Върховен касационен съд

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в откритото съдебно заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Марков
ЧЛЕНОВЕ: Ирина Петрова
Десислава Добрева

при секретаря ИНА АНДОНОВА ............................ и с участието на прокурора …………………....…, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 746 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид:

Производството е исково, едноинстанционно, по реда на чл. 47 ЗМТА.
„Нитера Транс“ ООД-София /ЕИК[ЕИК]/, „Строителни системи Нитера“ ООД-София /ЕИК[ЕИК]/, „Нитера Билд Къмпани“ ООД-София /ЕИК[ЕИК]/, както и И. М. П., ЕГН [ЕГН], от София, последният действащ лично и като управител на всеки от тримата търговци, са предявили на 12 май 2020 г. чрез техните двама процесуални представители по пълномощие от САК искове срещу софийското „ОББ Интерлийз” ЕАД /ЕИК[ЕИК]/ за отмяна на арбитражното решение от 8.І.2020 г., постановено от АС при БТПП по вътр. арб. дело № 85/2018 г., в частта му, с която са били уважени искове на последното, имащо качеството на лизингодател , срещу горепосочените три юридически и едно физическо лице за солидарното им осъждане да заплатят сума в размер общо на 83 297.54 лв., както следва:
~ по група искове за сума в общ размер на 1 141.92 лв. (хиляда сто четиридесет и един лева и деветдесет и две стотинки), представляваща разходи за държавни такси за вписване, за нотариални такси, за платени суми на КАТ и за диагностика на лизингови вещи, за които се твърди, че били направени по процесните пред арбитража договор за финансов лизинг № 19216/АС от 28.ІІ.2017 г. и договор за продажба № 14821 от 18.ІІ.2018 г. (изброени в Раздел І, т. 1.2 от мотивите към арбитражното решение – т. нар. „ втора група искове “);
~ по група искове за сума в общ размер на 8 835.55 лв. (осем хиляди, осемстотин тридесет и пет лева и петдесет и пет стотинки), представляваща изплатен от лизингодателя „ОББ Интерлийз“ ЕАД-София данък за превозни средства за лизинговите вещи, предмет на процесните пред арбитража четири договора за финансов лизинг: № 19216/АВ от 27ІІ.2015 г., № 19216/АС от 28.ІІ.20217 г., № 19216/О от 25.VІІ.2012 г. и № 19216/Z от 20.ХІ.2013 г. (изброени в Раздел І, т. 1.3 от мотивите към арбитражното решение – т.нар. „ трета група искове “);
~ по група искове за сума в общ размер от 17 258.80 лв. (седемнадесет хиляди, двеста петдесет и осем лева и осемдесет стотинки), представляваща застрахователни премии за лизингови вещи, заплатени от лизингодателя „ОББ Интерлийз“ ЕАД-София по договор за финансов лизинг № 19216/АС от 28.ІІ.2017 г. (изброени в Раздел І, т. 1.4 от мотивите към арбитражното решение – т.нар. „ четвърта група искове “);
~ по група искове за сума в общ размер от 56 061.27 лв. (петдесет и шест хиляди и шестдесет и един лева и двадесет и седем стотинки), представляваща разходи за ремонт, резервни части и др., направи от лизингодателя „ОББ Интерлийз“ ЕАД-София за лизинговите вещи по договор за финансов лизинг № 19216/АС от 28.ІІ.2017 г. (изброени в Раздел І, т. 1.5 от мотивите към арбитражното решение – т.нар. „ пета група искове “)
Като основания за отмяна на горепосоченото арбитражно решение на АС при БТПП в исковата молба се поддържат тези по т. 4, предл. 2-ро и т. 5, предл. 1-во на чл. 47, ал. 1 ЗМТА, а именно, че по независещи от тях причини настоящите четирима ищци /в арбитража – ответници/ „не са могли да вземат участие в арбитражното производство“, както и че с арб. решение, чиято отмяна се претендира, се разрешавал спор, непредвиден в арбитражното споразумение.
На основание чл. 47, ал. 2 ЗМТА се претендира и прогласяването за нищожно на процесното арбитражно решение на АС при БТПП в атакуваната негова част /предмет на двете кумулативни искания за неговата отмяна/ по отношение на физическото лице И. М. П., понеже било „постановено по спор, предметът на който не подлежи на решаване от арбитраж“.
При уважаване на исковете за отмяна и прогласяване за частично нищожно на процесното арбитражно решение на АС при БТПП се претендира и присъждане на разноски за настоящето исково производство в тежест на ответното по него „ОББ Интерлийз“ ЕАД-София.
Обстойно мотивирани съображения в подкрепа на исковите си претенции четиримата ищци са изложили и в свои писмени бележки, депозирани по делото в откритото съдебно заседание пред ВКС, които са били изготвени от двамата техни процесуални представители по пълномощие от САК под надслова „Писмена защита“.
В своя писмен отговор по настоящата искова молба ответникът „ОББ Интерлийз” ЕАД-София е заявил чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК, че оспорва исковете като неоснователни. Инвокират се доводи, че в процесния случай не е налице нито едно от релевираните две основания за частична отмяна на влязлото в сила арбитражно решение, респ. липсва и основанието по чл. 47, ал. 2 ЗМТА за прогласяване на нищожността му в същата атакувана част по отношение на ответника в арбитражната процедура - физическото лице И. Мих. П., доколкото при сключване на договорите за финансов лизинг последният не е действал в качеството си на потребител, а на управител и оттам - на солидарно отговорен с представляваните от него трима търговци, първият от които лизингополучател. Претендира се отхвърляне на исковете и присъждане на разноски в размер на изплатения от ответника „ОББ Интерлийз“ ЕАД хонорар за един негов адвокат от САК.
Като писмено доказателства в настоящето исково производство пред ВКС е приложено в неговата цялост вътрешно арб. дело № 85/2018 г. по описа на Арбитражния съд при Българската търговско-промишлена палата.
В откритото съдебно заседание пред ВКС, редовно призовани, страните по спора са заявили чрез своите процесуални представители по пълномощие противоположните си становища за изхода на настоящето исково производство: уважаване на исковите претенции по чл. 47, ал. 1, т. 4, предл. 2-ро и т. 5 , предл. 1-во ЗМТА, както и по чл. 47, ал. 2 ЗМТА и съответно – за отхвърлянето на същите, като неоснователни.
В процедурата по размяна на книжата и насрочване на делото в открито съдебно заседание настоящият състав на ВКС е могъл да констатира, че е бил спазен преклузивния срок за предявяване на настоящите субективно съединени искове, защото арбитражното решение, чиято отмяна /респ. нищожност/ се претендира е било постановено на датата 8 януари 2020 г., а исковата молба датира от 12.V.2020 г. Съгласно чл. 48, ал. 1 ЗМТА този процесуален преклузивен срок е с продължителност от 3 месеца, считано от получаване на арбитражното решение, но в процесния случай още преди изтичането му е влязъл в сила Законът за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. (Обн. ДВ, бр. 28 от 24.ІІІ.2020 г.). С разпоредбата на чл. 3, т. 1 от този закон е предвидено, че за срока от 13.ІІІ.2020 г. и до отмяната на извънредното положение „спират да текат процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства“. Ноторно е, че обявеното извънредно положение е продължило да действа до датата 13 май 2020 г., т.е. 1 ден след завеждането на настоящата искова молба.
Разгледани по същество и трите субективно съединени искове са неоснователни.

1. По иска с правно основание по чл. 47, ал. 1, т. 4, предл. 2-ро ЗМТА:
Не е доказано твърдението в исковата молба, че подателите й, в качеството си на ответници в арбитражното производство пред АС при БТПП, по независещи от тях причини не са могли да вземат участие в последното, като в резултат „редица техни процесуални права и възражения са се преклудирали“.
Арбитражното решение от 8.І.2020 г., чиято отмяна се претендира, е било постановено по вътр. арб. дело № 85/2018 г., чието разглеждане се е провело в четири открити съдебни заседания: на датите 15.Х.2018 г., 21.ІІ.2019 г., 23.ІV.2019 г. и 18.VІ.2019 г. Оплакването в исковата молба се отнася само за последното заседание, в което е бил даден ход на арбитражното дело по същество и делото е било обявено за решаване, като не е била уважена подадената предния ден /на датата 17.VІ.2019 г./ втора по ред молба от адв. Л. Немски от САК за отлагането му: поради негова „временна нетрудоспособност за периода 13.VІ.2019 г.– 26.VІ.2019 г.“, видно от приложения към искането болничен лист № Е20196975963/13.VІ.2019 г., издаден по установения за това ред, от който е видно, че процесуалният представител на четиримата ответници е имал следоперативни усложнения на лява лакетна става под формата на инфекция на кожата и подкожната тъкан, налагащи му пълен покой при домашно-амбулаторен режим в продължение на не по-малко от 14 дни. Съставът на АС при БТПП, разглеждащ делото, е приел в мотивите към протоколното си определение, че това заболяване не е основание за отлагане на делото, вземайки предвид и изричното противопоставяне на процесуалния представител на ищцовото „ОББ Интерлийз“ АД срещу уважаване на искането.
Съгласно чл. 142, ал. 2 ГПК съдът отлага делото, ако страната и пълномощникът й не могат да се явят поради препятствие, което страната не може да отстрани. Изискването на процесуалния закон е конкретната пречка едновременно да се отнася както за страната в процеса, така и за нейния процесуален представител по пълномощие. В конкретното арбитражно производство пред АС при БТПП обаче, горното съдопроизводствено правило на ГПК е дерогирано от по-строгата откъм процесуална дисциплина специална норма /в редакцията й към 1.І.2017 г./ на чл. 25, ал. 1 от Правилника на този арбитражен съд, озаглавена „Неучастие на страна“. Разпоредбата предвижда, че неявяването на страна, надлежно известена за времето и мястото на арбитражното заседание, не е основание за отлагане на делото. Това може да стане само ако неявилата се страна е поискала то да бъде отложено по уважителни причини, за които е представила доказателства с молбата за отлагане. Кои причини са с характер на „уважителни“ е въпрос изцяло в дискрецията на съответния решаващ състав от АС при БТПП. В процесния случай този орган е констатирал в протокола от заседанието си на 18.VІ.2019 г. три релевантни за отхвърляне на искането за отлагане на делото обстоятелства: 1./ Че за това арбитражно заседание страните по спора да били редовно уведомени „чрез участието им в предходното заседание“; 2./ Че за ответниците по исковете на „ОББ Интерлийз“ АД не е явява представител, т.е. че не се явява в същото арб. заседание физическото лице И. М. П., имащ качеството на управител на трите търговски дружества ответници; 3./ Че болничният лист, издаден на пълномощника на тези ответници - адв. Л. Немски от САК, на датата 13.VІ.2019 г. е бил депозиран по делото едва на 17.VІ.2019 г. Същевременно решаващият орган е дал възможност на страните по делото „в общ и паралелно течащ за тях едномесечен срок, считано от получаване на протокола от това арбитражно заседание, да представят писмени становища по същество“. Наред с това им е била предоставена и опцията: „след размяната на писмените становища в нов 15-дневен срок, ако желаят, за изложат реплики по становищата“.
Горните данни по арбитражното дело, наред с липсата на конкретно посочване в настоящата искова молба досежно това кои процесуални права и възражения на подателите й са се оказали преклудирани, дават основани за извода на ВКС, че не е налице основанието по чл. 47, ал. 1, т. 4, предл. 2-ро ЗМТА за отмяна на влязлото в сила арбитражно решение от 8.І.2020 г., постановено по вътр. арб. дело № 85/2018 г. по описа на АС при БТПП. Съгласно чл. 35 ЗМТА арбитражият съд продължава производството и постановява решение въз основа на доказателствата дори ако някоя от страните или и двете страни не се явят в заседанието.

