а в тази част показанията на разпитаните по делото свидетели не следва да се кредитират, тъй като не се основават на преки възприятия, а възпроизвеждат това, което О. им е споделила за преживяванията си и за условията в ареста.
При тази фактическа обстановка ВКС приема, че по делото е безспорно установено негативното отражение воденото наказателно производство за престъпление по чл. 282 НК върху ищцата, изразяващо се чувство на страх и тревожност, довело до трайно влошаване на психо-емоционалното й
състояние. Повдигнатото обвинение е за тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 НК престъпление по служба, а заеманата от нея длъжност е била свързана с по-високи обществени очаквания. Следва да се вземе предвид и фактът, че О. е била призната за виновна за извършване на престъпление по чл. 360 НК, извършено във връзка със заемната от нея длъжност, данни за което са установени при разследването по процесното наказателно производство. Поради това може да се сподели изцяло изводът на въззивния съд, че ищцата е била отговорна при изпълнение на службата си.
Като обстоятелства, обуславящи по-нисък размер на обезщетението в случая следва да се ценят липсата на отражение на претърпения стрес върху физическото й здраве. Отчита се и фактът, че производството е протекло в разумен срок (2 години и 4 месеца), без провеждане на съдебна фаза. Ищцата е призната за виновна за извършено престъпление по чл. 360 НК, извършено във връзка със заеманата от ищцата длъжност, възстановена е на работа и не е прекратена професионалната кариера, а за времето през което е била временно отстранена, е получила обезщетение в размер на дължимото служебно възнаграждение.
Предвид изложеното, с оглед съдебната практика по сходни случаи и социално-икономическите условия в страната към процесния период, обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде намалено до размер на 12000 лв., съответстващ на тежестта на повдигнатото обвинение, периода на наказателното преследване характера и степента на търпените неудобства, притеснения и страхове, както и на вида и продължителността на упражнената наказателна репресия, осъждането на ищцата по чл. 360 НК, възстановяването и на работа и полученото обезщетение за времето, когато е била временно отстранена. При условията на чл. 293, ал. 2 ГПК в частта му, с която предявеният иск е уважен над размер от 12000 лв., въззивното решение следва да бъде отменено и постановено ново решение по съществото на спора, с което искът се отхвърли за разликата над 12000 лв. до уважения от апелативния съд размер от 40000 лв.
Предвид изхода на спора, решението следва да бъде отменено и в частите, с които са присъдените съдебни разноски за първоинстанционното и въззивното производство, определени на база обезщетение от 40000 лв., които следва да се редуцират съответно до размер от 2325,86 лв. за първоинстанционното производство и 1283,02 лв. за въззивното производство, изчислени на база обезщетение от 12000 лв.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 125/12.11.2019 г. по в. гр. д. № 293/2019 г. на Варненския апелативен съд, в частта, с която е отменено решение № 163/11.02.2019 г. по гр. д. № 30/2018 г. на Варненски окръжен съд за отхвърляне на предявения от Б. К. О. срещу Прокуратурата на РБ иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за сумата над 12000 лв. до 40000 лв. и вместо това е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на още 28000 лв., както и в частта, с която Прокуратурата на РБ е осъдена за заплати на Б. К. О. разноски за първоинстанционното производство над сумата 2325,86 лв. до сумата 4328,34 лв. и разноски за въззивното производство над сумата 1283,02 лв. до сумата 2562 лв., и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б. К. О. срещу Прокуратурата на РБ иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за сумата над 12000 лв. до 40000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно повдигнато обвинение по чл. 282, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК по ДП № 233/2012 г. и ДП № 324/2014 г. по описа на ОД на МВР - гр. Варна.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 125/12.11.2019 г. по в. гр. д. № 293/2019 г. на Варненския апелативен съд в частта му, с която е потвърдено решение № 163/11.02.2019 г. по гр. д. № 30/2018 г. на Варненски окръжен съд в частта, с която Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на Б. К. О. на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ сумата от 12000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно повдигнато обвинение по чл. 282, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК по ДП № 233/2012 г. и ДП № 324/2014 г. по описа на ОД на МВР -гр. Варна, ведно със законната лихва върху сумата от 11.09.2015 г.
Решението е окончателно.
ЧЛЕНОВЕ: