С Решение № 184/09.12.2019 г. по наказателно дело № 690/2019 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) отменя решението по в.н.о.х.д. № 1473/2018 г. на Софийския апелативен съд (САС) и връща делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Делото е образувано по жалба на подсъдимия Реналдо Х. против решението от 06.03.2019 г. на САС, с което е потвърдена присъдата по н.о.х.д. № 5167/2017 г. на Софийския градски съд. С нея подсъдимият е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 11, пр. 1 вр. с чл. 115 вр. чл. 18, ал. 1, пр. 2 и чл. 58, б. „а“ вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК (по хулигански подбуди направил опит умишлено да умъртви другиго), като му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 9 години.
В жалбата са развити доводи за допуснати от САС нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения и явна несправедливост.
Тричленният състав на ВКС намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено, макар и не по изложените в жалбата доводи. Върховните съдии констатират, че делото е разгледано и решено във въззивната инстанция от незаконен състав поради това, че в него са участвали съдии, за които са били налице основанията за отвод. Двама от съдиите са взели участие като членове на съдебния състав на апелативния съд, който се е произнасял в производство за изменение на мярката за неотклонение на подсъдимия. В съдебния акт, с който е оставена без уважение молбата на Реналдо Х. за изменение на мярката му за неотклонение, пише: „…доказателствената съвкупност еднопосочно очертава именно обвиняемия като вероятния извършител на престъплението...“. Съдържат се елементи на доказателствен анализ – съпоставяне на показанията на пострадалата с останалите гласни, писмени доказателствени източници и експертни мнения. В заключение съдебният състав на САС е направил констатация, че с „оглед обсъдените доказателства“ твърденията на обвиненото лице за противоречивост в събрания доказателствен материал са напълно неоснователни.
Върховните съдии пишат в мотивите си, че безспорно към момента на разглеждане на делото във въззивната инстанция разпоредбата на чл. 29, ал. 1, т. 1 б. „г“ от НПК е отменена, поради което не е имало процесуална забрана член на съдебния състав, разглеждащ обвинението по същество, да бъде и съдия, който е участвал в производства по вземане и съдебен контрол върху мярката за неотклонение. В практиката на Европейския съд по правата на човека е застъпено разбирането, че сам по себе си фактът, че един съдия е взел определено решение относно задържането на обвиненото лице, все още не е достатъчен да обоснове обективни съмнения в безпристрастността на съдията. След изменението на процесуалния закон и отпадане на изричната забрана, установена в него, за разрешаването на този въпрос от съществено значение са обемът, характерът и същността на взетото решение. Тоест, да се извърши преценка дали са налице реални, установими обстоятелства, които могат да обосноват обективно съмнение в непредубедеността на съда, пише в решението на ВКС.
Според върховните съдии в конкретния случай от съдържанието на съдебния акт по молбата за промяна на мярката за неотклонение е видно, че съдебният състав с участието на двама съдии, разгледали впоследствие и делото по същество, е формирал убеждение по обосноваността на обвинението. Съдът е обективирал становище за висока степен на вероятност именно подсъдимият да е извършител на престъпното посегателство, навлязъл е в обсъждане на доказателствата по начин, индициращ включително и на убеденост в тяхната достоверност. Установяването на такива обстоятелства е основание съдията, участвал в производство за изменение на мярката за неотклонение, да се счита за предубеден и това да обоснове необходимост от отвеждането му при разглеждане на делото по същество в съдебната фаза.
Тричленният състав на ВКС е категоричен, че с неотвеждането на двамата съдии, за които са били налице основанията за отвод, е допуснато делото пред въззивния съд да бъде разгледано от незаконен състав. Налице е нарушение от категорията на абсолютните процесуални такива съгласно чл. 348, ал. 3, т. 3 от НПК, налагащо отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг законен състав на съда.