Върховен касационен съд

Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на четвърти май две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
ЧЛЕНОВЕ:	КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
	БОНКА ЙОНКОВА

изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 2347/2020 година

С определение № 60526 от 02.11.2021 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на решение № 1692 от 05.07.2019 г. и допълващото го решение № 2654 от 02.12.2019 г., постановени по в. т. д. № 4379/2017 г. на Софийски апелативен съд, с които, след частично потвърждаване и частична отмяна на решение № 48 от 11.01.2017 г. по т. д. № 3200/2015 г. на Софийски градски съд, VI-17 състав, частично са уважени и частично са отхвърлени предявените от „Енко Пластикс“ ЕООД, [населено място] срещу „Акумпласт“ АД, [населено място] искове с правно основание чл. 57, ал. 1 ,т. 1, 2 и 4 от Закона за промишления дизайн (ЗПрД).
Касационното обжалване е допуснато поради вероятността въззивните решения (основно и допълнително) да са процесуално недопустими с оглед наличие на предпоставките по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на производството, в което те са постановени, в каквато връзка е поставен и конкретен въпрос от касатора „Акумпласт“ АД: „Трябва ли на основание чл. 229, ал.1, т. 4 ГПК да бъде спряно производството по искове с правно основание чл. 57 ЗПрД при висящ административен процес по обжалване решението на Председателя на Патентно ведомство на РБ, с което по предвидения в ЗПрД ред е постановено заличаване регистрацията на промишления дизайн, чиято защита се търси с исковете по чл. 57 ЗПрД“.
Настоящият състав констатира, че по така поставения въпрос е налице противоречива практика на Върховен касационен съд, Търговска колегия, обективирана в постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК определения:
В определение № 178 от 18.04.2018 г. по ч. т. д. № 271/2018 г. на I т. о., определение № 323 от 15.07.2019 г. по ч. т. д. № 1587/2019 г. на I т. о. и определение № 371 от 09.08.2019 г. по ч. т. д. № 1389/2019 г. на I т. о. е прието, че, след като отменяенянето и заличаването на регистрацията не засягат изпълнените влезли в сила решения по искове за установяване на нарушението на правото върху промишлен дизайн, респ. правото върху търговска марка, то производството по тези искове не следва да се спира на основание преюдициалност на спора за заличаване на регистрацията, тъй като това би имало за последица осуетяване изпълнението на решенията за установяване на нарушението, което е в противоречие с чл. 30, ал. 2 ЗПрД, респ. чл. 28, ал. 4, т. 1 ЗМГО /отм./.
В определение № 769 от 23.12.2019 г. по ч. т. д. № 2036/2019 г. на II т. о. е възприето обратното становище – доколкото заличаването на регистрацията на дизайна има действие от датата на подаване на заявката /чл. 30, ал. 1 ЗпрД/, ако в хода на производството по предявени искове по чл. 57 ЗпрД дизайнът, чието нарушаване се твърди, бъде заличен с решение на Патентно ведомство и по оспорването на това решение е налице висящо производство пред административния съд, последното се явява преюдициално по отношение на производството по исковете за нарушение и обосновава спиране на исковото производство по реда на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.
Независимо, че част от цитираната практика (определение № 323 от 15.07.2019 г. по ч. т. д. № 1587/2019 г. на I т. о. и определение № 371 от 09.08.2019 г. по ч. т. д. № 1389/2019 г. на I т. о.) касае искове за защита на правото върху търговска марка, предвид идентичната правна уредба на правните последици от заличаването на регистрацията на търговската марка (чл. 38 ЗМГО, респ. чл. 28 ЗМГО /отм./) и от заличаването на регистрацията на промишления дизайн (чл. 30 ЗПрД), същата се явява относима и към настоящия случай.
С оглед констатираното противоречие, следва да се счете, че са налице предпоставките по чл. 292 ГПК за отправяне предложение до Общото събрание на Търговска колегия на Върховен касационен съд за постановяване на тълкувателно решение по обуславящия изхода на конкретното дело процесуалноправен въпрос:
Основание ли е за спиране по реда на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК на производството по искове с правно основание чл. 57 ЗПрД във връзка с нарушение на правата върху промишлен дизайн наличието на висящо пред административен съд производство по обжалване на решението на Председателя на Патентно ведомство на Република България за заличаване на регистрацията на същия промишлен дизайн.

С оглед изложеното, на основание чл. 292 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

ОТМЕНЯ определението от съдебно заседание на 16.02.2022 г. за даване ход на устните състезания.
ПРЕДЛАГА на Общото събрание на Търговска колегия на Върховен касационен съд да постанови тълкувателно решение по следния правен въпрос:

Основание ли е за спиране по реда на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК на производството по искове с правно основание чл. 57 ЗПрД във връзка с нарушение на правата върху промишлен дизайн наличието на висящо пред административен съд производство по обжалване на решението на Председателя на Патентно ведомство на Република България за заличаване на регистрацията на същия промишлен дизайн.

СПИРА производството по т. д. № 2347/2020 г. по описа на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение.

Делото да се докладва на Председателя на Търговска колегия на ВКС за преценка.