Върховен касационен съд

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на девети юни през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ
МАРИЯ ХРИСТОВА
при участието на секретаря Диана Аначкова, като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 4053 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника по делото Военно формирование (ВФ) 26870 - гр. Варна, Хидрографска служба на Военноморските сили (ХС на ВМС) срещу решение № 1190/08.07.2021 г., постановено по въззивно гр. дело № 1527/2021 г. на Варненския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение е отменено отхвърлителното първоинстанционно решение № 261566/11.05.2021 г. по гр. дело № 2238/2021 г. на Варненския районен съд и са уважени, предявените от Г. Н. Ж. срещу жалбоподателя, искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ, като е признато за незаконно уволнението на ищеца и е отменена заповед № ЛС-01-25/29.12.2020 г. на началника на военното формирование-жалбоподател, с която на основание чл. 328, ал. 1, т. 10-б от КТ е прекратено трудовото правоотношение между страните; и ищецът е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „пазач на фар” при военното формирование-касатор; в тежест на последното са възложени разноските по делото.
В касационната жалба се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 281, т. 3 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба – ищецът Г. Ж., в отговора си и в писмени бележки излага съображения за неоснователност на жалбата.
С определение № 307/21.04.2022 г. касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, по следния материалноправен въпрос: разполага ли лицето, осъществяващо работодателските функции (власт), докато е в отпуск и има заместник, с компетентност (правомощия) да прекратява трудови правоотношения от името на работодателя.
Настоящият съдебен състав дава следното разрешение на въпроса:
В случаите, когато работодателят е юридическо лице или неперсонифицирано образувание (§ 1, т. 1 от ДР на КТ) работодателските функции (власт, включително правомощията да прекратява трудови правоотношения, т.е. да уволнява работници или служители) се осъществяват от името на работодателя от физическо лице, което е оправомощено (натоварено) с тях по силата на нормативен акт или на вътрешно-организационен акт – с изрични разпоредби от същите, или с оглед ръководната длъжност и/или функциите на представителен орган, осъществявани от това физическо лице (което е най-честата хипотеза), или по силата на делегиращ акт (заповед, пълномощно и пр.) на лице, което вече е натоварено (оправомощено) с работодателските функции (в този смисъл са и разясненията, дадени с тълкувателно решение № 6/2012 от 11.01.2013 г. на ОСГК на ВКС). По същия начин – по силата на същите актове става и оправомощаването с работодателските функции на лице, което временно да замества титуляра при отсъствие, включително поради ползване на разрешен отпуск. В тези случаи заместващият поначало (освен ако има изрични ограничения, установени със съответния акт) осъществява в пълен обем работодателските функции, включително правомощията да уволнява работници или служители, по време на отсъствието и докато трае заместването – до завръщане на титуляра (в този смисъл – също разясненията, дадени с тълкувателно решение № 6/2012 от 11.01.2013 г. на ОСГК на ВКС, както и решение № 346/23.07.2010 г. по гр. дело № 468/2009 г. на IV-то гр. отд. на ВКС). През времетраенето на разрешения му отпуск (независимо от вида му) титулярът е поначало във фактическа невъзможност да осъществява работодателските функции поради отсъствието си. Тази невъзможност е и правна – той се лишава от упражняването на работодателската власт, включително от компетентността (правомощията) да прекратява трудови правоотношения (да уволнява работници или служители), тъй като през времетраенето на отпуска той не може да осъществява всички функции на заеманата от него длъжност при работодателя (поначало ръководна и/или такава с представителни правомощия), а всички тези функции (респ. – част от тях, ако има изрични ограничения в съответния акт, от който произтича заместването) се осъществяват единствено от заместника му, тъй като именно това е и целта на заместването. В хипотезата на ползван от титуляра отпуск (каквато е постановката на въпроса) заместването не може да бъде прекратено само с фактическо завръщане на титуляра на работното му място, а се прекратява с изтичането на разрешения отпуск или с прекъсване на ползването му по съответния ред. Именно тогава титулярът отново встъпва във функциите на заеманата от него длъжност, които до този момент се осъществяват от заместника му. Следователно, отговорът на поставения материалноправен въпрос е, че лицето, осъществяващо работодателските функции (власт), докато е в отпуск и има заместник, не разполага с компетентност (правомощия) да прекратява трудови правоотношения от името на работодателя, тъй като през времетраенето на отпуска му тази компетентност е предоставена на заместника му.
