С Решение № 60227/08.11.2023 г. по наказателно дело № 559/2021 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) изменя решението по в.н.о.х.д. № 57/2019 г. на Апелативен съд – Пловдив, като намалява наложеното на Божидар Атанасов наказание от „доживотен затвор“ на 20 години „лишаване от свобода“ и на основание чл. 59, ал. 1 от НК приспада времето, през което спрямо него се е изпълнявала мярка за неотклонение „задържане под стража“. Съдебният състав на ВКС изменя решението на апелативния съд, като намалява наложеното на Иван Карабелов наказание от 15 години и 6 месеца „лишаване от свобода“ на 8 години „лишаване от свобода“ и на основание чл. 59, ал. 1 от НК приспада времето, през което спрямо него се е изпълнявала мярка за неотклонение „задържане под стража“, и времето, когато е бил с мярка за неотклонение „домашен арест“. Оставя в сила решението в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване.
Касационното производство е второ поред. Инициирано е по жалби на подсъдимите. С присъда на Окръжен съд – Пловдив Божидар Атанасов e признат за виновен за това, че в съучастие като извършител с Евгений М. (починал) и с Иван Карабелов – подбудители, предумишлено и с користна цел умъртвил Георги Д., поради което му е наложено наказание „доживотен затвор“. Иван Карабелов e признат за виновен за това, че като подбудител и помагач в съучастие с Божидар Атанасов и с Евгений М. умишлено склонил Божидар Атанасов да извърши престъпление с користна цел – предумишлено да умъртви Георги Д., поради което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 15 години и 6 месеца. С обжалваното сега пред ВКС въззивно решение присъдата е изменена в частта, с която подсъдимите са признати за виновни в многостепенно поръчителство и с починалия Евгений М., като съдът ги признава за невинни за това да са действали и в съучастие с него. В останалата част присъдата е потвърдена.
Според съдебния състав на ВКС не могат да бъдат споделени съображенията за нарушаване на правото на защита на Атанасов с отказ да бъдат допуснати допълнителни експертизи и да се извърши следствен експеримент. Такива доказателствени искания са направени от защитника на подсъдимия, като в съдебно заседание на апелативния съд са били оставени без уважение по съображения, че поставените въпроси са намерили отговор в назначените по делото експертизи, а следствен експеримент е извършен на досъдебното производство. Твърдението, че показанията на свидетелите с тайна самоличност не са събрани по надлежния процесуален ред също е неоснователно. Във връзка с направените в тази насока възражения и предвид дадените от ВКС указания в предходното касационно решение, в мотивите на въззивния съд са изложени подробни съображения относно допустимостта като гласни доказателствени средства на показанията на свидетелите с тайна самоличност. Наведените аргументи, че критериите за прилагането на института по чл. 123, ал. 2, т. 2 от НПК са били спазени от прокурора, като се имат предвид видът и тежестта на престъплението, принадлежността на подсъдимия Атанасов към организиран престъпен кръг, достъпът му до арсенал от незаконно притежавани оръжия и осъждането му за държане на оръжие без надлежно разрешение, се споделят и от състава на ВКС.
Анализът на събрания доказателствен материал е извършен задълбочено, изложени са аргументи кои от доказателствата са кредитирани и по какви съображения и на кои не е дадена вяра, за което също са изложени мотиви. Според върховните съдии, както правилно е отбелязано във въззивното решение, съвкупната преценка на множеството косвени доказателства позволяват изграждането на единствено възможен извод, че Атанасов е осъществил инкриминираното в обвинителния акт деяние.
