Върховен касационен съд

Върховният касационен съд на Република България, Второ отделение на Гражданска колегия, в закрито заседание в състав:

като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова частно гражданско дело № 2488 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:


Производството e по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частни жалби, както следва:
* с вх.№ 4288 от 20.05.2021 г., подадена по пощата на 19.05.2021 г. от Р. А. М. чрез адвокат Ц. Х. от АК – П.;
* с вх.№ 4289 от 20.05.2021 г., подадена по пощата на 19.05.2021 г. от В. Ф. М. чрез адвокат Ц. Х. от АК – П. и
* с вх.№ 4290 от 20.05.2021 г., подадена по пощата на 19.05.2021 г. от Т. Д. Б., действаща лично и със съгласието на своята майка Е. Т. К.-Б., чрез адвокат Ц. Х. от АК – П.,
които са насочени против Определение № 58 от 12.04.2021 г., постановено по ч.гр.д.№ 582/2021 г. по описа на ВКС, І г.о.
Частните жалби са подадени в срок от легитимирани страни срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което са процесуално допустими .
Разгледани по същество , частните жалби са неоснователни.
С обжалваното определение, в атакуваните от настоящите жалбоподатели части, са оставени без разглеждане като недопустими подадените от всеки от тях поотделно молби за отмяна на основание чл. 304 ГПК на влязлото в сила въззивно Решение № 614 от 21.12.2013 г. по в.гр.д.№ 899/2013 г. на Окръжен съд - Пазарджик, с което е потвърдено Решение № 427 от 31.07.2013 г. по гр.д.№ 38/2011 г. на Районен съд – Пещера.
С влязлото в сила решение са уважени предявени от Държавата чрез МЗХ против Община Батак установителни искове за собственост на недвижими имоти, включително:
* ПИ с идентификатор № *** с площ 1 964 кв.м., който съгласно влязлото в сила решение е част от имот в отдел 182, част от подотдел К, отразен в синьо на скицата на вещото лице и за който към молбата за отмяна на Р. А. М. са представени писмени доказателства, легитимиращи я като собственик на основание реституция по ЗСПЗЗ (Решение № 1041 от 11.12.1992 г. на ПК – гр. Батак) и Договор за доброволна делба от 17.02.2006 г.;
* ПИ с идентификатор № *** с площ 1 976 кв.м., който съгласно влязлото в сила решение е част от имот в отдел 194, част от подотдел И, отразен в зелено на скицата на вещото лице, за който към молбата за отмяна на В. Ф. М. са представени доказателства, че го е закупил от Община Батак съгласно Договор за продажба на част от общински недвижим имот – частна общинска собственост № 96-ДП-73 от 18.12.2006 г., вписан на 22.12.2006 г. и Договор за продажба на част от общински недвижим имот – частна общинска собственост за прекратяване на съсобственост № 96-ДП-21 от 05.06.2008 г., вписан на 24.06.2008 г., както и
* ПИ с идентификатор № *** (като част от имот в отдел 194, част от подотдел И, отразен в зелено на скицата на вещото лице), за който към молбата за отмяна на Т. Д. Б. са представени доказателства, че го е закупила от Община Батак с два договора - от 07.11.2005 г. (вписан на същата дата) и от 16.03.2006 г. (вписан на 17.03.2006 г.).
В обжалваното определение на ВКС, І г.о. е посочено, че молителите се позовават на основанието по чл. 304 ГПК с довод, че не са взели участие като страни в производството по гр.д.№ 38/2011 г. по описа на Районен съд- Пещера, което е водено между Държавата чрез МЗХ, като ищец, и Община Батак, като ответник. Въз основа на влязлото в сила решение е извършено изменение на КККР на [населено място], в резултат от което недвижимите имоти, на които молителите се считат за собственици, са записани на името на Държавата. По съображения, че постановеното решение има сила на пресъдено нещо и по отношение на тях като действителни собственици, но не са били конституирани като страни по делото и не са могли да защитят правото си на собственост, са заявили искания да се постанови отмяна.
Предходният състав на ВКС е приел, че молителите не са легитимирани да искат отмяна на влязлото в сила въззивно решение на основание чл. 304 ГПК, тъй като нямат качеството на трети лица по смисъла на цитираната разпоредба. Макар недвижимите имоти, за които същите заявяват самостоятелни права, да са били предмет на иска за собственост по гр.д.№ 38/2011 г. по описа на РС - Пещера, постановеното решение не ги обвързва, тъй като те нито са били страни по делото, нито имат качеството на необходими другари на някоя от страните по делото. Настоящите жалбоподатели В. Ф. М. и Т. Д. Б. са частни правоприемници на Община Батак, но тъй като това правоприемство предхожда предявяването на иска за собственост срещу праводателя им, по аргумент от чл. 298, ал.2 ГПК решението няма действие за тях.