2. По иска с правно основание по чл. 47, ал. 1, т. 5, предл. 1-во ЗМТА:
Тази искова претенция се основава на тълкуване на арбитражната клауза в тесен смисъл, изключващ разглеждането на спорове, произтекли от облигационни отношения, които нямат за свой източник договор и въведеното от ищците твърдение, че в арбитражното производство са били разгледани искове за „разноски по поддържането и ползването“ на вещите, предмет на договорите за финансов лизинг, след като последните са били развалени от страна на ищцовото „ОББ Интерлийз“ ЕАД поради неизпълнение от страна на лизингополучателя. Поддържа се в тази връзка, че арбитражният съд неправилно бил възприел сочената от ищеца /лизингодателя/ правна квалификация на иска- по чл. 345 ТЗ във вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД, докато в действителност точната правна квалификация на претенцията за връщането на онова, с което ответниците се били обогатили на отпаднало основание /разваленият договор за лизинг/, а именно сумата в размер на 83 297.54 лв. за заплащане на държавни такси за вписване, за нотариални такси, за платени суми на КАТ, за диагностика на лизингови вещи, разходи за ремонт, резервни части и др, данък ППС, застрахователни премии, следвало да е по чл. 55, ал. 1, предл. 3-то ЗЗД. Като институт на облигационното (търговското) право неоснователното обогатяване обаче, било типичен извъндоговорен източник на облигационни отношения, поради което следвало да се констатира, че в атакуваните части на влязлото в сила арбитражно решение решаващият орган бил разгледал спор, непредвиден в арбитражното споразумение.
В обхвата на процесната арбитражна клауза („споразумението“) се включват, както това се цитира в настоящия раздел ІІ от исковата молба, „всички спорове, породени от договора или отнасящи се до него, включително споровете, породени или отнасящи се до неговото тълкуване, недействителност, изпълнение или прекратяване “. Съгласно чл. 345, ал. 2 ТЗ разноските по поддържане на вещта са за сметка на лизингополучателя. По аргумент за противното от текста на чл. 87, ал. 3 ЗЗД, договорът за финансов лизинг подлежи на разваляне извънсъдебно, а съгласно чл. 88, ал. 1 от същия закон, конститутивният ефект на надлежно направеното от изправната страна по сделката волеизявление за развалянето й настъпва за в бъдеще: предвид това, че процесните в арбитражното производството договори за финансов лизинг с предмет ползването на транспортни средства /влекачи/ са за продължително изпълнение. Такова разваляне е равносилно на прекратяване на двустранния договор. Затова претенциите в арбитражното производство за присъждане на направени от лизингодателя „ОББ Интерлийз“ ЕАД разходи за държавни такси за вписване и за нотариални такси, произтичат от „прекратяването“ на договора, а тази категория спорове изрично попада в обхвата на горецитираната арбитражна клауза. Поради това не се констатира процесното арбитражно решение в атакуваните негови части да разрешава спор, непредвиден в арбитражното споразумение.
Ноторно е, че релевираното от ищците правно основание на претенциите по този пункт от исковата молба разкрива сходство с липсата на арбитражно споразумение и затова в случая приложимост следва да намерят правилата на чл. 20 ЗМТА, изключващи възможността на същото основание да се позове страна в арбитражното производство, която виновно е пропуснала да оспори своевременно компетентността на арбитражния съд. Меродавно за изхода на настоящия спор е обстоятелството, че преклудирането на възможността за оспорване компетентността на арбитража важи не само в арбитражния процес, но също и при иск за отмяна на влязлото в сила арбитражно решение по чл. 47 ЗМТА. Констатирано е било от решаващия орган в първото по арбитражното дело открито съдебно заседание, проведено на 15.Х.2018 г. /стр. 583, абзац ІV/, че на датата 28.VІІІ.2018 г. е постъпил „ лаконичен писмен отговор от името на 4-мата ответници, където се заявява, че оспорват исковете и доказателствата, без да се конкретизира нищо друго“. Съответно в откритото заседание по същото вътр. арб. дело № 85/2018 г., проведено на 23.ІV.2019 г. процесуалният представител на тези ответници, инвокирайки довод „за завишеност на констатациите на в.л.“, е оспорил депозираното от счетоводната експертиза заключение по три пункта: а ./ досежно посочените там разходи за възстановяване по договор за пускане в движение /на ППС – бел. на ВКС /; б ./ досежно посочените там разходи за възстановяване по договор за ремонт и боядисване; в ./ досежно посочените там разходи за възстановяване по договор за ремонт и резервни части. В заключение, дори и да се приеме, че наложилото се в арбитражния процес уточняване на исковата молба на „ОББ Интерлийз“ ЕАД, равносилно на оставянето й без движение, може да се цени като „уважителна причина“ по см. на чл. 20, ал. 4 ЗМТА, допускаща възражение за некомпетентност на арбитражния съд да се прави и в по-късен момент, реално такова никога не е било правено от страна на ответниците – ищци в настоящето производството по чл. 47 ЗМТА.

3. По иска на И. Мих. П. с правно основание по чл. 47, ал. 2 ЗМТА за нищожност на процесното арбитражно решение спрямо него:

Този установителен иск се основава на твърдението, че решаващият орган не бил отчел обстоятелството, че П. е „потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на Закона за защита на потребителите, понеже – макар да е подписал всички договори за финансов лизинг като солидарен длъжник – вещите, които са предмет на ползване по тях от страна на търговеца лизингополучател, не били предназначени за извършване на търговска или професионална дейност от самия П., поради което неговите правоотношения с „ОББ Интерлийз“ ЕАД нямали „нито търговски, нито професионален характер“.
Тезата на ищеца И. Мих. П. за „ неарбитрируемост на спора“ повдига въпроса на какво той се е оказал потребител в резултат от сключените договори за финансов лизинг, действайки като законен представител на съответното търговско дружество лизингополучател. С категоричност може да се констатира, че по тези абсолютни търговски сделки /арг. чл. 1, ал. 1, т. 15 ТЗ, във вр. чл. 342 и сл. ТЗ/ физическото лице П. не придобива стоки и не ползва услуги, но приемайки да е солидарно отговорен за редовното изплащане на дължимите лизингови вноски редом с лизингополучателя, когото представлява по закон, П. е действал точно в пределите /а не извън!/ на своята търговска и професионална дейност, бидейки управител както на „Нитера Транс“ ООД, така и на „Строителни системи Нитера“ ООД, а също и на „Нитера Билд Къмпани“ ООД. Достатъчно за този решаващ извод е обстоятелството, че ищецът П. е имал към момента на сключване на всеки един от процесните в арбитражното производство договори за финансов лизинг качеството на орган на ООД /по смисъла на чл. 135, ал. 1, т. 2 ТЗ/, организиращ и ръководещ дейността на дружеството съобразно закона и решенията на общото му събрание /чл. 141, ал. 1 ТЗ/.Следователно П. би имал качеството „потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на Закона за защита на потребителите, ако бе сключил с „ОББ Интерлийз“ ЕАД договор за финансов лизинг в лично качество, като лизингополучател, чийто предмет да е ползването на такова транспортно средство, предназначено за дейности, които нямат характера на търговски /стопански/, каквато хипотеза не е налице. Напротив, солидарното му задължаване с търговеца лизингополучател, когото едновременно с това е представлявал по закон, несъмнено сочи, че ищецът П. е действал като професионалист, добросъвестно ангажиран с обезпечаване на точното изпълнение на търговската сделка, както му е повелявала дължимата, според чл. 302 ТЗ, специална грижа. Ето защо, предвид така установената липса на качеството „потребител“ за физическото лице И. Мих. П. при сключване на процесните в арбитражното производство договори, неговият установителен иск с правно основание по чл. 47, ал. 2 ЗМТА ще следва да бъде отхвърлен.
При този изход на делото в настоящето исково производство пред ВКС по чл. 47 ЗМТА и предвид изрично направеното от ответното „ОББ Интерлийз“ ЕАД искане по чл. 78, ал. 3 ГПК, четиримата ищци ще следва да бъдат осъдени ОБЩО да му заплатят сума в размер на 3 753 лв. (три хиляди седемстотин петдесет и три лева), представляваща изплатен хонорар за един неин адвокат от САК.

Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение

ОТХВЪРЛЯ - КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ - субективно съединените искове на „Нитера Транс“ ООД-София /ЕИК[ЕИК]/, „Строителни системи Нитера“ ООД-София /ЕИК[ЕИК]/ , „Нитера Билд Къмпани“ ООД-София /ЕИК[ЕИК]/ и И. М. П., ЕГН [ЕГН], от [населено място], последният действащ лично и в качеството му на управител на трите търговски дружества, с правно основание по чл. 47, ал. 1, т. 4, предл. 2-ро и т. 5, предл. 1-во ЗМТА , предявени срещу ответното „ОББ Интерлийз“ ЕАД-София /ЕИК[ЕИК]/ с предмет отмяна на постановеното на 8.І.2020 г. решение на Арбитражния съд при Българската търговско-промишлена палата по вътр. арб. дело № 85/2018 г. В СЛЕДНИТЕ НЕГОВИ ЧЕТИРИ ЧАСТИ по уважените искове на последното за солидарното осъждане на настоящите четирима ищци да му заплатят сборната сума в размер на 83 297.54 лв.:
1. / По групата искове на „ОББ Интерлийз“ ЕАД за присъждането на сума в размер общо на 1 141.92 лв. (хиляда сто четиридесет и един лева и деветдесет и две стотинки), представляваща разходи на този търговец /лизингодател/, направени за държавни такси за вписване, за нотариални такси, за платени суми на КАТ и за диагностика на лизингови вещи, за които се твърди, че произтичали от договор за финансов лизинг № 19216/АС от 28.ІІ.2017 г. и договор за продажба № 14821 от 18.ІІ.2017 г. (изброени в раздел -, т. 1.2 от мотивите към арбитражното решение на АС при БТПП, чиято отмяна се претендира – т.нар. „втора група искове“ );
2. / По група искове на „ОББ Интерлийз“ ЕАД за присъждането на сума в размер общо на 8 835.55 лв. (осем хиляди, осемстотин тридесет и пет лева и петдесет и пет стотинки), представляваща заплатен от този търговец /лизингодател/ данък за превозни средства на лизинговите вещи, предмет на договорите за финансов лизинг № 19216/АВ от 27.ІІ.2015 г., № 19216/АС от 28.ІІ.2017 г., № 19216/О от 25.VІІ.2012 г. и № 19216/Z от 20.ХІ.2013 г. (изброени в Раздел І, т. 1.3 от мотивите към арбитражното решение на АС при БТПП, чиято отмяна се претендира – т.нар. „ трета група искове “);
3. / По група искове на „ОББ Интерлийз“ ЕАД за присъждането на сума в размер общо на 17 258.80 лв. (седемнадесет хиляди, двеста петдесет и осем лева и осемдесет стотинки), представляваща застрахователни премии за лизингови вещи, заплатени от този търговец /лизингодател/ по договор за финансов лизинг № 19216/АС от 28.ІІ.2017 г. (изброени в Раздел І, т. 1.4 от мотивите към арбитражното решение на АС при БТПП, чиято отмяна се претендира – т.нар. „ четвърта група искове “);
4. / По група искове на „ОББ Интерлийз“ ЕАД за присъждането на сума в размер общо на 56 061.27 лв. (петдесет и шест хиляди и шестдесет и един лева и двадесет и седем стотинки), представляваща разходи за ремонт, резервни части и др., направени от този търговец /лизингодател/ за лизинговите вещи, предмет на договор за финансов лизинг № 19216АС от 28.ІІ.2017 г. (изброени в Раздел І, т. 1.5 от мотивите към арбитражното решение на АС при БТПП, чиято отмяна се претендира – т.нар. „ пета група искове “);
ОТХВЪРЛЯ ИСКА на И. М. П., ЕГН [ЕГН] от [населено място], с правно основание по чл. 47, ал. 2 ЗМТА, предявен срещу „ОББ Интерлийз“ ЕАД-София /ЕИК[ЕИК]/, с предмет прогласяване за нищожно СПРЯМО НЕГО в горепосочените четири части на постановеното на 8.І.2020 г. от Арбитражния съд при БТПП решение по вътрешно арб. дело № 85/2018 г., КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА четиримата ищци „Нитера Транс“ ООД /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], ул „А. Г.“ № 3, „Строителни системи Нитера“ ООД /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], „Нитера Билд Къмпани“ ООД /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица] И. М. П., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], ет. V, ап. № 27 - НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 78, АЛ. 3 ГПК – да заплатят ОБЩО на ответника „ОББ Интерлийз“ ЕАД /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], СУМА в размер на 3 753 лв. (три хиляди седемстотин петдесет и три лева), представляваща изплатен за настоящето исково производство пред ВКС хонорар за един негов адвокат от САК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1


2