По настоящото дело въззивният съд е приел за установени следните обстоятелства: Ищецът е заемал процесната длъжност „пазач на фар“ при ответното ВФ по трудово правоотношение, възникнало на основание трудов договор, сключен на 05.01.2006 г. Със заповед № РД-13-241/15.12.2020 г., издадена от помощник-началника по логистиката на ответната ХС на ВМС – майор И. Б., относно отразяване на ежедневната дейност на ВФ, е разрешено на к-н I-ви ранг В. Н. ползването на 30 календарни дни домашно лечение за времето от 02.12.2020 г. до 14.01.2021 г. включително, като той следва да се яви на работа на 15.01.2021 г.; за времето на отсъствието му ще го замества к-н II-ри ранг А. Д.. Със заповед № РД-01-666/01.12.2020 г. на зам.-командира на ВМС (съгласно заповед за заместване № РД-01-660/27.11.2020 г. от 01.12.2020 г. до 04.12.2020 г.), на основание чл. 55, ал. 4 от ЗОВСРБ, чл. 44, ал. 3 от ППЗОВСРБ, във връзка с положителен PCR-тест, поставяне под карантина и предстоящо лечение на к-н I-ви ранг В. Н. – началник на ответното ВФ 26870, е назначен за заместване до 30 работни дни на отсъстващ офицер, к-н II-ри ранг А. Д. – заместник-началник на ответното ВФ 26870, за изпълнение на задълженията на длъжността „началник“ на военното формирование до завръщане на к-н I-ви ранг В. Н., но не по-късно от 14.01.2021 г. На 08.12.2020 г. на ищеца е връчено писмено предизвестие № 1831/04.12.2020 г., подписано от зам.-началника на ответното ВФ 26870 – к-н II-ри ранг А. Д. (съгласно горната заповед за заместване № РД-01-666/01.12.2020 г. на командира на ВМС), а именно, – че на основание чл. 328, ал. 1, т. 10-б от КТ и чл. 326 от КТ трудовият договор № 37/05.01.2006 г. между страните ще бъде прекратен с изтичане на 1 месец, считано от деня следващ връчването на предизвестието. На 04.01.2021 г. на ищеца е връчена и заповед № ЛС-01-25/29.12.2020 г., подписана от началника на ответното ВФ 26870 – к-н I-ви ранг В. Н., за прекратяване на трудовия договор между страните на същото основание – по чл. 328, ал. 1, т. 10-б от КТ, считано от 08.01.2021 г. Съгласно заповеди и докладна книга, водена в ответното ВФ 26870, заповедите за разрешено ползване на 7 работни дни отпуск от к-н I-ви ранг В. Н. за времето от 26.11.2020г. до 04.12.2020г., както и за прекратяване на домашния му отпуск поради приемане за лечение в болнично заведение, са подписани от зам.-началника на поделението на основание заповедта на командира на ВМС от 01.12.2020 г. Със заповед № РД-13-10/15.01.2021 г. к-н I-ви ранг В. Н. е констатирал собственото си завръщане от отпуск по болест на 15.01.2021 г.
При така установените обстоятелства по делото и предвид даденото по-горе разрешение на материалноправния въпрос, въззивният съд правилно е приел, че командирът на ответното ВФ – к-н I-ви ранг В. Н., който е пряк началник на личния състав на същото съгласно чл. 153 от УВСВСРБ, е ползвал отпуск по болест за времето от 02.12.2020 г. до 14.01.2020 г. включително, както и че за този период от време, назначен да го замества е бил заместник-командирът на ответното ВФ – к-н II-ри ранг А. Д.. Правилни са и следните принципни правни съображения, изложени в мотивите към обжалваното въззивно решение: За определения период на заместването, заместващият изпълнява правомощията на замествания в пълен обем, като върши това от името на замествания. Заместващият разполага и с работодателска компетентност да наложи дисциплинарно наказание, а по аргумент за по-силното основание, и за прекратяване на трудовото правоотношение при останалите основания. Лицето, което замества титуляра, притежава всички негови правомощия, освен тези, които са изрично изключени в акта за заместване. За разлика от делегирането на определени правомощия, при което делегиращият не се лишава от тях въобще, а има право и сам да постанови акта, за издаването на който вече е делегирал другиму правомощия, при заместването е обратното – титулярът се лишава от правото сам да издаде акт от кръга на компетентността си, тъй като заместването е породено от невъзможност (отсъствие) на замествания орган да изпълнява функциите си. Титулярът не може да отнеме от заместника си компетентността, учредена по заместване, докато не е преустановена тази невъзможност. Издадените от титуляра актове в хипотеза на заместване и без да е прекратена обективната невъзможност, са нищожни. Това следва, както от етимологичното значение на думата „замествам“ – „заемам мястото на“, „измествам“, „поемам на функциите на“, така и от целта на института на заместването – сигурност и яснота в действията на организационно-разпоредителната и работодателска власт. Да се приеме обратното, – че дадената по силата на заместването на заместника компетентност, не изключва компетентността на титуляра, означава по едно и също време изключителната компетентност да се упражнява успоредно от различни лица, което е недопустимо, и би довело до несигурност и неопределеност в правните отношения, както и би лишило от съдържание и обезсмислило заместването въобще. Предвид така изложените съображения, които са в съответствие с възприетото по-горе разрешение на въпроса, въззивният съд правилно е приел и че в конкретния случай заместник-командирът, по силата на заместването е придобил необходимата компетентност, притежавана от работодателя за прекратяване на трудово правоотношение. Правилен е и изводът на окръжния съд, че издадената от командира (титуляра) заповед № ЛС-01-25/29.12.2020 г., е издадена при липса на компетентност.
Неправилни обаче – в нарушение на материалноправните норми на чл. 335, ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 328, ал. 1, т. 10-б и с чл. 326, ал. 2 от КТ са изводите на въззивния съд, че трудовото правоотношение между страните е било прекратено със заповед № ЛС-01-25/29.12.2020 г. на началника (командира) на ответното ВФ, както и че поради незаконосъобразността (нищожността) на тази заповед, уволнението на ищеца е също незаконно и че заповедта следва да се отмени, а ищецът – да се възстанови на заеманата преди уволнението процесна длъжност, т.е. – неправилен е и постановеният с въззивното решение краен резултат по спора – уважаването на предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ.
Съгласно императивната разпоредба на чл. 335, ал. 2, т. 1 от КТ, при прекратяване на трудовия договор с предизвестие, той се прекратява с изтичането на срока на предизвестието; т.е. – във всички случаи, когато трудовият договор се прекратява с писмено предизвестие, независимо от конкретното основание за това по чл. 328 или по чл. 326 от КТ, конститутивното действие (ефектът) по прекратяването на трудовото правоотношение настъпва с изтичането на срока на предизвестието. В тези случаи, ако работодателят е издал и заповед за уволнение на същото основание за прекратяването на трудовото правоотношение с предизвестие и за същия срок на предизвестието, тази заповед има само констативен (удостоверителен) характер и е без правно значение – няма конститутивно действие (ефект) по отношение на прекратяването на трудовото правоотношение. В тази връзка следва да се посочи и че с иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ уволненият работник или служител иска установяване незаконосъобразност и отмяна на самото уволнение, а не на акта на работодателя, с който уволнението е извършено. Поради това съдът не е обвързан от сочения от ищеца (а и от ответника) акт, с който той счита, че е извършено уволнението, а при изследване на неговата законосъобразност установява действителното фактическо и правно положение и подвежда доводите на ищеца за незаконосъобразност на уволнението към акта на работодателя, с който действително е извършено прекратяването на трудовото правоотношение.
