С определение № 831 от 01.02.2020 г. на настоящия състав е допуснато касационно обжалване на решение № 386 от 10.03.2020 г. по гр. дело № 2450/2019 г. на ВОС.
С молби от 18.03.2021 г., първата от които подадена на електронния адрес на ВКС /Върховен касационен съд/ и постъпила на същия адрес на 18.03.2021 г. в електронен вид, подписана с валиден електронен подпис на 18.03.2021 г. от Ц. С. Д., съгласно проверка, направена от служител на ВКС, П. А. /докладна записка, вх.№ А-117/25.03.2021 година/, втората в писмена форма със същото съдържание, но подписана от З. Н. А., ищец по спора и адвокат Ц. С. Д., пълномощник по делото, както и с молба с вх. № 3686/28.04.2021 г., обективираща същото искане, ищцата З. Н. А. е направила частичен отказ от иск по реда на чл. 233 ГПК, като е предявила и искане за прекратяване на касационното производство, предвид висящността на производството след частичния отказ от спорното право по иск по чл. 124, ал. 1 ГПК с цена 4955.82 лв.
Касаторът поддържа становище за недопустимост на искането, с оглед разпоредбата на чл. 3 ГПК.
ВКС, гражданска колегия, състав на трето отделение намира искането за процесуално допустимо, като направено от страна в процеса, която е активно легитимирана да предяви молба по чл. 233 ГПК и да упражни правото си по тази разпоредба във всяко положение на делото. Касационният съд намира, че не е налице нарушение на чл. 3 ГПК, тъй като приложението на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК е правна последица от предявяването на посоченото искане по чл. 233 ГПК, което може да се направи във всяко положение на делото.
С оглед на гореизложеното, настоящият състав на ВКС намира, че са налице предпоставките на чл. 233 ГПК за отказ от иска до размер на сумата 1600 лв., т.е. за иска по чл.124, ал. 1 ГПК, с който се претендира да бъде установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответното дружество сумата 1600 лв. начислена по фактура № [ЕГН]/25.04.2019 г., представляваща стойността на начислена без правно основание електроенергия за периода 09.03.2017 г. – 08.03.2018 г., за обект на потребление – [населено място],[жк], [улица] по клиентски номер [ЕГН] и абонатен № 01079032384. Отказът е заявен от страната, ищец по делото в хода на исковото производство, поради което производството пред касационната инстанция следва да бъде прекратено на основание чл. 233 ГПК частично, до посочения по – горе размер, а постановеното решение на въззивния съд и потвърденото с него решение № 4920 от 14.11.2019 г. по гр. дело № 7790/2019 г. на Варненски районен съд следва да бъдат обезсилени в частите, с която съдилищата са се произнесли по иска по чл. 124, ал. 1 ГПК за недължимост на сумата 1600 лв. на ответното дружество, начислена по фактура № [ЕГН]/25.04.2019 г., представляваща стойността на начислена без правно основание електроенергия за периода 09.03.2017 г. – 08.03.2018 г., за обект на потребление – [населено място],[жк], [улица] по клиентски номер [ЕГН] и абонатен № 01079032384.
С оглед изложеното, касационната жалба против въззивното решение в частта, с която съдът се е произнесъл по иска с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за недължимост на сумата 4955.82 лв. на ответното дружество, начислена за посочения период и за посочения обект на потребление, следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея производство да се прекрати на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Спорът е по иск с цена под 5000 лв., поради което въззивното решение е необжалваемо.
По изложените съображения и на основание чл. 233 ГПК, Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 386 от 10.03.2020 г. по гр. дело № 2450/2019 г. на Варненски окръжен съд и потвърденото с него решение № 4920 от 14.11.2019 г. по гр. дело № 7790/2019 г. на Варненски районен съд в частите, с които съдилищата са се произнесли по иска по чл.124, ал. 1 ГПК, предявен от З. Н. А. против „Енерго – Про Продажби“ АД, гр. Варна, с който се претендира да бъде установено в отношенията между страните, че З. Н. А. не дължи на Енерго – Про Продажби“ АД, гр. Варна сумата 1600 лв. начислена по фактура № [ЕГН]/25.04.2019 г., представляваща стойността на начислена без правно основание електроенергия за периода 09.03.2017 г. – 08.03.2018 г., за обект на потребление – [населено място],[жк], [улица] по клиентски номер [ЕГН] и абонатен № 01079032384.
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 233 ГПК производството по предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, както и производството по гр. дело № 1544/2020 г. на Върховния касационен съд, гражданска колегия, трето отделение в същата част.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба на „Енерго – Про Продажби“ АД, гр. Варна срещу решение № 386 от 10.03.2020 г. по гр. дело № 2450/2019 г. на Варненски окръжен съд в частта, с която Варненски окръжен съд се е произнесъл по иска по чл. 124, ал. 1 ГПК, предявен от З. Н. А. против „Енерго – Про Продажби“ АД, гр. Варна, с който се претендира да бъде установено в отношенията между страните, че З. Н. А. не дължи на Енерго – Про Продажби“ АД, гр. Варна сумата 4955.82 лв., начислена по фактура № [ЕГН]/25.04.2019 г., представляваща стойността на начислена без правно основание електроенергия за периода 09.03.2017 г. – 08.03.2018 г., за обект на потребление – [населено място],[жк], [улица] по клиентски номер [ЕГН] и абонатен № ...
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 1544/2020 г. на Върховния касационен съд, гражданска колегия, трето отделение в същата част.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС, в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: