Върховен касационен съд

Съдебен акт

13




Р Е Ш Е Н И Е


№ 10

гр. София, 28 януари 2016г.


В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на деветнадесети януари, през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
ЧЛЕНОВЕ : ЛАДА ПАУНОВА
МАЯ ЦОНЕВА

при секретар ИЛИЯНА ПЕТКОВА
и в присъствието на прокурора ИВАЙЛО СИМОВ
изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
н. д. № 1456/2015г.

Касационното производство е образувано по протест на прокурор от Софийска апелативна прокуратура срещу въззивна присъда от №5 от 04.03.2015 г. на Апелативен съд-София, обявена по внохд №652/2013 г.
С визирания съдебен акт е ОТМЕНЕНА присъда №51 от 23.11.2007г. на Софийски градски съд, по нохд №859/2003г., по отношение на подсъдимите О. В. М., А. Г. Г., Т. Х. Х. и П. М. У. в наказателно-осъдителната и гражданско-осъдителната част, както и в частта досежно отмерените дължими от подсъдимите лица разноски по разглежданото дело, като е постановена нова оправдателна присъда.
О. В. М. е признат за НЕВИНОВЕН в това, че за времето от 22 юли до 15 август 1999 година, в [населено място], [населено място] и [населено място], [община], /област/ /поделение на МО-№/, в съучастие като съизвършител с М. И. З., А. Г. Г., П. М. У. и Т. Х. Х., чрез използване на неистински документи за регистрация на фирма [фирма], Булстат Е[ЕИК], със седалище в [населено място], [улица], данъчен № [ЕГН], регистрирана в Софийски градски съд на 29 април 1999г., по фирмено дело № 5740/1999г., с чужд паспорт, /серия №/, издаден от Десето общинско управление, МВР- София, на името на Д. И. Г., с ЕГН [ЕГН], със снета снимка на титуляра и поставяне на тази на М. З.; както и на всички следващи регистрацията на фирмата документи - писмена декларация пред Социално осигуряване, образец от подпис пред /Данъчна служба/, откриване на сметки в лева и валута в банка [фирма], договори с фирма „фирма" и [фирма], запис на заповед без протест от 2 август 1999 година за 531 213 лева, приемателно-предавателен протокол, спесименти, нотариално заверено пълномощно на И. Д. Л., да е получил без правно основание, с намерение да го присвои и присвоил чуждо движимо имущество в големи размери – 562 490 литра дизелово гориво, собственост на [фирма], на стойност 568 567,88 лева, поради което и на основание чл.304 от НПК е ОПРАВДАН по обвинението за извършено престъпление по чл.212, ал.4 (стар ал.3), във вр. с ал.1, алт.2, във вр. с чл.20, ал.2 от НК.
За НЕВИНОВЕН в това, през инкриминирания период, в [населено място], [населено място] и [населено място], [община], /област /поделение на МО-№/, в съучастие като съизвършител с М. И. З., О. В. М., П. М. У. и Т. Х. Х., чрез използване на неистински документи за регистрация на фирма [фирма], Булстат Е[ЕИК], със седалище в [населено място], [улица], данъчен № [ЕГН], регистрирана в Софийски градски съд на 29 април 1999г., по фирмено дело № 5740/1999г., с чужд паспорт, серия В 1183609, издаден от Десето общинско управление, МВР- София, на името на Д. И. Г., с ЕГН [ЕГН], със снета снимка на титуляра и поставяне на тази на М. З.; както и на всички следващи регистрацията на фирмата документи - писмена декларация пред Социално осигуряване, образец от подпис пред /Данъчна служба/, откриване на сметки в лева и валута в банка [фирма], договори с фирма „фирма" и [фирма], запис на заповед без протест от 2 август 1999 година за 531 213 лева, приемателно-предавателен протокол, спесименти, нотариално заверено пълномощно на И. Д. Л., да е получил без правно основание, с намерение да го присвои и присвоил чуждо движимо имущество в големи размери – 562 490 литра дизелово гориво, собственост на [фирма], на стойност 568 567,88 лева, е признат и подсъдимият А. Г. Г., поради което при условията на чл.304 от НПК е ОПРАВДАН за инкриминираното от прокурора престъпно деяние по чл.212, ал.4 (стар ал.3), във вр. с ал.1, алт.2, във вр. с чл.20, ал.2 от НК.
На основание чл.304 от НПК, по повдигнатото обвинение по чл.212, ал.4 (стар ал.3), във вр. с ал.1, алт.2, във вр. с чл.20, ал.2 от НК е ОПРАВДАН и Т. Х. Х., който е признат за НЕВИНОВЕН в това, за времето от 22 юли до 15 август 1999 година, в [населено място], [населено място] и [населено място], [община], /област/ /поделение на МО-26 900/, в съучастие като съизвършител с М. И. З., О. В. М., А. Г. Г. и П. М. У., чрез използване на неистински документи за регистрация на фирма [фирма], Булстат Е[ЕИК], със седалище в [населено място], [улица], данъчен № [ЕГН], регистрирана в Софийски градски съд на 29 април 1999г., по фирмено дело №5740/1999г., с чужд паспорт, серия В 1183609, издаден от Десето общинско управление, МВР- София, на името на Д. И. Г., с ЕГН [ЕГН], със снета снимка на титуляра и поставяне на тази на М. З.; както и на всички следващи регистрацията на фирмата документи - писмена декларация пред Социално осигуряване, образец от подпис пред /Данъчна служба/, откриване на сметки в лева и валута в банка [фирма], договори с фирма „фирма" и [фирма], запис на заповед без протест от 2 август 1999 година за 531 213 лева, приемателно-предавателен протокол, спесименти, нотариално заверено пълномощно на И. Д. Л., да е получил без правно основание, с намерение да го присвои и присвоил чуждо движимо имущество в големи размери – 562 490 литра дизелово гориво, собственост на [фирма], на стойност 568 567,88 лева.
За НЕВИНОВЕН в това, през инкриминирания период, в [населено място], [населено място] и [населено място], [община], /област/ /поделение на МО-№/, в съучастие като съизвършител с М. И. З., О. В. М., А. Г. Г. и Т. Х. Х., чрез използване на неистински документи за регистрация на фирма [фирма], Булстат Е[ЕИК], със седалище в [населено място], [улица], данъчен № [ЕГН], регистрирана в Софийски градски съд на 29 април 1999г., по фирмено дело № 5740/1999г., с чужд паспорт, серия В 1183609, издаден от Десето общинско управление, МВР- София, на името на Д. И. Г., с ЕГН [ЕГН], със снета снимка на титуляра и поставяне на тази на М. З.; както и на всички следващи регистрацията на фирмата документи - писмена декларация пред Социално осигуряване, образец от подпис пред /Данъчна служба/, откриване на сметки в лева и валута в банка [фирма], договори с фирма „фирма" и [фирма], запис на заповед без протест от 2 август 1999 година за 531 213 лева, приемателно-предавателен протокол, спесименти, нотариално заверено пълномощно на И. Д. Л., да е получил без правно основание, с намерение да го присвои и присвоил чуждо движимо имущество в големи размери – 562 490 литра дизелово гориво, собственост на [фирма], на стойност 568 567,88 лева, е признат и подсъдимият П. М. У., поради което при условията на чл.304 от НПК е ОПРАВДАН за инкриминираното престъпно посегателство по чл.212, ал.4 (стар ал.3), във вр. с ал.1, алт.2, във вр. с чл.20, ал.2 от НК.
ОТХВЪРЛЕН е предявеният срещу подсъдимите О. М., Т. Х., А. Г. и П. У. граждански иск от [фирма] за сумата от 593 000 лева, представляваща обезщетение за причинени от деянието имуществени вреди, ведно със законната лихва от 15.08.1999г., като неоснователен и недоказан.
С цитирания въззивен акт №5 от 04.03.2015г. на Софийски апелативен съд, на основание чл.337, ал.1, т.2, вр. с чл.334, т.3 от НПК първоинстанционната присъда е ИЗМЕНЕНА в частта, с която М. И. З. е признат за виновен да е извършил същото престъпление по чл.212, ал.4 (стар ал.3), във вр. с ал.1, алт.2, във вр. с чл.20, ал.2 от НК, като инкриминираното посегателство е ПРЕКВАЛИФИЦИРАНО в такова по чл.210, ал.1, т.5 от НК, и при условията на чл.81, ал.3, във връзка с чл.80, ал.1, т.3 от НК е приложен института на давността, и подсъдимото лице НЕ Е НАКАЗАНО.
В съответствие с изискванията на чл.334, т.4 от НПК, присъда № 51 от 23.11.2007г. на Софийски градски съд, по нохд № 859/2003г., е ОТМЕНЕНА в частта, с която М. И. З. е признат за виновен в осъществяване на престъпление по чл.308, ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК и му е наложено наказание ОСЕМ МЕСЕЦА лишаване от свобода, като при съблюдаване на предписаното в чл.24, ал.1, т.3 от НПК, вр. чл.81, ал.3, вр. чл.80, ал.1, т.4 от НК, наказателното производство е ПРЕКРАТЕНО; както и в относимите към прилагането на разпоредбата на чл.23 от НК и към произнасянето по гражданската претенция срещу подсъдимия части.
В останалата част, касаеща обвиненията, повдигнати срещу О. В. М. и М. И. З. за престъпления по чл.321, по чл.308, ал.1, по чл.250 и чл.251, вр.чл.20 и чл.26 от НК; и тези срещу подсъдимите лица - М. И. М., В. К. М., К. С. С. и Л. Т. У., за извършени престъпни деяния по чл.321, чл.311, чл.250, чл.251 и чл.282 от НК, първоинстанционният оправдателен съдебен акт е потвърден.
Депозираният протест обективира недоволство от обявената нова оправдателна присъда спрямо О. М., А. Г., Т. Х. и П. У., по предявеното им от прокурора обвинение по чл.212 от НК, и от ревизията на правните очертания на осъществената от М. З. измама, и декларира налични касационни основания по чл.348, ал.1, т.т.1 и 2 от НПК, предпоставящи нейната отмяна и връщане на наказателното дело за ново разглеждане на въззивната инстанция.
В приложеното от представителя на обвинителната власт допълнение към протеста се възпроизвеждат дословно и подробно диспозитивите на първоинстанционния и въззивен съдебен акт.
Визират се бланкетни и неясни оплаквания за допуснати от Софийски апелативен съд съществени процесуални нарушения, изразяващи се в незачитане на изискванията на чл.чл.13, 14 и 107, ал.5 от НПК; в несъответност на въззивната присъда на задължителните предписания на чл.339, ал.2 от НПК за обсъждане на противоречията в доказателствата /с лишено от казуистика позоваване на свидетелските показания на И. Л./, и за необходимост от отговор на направените от страните в наказателното прозводство доводи и възражения, като не се очертава подкрепяща същите конкретика.
С изключителен лаконизъм се релевира и несъблюдаване на материалния закон, „обосновано” чрез голословно отрицание на отразеното в текстовото съдържание на мотивите на атакуваната присъда за престъпната обективна и субективна несъставомерност на поведението на О. М., А. Г., Т. Х., П. У. и М. З. по чл.212 от НК, с поставен акцент на обстоятелството, че неправилно въззивният съд е приел, че инкриминираните документи са средство за въвеждане в заблуждение на представителите на [фирма], но не и привидно основание за разпореждане с чуждото имущество.
С непрецизен по своите характеристики словесен изказ, чрез проявена фрагментарност на мисълта в писменото изложение и при липса на фактически и юридически аргументи, е изведено заключение, че не могат да бъдат „споделени” съображенията на решаващия орган по приложимото право, в постановения по внохд №652/2015г. съдебен акт.
В открито съдебно заседание на 19.01.2016 година, прокурор от Върховната касационна прокуратура поддържа изцяло протеста.
В инициираната от обвинителната власт процедура подсъдимите О. М., А. Г. и М. З. се явяват лично и с упълномощените от тях адвокати, като правата на Т. Х. и П. У. се охраняват от процесуалните им представители.
След изрична констатация за декларативния характер на прокурорския протест и при специално внимание на правилността и законосъобразността на атакуваната присъда, защитата устно и чрез представени писмени бележки пледира за упражняване на касационните правомощия по чл.354, ал.1, т.1 от НПК.
Конституираният граждански ищец [фирма], редовно уведомен, не участва в настоящото производство.
Касационният протест е неоснователен.
При реализирания инстанционен контрол, съдебният състав не установи дерогиране на процесуалните правила на чл.чл.13, 14 и 107 от НПК, предписващи обективно, всестранно и пълно изследване на значимите за повдигнатото обвинение по чл.212 от НК обстоятелства, и за задълбочен анализ на инкорпорирания по делото доказателствен материал, предпоставило неправилно прилагане на материалния закон.
В изпълнение на задължението си да разкрие с възможните процесуални средства обективната истина по наказателното дело, въззивната инстанция е провела съдебно следствие, с допускане на допълнителен разпит на свидетелите И. Л. / л.439-л.440, т.2 от внохд №652/2013г./, П. Ц. /л.440-л.443,т.2 от внохд №652/2013г./, И. С. /л.443-л.445, т.2 от внохд №652/2013г./ и Б. Д. /л.570-л.572, т.2 от внохд №652/2013г./, и изслушвайки обясненията на подсъдимия З. /л.664-л.667, т.2 от внохд №652/2013г./
В обсега на осъществената процесуална дейност, чрез процедурата по чл.281, ал.4, вр.ал.1, т.1 от НПК, са преодолени съществуващите противоречия в свидетелските показания на И. Л., дадени в досъдебната фаза на наказателния процес /на 30.10.2001г., л.167, т.14 от сл.д.№207/1999г. на Специализирана следствена служба-София/ и на 28.05.2014г. пред Софийски апелативен съд, по отношение на очертаното поведение на подсъдимия А. Г., при организираната среща с И. С. /собственик, управител и прокурист на [фирма]/, на които в бланкетна форма се акцентира в депозирания протест.
Заявеното от И. Л. досежно начина на представяне на А. Г. се поддържа в частта на депозираните твърдения, че той е казал ”...аз съм Г....”, като разпитаното лице добросъвестно внася яснота за наличните различия, дължащи се на некоректна „интерпретация” на записаното в досъдебния протокол от 30.10.2001г. и прочетено в открито заседание на 28.05.2014г. пред въззивната инстанция, за „умишлена заблуда на С.” относно връзката на подсъдимия с [фирма].
Финализиралите с атакувания съдебен акт процесуално-следствени действия на въззивната инстанция са последвани от обстоен и професионален коментар на приобщените и проверени чрез предвидените в кодекса способи за доказване фактически данни, ценени при съблюдаване на техния източник, особеностите на съдържанието им и корелацията със съвкупността от доказателства.
Доказателственото обсъждане е съпроводено с изчерпателен отговор на решаващия орган на направените от страните доводи и възражения, което мотивира несъстоятелност и на релевираните оплаквания за процесуални нарушения, довели до несъответност на постановената присъда на лимитираните в нормативния регламент на чл.339, вр.чл.301 и чл.305 от НПК императивни изисквания.
Буквалното, логическо и семантично тълкуване на обективираната в цитираните разпоредби законодателна воля обосновава заключение за установен стандарт на съдебния акт.
В обхвата на възложената компетентност на въззивната инстанция при обявяване на потвърдително, изменително или отменително решение, е да посочи сезиралият я правен субект; да направи кратък преглед на доводите и възраженията, словно материализирани в подадените жалба или протест, и изложени от страните в съдебно заседание; и да обективира собствена позиция по оплакванията от участващите в производството, базираща се на формираното вътрешно убеждение.
При постановяване на нова въззивна присъда са приложими визираните в чл.чл.301 и 305 от НПК предписания, очертаващи произнасяне по въпросите - извършено ли е виновно инкриминираното с обвинителния акт или частната тъжба деяние от подсъдимия; съставлява ли то престъпление и правната му квалификация; параметрите на наложеното наказание; наличие на основания за освобождаване от наказателна отговорност и от изтърпяване на санкцията; да се уважи ли гражданския иск, като се предложи съответната аргументация.
В кръга на процесуалните задължения на решаващия орган е да посочи в мотивите на съдебния акт релевантните за повдигнатото срещу подсъдимия обвинение фактически обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали са изведени и след всеобхватен анализ, и прецизна оценка на съществуващите противоречия в доказателствената маса, да изложи правните съображения за взетото решение, което Софийски апелативен съд стриктно е спазил.
В рамките на приетата за доказана фактология, обосновани са и изводите на контролираната инстанция по приложимото право.
В хода на проведеното разследване в досъдебната и съдебна фаза на наказателния процес не са събрани достатъчно по обем и категоричност доказателства подсъдимите О. М., А. Г., Т. Х., П. У. и М. З. да са извършили инкриминираното престъпление по чл.212, ал.4 (стар ал.3), вр. с ал.1, алт.2, във вр. с чл.20, ал.2 от НК.
За обективната съставомерност на документната измама е необходимо несъмненото установяване на изпълнителното деяние на престъпното посегателство, изразяващо се в използване на документ с невярно съдържание, на неистински или преправен по смисъла на чл.93, т.6 от НК, и в получаване въз основа на него на имущество без налично правно основание, с намерение противозаконно да се присвои.
Процесният документ служи като средство за въвеждане или поддържане на заблуждение у длъжностно или друго лице, което упражнява фактическа власт връху имуществото, за да осъществи действия на фактическо или юридическо разпореждане с него, и същевременно доказва привидно основание за прехвърлянето му.
Съгласно константната съдебна практика, в резултат на заблудата оправомощеният субект извършва разпоредителен акт /предаване или плащане/, с който чуждото движимо или недвижимо имущество преминава в държане на ползващия документа без правно основание /неистински, преправен или такъв с невярно съдържание/, с произтичащите от това последици - настъпване на щета за държавата, кооперацията, обществената организация или друго юридическо лице. 1
Субективната страна на престъпното деяние се характеризира с пряк умисъл като форма на вина. Деецът трябва да съзнава, че използва процесния документ, представяйки го като привидно основание за прехвърляне на чуждо имущество и го получава без да му се следва. Той има и специфично користно намерение - да присвои противозаконно предмета на инкриминираното престъпление.
Убедителна е предложената от Апелативен съд - София аргументация за недоказаност на повдигнатото срещу О. М., А. Г., Т. Х. и П. У. обвинение, обусловило оправдаването им, при условията на чл.304 от НПК.
В разглеждания казус отсъства доказателствен материал, който с нужната степен на интензитет да обезпечава съпричастност на тези подсъдими лица към инкриминираното от прокурора престъпление. Наличните доказателства, относими към тяхното участие са или твърде неясни, поради което не могат да се ценят еднозначно/за реализираната от А. Г. дейност в преговорите с представители на [фирма]/, или недостатъчни /за ръководната роля на О. М. при създаването на ЕТ” И. Е. - Д. Г. и измислянето на престъпната схема/, или хронологически касаят последващ измамата момент /за извършените от О. М., П. У. и Т. Х. действия, свързани с получаването на горивото, предмет на престъпното посегателство.


_____________________________________________________________
1.Постановление №8/28.12.1978г., по н.д.№5/78г. на Пленума на ВС , изм. с Постановление №7 /06.07.1989г. на Пленума на ВС ; Тълкувателно решение №40/27.12.1988г. по н.д.№36/88г. на ОСНК на ВС ; Решение № 615-2002-ІІ н.о. на ВКС на РБ.


Липсват безспорни фактически данни за предварително познанство на подсъдимите лица и за съществуващи между тях взаимоотношения по изграждането на стройна организация с разпределение на функции при осъществяване на измамата спрямо [фирма], индициращи на общност на вината, предхождаща или съпровождаща деянието.
Не е доказано реализирано от А. Г. поведение, с цел въвеждане и поддържане на заблуждение у П. Ц. и И. С. – управители на [фирма], като правдиво и неопровергано от доказателствената съвкупност по делото звучи казаното от подсъдимия, че самият той бил заблуден досежно съществуването на [фирма], а съпричастността му към уговорените срещи и водените разговори с представители на процесното пострадало дружество е мотивирана от преследваната от него финансова изгода под формата на комисиона .
Обстоятелствата, очертаващи, че М. З. е работел като шофьор и охрана на О. М., който в качеството на адвокат правно е обслужвал фирмата на Д. Г., разполагайки с личния му паспорт, както и че през инкриминирания период, той се е обадил на свидетеля Х. Г. да търси превоз за дизел от П.; и фактологията, сочеща на това, че Т. Х. е имал петролна база в /населено място/, към която е насочена преобладаващата част от инкриминираното гориво и П. У. е съдействал активно за прикриване следите при транспортирането му, чрез даване на указания за подмяна табелите на автоцистерните, също не обосновават несъмнен извод, че подсъдимите лица са участници в задружна престъпна дейност, при предварително формиран общ пряк умисъл и с изискуемото се користно намерение.
Описаната конкретика предпоставя процесуална възможност за ангажиране на наказателната отговорност на О. М., Т. Х. и П. У. за извършено престъпление по чл.215, ал.2, т.1, във връзка с ал.1 от НК /вещно укривателство/, обективно възпрепятствана от визираните в обвинителния акт факти, и от бездействието на прокурора да упражни правомощията си по чл.287 от НПК, при наличие на основания за прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление, при съществено изменение на обстоятелствената част на предявеното обвинение. /ТР 57-84-ОСНК на ВС на РБ /.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че при подобна преквалификация на инкриминираното престъпно деяние от чл.212, ал.4 (стар ал.3), вр. с ал.1, алт.2, вр. с чл.20, ал.2 от НК, на чл.215, ал.2 НК, с оглед предвидената за последното наказателна санкция /от три до десет години лишаване от свобода/, по отношение на същото, към 15.08.2014г. е изтекла абсолютната давност /чл.81, ал.3, във връзка с чл.80, ал.1, т.3 от НК./
Логическа последица от това е заключението на съда за недопустимо постановяване на осъдителна присъда спрямо О. М., А. Г., Т. Х. и П. У..
Решаващият орган може да обяви осъдителен съдебен акт, само когато всички факти, относими към инкриминираното престъпно посегателство и неговото авторство бъдат напълно изяснени и установени с изискуемата се доказателствена категоричност по делото. Присъдата не може да почива на предположения за обективните и субективни признаци на престъплението и за съпричастността на извършителя. Съдът признава подсъдимия за виновен единствено, когато обвинителната теза е безспорно доказана /чл.303 от НПК/, което е гаранция за реализиране на процесуалните му права, произтичащи от презумпцията за невиновност, провъзгласена в чл.16 от НПК.
Юридически издържани са и съображенията на въззивната инстанция, очертаващи субсумиране на инкриминираното поведение на М. З. от особената норма на чл.210, ал.1, т.5 от НК.
Използваните от подсъдимото лице неистински документи за регистрацията на фирма [фирма], на 29 април 1999г., по фирмено дело № 5740/1999г., по описа на Софийски градски съд, с Булстат Е[ЕИК], със седалище в [населено място], [улица], данъчен № [ЕГН]; както и следващата регистрацията на фирмата документация /писмена декларация пред Социално осигуряване, образец от подпис пред /Данъчна служба/, откриване на сметки в лева и валута в банка [фирма], договори с фирма „фирма" и [фирма], запис на заповед без протест от 2 август 1999 година за 531 213 лева, приемателно-предавателен протокол, спесименти, нотариално заверено пълномощно на И. Л./, са средство за въвеждане и поддържане в заблуждение на представляващите [фирма] длъжностни лица досежно установяването на контакти със съконтрахент, явяващ се действителен търговски субект, намиращ се в договорни отношения с Министерство на отбраната /МО/ за доставка на дизелово гориво, и служат за документалното оформяне на сделката, но не представляват привидно правно основание за разпореждане с имуществото.
Видно от свидетелските показания на И. Л., очертаващи хронологията на събитията и разкриващи инициаторите на проведените срещи и естеството на състоялите се бизнес-преговори, управляващите „фирма” са взели решение за разпореждане с имуществото на процесното дружество, след разговор с нея, при който бил представен договор на [фирма] с МО за доставка на дизелово гориво, липсващ в кориците на настоящото дело, като тя била упълномощена от подсъдимия З. да участва при оформяне и изпълнение на клаузите по предстоящата между съконтрахентите сделка и да подписва свързаните с нея документи.
Визираните факти намират доказателствена опора и във волеизявленията на Б. Д., сочещи на обаждане от М. К., която му казала ”че има сериозна фирма, / [фирма]/, спечелила търг за доставка на 1 500 тона дизелово гориво за Министерство на отбраната” съответно на показано от нея оригинално писмо, потвърждаващо тези сведения, и тъй като в този период работел с [фирма], уведомил собствениците на дружеството - Ц., С. и А.. Била проведена срещата в „име”, на която присъствала И. Л., заедно с мъж /М. З./, представил се за управител на [фирма], като впоследствие всички инициативи и предложения във връзка с осъществяване на сделката били предавани чрез И. Л., която по настояване на подсъдимия станала пълномощник на фирмата и й била възложена власт по сключване и изпълнение на процесния договор.
Кореспондиращи на описаните обстоятелства са и данните, съдържими се в твърденията на свидетеля П. Ц., който допълва значимата по делото информация, че от [фирма] са получили по факса писмо „ от „ТИЛА” …, подписано не си спомням от кой генерал- шеф на ТИЛА….., че са необходими такива и такива количества гориво, средно месечно, които ние може да доставим”.
Той е категоричен, че е виждал представената му от Л. документация за регистрация на едноличния търговец, но не и сключеният между него и Министерство на отбраната договор.
В подкрепа на установеното са и показанията на И. С., доказващи, че решението за сключване на сделката е взето след като И. Л., Б. Д. и А. Г. му показали договорите на [фирма] с МО за доставка на горивото и при изричните уверения на свидетеля Д., че няма да има проблеми от страна на „военните”, без предварително осъществена проверка на процесната фирма, като подробно описва и последвалото на 02.08.1999 година документиране на договора за покупко-продажба на 562 490 литра гориво между [фирма] и [фирма], съпроводено с подписването на приемо-предавателни протоколи, удостоверяващи предаването и съответно получаването на стоката, и на запис на заповед без протест за 523 213 лева, в полза на продавача, едва след реализиране на доставката в поделение 26 900, в [населено място].
Описаните фактически положения обосновават изводи за консумиран от М. З. престъпен състав на измама, причинила вреди в големи размери /568 567,88 лева/, при условията на посредствено извършителство, чрез А. Г. и И. Л..
Подсъдимият е възбудил и поддържал заблуждение относно собствената си самоличност, упражняваната от него търговска дейност и възможността му да извърши реална доставка на 1 500 тона дизелово гориво на Министерството на отбраната, у посочените лица, които за да получат добри комисиони, предприели търсене на петролна фирма-доставчик, и проявили активност при осъществяване на сделката.
В хода на реализираните от А. Г. и И. Л. действия, на П. Ц. и И. С., в качеството им на собственици и управляващи „фирма” били представени инкриминираните документи за регистрацията на [фирма] и отсъстващия по делото договор с Министерство на отбраната, които създали у последните невярна представа, че са установили търговски отношения със съществуваща фирма, и могат да бъдат потенциален доставчик на 1 500 тона гориво на реален търговски субект, спечелил търг за Министерство на отбраната, мотивирали ги да извършат акт на имуществено разпореждане с инкриминирания предмет на престъпленето /562 490 литра дизел/, документално оформен чрез сключената на 02.08.1999 година, при получаването на стоката в поделението в [населено място], сделка за продажба.
Деянието е извършено при пряк умисъл, като осъществените в строга логическа последователност прояви на М. З. показват съзнаване на общественоопасния му характер, предвиждане на общественоопасните последици и налично желание същите да настъпят, при изискуемата се от закона специфична за тези престъпления користна цел - да набави за себе си имотна облага.
Предложените съображения, сочещи на реализирана от подсъдимия престъпна дейност по възбуждане и поддържане на заблуждение чрез ползване на порочни документи, които обаче по своите характеристики и предназначение не доказват основание за прехвърляне /предаване/ на чуждо имущество и плащане, са обосновали ревизия на правната квалификация на извършеното от престъпление по чл.212, ал.4 , вр. с ал.1, алт.2, във вр. с чл.20, ал.2 от НК, в престъпно деяние по чл.210, ал.1, т.5 от НК, с произтичащите от това последици - прилагане на института на давността, поради което и при съблюдаване на разпоредбите на чл.305, ал.5, вр.чл.24, ал.1, т.3 и ал.2 от НПК, и чл. 81, ал.3, вр. чл.80, ал.1, т.3 от НК, той не е наказан.
Мотивиран от изложеното, в пределите на своята компетентност, настоящият състав остави в сила атакувания въззивен акт.
Воден от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА присъда №5 от 04.03.2015г., обявена по внохд №652/2013г., по описа на Апелативен съд-София.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.