Настоящият състав на ВКС на първо място констатира, че исковата молба по чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) на Държавата чрез МЗХ против Община Батак е депозирана на 02.11.2007 г. и въз основа на нея е образувано гр.д.№ 840/2007 г. Постановеното по това дело Решение № 134 от 27.04.2010 г. е обезсилено изцяло с въззивно Решение № 509 от 04.11.2010 г. по в.гр.д.№ 698/2010 г. на Окръжен съд – Пазарджик, като делото е върнато на РС – Пещера за ново разглеждане от друг състав. Последвало е образуването на гр.д.№ 38/2011 г. по описа на РС – Пещера по което е постановено Решение № 427 от 31.07.2013 г. Последното е потвърдено с въззивно Решение № 614 от 21.12.2013 г. по в.гр.д.№ 899/2013 г. на Окръжен съд – Пазарджик, а то не е допуснато до касационно обжалване с Определение № 261 от 12.06.2014 г. на ВКС, ІІ г.о.
Така констатираните факти мотивират извод, че изложените от предходния състав на ВКС съображения са в съответствие с данните по делото и разпоредбата на чл. 304 ГПК в частта, касаеща произнасянето по допустимостта на молбите за отмяна, депозирани от Р. А. М. и Т. Д. Б.. Техните придобивни основания предхождат завеждането на исковата молба по гр.д.№ 38/2011 г. по описа на РС – Пещера, което е станало на 02.11.2007 г. Освен това Р. А. М. не черпи правата си от сделка на правоприемство между Община Батак и нея. Предвид изложеното, а по отношение на Т. Д. Б. - и по аргумент за противното от чл. 226, ал. 3 вр. ал. 1 ГПК, влязлото в сила въззивно Решение № 614 от 21.12.2013 г. по в.гр.д.№ 899/2013 г. на Окръжен съд – Пазарджик не съставлява пресъдено нещо спрямо Р. А. М. и Т. Д. Б. и същите не са легитимирани да искат отменяването му по реда на глава ХХІV от ГПК, включително на основание чл. 304 ГПК. Подадените от тях молби са процесуално недопустими и правилно са оставени без разглеждане по същество.
Процесуално недопустима е и молбата за отмяна, подадена от В. Ф. М..
Данните по делото обосновават извод, че договорите за продажба, от които той черпи права по отношение на имот, предмет на уважения иск на Държавата срещу Община Батак, са сключени на 18.12.2006 г. (досежно 96,80 кв.м. ид.ч.) и на 05.06.2008 г. (досежно останалите 1 879,20 кв.м. ид.ч. от ПИ с идентификатор № ***). Продавач и по двата договора е ответникът по гр.д.№ 38/2011 г. на РС-Пещера - Община Батак. Първата сделката предхожда, но втората – следва във времето предявяването на исковата молба на Държавата. По тази причина относно притежанието на 96,80 кв.м. ид.ч. от ПИ с идентификатор № *** влязлото в сила въззивно Решение № 614 от 21.12.2013 г. по в.гр.д.№ 899/2013 г. на ОС – Пазарджик не съставлява пресъдено нещо спрямо В. Ф. М. и в тази й част молбата му е недопустима по посочената причина.
Относно притежанието на останалите 1 879,20 кв.м. ид.ч. от ПИ с идентификатор № *** влязлото в сила въззивно Решение № 614 от 21.12.2013 г. по в.гр.д.№ 899/2013 г. на ОС – Пазарджик съставлява пресъдено нещо спрямо В. Ф. М. по силата на чл. 226, ал. 3 ГПК. Независимо от това подадената от него молба за отмяна е процесуално недопустима и в тази й част по следните съображения:
Като препраща към чл. 216, ал. 2 ГПК, разпоредбата на чл. 304 ГПК свързва отмяната на влязлото в сила решение с необходимото другарство. Легитимирани да искат отмяна на влязло в сила решение по чл. 304 ГПК са не всички неучаствали в процеса трети лица, а само тези, които имат право на иск по делото като участници в неделимо спорно правоотношение, така че ако биха били конституирани, те биха имали процесуалното положение на главна страна в процеса.
Съгласно чл. 226, ал. 1 ГПК, ако в течение на производството спорното право бъде прехвърлено върху другиго, делото следва своя ход между първоначалните страни, а по силата на чл. 226, ал. 2 ГПК приобретателят може да встъпи или да бъде привлечен в делото като трето лице – помагач , а да замести своя праводател той може само при условията на чл. 222 ГПК, т.е. със съгласието на двете вече конституирани главни страни. С други думи – придобилият спорното право в хода на висящото гражданско дело няма защитено и гарантирано от закона право да участва в процеса като главна страна. Той участва в процеса чрез своя праводател, който става процесуален субституент на приобретателя, като при това е налице процесуална суброгация (делото се води с участието на процесуалния субституент и това изключва паралелното участие на носителя на правото като главна страна). Прехвърлителят и приобретателят не са необходими другари, поради което неучастието на прехвърлителя не му дава право да иска отмяна на решението на основание чл. 304 ГПК (така: Определение № 117 от 11.11.2008 г. по гр.д.№ 4350/2008 г. на ВКС, ІV г.о., Определение № 484 от 25.10.2010 г. по ч.гр.д.№ 412/2010 г. на ВКС, І г.о. и др.). Ето защо като краен резултат правилно е прието, че и молителят В. Ф. М. не разполага с правото да иска отмяна на влязлото в сила решение по реда на чл. 304 ГПК.
Обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения, състав на Върховния касационен съд, Второ отделение на Гражданска колегия



ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 58 от 12.04.2021 г., постановено по ч.гр.д.№ 582/2021 г. по описа на ВКС, І г.о.
Определението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: