5
Р Е Ш Е Н И Е
№ 207
София, 16.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІІІ г.о.в открито заседание на тридесети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
при участието на секретаря Райна Стоименова
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1134 по описа за 2019 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от Н. Н. Г. чрез адв.М. Г. от АК – В. срещу решение № 388 от 14.12.18г.по в.гр.дело № 444/18г.на Врачанския окръжен съд,с което е потвърдено решение № 487 от 13.06.18г.по гр.дело № 5703/17г.на Врачанския районен съд.С него съдът е изменил постановените по гр.дело № 4081/13г.на РС- Русе мерки относно упражняването на родителските права по отношение на детето В. А. Г., ЕГН [ЕГН], предоставил упражняването на родителските права по отношение на детето на майката Б. К. М.; постановил е детето да живее при майката с постоянен адрес [населено място], [улица], бл.4 вх.6 ет.6 и с настоящ адрес Кралство Великобритания; определил е на бащата А. С. Г. режим на лични отношения с детето, включващ правото да го взема всяка първа и трета събота и неделя от месеца/ от 10ч.в събота до 18ч.на неделя /,коледните и почивни дни през четни години,новогодишните почивни дни през нечетни години,първата половина на пролетната ваканция и половината от лятната ваканция,несъвпадаща с платения годишен отпуск на майката; осъдил е бащата да заплаща на майката като законен представител на детето месечна издръжка в размер на 130 лв ; предоставил е разрешение – заместващо съгласие вместо бащата за издаване на паспорт и да пътува извън границите на РБългария – в Кралство Великобритания, страните от Европейския съюз, Швейцария и Сърбия, придружавано от родител, за срок от 3 години, по начин, че да не се засяга режима на лични отношения с бащата.
С определение № 445 от 17.05.19г.състав на Четвърто гражданско отделение на ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение, на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК, по въпроса: В производството по иск по чл.127 СК интересите на детето налагат ли съдът да възложи изготвянето на социален доклад относно условията за живот на родителя, който упражнява родителските права, поради противоречието му с практиката на ВКС /р.257 от 1.07.15г.по гр.дело № 711/15г.на ІV г.о. ,р.№ 29 от 2.02.15г.по гр.дело № 4984/14г.на ІV г.о./
Според цитираната практика, интересите на детето, за защитата на които съдът следи служебно, несъмнено налагат възможно най-пълно изясняване на съответните релевантни за това обстоятелства – особено в производствата, свързани с упражняването на родителските права. Тъй като условията за живеене и отглеждане на детето при всеки един от родителите са от съществено значение в тези производства, съдът следва да положи усилия те да бъдат установени по делото. Това е особено наложително в случаите, когато поради процесуално бездействие на родителите, които са страните в тези производства, респ. – на единия от тях, по делото не са събрани гласни и писмени доказателства в тази насока. В тези случаи съдът, именно предвид задължението си служебно да следи за закрилата на интересите на детето, следва да дава указания и да търси съдействието, както на страните, така и на социалните работници от съответната ДСП, включително чрез възлагане изготвянето на социален доклад, ако такъв няма по делото или вече представеният доклад не съдържа такава информация, нито такава е дадена с устно изразено пред съда становище на социалния работник. С оглед на това, ако условията за живеене и отглеждане на детето при единия от двамата родители останат неизяснени и неустановени по делото – независимо от причините за това, но въпреки това съдът постанови с решението си същият този родител да упражнява родителските права, такова решение би било необосновано, а също и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила – ако съдът не е възложил или е отказал да възложи изготвянето на социален доклад в тази насока при направено искане за това от някоя от страните, като с такова решение в повечето случаи не биха били защитени и интересите на детето, респ. – решението би било и в нарушение на материалния закон.
