С Тълкувателно решение № 1/2017 г. от 03.12.2018 г., постановено по Тълкувателно дело № 1/2017 г., Общото събрание на Търговската колегия (ОСТК) на Върховния касационен съд (ВКС) реши:
Процесуалният ред, по който се развива производството по молба по чл. 625 от Търговския закон (ТЗ), депозирана от кредитор, при подготовката й за разглеждане в открито съдебно заседание, е редът, предвиден в специалните норми на чл. 629, ал. 2 и ал. 4 ТЗ, а не редът, предвиден в общите норми на чл. 131 – 133 ГПК.
Предвиденото в чл. 673, ал. 3 ТЗ изискване за представяне на убедителни писмени доказателства, за да бъде предоставено право на глас в събранието на кредиторите, се отнася не само за кредиторите по чл. 637, ал. 3 ТЗ, но и за кредиторите със спорни (приети и неприети) вземания, по отношение на които е предявен иск по чл. 694, ал. 1 ТЗ.
Не е допустимо провеждането на събрание на кредиторите за избор на нов синдик преди одобряване на списъка по реда на чл. 692 ТЗ.
В производството по чл. 692, ал. 3 ТЗ са допустими всички доказателства, а не само писмените.
Отклонява предложението за постановяване на тълкувателно решение по въпроса: Допустимо ли е списъкът по чл. 668, ал. 1, т. 1 ТЗ да бъде съставян и по други критерии, освен посочените в закона и ако са налице обективни пречки за съставяне на списък по търговските книги на длъжника, как се отразява това на свикването на първо събрание на кредиторите.
Определението по чл. 638, ал. 3 ТЗ не подлежи на обжалване.
Срокът по чл. 698, ал. 1 ТЗ за предлагане на оздравителен план тече от момента на обявяване в търговския регистър на определението на съда за одобряване на списъка на приетите вземания, предявени в допълнителния срок по чл. 688, ал. 1 ТЗ.
Определението по чл. 674 ТЗ, с което съдът по несъстоятелността отказва свикване на събрание на кредиторите, не подлежи на обжалване.
Сумите, получени от продажбата на имущество, върху което е учредена ипотека или залог, не могат да служат за покриване на предплатените от кредиторите разноски по чл. 629б ТЗ или на разноските по чл. 722, ал. 1, т. 3 ТЗ (и в частност възнаграждения на синдика), когато получената сума от продажбата на имуществото не е достатъчна за пълното удовлетворяване на обезпечения кредитор с привилегия по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ.
Недвижимите имоти и движимите вещи, останали непродадени в производството по несъстоятелност след прекратяване на производството и заличаване на длъжника от търговския регистър, остават собственост на физическото лице, когато длъжникът е едноличен търговец, съответно стават собственост на държавата или на общините, по аналогия на чл. 11 ЗН, когато длъжникът е търговец – юридическо лице, освен ако в закон не е предвидено друго.
Тълкувателното дело е образувано поради наличието на противоречива или неправилна съдебна практика по въпроси от производството по търговска несъстоятелност.
Към тълкувателното решение са депозирани особени мнения по т. 6, т. 8 и т. 10.
Пълният текст на решението е публикуван в страницата на ВКС в интернет, рубрика „Тълкувателни дела“.