Делото е образувано по касационен протест срещу присъда от 17.04.2019 г. по в.н.о.х.д. № 863/2019 г. на Софийски градски съд (СГС).
С присъда от 13.06.2018 г. по н.о.х.д. № 6814/2017 г. на Софийски районен съд подсъдимият Чавдар Ст. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 143, ал. 1, предл. 3-то, алт. 2-ра вр. чл. 18, ал. 1 НК (опит за принуда), за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на 2 години, изпълнението на което е отложено за срок от 3 години, и по чл. 157, ал. 1, предл. 1-во, алт. 1-ва НК (извършил действия на полово удовлетворение с лице от същия пол, като употребил за това сила), за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на 3 години, изпълнението на което е отложено за срок от 5 години. На основание чл. 23 НК е определено едно общо най-тежко наказание в размер на 3 години „лишаване от свобода“, изпълнението на което е отложено за срок от 5 години.
С присъдата по в.н.о.х.д. № 863/2019 г. на СГС първоинстанционната е отменена в частта по отношение на обвинението по чл. 157, ал. 1, предл. 1-во, алт. 1-ва НК, като подсъдимият е признат за невиновен и оправдан.
С касационния протест се заявяват касационните основания нарушение на материалния закон и съществени процесуални нарушения, като се иска отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане.
Делото срещу Емил М., Лазарин Л., Едуард П. и Мартин Д. е образувано по протест на Апелативна специализирана прокуратура и по жалби на първите трима подсъдими срещу въззивна присъда от 05.06.2019 г. на Апелативния специализиран наказателен съд (АСНС), с която частично е отменена присъда от 09.01.2018 г. по н.о.х.д. № 646/2015 г. на Специализирания наказателен съд (СНС).
С присъдата на СНС подсъдимите са оправдани по всички повдигнати им обвинения: Емил М. – престъпления по: чл. 321, ал. 3 от НК (ръководене на организирана престъпна група); чл. 142, ал. 2 от НК (отвличане); 4 престъпления по чл. 199, ал. 1 и ал. 2 от НК (грабеж); чл. 330, ал. 2 от НК (палеж) и чл. 116, ал. 2, вр. чл. 18, ал. 1 от НК (опит за убийство); Лазарин Л. – престъпление по чл. 199, ал. 2 от НК (грабеж); Едуард П. – престъпления по: чл. 321, ал. 3 от НК (участие в организирана престъпна група) и чл. 199, ал. 2 от НК (грабеж); Мартин Д. – престъпления по: чл. 321, ал. 3 от НК (участие в организирана престъпна група); чл. 142, ал. 2 от НК (отвличане); 2 престъпления по чл. 199, ал. 1 от НК (грабеж) и чл. 330, ал. 2 от НК (палеж). Със същата присъда е отхвърлен като неоснователен предявения граждански иск от „К. 77“ ЕООД срещу Емил М. и Мартин Д.
Въззивна присъда частично отменя първоинстанционната спрямо Емил М., Едуард П. и Лазарин Л. за извършено престъпление по чл. 199, ал. 2 от НК (грабеж), като вместо това тримата подсъдими са осъдени на „лишаване от свобода“ за срок от 17 години и 6 месеца за Емил М. и Едуард П. и за срок от 15 години и 6 месеца за Лазарин Л. В останалата част присъдата на СНС е потвърдена.
С касационните жалби на Емил М., Едуард П. и Лазарин Л., се релевират всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК – съществени нарушения на процесуалните правила, нарушения на материалния закон и явна несправедливост на наложените наказания. Прави се искане за оправдаване на всички подсъдими, алтернативно отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане, алтернативно намаляване размера на наложените наказания и на тримата подсъдими.
Касационният протест е насочен срещу подсъдимите Емил М. и Мартин Д., като се атакува потвърдителната част на въззивната присъда, с изключение на частта, в която подсъдимите са оправдани за престъплението по чл. 321, ал. 3 от НК и свързаните с него квалифициращи обстоятелства по другите престъпления. С него се релевира касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК – съществени процесуални нарушения и се прави искане за отмяна на въззивния съдебен акт в атакуваната част и връщане на делото за ново разглеждане.
Във Върховния касационен съд е образувано дело по касационни жалби на подсъдимия и на защитника му срещу произнесено от Софийския апелативен съд (САС) въззивно решение от 01.07.2019 г., постановено по в.н.о.х.д. № 884/2018 г., с което е потвърдена първоинстанционната присъда от 23.03.2018 г. по н.о.х.д. № 3553/2015 г. на Софийски градски съд (СГС).
С присъдата на СГС подсъдимият е признат за виновен за извършени престъпления по чл. 115 от НК (умишлено умъртвяване на лице) – осъден на 18 години „лишаване от свобода“, и по чл. 116, ал. 1, т. 12, пр. 2, вр. с чл. 115 от НК (убийство, осъществено от лице, извършило друго умишлено убийство по предходния член, за което не е постановена присъда), за което е осъден на доживотен затвор. С първоинстанционната присъда на основание чл. 23, ал. 1 от НК на подсъдимия е наложено да изтърпи най-тежкото от наложените му наказания – доживотен затвор. На основание чл. 52 вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД е осъден да заплати на гражданските ищци и частни обвинители сумата от по 150 000 лева за всеки.
В касационните жалби се изтъкват доводи за нарушение на закона, съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното общо наказание, както и нарушения на ЕКПЧ, като се прави искане за оправдаване на подсъдимия. Алтернативно се иска отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от въззивната инстанция или на досъдебна фаза.
Делото е образувано по касационни жалби от Теньо Е. и неговия защитник срещу решение от 24.07.2019 г. по в.н.о.х.д. № 79/2019 г. на Апелативен съд – Бургас, с което е потвърдена изцяло присъда по н.о.х.д. № 1194/2018 г. на Окръжен съд – Бургас.
С първоинстанционната присъда Теньо Е. е признат за виновен в извършването на престъпления по чл. 116, ал. 1, т. 6 и т. 12, вр. чл. 115, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК (убийство, извършено по особено мъчителен начин за починалата и с особена жестокост, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив), за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 25 години. Подсъдимият е осъден да заплати на пострадалите (конституирани в качеството на граждански ищци) сумите от 150 000 лева и 200 000 лева, представляващи обезщетения за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от смъртта на тяхната близка. Със същата присъда е осъден да заплати и обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 3000 лева, произтичащи от непозволеното увреждане.
В касационните жалби се посочват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НПК, като се иска отмяна на решението и постановяване на присъда, с която да се измени правната квалификация на деянието в такава по чл. 124, ал. 3 от НК, алтернативно по чл. 116, ал. 1, т. 12 НК, както и да бъдат намалени присъдените обезщетения за неимуществени вреди, а присъденото обезщетение за имуществени вреди да бъде изцяло отменено.
Делото е образувано по касационна жалба на подсъдимата Иванка Р. срещу въззивно решение от 13.08.2019 г. по в.н.о.х.д. № 22/2019 г. на Апелативен съд – Пловдив.
С присъда от 19.09.2017 г. по н.о.х.д. № 577/2017 г. на Окръжен съд – Пловдив подсъдимата Иванка Р. е призната за виновна в извършването на престъпление по чл. 142, ал. 5 от НК (подбуждала служител под прикритие да отвлече брат ú) и за шест отделни престъпления по чл. 117, ал. 2 от НК (умишлено е склонявала служител под прикритие да умъртви брат ú, двете му деца, двама от внуците му и зет му). Всички престъпления са извършени от подсъдимата с користна цел – премахвайки брат си и неговите наследници, тя да получи наследството на починалия си баща, който живял и работил в САЩ. На основание чл. 23, ал. 1 от НК на подсъдимата е определено едно общо най-тежко наказание от 2 години „лишаване от свобода“, което на основание чл. 24 от НК е увеличено с 1 година. На основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наказанието е отложено за срок от 5 години.
С въззивно решение по в.н.о.х.д. № 22/2019 г. Апелативен съд – Пловдив е изменил присъдата, като е оправдал подсъдимата да е извършила престъпленията по чл. 117, ал. 2 от НК, като е отменил и приложението на чл. 66, ал. 1 от НК и на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС е определил първоначален общ режим за изтърпяване на наложеното наказание в размер на 3 години „лишаване от свобода“. В останалата част присъдата е потвърдена.
С касационната жалба се релевират всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК – допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон, както и явна несправедливост на наложеното наказание. Прави се искане за отмяна на атакувания въззивен съдебен акт и оправдаване на подсъдимата, алтернативно връщане на делото за ново разглеждане на апелативния съд или изменение с приложение на чл. 66 от НК.
Делото е образувано по касационни жалби на подсъдимия и на двама от конституираните граждански ищци и частни обвинители срещу въззивното решение от 02.05.2019 г. по в.н.о.х.д. № 82/2019 г. на Софийския апелативен съд.
С присъда по н.о.х.д. № 3902/2018 г. на Софийския градски съд подсъдимият Божидар Д. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, предл. 2-ро и 3-то вр. чл. 115 вр. чл. 58а, ал. 2 и ал. 3 НК (убийство по особено мъчителен начин за убитата и с особена жестокост) и му е наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на 20 години. Подсъдимият е осъден и да заплати на конституираните по делото частни обвинители и граждански ищци сумите от по 20 000, 30 000 и 18 000 лева, представляващи обезщетения за причинените от деянието вреди.
С решението на САС присъдата е изменена, като наказанието „лишаване от свобода“ на подсъдимия е увеличено на 30 години. В останалата ú част присъдата на първоинстанционния съд е потвърдена.
В касационната жалба на подсъдимия се заявява касационното основание за явна несправедливост на наказанието, като се иска намаляване на размера на наложеното наказание.
С касационните жалби на гражданските ищци и частни обвинители се иска увеличаване на размера на наложеното наказание и присъдените обезщетения.
Делото е образувано по касационни жалби от защитниците на подсъдимия Петър З. и от повереника на частния обвинител.
С присъда от 12.12.2018 г. по н.о.х.д. № 1255 на Окръжен съд – Варна Петър З. е признат за виновен в това, че нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата и по непредпазливост причинил смъртта на Мартин Ч., като деецът е избягал от местопроизшествието и е управлявал без да има необходимата правоспособност, поради което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 9 години, което на основание чл. 58а, ал. 1 от НК е намалено с една трета до размер на 6 години.
С решение от 25.06.2019 г. по в.н.о.х.д. №83/2019 г. Апелативен съд – Варна изменя първоинстанционната присъда в частта, с която на подсъдимия Петър З. на основание чл. 54 НК е определено наказание 9 години „лишаване от свобода“, като увеличава наказанието на 10 години и 6 месеца „лишаване от свобода“, което на основание чл. 58а, ал. 1 от НК намалява с една трета до размера на 7 години „лишаване от свобода“.
С касационните жалби защитниците на подсъдимия настояват за намаляване размера на наложеното наказание на Петър З., а в жалбата на частния обвинител се иска увеличаване на размера на наложеното наказание поради наличието на утежняващите вината обстоятелства.
Делото е образувано по касационни жалби, подадени лично от подсъдимите и защитниците им, срещу решение от 29.01.2019 г. по в.н.о.х.д. № 198/2018 г. на Апелативен съд – Пловдив, с което е потвърдена присъдата по н.о.х.д. № 520/2016 г. на Окръжен съд – Пловдив.
С първоинстанционната присъда подсъдимият Мартин П. е признат за виновен в извършването на престъпления по: чл. 330, ал. 3 вр. ал. 2, т. 1 и т. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 и ал. 3 от НК (при условията на продължавано престъпление, в съучастие като извършител със Светлин С. и Петьо П. и с подсъдимите Владимир Е. и Радослав К. като подбудители, запалил имущество със значителна стойност, като пожарът е представлявал опасност за живота на пострадалите и е имало опасност пожарът да се разпростре и се е разпространил върху други имоти на значителна стойност, а от деянието са последвали значителни вреди) и е осъден на 7 години и шест месеца лишаване от свобода; чл. 216, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК (продължавано противозаконно повреждане на чужди движими вещи в съучастие като извършител със Светлин С.) и е осъден на 2 години лишаване от свобода; чл. 216, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК (противозаконно повреждане на чужда движима вещ в съучастие като извършител със Светлин С. и с подсъдимия Владимир Е. като подбудител) и е осъден на 6 месеца лишаване от свобода; чл. 195, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3 и т. 4 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК (при условията на продължавано престъпление, като извършител в съучастие със Светлин С. и Петьо П., чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, и чрез използване на техническо средство е отнел чужди движими вещи без съгласието на собственика им и с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата е в големи размери) и е осъден на 4 години лишаване от свобода; чл. 199, ал. 1, т. 3 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК (в съучастие като извършител със Светлин С. извършил грабеж на чужди движими вещи с употреба на сила и придружен с причиняване на средна телесна повреда на пострадалия) и е осъден на 6 години лишаване от свобода. Съдът е определил едно общо най-тежко наказание за посочените престъпления в размер на 7 години и 6 месеца лишаване от свобода.
Със същата присъда подсъдимият Светлин С. е признат за виновен в извършването на престъпления по: чл. 330, ал. 3 вр. ал. 2, т. 1 и т. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 и ал. 3 от НК (при условията на продължавано престъпление, в съучастие като извършител с Мартин П. и с подсъдимите Владимир Е. и Радослав К. като подбудители, запалил имущество със значителна стойност, като пожарът е представлявал опасност за живота на три лица и е имало опасност пожарът да се разпростре и се е разпространил върху други имоти на значителна стойност, а от деянието са последвали значителни вреди) и е осъден на 6 години лишаване от свобода; чл. 216, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК (продължавано противозаконно повреждане на чужди движими вещи в съучастие като извършител с Мартин П.) и е осъден на 2 години лишаване от свобода; чл. 216, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК (противозаконно повреждане на чужда движима вещ в съучастие като извършител с Мартин П. и с подсъдимия Владимир Е. като подбудител) и е осъден на 6 месеца лишаване от свобода; чл. 195, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3 и т. 4 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК (при условията на продължавано престъпление, като извършител в съучастие с Мартин П. и Петьо П., чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, и чрез използване на техническо средство е отнел чужди движими вещи без съгласието на собственика им и с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата е в големи размери) и е осъден на 3 години и 6 месеца лишаване от свобода; чл. 199, ал. 1, т. 3 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК (в съучастие като извършител с Мартин П. извършил грабеж на чужди движими вещи с употреба на сила и придружен с причиняване на средна телесна повреда на пострадалия) и е осъден на 6 години лишаване от свобода. Съдът е определил едно общо най-тежко наказание за посочените престъпления в размер на 6 години лишаване от свобода.
Подсъдимият Владимир Е. е признат за виновен в извършването на престъпления по: чл. 117, ал. 2 вр. чл. 20, ал. 2 от НК ( като извършител в съучастие с Радослав К. е подбуждал другиго – Мартин П., към извършване на убийство) и е осъден на 3 години лишаване от свобода; чл. 330, ал. 3 вр. ал. 2, т. 1 и т. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 и ал. 3 от НК (при условията на продължавано престъпление, като подбудител в съучастие с Радослав К. умишлено склонил Мартин П., Светлин С. и Петьо П. – последните трима като извършители, да запалят имущество на значителна стойност, като пожарът е представлявал опасност за живота на пострадалите, като е имало опасност пожарът да се разпростре и се е разпространил върху други имоти на значителна стойност, а от деянието са последвали значителни вреди) и осъден на 7 години и 6 месеца лишаване от свобода; чл. 216, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 3 вр. ал. 1 от НК (умишлено склонил Светлин С. и Мартин П. противозаконно да повредят чужда движима вещ) и е осъден на 6 месеца лишаване от свобода. Съдът е определил едно общо най-тежко наказание за посочените престъпления в размер на 7 години и 6 месеца лишаване от свобода.
Подсъдимият Радослав К. е признат за виновен в извършването на престъпления по: чл. 117, ал. 2 вр. чл. 20, ал. 2 от НК (като извършител в съучастие с Владимир Е. е подбуждал другиго – Мартин П., към извършване на убийство) и е осъден на 3 години лишаване от свобода; чл. 330, ал. 3 вр. ал. 2, т. 1 и т. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 и ал. 3 от НК (при условията на продължавано престъпление, като подбудител в съучастие с Владимир Е. умишлено склонил Мартин П., Светлин С. и Петьо П. като извършители, да запалят имущество на значителна стойност, като пожарът е представлявал опасност за живота на пострадалите, като е имало опасност пожарът да се разпростре и се е разпространил върху други имоти на значителна стойност, а от деянието са последвали значителни вреди) и осъден на 7 години лишаване от свобода; чл. 330, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 3 от НК (като подбудител в съучастие с Милко Д. – извършител, умишлено е склонил последния да запали сграда на значителна стойност, като пожарът е представлявал опасност за живота на намиращото се към момента на деянието в нея лице) и осъден на 3 години лишаване от свобода. Съдът е определил едно общо най-тежко наказание за посочените престъпления в размер на 7 години лишаване от свобода.
Подсъдимият Милко Д. е признат за виновен за извършване на престъпление по чл. 330, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК (като извършител в съучастие с Радослав К. – подбудител, е запалил сграда на значителна стойност, като пожарът е представлявал опасност за живота на намиращото се към момента на деянието в нея лице) и е осъден на 4 години лишаване от свобода.
Подсъдимият Петьо П. е признат за виновен в извършването на престъпления по: чл. 330, ал. 3 вр. ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК (като извършител в съучастие с Мартин П. и с Владимир Е. и Радослав К. – последните двама като подбудители, запалил имущество на значителна стойност, като пожарът е представлявал опасност за живота на четири лица и от деянието са последвали значителни вреди) и осъден на 4 години лишаване от свобода; чл. 195, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3 и т. 4 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК (при условията на продължавано престъпление, като извършител в съучастие с Мартин П. и Светлин С., чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, и чрез използване на техническо средство е отнел чужди движими вещи без съгласието на собственика им и с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата е в големи размери) и осъден на 4 години лишаване от свобода. Съдът е определил едно общо най-тежко наказание за посочените престъпления в размер на 4 години лишаване от свобода.
Подсъдимият Валери Б. е признат за невиновен по повдигнатото обвинение по чл. 330, ал. 3 вр. ал. 2, т. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК – като извършител в съучастие с Мартин П. и с Владимир Е. и Радослав К. – последните двама като подбудители, да е запалил имущество на значителна стойност, като от деянието са последвали значителни вреди и е имало опасност пожарът да се разпростре върху други имоти на значителна стойност.
С касационните жалби на Мартин П. и на защитника му се претендира намаляване на наложеното му наказание.
В касационните жалби на Светлин С. и на защитника му се твърди наличието на допуснати съществени процесуални нарушения и явна несправедливост на наложеното наказание, като се иска намаляването му.
В касационните жалби на Владимир Е. и защитниците му са развити доводи за наличието на нарушение на закона, съществени процесуални нарушения и явна несправедливост на наказанието, като при условията на алтернативност е направено искане за оправдаването му или за отмяна на присъдата и въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от Окръжен съд – Пловдив.
С касационната жалба на Радослав К. се ангажират трите касационни основания. Алтернативно се иска отмяна на въззивното съдебно решение и оправдаване на подсъдимия, връщане на делото за ново разглеждане от втората инстанция или изменение на решението с намаляване на наложеното му наказание.
В касационната жалба, подадена от защитника на Милко Д., се твърди допуснато нарушение на закона, като алтернативно се претендира за приложение на закон за по-леко наказуемо престъпление или за намаляване на наложеното наказание.
С касационната жалба от защитника на Петьо П. се ангажират всички касационни основания, като при условията на алтернативност се иска приложение на закон за по-леко престъпление по отношение на едно от деянията или намаляване на наказанията за всяко от извършените престъпления, респективно на общо определеното наказание, чието изтърпяване да бъде отложено с изпитателен срок по реда на чл. 66, ал. 1 от НК.
Делото е образувано по касационна жалба на защитника на трима от четиримата подсъдими – Калчо И., Динко С. и Стефан И., и ръкописно написани жалби на двама от тях (Стефан И. и Калчо И.), срещу решение от 07.08.2019 г. по в.н.о.х.д. № 203/2019 г. на Апелативен съд – Пловдив.
С присъда от 31.05.2018 г. по н.о.х.д. № 432/2017 г. на Окръжен съд – Стара Загора подсъдимите Калчо И., Динко А., Антон И. и Стефан И. са признати за виновни в това, че на 02.05.2016 г. в Раднево, в съучастие са направили опит умишлено да умъртвят Георги Н., а Стефан И. сам направил опит умишлено да умъртви Живко Ж., като опитът за убийство е на повече от едно лице, извършен е по хулигански подбуди и спрямо Живко Ж. е довършен, но не са настъпили предвидените от закона и желани от дееца последици, а спрямо Георги Н. е останал недовършен по независещи от дейците причини. Стефан И. е осъден на 12 години „лишаване от свобода“, Калчо И. – на 8 години „лишаване от свобода“, Динко А. – на 5 години „лишаване от свобода“, а Антон И. – на 4 години „лишаване от свобода“.
С решението на Апелативен съд – Пловдив първоинстанционната присъда е потвърдена изцяло.
В касационните жалби се посочват всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – т. 3 НПК, като се правят искания при условията на алтернативност за връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд, при което подсъдимите да бъдат признати за невиновни, или да бъде извършена преквалификация на деянието в по-леко наказуемо престъпление и да им бъдат намалени наложените наказания.
Делото е образувано по касационни жалби на подсъдимите срещу въззивно решение от 09.04.2019 г. по в.н.о.х.д. № 369/2018 г. на Апелативен съд – Пловдив (АСПл).
ВКС ще разгледа делото за втори път, след като с решение от 21.06.2018 г. по к.н.д. № 1136/2017 г. на ВКС е отменено решение от 21.08.2017 г. по в.н.о.х.д. № 697/2016 г. на АСПл и делото е върнато за ново разглеждане.
С присъда от 01.11.2016 г. по н.о.х.д. № 524/2016 г. на Окръжен съд – Пазарджик подсъдимите Илиян Н., Васил С. и Георги Н. са признати за виновни в извършването на престъпление в съучастие като съизвършители по чл. 116, ал. 1, т. 6, предл. 3-то и 4-то, вр. чл. 115, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 54 НК (умишлено умъртвяване по особено мъчителен начин и с особена жестокост) и са осъдени, като са им наложени наказания „лишаване от свобода“ – на Илиян Н. в размер на 15 години, а на Васил С. и Георги Н. – по 16 години.
С решение от 09.04.2019 г. по в.н.о.х.д. № 369/2018 г. на Апелативен съд –Пловдив присъдата на първоинстанционния съд е изменена, като е отменена в частта: в която на основание чл. 304 от НПК съдът признава подсъдимите за невинни и ги оправдава; относно определеното място на изтърпяване на наложеното наказание; изменена по отношение на Илиян Н., като на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е определено наказание в размер на 12 години „лишаване от свобода“.
С касационните жалби на подсъдимите се заявяват всички касационни основания – нарушения на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и явна несправедливост на наложените наказания, като се иска при условията на алтернативност – връщане на делото за ново разглеждане от въззивната инстанция или намаляване на размерите на наложените наказания и присъдените обезщетения по гражданския иск.
Делото е образувано по касационна жалба на трима от гражданските ищци и частни обвинители срещу въззивно решение от 13.06.2019 г. по в.н.о.х.д. № 442/2019 г. на Софийски апелативен съд, с което е изменена присъда от 07.02.2019 г. по н.о.х.д. № 5374/2018 г. на СГС, като е намалено наложеното наказание на подсъдимия на 10 години „лишаване от свобода“.
С присъдата на СГС подсъдимият Севелин Н. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 3 и т. 6 вр. чл. 115 от НК (убийство с особена жестокост на баща му), и му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 12 години, след като производството е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие. С присъдата подсъдимият е осъден да заплати на конституираните по делото частни обвинители и граждански ищци различни суми, представляващи обезщетения за причинените им от деянието вреди.
С касационната жалба на трима от гражданските ищци и частни обвинители се заявява касационното основание за явна несправедливост на наложеното наказание на подсъдимия, като се иска увеличаване на наложеното наказание до първоначално определения размер от първата инстанция, а именно 12 години „лишаване от свобода“.
Делото е образувано по касационна жалба от Кирил Р. срещу присъда от 23.04.2019 г. по в.н.о.х.д. № 2101/2018 г. на Окръжен съд – Пловдив, с която е отменена присъда по н.о.х.д. № 7773/2015 г. на Районен съд – Пловдив.
С първоинстанционната присъда Кирил Р. е признат за невиновен в извършването на престъпление по чл. 325, ал. 5 вр. ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ НК (хулиганство в условията на опасен рецидив, отличаващо се с изключителен цинизъм и дързост), като е оправдан поради това, че деянието не представлява престъпление, а съставлява административно нарушение по чл. 1, ал. 2 от Указа за борба с дребното хулиганство. Наложено му е административно наказание „глоба“ в размер на 500 лева в полза на бюджета на съдебната власт.
С въззивната присъда от 23.04.2019 г. подсъдимият Кирил Р. е признат за виновен и е осъден на 8 месеца „лишаване от свобода“ при първоначален строг режим на изтърпяване.
В касационната жалба се посочват основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, като се иска признаване за невиновен и оправдаване на Кирил Р.