С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено,че А. Г. и Б. М. са родители на детето В., [дата на раждане] С решение № 1373 от 18.07.13г.по гр.дело № 4081/13г.на Врачанския районен съд е утвърдено споразумение,по силата на което упражняването на родителските права по отношение на детето е предоставено на бащата.Установено е от представеното решение № 207 от 21.04.17г.по гр.дело № 1374/17г.на В.,че майката на А. Г. – Н. Г. е била назначена за негов представител на основание чл.8 ЗЛС, тъй като същият с решение № 376 от 14.07.17г.по гр.дело № 2234/17г.на В. е бил обявен за отсъстващо лице по смисъла на чл.9 ЗЛС, като отсъствието датира от 2014г.Прието е, че ищцата живее и работи във Великобритания от 2015г.Има издаден национален осигурителен номер и регистрация като едноличен търговец.За периода 2015-16г.е получила доходи 3000 паунда от самостоятелна заетост и 10600 паунда като лична помощ, за периода 2016-17г. – 6217 паунда като самонаето лице и 11 000 паунда като лична издръжка.Живее в защитено жилище и има и друго дете, като в периода 20.06.17г.-30.01.18г.е получавала седмична помощ за майчинство от 140.98 лири.От социалния доклад, изготвен от Дирекция „Социално подпомагане”В., е установено, че В. е клинично здрав, ученик е в пети клас, има изграден приятелски кръг, за него полага грижи неговата баба Н. Г.,която осъществява необходимия родителски надзор, подсигурила му е необходимите жилищно – битови условия и в пълна степен е задоволила неговите потребности.По делото не е изготвен социален доклад от Кралство Великобритания, където живее майката, тъй като последната е заявила,че няма финансова възможност да внесе дължимите суми за изготвянето му.
От гласните доказателства е установено,че след раздялата между родителите, детето е било гледано нормално от майката, отишло при баба си във В.,защото майката заминала да работи в чужбина.Изпращала пари и подаръци.Бабата се грижила много добре за детето,помагала му за училище,В. имал отличен успех, спортувал.Били привързани един към друг.
Във въззивното производство повторно са изслушани майката и детето.Б. К. твърди,че е осигурена жилищно и финансово,че бащата на второто й дете и В. са в добри взаимоотношения.Детето В. Г. посочва, че при своята баба си има всичко, обича и майка си, която му се обажда по телефона, но не много често.Не желае да ходи с майка си в Англия, тъй като във В. се чувствал добре, а и изпитвал малко страх да отиде в Англия, поради което засега иска да остане във В. с баба си.
При тези данни по делото въззивният съд е изложил съображения,че в случая не е налице конкуренция между родители, че най-добрия интерес на детето е то да бъде отглеждано от своята майка,която притежава необходимия родителски капацитет да се грижи и да възпитава детето.
В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.Поддържа се,че съдът не е направил задълбочен анализ на поведението на майката, на желанието и възможностите й за бъдеща грижа с оглед интересите на детето, като е приел, че социално битовите условия за живеене и отглеждане на детето във Великобритания са добри, само въз основа на нейните твърдения, без да е изготвен социален доклад от социалните служби във Великобритания. Освен това, жалбоподателката счита, че съдът не е съобразил нежеланието на детето да живее във Великобритания, както и че отглеждането и възпитанието на детето не са се влошили, след обявяването на отсъствие на бащата по реда на чл.8 ЗЛС, комуто са били предоставени родителските права, тъй като е изцяло заместен от нея.
Ответницата по жалбата Б. К. М. не заявява становище.
Дирекция „Социално подпомагане”В. не изпраща представител и не заявява становище .
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като взе предвид данните по делото и провери обжалваното решение съгласно чл.290 ал.2 ГПК,намира следното:
Касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
С оглед отговора на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, основателно е оплакването в касационната жалба, че въззивният съд необосновано е приел,че майката разполага с необходимите битови и финансови условия във Великобритания за отглеждане и възпитание на малолетното дете,без да е изготвен социален доклад в тази насока.Въпреки указанията на първоинстанционния и на въззивния съд до майката да представи доказателства за внесени разноски за извършване на международен социален доклад, същата не е сторила това поради финансови затруднения.В резултат условията за живеене и отглеждане на детето във Великобритания са останали неизяснени.Представените от Б. М. писмени доказателства, въз основа на които съдът е направил извод за доходите й и битовите условия на живот, са в ксероксни копия на английски език, без да са преведени на български език.Съгласно чл.4 ГПК съдебният език е българският, а чл.185 ГПК повелява документ, предоставен на чужд език, да се придружава с точен превод на български език,заверен от страната.Следователно те не са годни доказателствени средства за установяване на релевантните обстоятелства и в нарушение на съдопроизводствените правила съдът ги е ценил като такива.
За защита на интереса на детето съдът следи служебно, поради което е следвало да разпореди изготвянето на международен социален доклад, като необходимите за това разходи да са за сметка на бюджета на съда, а след постановяване на решението, в зависимост от изхода на спора, следва да се възложат в тежест на страната, която е загубила делото.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира,че въззивното решение е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано.На основание чл.293 ал.3 ГПК решението следва да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд за изпълнение на указанията по изготвяне на международен социален доклад.
Воден от горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІІІ г.о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 388 от 14.12.18г. по в.гр.дело № 444/18г.на Врачанския окръжен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.