Върховен касационен съд

Уеб браузeрът ви е много стар и сайтът не се изобразява правилно

ПРЕСОФИС

Новини и официални съобщения на ВКС

ВКС потвърди наложените наказания „лишаване на свобода“ на Калчо Иванов, Динко Асенов, Антон Иванов и Стефан Иванов за побой в Раднево през 2016 г., прераснал в опит за убийство

С Решение № 18/09.04.2020 г. по наказателно дело № 1028/2019 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) оставя в сила въззивното решение по в.н.о.х.д. № 203/2019 г. на Апелативен съд – Пловдив. Решението е окончателно.

Във ВКС е получено уведомление от прокурор за предприети действия по изпълнение на наложеното от съда наказание.

Делото е образувано по касационни жалби на Калчо Иванов и Стефан Иванов срещу решението на Апелативен съд – Пловдив, с което е потвърдена изцяло присъда на Окръжен съд – Пловдив по н.о.х.д. № 432/2017 г. С нея подсъдимите са признати за виновни в това, че на 02.05.2016 г. в гр. Раднево в съучастие са направили опит умишлено да умъртвят Георги Н., а Стефан Иванов направил опит умишлено да умъртви Живко Ж., като опитът за убийство е на повече от едно лице, извършен е по хулигански подбуди и спрямо Живко Ж. е довършен, но не са настъпили предвидените от закона и желани от дееца последици, а спрямо Георги Н. е останал недовършен по независещи от дейците причини. Стефан Иванов е осъден на 12 г. „лишаване от свобода“, Калчо Иванов – на 8 г. „лишаване от свобода“, Динко Асенов – на 5 г. „лишаване от свобода“, а Антон Иванов – на 4 г. „лишаване от свобода“.

Касационният състав намира жалбите за неоснователни. Не са налице твърдените нарушения при проверката и анализа на доказателствения материал. Предходните инстанции са оценили ключовото значение на съобщената от свидетели информация за установяване на решаващи за делото факти, поради което са подходили обективно и задълбочено при нейното изследване. Всеки детайл е разгледан в контекста на цялата доказателствена съвкупност и е подложен на внимателна съпоставка, изключваща съмненията за тенденциозна интерпретация в полза на обвинението. Във въззивното решение е отделено достатъчно внимание и на обясненията подсъдимите и съдържащите се в тях версии за инкриминираната дейност. Всяка от тях е ситуирана в събраната доказателствена съвкупност, но не е възприета, тъй като не се е вписала логично в нея.

Съдебният състав на ВКС е категоричен, че въззивният съд е положил дължимите и възможни усилия и е установил по несъмнен начин авторството на деянието и няма основания за ревизия на обжалваното решение поради допуснати съществени процесуални нарушения.

Въпреки широката палитра от възможности за преквалификация, изложени от жалбоподателите, касационната проверка не открива легално основание за прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление. Приетите по делото обстоятелства категорично подкрепят изводите на апелативния съд за умисъл за убийство, а не за причиняване на телесна повреда. Двете предходни инстанции правилно са заключили, че Стефан Иванов е целял да умъртви пострадалите (в съучастие с другите трима подсъдими). Няма основание за възприемане и на квалификация за деяние, извършено в състояние на силно раздразнение, тъй като по експертен път са отхвърлени медицинските признаци на афект. Правилно въззивният съд е отказал да се съгласи и с искането да отпадне квалифициращият признак „по хулигански подбуди“. Подсъдимите са били водени от стремеж да се саморазправят с пострадалите, като покажат явно неуважение към обществото и съществуващия правопорядък. Нападението е извършено арогантно, по време на празник, на оживено публично място. Предшестващият конфликт между Стефан Иванов и Георги Н. по повод отнето пътно предимство правилно не е оценен като водещ личен мотив, доколкото агресията на подсъдимите се е насочила и към лица, които изобщо нямат отношение към него.

Тричленният състав на ВКС не приема и оплакването за явна несправедливост на наложените наказания. По отношение на Стефан Иванов върховните съдии пишат, че ипределеното на Калчо Ивановнаказание е съобразено с легалните параметри на обема наказателна принуда, предвиден от законодателя за извършеното престъпление, и с фазата на довършеност на престъплението. Индивидуализираният значително под легалния минимум срок на наказанието „лишаване от свобода“ е адекватен на обществената опасност на деянието и дееца.

СЪДЕБНА ПРАКТИКА
Дела с изключителна значимост и интерес Дела за организирана престъпност Дела за корупционни престъпления Тълкувателни дела Регистър на отводите Искания до Kонституционния съд Преюдициални запитвания Формуляри
ЗА СЪДА
Състав и структура Нормативна уредба Декларации ЗПКОНПИ Документи ЗДОИ История на ВКС Анализи и доклади Конкурси Профил на купувача Учебни и почивни бази Ведомствени жилища
СЪДЕБНА ПАЛАТА
Разположение на обектите в сградата История и архитектура