Върховен касационен съд

Съдебен акт

Р Е Ш Е Н И Е



№ 110

гр.София, 17.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на десети май, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Председател: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
Членове: ЕРИК ВАСИЛЕВ
ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА

при участието на секретаря Ани Давидова като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр.д.№ 3279 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.290 ГПК.
Образувано по касационна жалба на Д. Л. К. чрез адвокат П. С. срещу решение № 901/23.04.2020 г. по в.гр.д.№ 2877/2019 г. на Апелативен съд С., с което се отменя решение № 1254/20.02.2019 г. по гр.д.№ 14037/2015 г. на Софийски градски съд и е уважен предявеният иск от Л. Л. К. срещу Д. Л. К., на основание чл.227, ал.1, б.„в“ ЗЗД, за отмяна на договор за дарение на недвижим имот с нотариален акт № ...../......г. на нотариус с рег.№ ..... от регистъра на Нотариалната камара, до размера на 1/2 идеална част от имота.
Касационно обжалване е допуснато по обуславящия изхода на делото материалноправния въпрос, налице ли е проява на непризнателност, когато дареният не предостави поисканата от дарителя издръжка, от която той трайно се нуждае, ако поради липса на достатъчно средства, с даването на издръжка на дарителя, дареният би поставил себе си и лицата, които е длъжен да издържа по закон, в по-лошо положение от това на дарителя?
По въпроса обусловил допускане на касационно обжалване е дадено разрешение в практиката на Върховния касационен съд, формирана с решение № 36/18.02.2014 г. по гр.д.№ 3459/2013 г., ІІІ г.о. и обобщена в ТР № 1/21.10.2013г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГК, с които се приема, че при иск за отмяна на дарение по чл.227, ал.1, б.„в” ЗЗД не е налице проява на непризнателност, когато дареният не предостави поисканата от дарителя издръжка, от която той трайно се нуждае, ако поради липса на достатъчно средства, с даването на издръжка на дарителя, дареният би поставил себе си и лицата, които е длъжен да издръжка по закон, в по-лошо положение от това на дарителя. Недаването на издръжка трябва да се прояви в обществено укорима форма, равностойна на останалите основания за отмяна на дарението по чл.227 ЗЗД, за да се признае на дарителя правото да отмени дарението. Такава високо укорима непризнателност ще има, когато дареният има възможност да даде и осигури издръжка на дарителя си, без да накърнява минималните свои нужди и обичайната издръжка на лицата, на които дължи такава по закон и въпреки това отказва да я даде.
С оглед дадения отговор на повдигнатия материалноправен въпрос, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че доводите в касационната жалба са основателни. Правилно въззивният съд е приел, че нуждата от издръжка по смисъла на чл.227, ал.1, б."в" ЗЗД се установява при съпоставка между средствата, с които дарителят разполага или може да ползва за съответните месеци и конкретната сума, която му е необходима за покриване на специфичните му нужди. Правилно също така в обжалваното решение е посочено, че при преценката на съда следва да бъдат съобразени както средствата, с които дарителят разполага, с оглед на специфични му потребности, така и материалните възможности на лицето, получило дарението. В нарушение на материалния закон, обаче, въззивната инстанция приема, че след принудителното му извеждане от семейното жилище на 07.04.2015 г., нуждата на ищеца от жилище обосновава необходимостта от средства за неговата издръжка, тъй като погасявайки задълженията си по заемите дарителят е останал с доход малко по-висок от линията на бедност. Изводите на съда не са съобразени със събраните доказателства за това, че ищецът е собственик на къща с дворно място в [населено място] , обл.В. Т., което обстоятелство той признава пред съда в декларация по чл.83, ал.2 ГПК, отдавал е под наем земеделски имоти, които е продал с н.а.№ .... от ..... г., притежава други имоти и гори в землището на [населено място] , собствено помещение в трафопост в С., закупено чрез търг, както и запазено право на ползване върху дарения на сина му апартамент /св.Л.К./, т.е. освен покупката на нов апартамент чрез банков кредит, обезпечен с ипотека, ищецът разполага и с друго налично имущество, респ. възможности да получава доходи от него. Необосновани в тази връзка са направените изводи и по отношение на възможностите на ответницата да дава издръжка, без да постави себе си и малолетното си дете в по-лошо положение от това на дарителя – не са съобразени заключенията на вещите лица за необходимите средства за издръжка на ответницата и нейното дете, както и необходимите допълнителни разходи за медикаментозно лечение. Отделно от изложеното, затрудненията на ищеца да погасява поетите в края на 2014 г. парични задължения за периода от м.април до м.ноември 2015 г. не водят до извод за изпадането му в трайна нужда поради липсата на допълнителни доходи от други източници и невъзможност да се издържа.
Тези обстоятелства налагат решението да бъде отменено, като необосновано, а делото да се реши по същество от касационната инстанция.
От събраните по делото доказателства е видно, че ищецът и бившата му съпруга са дарили на своята дъщеря /ответник по делото/ апартамент в [населено място], а след прекратяване на брака им, той е отстранен от семейното жилище принудително /протокол от 07.04.2015г./, тъй като апартаментът е бил предоставен на неговата съпруга с решението за развод. По делото е установено също, че ищецът е взел заем от 10 000 лева с договор за потребителски кредит от 04.12.2014 г. и е придобил друг апартамент в С. срещу цена, заплатена с банков кредит, обезпечен с ипотека /н.а.№ .... от ..... г./. Ответницата е дъщеря на ищеца и живее със своето дете и майка си /бившата съпруга на ищеца/ в подарения й през 2002 г. апартамент. На 18.03.2015 г. тя е получила покана от ищеца да му заплаща издръжка от 300 лева. При проверка доходите на дарителя /ищец по делото/ от м.април до м.ноември 2015г., според съдебно-счетоводната експертиза, той е реализирал месечен доход от 529,92 лева, при необходима на едно лице средномесечна издръжка от 504,88 лева. От заключението на вещото лице е видно, че през същия период ответницата, след приспадане на разходите, е имала остатък от дохода си в размер на 783,67 лева. По делото не се оспорват обстоятелството, че дарителят е регистриран като търговец и фирмата му не е заличена, както и че притежава няколко собствени имоти, вкл. с възможност да ползва жилището на сина си и къщата с дворно място в с.Бяла река, като получава доходи от собственото помещение в трафопост в С. и закупения с кредит апартамент.
При тези фактически обстоятелства и съпоставката между доходите на дарителя с тези на ответницата, съгласно заключенията от вещите лица, настоящият състав на ВКС приема, че временното затруднение на дарителя да посрещне разходите си поради допълнително поети задължения с договора за потребителски заем и договора за кредит (за закупуване на ново жилище), не e основание за отмяна на дарението поради изпадането му в трайна нужда и неоснователен отказ на надарената да предостави исканата издръжка. В тази връзка, съдът приема за основателно възражението на ответницата, че сравнително ниските й месечни доходи не са достатъчни тя да покрива своите и на детето, което издържа по закон, лични нужди и потребности, тъй като с плащането на издръжка би се поставила в по-неблагоприятно положение от това на дарителя. С обжалваното решение съдът е приел за доказан фактическия състав на иска по чл.227, ал.1, б.„в” ЗЗД, без да съобрази задължението на надарената да издържа своето дете /разликата в месечния доход за издръжка през 2015 г. между страните е 121 лева, според вещото лице/, което очевидно ще постави надарената в по-неблагоприятно положение от това на дарителя, ако бъде удовлетворена неговата претенция за издръжка от 300 лева,
Предвид изложените съображения, настоящият състав на Върховния касационен съд приема, че по делото не се доказва изпадане в трайна нужда на дарителя – безспорно е, че той разполага с материални възможности да покрива битовите си нужди и потребности; както и доходи, достатъчни за задоволяване на специфичните му нужди, а от друга страна – доходите на ответницата не й позволяват да предостави исканата издръжка, без да постави себе си и детето, което издържа по закон, в по-неблагоприятно положение от това на дарителя, т.е. установените по делото обстоятелства не водят до извод за проявена непризнателност от надарената, поради което предявеният иск за отмяна на дарението за Ѕ идеална част от апартамента е неоснователен.
От Д. Л. К. чрез адвокат П. С. са поискани сторените по делото разноски, които с оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 901 от 23.04.2020 г. по в.гр.д.№ 2877/2019 г. на Апелативен съд С. и вместо това:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск на Л. Л. К. срещу Д. Л. К., на основание чл.227, ал.1, б. „в“ ЗЗД, за отмяна на договор за дарение на недвижим имот с нот.акт №..., том ..., рег. № ..., дело № .../2002 г. на нотариус с рег.№.... от Нотариалната камара, по отношение на 1/2 идеална част от апартамент № ... в С., [жк], [жилищен адрес] със застроена площ от 89,85 кв.м,, избено помещение № .... с площ 3,42 кв.м. и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя.
ОСЪЖДА Л. Л. К. да заплати на Д. Л. К. чрез адвокат П. С. сторените разноски по делото в размер на 1774,59 (хиляда седемстотин седемдесет и четири лева, петдесет и девет стотинки) лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.




ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.