Върховен касационен съд

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди двадесет и втора година в състав:
при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 2461/2021 г. , за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Р. М. С., чрез адвокат К. А., срещу въззивно решение № 329/16.02.2021 г., постановено от Варненския окръжен съд по въззивно гр.д. № 2602/2020 г.
Касаторът излага оплаквания за неправилност поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, довели до противоречие с материалния закон.
Насрещната страна, чрез адв. Г. М., отговаря, че касационното жалба е неоснователна. Поддържа доводите си в писмено становище, докладвано в открито съдебно заседание.
Д. И. М., чрез адвокат Г. М., е подала касационна жалба срещу допълнително решение № 1428/01.09.2021 г., постановено от Варненския окръжен съд по въззивно гр.д. № 2602/2020 г. Излага доводи за неправилност поради необоснованост и противоречие с материални закон, които поддържа в писмено становище, докладвано в открито съдебно заседание.
Насрещната страна по тази жалба Р. С., чрез адв. А., отговаря че касационната жалба против допълнителното решение е неоснователна.
Касационното обжалване и на двете решения е допуснато по следния въпрос от значение за точното приложение на закона, както и за развитие на правото: деликтна или договорна е отговорността на изпълнител по договор, сключен между него и етажна съсобственост за ремонт на обща част на сградата, когато в резултат на непълно или неточно изпълнение на договора от изпълнителя, бъде увреден самостоятелен обект, притежание на отделен етажен съсобственик.
Съставът на Върховния касационен съд дава следното разрешение:
С едно и също деяние, извършено от един и същи правен субект, могат да се осъществят едновременно съставите на неизпълнение на договорно задължение, индивидуално уговорено или предвидено в общи условия към договора или на нарушение на произтичащо от закона задължение, което не е част от съдържанието на договорното отношение.
Това, че между две страни съществува договорно отношение, само по себе си не значи непременно, че отговорността за причинени вреди при изпълнение или във връзка с договора, е само договорна и, че договорното отношение винаги задължително изключва и дерогира деликтното отношение. Двете отговорности не се кумулират за покриване на едни и същи вреди.
Определянето дали отговорността за увреждането е договорна или деликтна, е в зависимост от накърнения интерес на кредитора: позитивен при договорната и негативен при деликтната, а от там и от обезщетителната цел.
Позитивният интерес при договорните правоотношения е за изпълнение на задължение, уговорено между съконтрахентите, съответно техните правоприемници, в договора. Преследваният резултат е желан и от двете страни. Договорна е отговорността, когато дължимият резултат не е осъществен въобще или е осъществен неточно (лошо, късно, частично), поради което за кредитора са произтекли неблагоприятни последици – вреди (имуществени и неимуществени). Противоправността на поведението произтича от това, че не е изпълнено задължение към контрахента, а не от общо задължение, което е насочено към всички. Вредите, за да се обезщетят, трябва да са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и да са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението, като при недобросъвестност на длъжника – обезщетението обхваща всички преки и непосредствени вреди.
При деликта се нарушава общото правило да не се вреди другиму. Причинените вреди са нежелани, променят съществуващо положение, като промяната нито е желана, нито е предвидима при сключване на договора, тя не е адекватна последица от неизпълнение на договорно задължение. Едва с причиняването на вредата, между субектите са поражда облигационноправна връзка, чиято цел е да заличи нежелана промяна в правната сфера на пострадалия, като възложи на причинителя на вредата задължението да я поправи. На обезщетяване подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането съгласно чл. 51 ЗЗД (деликтната отговорност е по-строга от договорната).
Дейността по "Поддържане на общите части" е определена в пар.13 от ДР ЗУЕС като дейност, насочена към запазването им в добро състояние, т.е законодателят е намерил, че разрешението по посочените въпроси има за цел опазване, поддържане и добро управление на сградата като цяло, в интерес е на вещта, и контролът за законността на общите решения, както и за спазването им, е именно специалният - по ЗУЕС. Етажната собственост, която не е учредила сдружение за управление (т.е. не е персонифицирана), се управлява от общото събрание на етажните собственици, респективно - на етажните собственици и обитателите, чрез взетите от него решения. В този случай договор за ремонт на обща част на сграда в режим на етажна собственост се сключва въз основа на решение на ОС на етажните собственици, което от своя страна е особен вид многостранен акт, взет от неперсонифицирана група лица и насочена към постигане на обща цел. ЗУЕС урежда специална процедура за вземането на това решение, като регламентира начина на свикване, състав, представителна власт, гласуване при определено от закона мнозинство, предметна компетентност, като не се изисква общо съгласие от етажните собственици. Те всички обаче са обвързани от решението, включително и тези, които са гласували против, тези, които не са участвали във вземането му, както и тези, които по-късно ще станат етажни собственици или обитатели, а задължителността му отпада за лицата, които вече не са етажни собственици или обитатели, дори да са гласували за него.
Във всички случаи, надлежни страни по материалното правоотношение (договорът за изработка) са етажните собственици (всеки до размера на притежаваната идеална част от общите части), а представляващите ги – по чл. 19 ал. 4 или ал. 8 ЗУЕС, действат от тяхно име и за тяхна сметка, вкл. в искови производства. Те всички са възложители, дори и тези, които не са подкрепили или са били против решението на общото събрание за извършване на ремонта. Предмет на договора е обща част на етажната собственост и целеният резултат е въздействие според уговореното върху тази обща част. Във всички случаи приемането на работата, съответно възражението, че се дължи нещо различно,съответно, че е причинена вреда от изпълнителя на общата част, поради неизпълнение или неточно изпълнение на работата, не може да се прави само от част от съсобствениците, в защита само на тяхната идеална част от общата частта, при положение, че мнозинството е приело нещо различно – приело е или не работата, намерило е, че резултатът съответства на уговореното или не.
Несъмнено е също така, че е недопустимо с двустранни договори да се уреждат между етажен съсобственик и трето лице отношения от компетентността на Общото събрание.
При така изложените съображения, следва, че когато от неизпълнение или неточно изпълнение на възложената работа от Общото събрание на етажната собственост по договор, касаещ обща част на етажната собственост, е причинена вреда върху обект, изключителна собственост на етажен собственик, е засегнат само неговият негативен интерес – предизвикани са нежелани промени върху негова вещ, която не е предмет на договора за изработка. Увреждането подлежи на обезщетение по чл. 45-49 ЗЗД и обхваща всички вреди, независимо дали са били предварително предвидими и дали деликвентът е действал добросъвестно. В подобна хипотеза не се касае за засегнат позитивен интерес на етажен съсобственик – да получи онова, за което е взето решение от Общото събрание и е сключен договора с етажните съсобственици. Неизпълнението и неточното изпълнение на договора е несъмнено противоправно поведение по договорното правоотношение спрямо съконтрахентите по него и, ако от това са причинени и вреди, те подлежат на обезщетение на договорно основание. Когато от същото поведение е обаче увреден обект на друг правен субект, вкл. и на етажен съсобственик, нарушено е общото правило да не се вреди другиму. В двата случая става реч за различни вреди, произтичащи от различни правоотношения, макар и причинени едновременно от едно и също деяние (действие или бездействие).
С определение от 25.01.2022 г. съставът на ВКС е присъединил за съвместно разглеждане по касационното дело и частна жалба, подадена от Д. И. М., чрез адвокат Г. М., срещу определение № 3695/18.10.2021 г. на Варненския окръжен съд по въззивно гр.д. № 2602/2020 г., постановено по реда на чл. 248 ГПК, по която е образувано частно гр.д. № 196/2022 г. пред ВКС.
По касационните жалби:
Съставът на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Д. И. М. е предявила против Р. М. С. обективно съединени искове при условията на евентуалност за заплащане на сумата от 5 296,69 лв. - обезщетение за вреди в имота й, резултат от деликт, евентуално настъпили поради неточно изпълнение на договор.
Първостепенният Варненски районен съд отхвърлил първия от евентуално съединените искове – по чл. 45 ЗЗД, след което разгледал и уважил следващия – по чл. 265, ал. 1, предл. 2 ЗЗД.
Ответникът Р. М. С. подал въззивна жалба против първоинстанционното решение в частта, с която е осъден да заплати исковата сума на ищцата – на договорно основание.
Насрещната страна – ищцата Д. М., след като получила въззивната жалба на С. за отговор, подала насрещна – срещу въззивното решение в частта, с която е отхвърлен иска за същата сума, но на заявеното деликтно основание.
С решение № 329/16.02.2021 г. по гр.д. № 2602/2021 г. въззивният съд потвърдил първоинстанционният съдебен акт в частта по чл. 265, ал. 1, предл. 2 ЗЗД и оставил без разглеждане насрещната въззивна жалба срещу решението на районния съд по първия от евентуално предявените искове – по чл. 45 ЗЗД, като прекратил въззивното производство в тази част.
След отмяната на съдебния акт в прекратителната част от ВКС с определение № 639/30.07.2021 г. по ч.гр.д. № 3460/2021 г., въззивният съд постановил допълнително решение № 1428/01.09.2021 г., с което, като потвърдил решението на районния съд, отхвърлил предявения от М. срещу С. иск за дължимост на исковата сума като обезщетение поради деликт.
За да се произнесе по двата евентуални иска, Варненският окръжен съд установил, че Д. М. е собственик на апартамент, находящ се в сграда – етажна собственост. С решение на общото събрание на ЕС от 04.09.2017 г. е прието да се направи ремонт на покрива на сградата по оферта, дадена от ответника Р. С. на стойност 5128 лв. Сключен е договор за строително-монтажни дейности от 03.11.2017 г. като етажната собственост, в качеството на възложител, е възложила на С. - в качеството на изпълнител, извършване на строително-монтажни дейности, изразяващи се в полагане на двупластова хидроизолация и монтаж на отдушници. Уговорено е възнаграждение в размер на 5128 лева, от които 2000 лева С. е получил при подписване на договора, а остатъка от 3128 лева е следвало да бъде платен след завършване на строителството. Предвидено е, че срокът за изпълнение на ремонтните дейности е 10 работни дни от стартирането на ремонта. В договора не е конкретизиран срок, в който ремонтът следва да започне, поради което, като се позовал на чл. 69 ал. 1 ЗЗД, съдът приел, че кредиторът може да иска изпълнение веднага, при съобразяване на общото правило за добросъвестност в договорните отношения, както и особеностите на конкретния случай. Съдът приел, че ремонтът на покрива е бил наложителен поради наличието на мухъл и влага в различни самостоятелни обекти, в това число и в апартамента на М.; още с подписването на договора изпълнителят е получил сумата от 2000 лв. и също през месец ноември е закупена хартия, необходима за ремонт на покрива. Съдът посочил, че е житейски нелогично изпълнителят да вземе още с подписването на договора пари и страните да не са посочили датата, на която трябва да започне изпълнението, а изпълнението, според постигнатото съгласие, е да започне в неопределен по-късен момент, още повече, че критични за състоянието на покрива и на обектите в сградата са именно идващите зимни месеци. Съдът установил, че метеорологичните условия през м. ноември 2017 г. са подходящи за извършването на ремонта – дневните температури според справка от НИМ в града са в диапазона 4,6 – 18,6 градуса, а количеството валежи – минимално. Заключил, че изпълнението на ремонтните дейности следва да започне през ноември 2017 г., а представените от С. експертни решения от месец декември 2018 г. и месец април 2019 г. във връзка с твърденията му за влошено здравословно състояние, са неотносими и не могат да бъдат аргумент за отлагане на изпълнението по процесния договор. Съдът установил, че ремонтът е извършен реално през пролетта на 2018 г., месец март. Големият теч в апартамента на М. е започнал през месец декември 2017 г., а малки течове в жилището са налице и след ремонта от пролетта на 2018 г. Съдът намерил, че именно в резултат на бездействието на ответника да изпълни договора, в апартамента на М. са настъпили щети, чийто размер установил въз основа на заключение на съдебно-техническа експертиза в общ размер от 5 296,69 лв.
С допълнителното решение по делото въззивната инстанция се е произнесла по първия по ред евентуално съединен иск – по чл. 45 ЗЗД. Изложила е съображения, че ищцата, като собственик на апартамент в сграда в режим на етажна собственост и, като физическо лице и част от етажната собственост, е активно легитимирана по сключения договор за изработка. Вредите, които е претърпяла в жилището си, са настъпили в резултат на поведението на С., но не от нарушаване на общата забрана да не се вреди другиму, а от неизпълнение/забавено изпълнение на договора за изработка.
По въпроса, допуснат до касационно обжалване въззивният съд се е произнесъл в противоречие с даденото разрешение по реда на чл. 290 ГПК от настоящия съдебен състав.
Увреждането, настъпило в обекта, лична собственост на Д. М., е деликтно, независимо, че е последица от неточно изпълнение на договор за ремонт на покрива на сградата, в която се намира увреденият имот, който договор е сключен между етажните съсобственици от една страна и изпълнителя – ответник по иска Р. С., от друга.
В заключение следва да бъде уважен предпочетеният от ищцата евентуален иск, на осн. чл. 45 ЗЗД. От това следва, че допълнителното въззивно решение, с което деликтният иск е отхвърлен следва да бъде отменено и спорът пререшен от настоящия състав, като претенцията бъде уважена в същия размер, но на деликтно основание. Решението, постановено по евентуалния иск по осн. чл. 265, ал. 1 ЗЗД следва да бъде обезсилено.
Тежестта за съдебноделоводните разноски, сторени по делото, предвид постановения резултат, следва изцяло да се възложат в тежест на ответника – в размер на 3074,85 лв.

По частната жалба:
При постановения по-горе резултат по материалноправния спор, определението по чл. 248 ГПК също следва да бъде отменено.

МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение


ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 329/16.02.2021 г., постановено от Варненския окръжен съд по въззивно гр.д. № 2602/2020 г.

ОТМЕНЯ допълнително решение № 1428/01.09.2021 г., постановено от Варненския окръжен съд по въззивно гр.д. № 2602/2020 г., както и определение № 3695/18.10.2021 г. на същия съд, постановено по реда на чл. 248 ГПК
и вместо това ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА Р. М. С. да заплати на Д. И. М. сумата в размер на 5 296,69 лв. – обезщетение за причинени й вреди, съставляващи разходи по отстраняване на щети в апартамент, находящ се в [населено място],[жк][жилищен адрес]07, а именно – подкожушени мазилки, отлепени тапети, мухъл по стени и тавани, на осн. чл. 45 ЗЗД, както и обезщетение в размер на законната лихва, считано от 12.03.2019 г. до окончателното издължаване, на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

ОСЪЖДА Р. М. С. да заплати на Д. И. М. сумата в размер на 3074,85 лв., представляващи разноски по чл. 78, ал. 1 ГПК, направени в производството по делото във всички инстанции .
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:



ЧЛЕНОВЕ: