С Решение № 206/11.03.2019 г., постановено по наказателно дело № 823/2018 г., тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) оставя в сила решението от 06.06.2018 г. по в.н.о.х.д. № 63/2017 г. на Софийския апелативен съд (САС). Решението е окончателно.
ВКС се произнася по казуса за втори път, след като с решение от 21.12.2017 г. по наказателно дело № 1092/2017 г. отменя въззивната присъда от 14.03.2017 г. и връща делото на САС за ново разглеждане.
Касационното производство е образувано по протест на Апелативна прокуратура – София, жалби на подсъдимия и на тримата частни обвинители и граждански ищци срещу въззивно решение от 06.06.2018 г. по в.н.о.х.д. № 63/2017 г. на САС.
С присъда от 11.11.2015 г. по н.о.х.д. № 76/2015 г. на Военен съд – Пловдив подсъдимият Георгиев (военен прокурор при Военно-окръжна прокуратура – София) е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 286, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК – при условията на продължавано престъпление, пред надлежен орган на властта е набедил прокурори в извършването на престъпления, като е знаел, че са невинни, чрез депозиране на искане за отвод и жалби до главния прокурор. Подсъдимият е осъден на 1 година и 6 месеца „лишаване от свобода“ и обществено порицание, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наложеното наказание е отложено за срок от 3 години. Осъден е да заплати на гражданските ищци Веселин С. сумата от 6 000 лв. и Данчо Д. – 3 000 лв., представляващи обезщетение за причинените им неимуществени вреди, като разликата до пълния предявен размер на исковете, както и искът на гражданския ищец Димо Б. за 10 000 лв., са отхвърлени като неоснователни. С първоинстанционната присъда подсъдимият е оправдан за част от деянията, включени в продължаваното престъпление.
Въззивното решение от 06.06.2018 г. на САС, което е предмет на настоящото касационно обжалване, частично изменя първоинстанционната присъда, като увеличава размера на присъденото обезщетение на гражданския ищец Веселин С. от 6 000 лв. на 9 000 лв. и този на гражданския ищец Данчо Д. от 3 000 лв. на 6 000 лв. В останалата ú част присъдата е потвърдена.
Тричленният състав на ВКС намира за неоснователно недоволството на публичното и частното обвинение от оправдаването на подсъдимия Илиан Георгиев за част от деянията, включени в продължавана престъпна дейност по набедяване. „Касационният съд приема за основателни изводите на въззивната инстанция, че непоколебимата убеденост на подсъдимия Георгиев в участието на набедените лица в престъпно поведение изключва неговия умисъл за набедяване. Същевременно, за обвиненията, по които е оправдан, инкриминираната невярна информация, от обективна страна, не разкрива достатъчно данни за набедяване в конкретно престъпление (за разлика от деянията от обвинителния акт, за които е осъден)“ – пише в решението на ВКС.
По повод настояването на частните обвинители за увеличаване на наказанието на подсъдимия върховните съдии намират, че определените с присъдата наказания от 1 година и 6 месеца „лишаване от свобода“ и „обществено порицание“ са съответни на тежестта на извършеното престъпление и на личността на дееца. Те могат да способстват за постигане на целите по чл. 36 от НК. Професионалното качество на подсъдимия и заетостта му в сферата на правосъдието сами по себе си не са в състояние да наложат увеличаване на санкцията след близо десетгодишен период от извършване на престъплението.
В решението на ВКС се посочва, че пред касационната инстанция подсъдимият подновява възраженията си, които е направил в първоинстанционното и във въззивното съдебни производства и чиято основателност е отхвърлена с логични и убедителни съображения. Неоснователен е доводът за допуснато съществено процесуално нарушение с липсата на мотиви. Върховните съдии посочват, че въззивният съдебен акт съдържа отговор по направените от подсъдимия Георгиев възражения и ясни съображения са изложени за справедливостта на процеса след различните искания за отводи, за компетентния съдебен орган, за възложената от главния прокурор проверка и нейния контрол, за йерархичната подчиненост на разследващите органи, за конкретния характер на възможните основания за отвод и тяхната проверимост по делото, за състава на първоинстанционния съд и липсата на основания за отвод. „Всъщност, от развитите от касатора доводи личи неговата процесуална позиция за принципно несъгласие с мотивите на въззивната инстанция по отхвърлените възражения, а не за действително допуснати съществени процесуални нарушения. Защото съдебни мотиви има и те разкриват вътрешното убеждение на апелативния съдебен състав за отсъствието на претендираните нарушения или за тяхната несъстоятелност“, пише в решението на ВКС.