Върховните съдии приемат за основателно оплакването за явна несправедливост на наложеното на Атанасов наказание. Инстанционните съдилища са констатирали наличието само на отегчаващи отговорността му обстоятелства, като са приели, че подсъдимият не може да се поправи и превъзпита, което е послужило и като основание на същия да се наложи наказание „доживотен затвор“. Нормата на чл. 38а, ал. 2 от НК предвижда налагането на „доживотен затвор“, когато извършеното престъпление е изключително тежко. В НК няма легална дефиниция за изключително тежко престъпление, но доктрината и съдебната практика са извели като критерии степен на обществена опасност на деянието, по-висока в сравнение с престъпленията от същия вид, и многобройност или изключителност на отегчаващите отговорността на дееца обстоятелства. Правилно като отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства са отчетени предходните му осъждания и лошите му характеристични данни. Неправилно като отегчаващо отговорността обстоятелство е отчетено приемането на поръчката от страна на подсъдимия Атанасов, извън правната квалификация по т. 9 на чл. 116, ал. 1 от НК. „При наличие на приета „поръчка“ за извършване на убийство, то не може да е друго освен предумишлено, тъй като за осъществяването му деецът следва да е взел решението да извърши престъплението предварително, след обсъждане на мотивите „за“ и против“ (ППВС № 2/57 г.); да е осъществил и предварителна подготовка по намиране на оръжие, проучване на навиците на жертвата и съставяне на план за действие, каквито обстоятелства са установени и в настоящото дело“, пишат върховните съдии. Те добавят, че тъй като предумисълът в случая е част от квалификацията на престъплението, не може да бъде отчитан и като отегчаващо отговорността обстоятелство. Съдебният състав на ВКС подчертава също, че наличието на повече от един квалифициращ признак може да бъде отегчаващо отговорността обстоятелство, но не представлява белег за изключителна тежест на престъплението. Да се приеме противното би означавало, че във всички случаи на повече от едно квалифициращо обстоятелство по чл. 116, ал. 1 от НК следва да се налага наказание „доживотен затвор“. Фактът, че подсъдимият се снабдил с огнестрелното оръжие от черния пазар и че нямал разрешение за носенето му не се отразява върху тежестта на престъплението и няма отношение към индивидуализацията на наказанието, тъй като той би понесъл същата отговорност при извършване на престъплението със законно притежавано оръжие, пише в решението на ВКС. Формираната ценностна система на подсъдимия и отношението му към извършеното са все данни, характеризиращи личността му, които веднъж вече са били взети предвид при определяне на наказанието.
Предвид изложеното касационният съд приема, че осъщественото от подсъдимия Атанасов престъпление не разкрива белезите на изключителна тежест по смисъла на чл. 38а от НК, в сравнение с престъпленията от същия вид, доколкото пострадалият е бил умъртвен с единствен изстрел от огнестрелно оръжие. Отегчаващите отговорността на подсъдимия Атанасов обстоятелства не са нито изключителни, нито многобройни. „Наред с това следва да се отбележи, че инстанционните съдилища не са отчели като смекчаващо отговорността обстоятелство изтеклия времеви период от извършване на деянието до налагането на наказанието за него, който доближава границата на абсолютната погасителна давност за наказателно преследване“, констатират върховните съдии. Обстоятелството, че не е спазен залегналият в чл. 6, ал. 1 от ЕКЗПЧОС принцип за разглеждане на делото в разумен срок, е смекчаващо по своя характер и следва да се отчете при индивидуализацията на наказанието. Посоченото единствено смекчаващо отговорността обстоятелство не е от естество да повлияе върху тежестта на останалите, установени от въззивния съд отегчаващи отговорността обстоятелства, което обуславя налагането на наказание „лишаване от свобода“ в максималния предвиден размер по първата алтернатива на чл. 116, ал. 1 от НК. По изложените съображения касационният съд намира, че наложеното на Божидар Атанасов наказание следва да се намали от „доживотен затвор“ на 20 години „лишаване от свобода“.
Според върховните съдии невярно е твърдението в жалбата на подсъдимия Карабелов, че съдът не е обсъдил версиите за възможен поръчител на убийството. Съдебният състав на ВКС не констатира и нарушения на изискването за справедливо разглеждане на делото, макар осъдителната присъда срещу Карабелов и да е основана на негови обяснения и на показания на анонимни свидетели. Това е така, тъй като са налице и други, подкрепящи обвинението доказателства.
Кредитираните от въззивния съд показания на свидетелите със скрита самоличност, че Карабелов е търсел извършител на престъплението по поръчение на неговия „бос“, в достатъчна степен обосновават мотива на този подсъдим. Върховните съдии приемат за неоснователен и довода за избирателно кредитиране на обясненията на Карабелов. При наличието на противоречие в доказателствените източници съдът следва да изложи аргументи кои от тях кредитира и по какви съображения, което е и сторено във въззивното решение. Касационната инстанция споделя доводите на апелативния съд, че към онзи момент подсъдимият имал трима защитници, в присъствието на които е давал уличаващите го обяснения, поддържал е същите в продължение на три години и ги оспорил едва пред първоинстанционния съд, което не сочи на оказан натиск.
По изложените мотиви върховните съдии приемат, че липсва касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК – допуснато съществено нарушение на процесуални правила.
Тричленният състав на ВКС мотивира и неоснователност на доводите за неправилно приложение на закона, свързани с отказа на въззивния съд да възприеме тезата за ексцес на умисъла. Върховните съдии сочат, че апелативният съд е изложил аргументи, поради което по отношение на това обстоятелство е дал вяра на свидетелски показания, според които Карабелов търсел човек, който да убие митничар по поръчение на неговия „бос“. За изводите си от фактическа страна апелативният съд е отчел противоречието в гласните доказателствени средства, като е изложил и доводи кои от тях кредитира и по какви съображения. Касационният съд не може да установява нови фактически положения, поради което при наличие на спазени процесуални правила при събирането и анализа на доказателствата от страна на въззивния съд, следва да се произнесе по приложението на закона в рамките на приетите за установени факти. Според приетата от въззивния съд фактическа обстановка, подсъдимият Карабелов е дал паричните средства за убийството на пострадалия, което изключва версията за ексцес на умисъла, поради което с осъждането му за престъпление по чл.116, ал. 1, т. 7 и т. 9 (убийство с користна цел и извършено предумишлено), вр. с чл. 115, вр. с чл. 20, ал. 3 и ал. 4, вр. с ал. 1 от НК, законът е приложен правилно.
Касационната инстанция приема за основателно оплакването за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия Иван Карабелов наказание. Върховните съдии установяват, че инстанционните съдилища неправилно са приели като отегчаващи отговорността на този подсъдим обстоятелства проявена престъпна упоритост чрез подбудителство и помагачество и укрепване на решението на подсъдимия Атанасов да извърши убийството чрез предоставяне на парична сума. От принципна гледна точка осъществяването на две от формите на съучастие в умишлено убийство не може да бъде окачествено като престъпна упоритост, доколкото се касае до едно престъпление, при това предмет на разглеждане в настоящото производство. Предаването на паричната сума на подсъдимия Атанасов е осъществено след като последният се е съгласил да извърши престъплението, поради което не може да се отчете като отегчаващо отговорността обстоятелство. Според съдебния състав на ВКС инстанционните съдилища коректно са приели за смекчаващи отговорността на подсъдимия Карабелов чистото съдебно минало, положителни характеристични данни и семейно положение. Не е било взето предвид обаче като смекчаващо отговорността обстоятелство влошеното здравословно състояние на подсъдимия. За това обстоятелство по делото е приложена изобилна медицинска документация. Върховните съдии приемат, че по отношение на подсъдимия Карабелов е налице и друго смекчаващо отговорността му обстоятелство – изтеклият период от извършване на престъплението до налагането на наказанието за него, за което забавяне на производството подсъдимият няма принос. Липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства от една страна и наличието на множество смекчаващи такива от друга, обуславят намаляване на наложеното на подсъдимия Карабелов наказание на осем години лишаване от свобода.