По настоящото дело въззивният съд не е съобразил и не е взел предвид установеното от него обстоятелство, че на ищеца е връчено писмено едномесечно предизвестие № 1831/04.12.2020 г., подписано от заместник-началника (заместник-командира) на ответното ВФ 26870 – к-н II-ри ранг А. Д., който към момента на подписването му и на връчването му на ищеца е замествал началника (командира) к-н I-ви ранг В. Н.. С исковата молба по делото и уточнението ѝ единственият наведен от ищеца довод за незаконосъобразност на уволнението му е, че след подписването и връчването на предизвестието заместник-командирът се отказал от намерението си да го уволни и отказал да подпише заповед за уволнението му, а подписаната от началника (командира) заповед № ЛС-01-25/29.12.2020 г. е незаконосъобразна поради липса на компетентност на същия поради заместването. Ищецът не е навел по делото доводи за липса на компетентност на заместник-командира, подписал писменото предизвестие № 1831/04.12.2020 г., нито да не се е осъществил фактическият състав на посоченото в него основание за уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 10-б от КТ; не твърди и предизвестието да е изрично писмено оттеглено по реда на чл. 326, ал. 4, изреч. 2 и 3 от КТ. При това положение и след като в издадената от командира заповед № ЛС-01-25/29.12.2020 г. е посочено същото основание по чл. 328, ал. 1, т. 10-б от КТ за прекратяването на трудовото правоотношение и същия едномесечен срок на предизвестие, то както вече стана ясно, макар и издадена от некомпетентно към него момент лице, тази заповед е без никакво правно значение за законосъобразността на уволнението на ищеца, тъй като същото е законосъобразно извършено с изтичането на срока на писменото предизвестие № 1831/04.12.2020 г. – съгласно чл. 335, ал. 2, т. 1 от КТ.
В заключение, на основание чл. 293, ал. 2 от ГПК, обжалваното въззивно решение, като неправилно – постановено в нарушение на материалния закон, следва да се отмени, и вместо него настоящата касационна инстанция следва да постанови решение по съществото на правния спор, с което да отхвърли неоснователните искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ.
Предвид крайния изход на материалноправния спор по делото, съгласно чл. 78, ал. 3 и ал. 8 и чл. 81 от ГПК, ищецът дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответника, претендираните от последния разноски за производството пред трите съдебни инстанции, в общ размер 410 лв., от които: 300 лв. – за юрисконсултско възнаграждение (по 100 лв. за всяка от инстанциите, съгласно чл. 23, т. 1, предл. 1 от НЗПП) и 110 лв. – за заплатените от ответника държавни такси в производството пред касационната инстанция.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

ОТМЕНЯ решение № 1190/08.07.2021 г., постановено по въззивно гр. дело № 1527/2021 г. на Варненския окръжен съд; и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Г. Н. Ж. срещу Военно формирование 26870 - гр. Варна, Хидрографска служба на Военноморските сили, искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на ищеца, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 10-б от КТ с изтичането на срока на писмено предизвестие № 1831/04.12.2020 г., подписано за началника, от заместник-началника на ответното военно формирование; и за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „пазач на фар” при ответното военно формирование.
ОСЪЖДА Г. Н. Ж. с ЕГН [ЕГН] да заплати на Военно формирование 26870 - гр. Варна, Хидрографска служба на Военноморските сили сумата 410 лв. (четиристотин и десет лева) – разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: