Върховен касационен съд

Уеб браузeрът ви е много стар и сайтът не се изобразява правилно

ПРЕСОФИС

Новини и официални съобщения на ВКС

ВКС При инцидента през 2014 г. с фоторепортери Кирил Рашков не е извършил престъпление по НК, а административно нарушение по УБДХ, за което е изтекла давността

С Решение № 247/13.01.2020 г. по наказателно дело № 818/2019 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) отменя изцяло присъдата от 23.04.2019 г. по в.н.о.х.д. № 2101/2018 г. на Пловдивския окръжен съд, вместо което постановява: признава подсъдимия Кирил Рашков за невинен в това на 17.06.2014 г. в Пловдив, при условията на опасен рецидив, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от 1 година, изпълнението на което не е било отложено, да е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието му по своето съдържание да се отличава с изключителен цинизъм и дързост, поради което го оправдава по обвинението по чл. 325, ал. 4 вр. ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ вр. чл. 2, ал. 1 от НК, като не му налага административно наказание по чл. 1, ал. 1, т. 2 от Указа за борба с дребното хулиганство (УБДХ) поради изтекла абсолютна давност за наказателно преследване.

Делото е образувано по касационна жалба на подсъдимия срещу въззивната присъда, с която е отменена присъда на Районен съд – Пловдив. С първоинстанционната присъда Кирил Рашков е признат за невиновен в извършването на престъплението хулиганство в условията на опасен рецидив, отличаващо се с изключителен цинизъм и дързост, като е оправдан поради това, че деянието не представлява престъпление, а съставлява административно нарушение по УБДХ. Наложено му е административно наказание „глоба“ в размер на 500 лв. С въззивната присъда подсъдимият е признат за виновен и е осъден на 8 месеца „лишаване от свобода“ при първоначален строг режим на изтърпяване.

Тричленният състав на ВКС приема, че касационната жалба е основателна. Въззивният съд правилно е утвърдил изложената в обвинителния акт и възприета от районния съд фактическа обстановка по делото. Неправилен е обаче правният прочит на приетите за установени фактически обстоятелства, като последицата е декларативното възприемане за осъществени от обективна и субективна страна на признаците на престъплението по чл. 325, ал. 1 от НК, включително и квалифициращите признаци за наличие на изключителен цинизъм и дързост на деянието. Подминати от окръжния съд са редица обстоятелства от съществено значение за правилното приложение на правото.

В решението на ВКС се посочва, че не е доказан поводът двамата журналисти – свидетелят Паунов и свидетелката Драганова, да се озоват пред дома на подсъдимия, където според подадения им „сигнал“ той се бил саморазправял с някого. Именно от техните показания, правилно възприети от съда като правдиви, става ясно, че при пристигането им на посоченото място обстановката била спокойна и Рашков просто разговарял с един човек. Оттук нататък непристойното му поведение се обяснява от заснимането му без предупреждение от свидетеля Паунов, на което той се противопоставил и след намесата на двама неустановени по делото младежи за блокиране на действията на журналиста последвало „душенето“ му, а след призива му към свидетелката Драганова да снима какво става с него – и до опита за заплюването ú от подсъдимия. Веднага след това свидетелят Паунов бил пуснат и двамата журналисти се оттеглили, като подали сигнал до тел. 112. Обаждане към полицейски служител имало и от страна на Рашков с обяснение, че е тормозен от журналисти, за което по-късно подал и жалба. За извършеното Рашков бил предупреден с протокол по ЗМВР, каквато закономерна последица очаквала и свидетелката Драганова, видно от показанията ú пред въззивния съд. „При тези факти съдът е преекспонирал в правните си изводи наличието на дръзко и изключително цинично хулиганско поведение на подсъдимия Рашков“, пише в мотивите на ВКС, като се цитира Постановление на Пленума на Върховния съд № 2/29.06.1974 г. по н. д. № 4/1974 г., в което е изяснена разликата между дребното хулиганство по чл. 1, ал. 2 от УБДХ и престъплението по чл. 325, ал. 1 от НК, налагащо прецизното изясняване на всички обективни и субективни елементи на последното.

„Безспорно, като осигуряващи обективен поглед на обществото към важни за него прояви на някои негови членове, на журналистите се полага съответното уважение и засилена защита, но не и когато действията им граничат с т. н. „папарашко“ поведение, нямащо нищо общо с нещо значимо за обществото като цяло. Дейността на журналистите изисква спазването на определена етика, при което следва да се съобразяват с основните права на гражданите, да не навлизат безпричинно в личната им сфера, подлагайки ги на психически тормоз и превръщайки ги в жертви на собствените им действия“, категорични са върховните съдии. Именно в този аспект въззивният съд е следвало да прецени доколко действията на подсъдимия Рашков са били обективно и субективно насочени към нарушаване на обществения ред и израз на явно неуважение към обществените порядки, макар и случили се на улицата в центъра на Пловдив, където живее след изселването му от с. Катуница. Правният анализ на съда е следвало да започне от това дали и доколко действията на подсъдимия са довели до нарушаване на обществения ред и спокойствие като елементи от обективния състав на престъплението и после да се изследва субективната страна – прекият му умисъл да ги наруши, изразявайки явното си неуважение към обществените порядки с действия, отличаващи се с изключителен цинизъм и дързост. От показанията на двамата фоторепортери става ясно, че действията на подсъдимия са били локализирани с помощта на две неизвестни лица само спрямо тях, като липсват други доказателства поведението му да е нарушило по някакъв начин обществения ред и спокойствие. Разследването не е довело до разкриване самоличността на тези две лица, които блокирали свидетеля Паунов и дали шанс на подсъдимия Рашков да достигне до него. Тенденциозно е проверявана версия той да е направил опит за убийството на журналиста в афектно състояние по чл. 118 от НК, без да се отчете фактът, че свидетелят Паунов не само не се е почувствал застрашен, а извикал на свидетелката Драганова да снима „душенето“ му като компенсираща сензация. Както за всяко умишлено престъпление, така и за деянието на подсъдимия Рашков следва установяването на мотивите му да го извърши, изначално да цели да скандализира обществото. В конкретния случай, след като е бил провокиран от фоторепортерите, действията му не са ескалирали до степен да бъде накърнен грубо общественият ред и спокойствие освен пресичане на намерението им да отразят в снимки някаква неслучила се сензация. Още по-малко може да се говори за проявление на изключителен цинизъм и дързост в поведението му, което е констатирал и въззивният прокурор в съдебните прения, съгласявайки се на компромис за осъждането му като престъпление по основния състав, без наличие на квалифициращите обстоятелства по ал. 2 на чл. 325 от НК, което обаче не води до смекчаване на отговорността му предвид квалифициращото обстоятелство „опасен рецидив“.

Всички тези съображения дават основание на ВКС като съд по правото да подкрепи правните изводи на първоинстанционния съд, които окръжният съд е отрекъл като неправилни и незаконосъобразни. С действията си подсъдимият Рашков, с които обективно е засегнал телесната неприкосновеност на свидетеля Паунов и честта и достойнството на свидетелката Драганова, не е осъществил от обективна и субективна страна елементите от състава на престъплението по чл. 325, ал. 1 от НК, поради което следва да бъде оправдан по това обвинение поради несъставомерност на деянието като хулиганство. То се отличава с много по-ниската обществена опасност на административно нарушение по чл. 1, ал. 2 от Указа за борба с дребното хулиганство, но като такова то е погълнато от т. н. абсолютна давност за наказателно преследване в размер на 4 години и 6 месеца, изтекла на 17.01.2019 г.

СЪДЕБНА ПРАКТИКА
Дела с изключителна значимост и интерес Дела за организирана престъпност Дела за корупционни престъпления Тълкувателни дела Искания до Kонституционния съд Преюдициални запитвания Формуляри
ЗА СЪДА
Състав и структура Нормативна уредба Декларации ЗПКОНПИ Документи ЗДОИ История на ВКС Анализи и доклади Конкурси Профил на купувача Учебни и почивни бази Ведомствени жилища
СЪДЕБНА ПАЛАТА
Разположение на обектите в сградата История и архитектура