Върховен касационен съд

Съдебен акт

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 533

гр. София, 01.12.2020 г.


В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети октомври, през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

като изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 1632/2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Т. П., [населено място], чрез процесуалния представител адв. Б. Ц., срещу въззивно решение № 294/19.12.2019 г., по гр. д. № 599/2019 г. на Окръжен съд – Ловеч. Поддържат се оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното решение.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са изложени твърдения за постановяване на решението по правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК /уточнен от настоящия състав съгласно приетото в т. 1 от ТР № 1/2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК, ВКС/, както следва: налице ли е трансформация на лични средства по смисъла на чл. 23, ал. 1 СК при закупуване по време на брака на жилищен имот за семейството със средства от договор за потребителски банков кредит, страна по който е само единият съпруг.
Ответната страна по касационната жалба – С. А. М., не изразява становище в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о., констатира следното:
С въззивното решение е потвърдено решение № 367/08.08.2019 г., постановено по гр. д. № 2135/2018 г. по описа на Районен съд – Ловеч. С първоинстанционното решение е прието за установено на основание чл. 23, ал. 1 СК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК по отношение на М. Т. П., че С. А. М. е изключителен собственик на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор ***, с площ 888 кв. м., / подробно описан /, заедно с построените върху имота сгради: сграда с идентификатор ****, със застроена площ 49 кв. м.; сграда с идентификатор ****, със застроена площ 36 кв. м.; сграда с идентификатор ****, със застроена площ 5 кв. м.; сграда с идентификатор ****, със застроена площ 53 кв. м.; сграда с идентификатор ****, със застроена площ 6 кв. м.; сграда с идентификатор ****, със застроена площ 12 кв. м. / подробно описани /.
Въззивният съд е приел за установено по делото, че страните са бивши съпрузи. Същите са сключили брак на 29.12.2015 г., който е прекратен чрез развод по взаимно съгласие с решение № 102/22.05.2018 г. по гр. д. № 270/2018 г. на Районен съд – Айтос. Съгласно нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 7/23.06.2017 г. страните са закупили по време на брака си процесния недвижим имот, заедно с построените върху него сгради, за сумата 6 475 лв. като продажната цена е изцяло платена на продавачите преди подписване на договора. Твърденията на ищеца са, че имотът е придобит чрез изтеглен от него потребителски кредит в размер на 20 000 лева по договор за потребителски кредит № FL853548/18.05.2017 г. „Юробанк България“ АД. Според същия банката е предоставила на С. А. М. и неговата майка – М. Х. З., в качеството им на кредитополучатели, потребителски кредит в размер на 20 000 лева за текущи нужди, със срок на издължаване до 18.05.2024 г., с месечна вноска по погасителен план в размер на 314.54 лева. Ответницата е оспорила твърденията на ищеца, като е представила разписка от 05.06.2017 г., от която се установява, че същата е предала на адв. Б. Ц., в качеството му на пълномощник на продавача по договора за покупко – продажба, сума в размер на 1 000 лева в изпълнение на бъдещата покупко – продажба на процесния имот. Представени са и писмени доказателства, които удостоверяват, че М. Т. П. е работила и получавала средства от трудови възнаграждения по време на брака с ищеца. Въззивният съд е приел, че ищецът е провел пълно и главно доказване на твърденията в исковата молба за трансформация по чл. 23 СК. При опровергаване на презумпцията за съвместен принос по чл. 21, ал. 3 СК доказателствената тежест е за този, който поддържа влагането на лични средства и следва да изключи приложението на презумпцията, като установи влагането на лични средства в придобиването на конкретна вещ или вещно право. В тежест на ищеца е да докаже притежанието на лични средства, влагането им при закупуването на процесния поземлен имот, защото само когато придобиването на вещи и вещни права е по време на брака, но със средства, придобити с лично имущество, то приносът е изключен и е основание за пълна или частична трансформация по чл. 23 СК. В конкретния случай е установено, че спорният имот е придобит по време на брака на страните чрез договор за покупко – продажба, като средствата за заплащане на продажната цена по договора са осигурени чрез потребителски кредит, отпуснат на С. А. М. и неговата майка. Въззивният съд е посочил, че съгласно приетото в т. 4 от ТР № 5/2014 г. по тълк. д. № 5/2013 г. на ОСГТК, ВКС, получените в заем средства се включват в съпружеската имуществена общност и за тяхното погасяване възниква солидарна отговорност за двамата съпрузи само когато задължението за връщането получената в заем сума е поето солидарно от двамата. В случая изтегленият кредит е погасяван чрез усвояване от разплащателната сметка на ищеца на дължимата месечна погасителна вноска в размер на 315 лева. Ответницата не е страна по сключения договор за потребителски кредит, респ. не е поела солидарно задължение за връщането му, а по делото липсват доказателства, от които да се установява, че кредитът е изплащан съвместно от бившите съпрузи, поради което и фактическият състав на чл. 23 СК е доказан. За неоснователни са счетени твърденията на ответницата за участие на същата при заплащане на продажната цена по сключения договор за покупко – продажба, тъй като не е установено същата да е вложила лични средства при закупуването на спорния имот.
Настоящият съдебен състав намира, че е налице соченото основание на чл.280, ал.1,т.3 ГПК за допускане касационно обжалване на решението по релевантния материално-правен въпрос.
С оглед допускането на въззивното решение до касационно обжалване на касатора М. Т. П. следва да се укаже да представи доказателства за внесена държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 129.50 лева /чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК/ по сметка на ВКС.В противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 294/19.12.2019 г., постановено по възз. гр. д. № 599/2019 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч.
УКАЗВА на М. Т. П., да представи документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 129.50 лева за разглеждане на касационната жалба в едноседмичен срок от съобщението. В противен случай производството ще бъде прекратено.

След изтичане на срока делото да се докладва за насрочване или прекратяване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