Върховен касационен съд

Съдебен акт

1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 214

гр. София, 19.03.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети февруари, две хиляди и двадесета година, в състав:

Председател: EМИЛ ТОМОВ
Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 550 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Република България срещу решение № 404/09.10.2019г. по в. гр. дело № 472/2019г. на Окръжен съд - Плевен, с което е потвърдено решение № 96/25.02.2019г. по гр. дело № 1557/2018г. на Районен съд - Ловеч, с което ответникът Прокуратурата на Република България /РБ/ е осъден да заплати на ищеца Т. М. Ц., на основание чл. 2б ЗОДОВ, вр. с чл. 6 ЕКЗПЧОС, сумата 5 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди за периода 06.03.2012г. – 08.11.2018г., произтичащи от нарушеното право на разглеждане и решаване на досъдебно производство срещу него в разумен срок, като искът с правно основание чл. 2б ЗОДОВ е отхвърлен за разликата до целия предявен размер от 10 000 лева.
Касаторът /ответник в исковото производство/ поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди, че Прокуратурата на РБ не следва да носи отговорност за целия период на забавяне на производството и че въззивният съд е нарушил критерия за справедливост, присъждайки обезщетение в завишен размер.
В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК, в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поставя въпроси относно прилагането на критерия за справедливост, заложен в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и з а процесуалното задължение на съда да направи анализ на всички доказателства по делото при обосноваване на правните си изводи за основателност на исковата претенция, които счита за разрешени в противоречие с ППВС № 4/23.12.1968г. и т. 11 Тълкувателно решение № 3/22.04.2005г. по т.д. № 3/2004г. на ОСГК на ВКС.
Ответникът по касационната жалба /наследник на починалия в хода на производството ищец/ - М. Т. Ц. подава отговор в срок, в който поддържа становище за отсъствие на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба.
Ответникът по касационната жалба /наследник на починалия в хода на производството ищец/ - Н. Т. Й., не подава отговор в законоустановения срок.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема по допустимостта на касационното обжалване следното:
Касационната жалба e подадена след изтичане на законния преклузивен срок, визиран в чл. 283 ГПК, т.е. тя е просрочена и като такава следва да бъде оставена без разглеждане. Касаторът е получил надлежно съобщение за въззивното решение, чрез Окръжна прокуратура – Плевен, чийто представител е участвал във въззивното производство, на 11. 10.2019г.. От този момент е започнал да тече едномесечният срок за касационно обжалване по чл. 283 ГПК, който е вече изтекъл съгласно разпоредбата на чл. 60, ал. 3 ГПК на 12. 11. 2019г., когато е подадена настоящата касационна жалба. Без значение е второто връчено съобщение за въззивното решение чрез ВКП, на 17. 10. 2019г., тъй като страната - Прокуратурата на РБ може да получава съобщения и съдебни книжа чрез своите различни структурни звена, а в случая и касационната жалба е подадена от прокурор от Окръжна прокуратура – Плевен.
На основание изложеното Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба с вх. № 12979 от 12.11.2019г. на Прокуратурата на Република България срещу решение № 404/09.10.2019г. по в. гр. дело № 472/2019г. на Окръжен съд - Плевен.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.