Делото е образувано по протест на Военно-апелативната прокуратура и две касационни жалби на подсъдимия срещу решение от 24.07.2018 г. по в.н.о.х.д. № 0078/2016 г. на Военно-апелативния съд (ВнАС), с което частично е изменена присъда от 07.08.2015 г. по н.о.х.д. № 00160/2013 г. на Военен съд – София.
ВКС ще гледа делото за втори път, след като с решение от 07.11.2016 г. по к.н.д. № 776/2016 г. отменя решение от 19.05.2016 г. по в.н.о.х.д. № 0031/2015 г. на ВнАС и връща делото на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав.
С присъда от 07.08.2015 г. по н.о.х.д. № 00160/2013 г. Военен съд – София признава подсъдимия Кирчо К. за виновен за извършено престъпление по чл. 203, ал. 1 вр. с чл. 202, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 201 вр. чл. 26, ал. 1 от НК (длъжностно присвояване в особено големи размери, представляващо особено тежък случай, за улесняването на което е извършено и друго престъпление, за което по закон не се предвижда по-тежко наказание, като престъплението е продължавано) и го осъдил на 10 години „лишаване от свобода“ при първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието в затворническо общежитие от закрит тип.
На основание чл. 203, ал. 2, пр. 2 вр. чл. 37, ал. 1, т. 6 и т. 7 съдът е лишил подсъдимия от право да заема длъжност „ръководител“ в държавно или обществено учреждение и лишаване от право да упражнява ръководна професия за срок от 15 години. Подсъдимият е осъден да заплати на конституирания по делото граждански ищец – Националната разузнавателна служба (сега – Държавна агенция „Разузнаване“), сумата от 4 720 196,53 лева за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху нея.
С второто си решение от 24.07.2018 г. по в.н.о.х.д. № 0078/2016 г. въззивният съд частично изменя първоинстанционната присъда, като извършеното от подсъдимия е преквалифицирано в престъпление по чл. 203, ал. 1 вр. с чл. 201 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК (длъжностно присвояване в особено големи размери, представляващо особено тежък случай, като престъплението е продължавано). Подсъдимият е оправдан по първоначалното му обвинение. Наложените наказания „лишаване от права“ също са намалени на по 13 години. Подсъдимият е признат за невиновен за длъжностно присвояване чрез посредствен извършител, като е оправдан в тази му част. В останалата ú част присъдата е потвърдена.
С касационния протест се иска отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд поради неправилно приложение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание и при условията на алтернативност – да бъде изменено въззивното решение в частта относно квалификацията на деянието, като се приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление, за което е имало обвинение в първата инстанция.
С касационните жалби на защитниците на подсъдимия се изтъкват доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, нарушения на материалния закон, както и явна несправедливост на наложените наказания. Правят се искания при условията на алтернативност въззивно решение да се отмени и подсъдимият да бъде оправдан или делото да се върне за ново разглеждане.
Делото е образувано по жалби на подсъдимата Люба. П. и защитника ú срещу решение от 19.11.2018 г. по в.н.о.х.д. № 1031/2018 г. на Софийския апелативен съд (САС), с което е потвърдена присъда от 12.02.2018 г. по н.о.х.д. № 2607/2017 г. на Софийския градски съд.
С първоинстанционната присъда подсъдимата – съдия в Районен съд – Раднево, временно отстранена от длъжността си до приключване на наказателното производство, е призната за виновна и осъдена по повдигнатото ú обвинение за извършено престъпление по чл. 311, ал. 1 от НК (съставила документ в качеството си на длъжностно лице в кръга на службата му, в който удостоверила неверни обстоятелства и изявления с цел да бъде използван този документ като доказателство за тези обстоятелства и изявления).
В касационните жалби са развити доводи за допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения, нарушение на закона и явна несправедливост на наложеното на подсъдимата наказание. При условията на алтернативност са направени искания за оправдаването на Люба П., за отмяна на обжалваното решение и връщането на делото за ново разглеждане от САС или за намаляване на наложеното на подсъдимата наказание.
Делото е образувано по жалба на Ахмед М. срещу въззивна присъда от 30.03.2018 г. на Апелативен съд – Пловдив (АСПл), с която частично е изменена първоинстанционната присъда.
С присъда от 19.03.2014 г. по н.о.х.д. № 330/2012 г. на Окръжен съд – Пазарджик подсъдимият Ахмед М. е признат за виновен в извършването на престъпления по чл. 108, ал. 1, пр. 2 от НК (проповядвал чрез слово антидемократична идеология); чл. 109, ал. 2, пр. 1 във вр. с чл. 108, ал. 1 от НК (членувал в организация, която си поставила за цел извършване на престъпления по Глава първа от НК, а именно – проповядване на антидемократична идеология) и по чл. 164, ал. 1, пр. 1 от НК (проповядвал омраза на религиозна основа чрез слово), поради което му е наложено едно общо най-тежко наказание от една година „лишаване от свобода“, към което е присъединено и наказание глоба в размер на 5 000 лева.
С въззивната присъда по в.н.о.х.д. № 420/2016 г. по отношение на подсъдимия Ахмед М. присъдата на Окръжен съд – Пазарджик е изменена и същият е признат за невиновен в това да е извършил престъплението по чл. 109, ал. 2, пр. 1, вр. чл. 108, ал. 1, пр. 2 от НК чрез членство в организация, в която е членувал и Юсуф Г. (признат за невиновен с въззивната присъда и оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 109, ал. 2, пр. 1, вр. чл. 108, ал. 1, пр. 2 от НК).
С определение от 17.01.2019 г. по ч.н.д. № 1219/2018 г., постановено в закрито заседание в производство по чл. 351, ал. 6 от НПК (връщане на касационна жалба/касационен протест от съдия от въззивния съд), Върховният касационен съд е оставил в сила разпореждане от 05.11.2018 г. на съдия от АСПл по в.н.о.х.д. № 420/2016 г. С него е върнат касационен протест поради липса на данни, подкрепящи касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК относно наложеното наказание на подсъдимия Ахмед М. Върнати са и касационни жалби, депозирани от оправдани подсъдими срещу оправдателната част на въззивния акт само относно основанията и мотивите за оправдаването им.
В касационната жалба на Ахмед М. се сочат всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от НПК – нарушения на процесуалните правила и на материалния закон, както и явна несправедливост на наложеното наказание. Прави се искане за отмяна на въззивния съдебен акт и постановяване на оправдателен съдебен акт или връщане на делото за ново разглеждане, алтернативно – изменение чрез намаляване на наложените наказания.
Делото е образувано по касационна жалба на подсъдимия, касационна жалба на частните обвинители, ведно с допълнение към нея, от името на частните обвинители и граждански ищци, срещу нова присъда от 22.10.2018 г. по в.н.о.х.д. № 186/2018 г. на Апелативен съд – Бургас (АСБ).
С присъда от 02.04.2018 г. по н.о.х.д. № 520/2017 г. на Окръжен съд – Сливен подсъдимият Николай Ф. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 122, ал. 2, вр. чл. 54 НК (причиняване на смърт по непредпазливост на две лица) и осъден, като му е наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на 4 години. Подсъдимият е признат за невиновен и оправдан по първоначално повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. 2-ро, алт. 2-ра, б. „б“, алт. 1-ва, вр. ал. 1, вр. чл. 342, ал. 1, предл. 3-то НК (причиняване при управление на МПС на смърт на повече от едно лице – на две лица, както и средна телесна повреда на трето лице). Със същата присъда подсъдимият Николай Ф. е осъден да заплати на гражданските ищци по делото сумата от по 200 000 лв. за всеки един от тях, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди.
С въззивната присъда от 22.10.2018 г. присъдата на първоинстанционния съд е отменена изцяло в наказателната ú част и подсъдимият е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. 2-ро, алт. 2-ра, б. „б“, алт. 1-ва, вр. ал. 1, вр. чл. 342, ал. 1, предл. 3-то НК (причиняване при управление на МПС на смърт на повече от едно лице – на две лица, както и средна телесна повреда на трето лице) и осъден на 4 години „лишаване от свобода“. В гражданската ú част присъдата е потвърдена.
В касационната жалба на подсъдимия се посочват всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – т. 3 НПК, а с допълнението към нея се излагат данни основно в подкрепа на заявените нарушение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание, като се иска изменение на въззивната присъда и прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление, респективно – намаляване на размера на наложеното наказание до такъв, позволяващ прилагане на института на т. нар. „условно осъждане“ и присъденото обезщетение.
Касационната жалба на частните обвинители и касационната жалба на частните обвинители и граждански ищци се позовават на основанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК – явна несправедливост на наложеното наказание, като се иска отмяна на атакуваната присъдата и връщане на делото на друг състав на въззивната инстанция за увеличаване на наказанието.