С Решение № 60158/15.10.2021 г. по наказателно дело № 564/2021 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) оставя в сила въззивно решение № 10007/22.01.2021 г. по в.н.о.х.д. № 657/2020 г. на Софийския апелативен съд (САС).
Във ВКС е получено уведомление от прокурор за предприети действия по изпълнение на наложеното от съда наказание.
Делото е образувано по касационна жалба на защитника на Цвета Таскова срещу решението по в.н.о.х.д. № 657/2020 г. на Софийския апелативен съд.
С присъда от 30.10.2019 г. на Софийския окръжен съд подсъдимата е призната за виновна в това, че на 13.04.2018 г. на автомагистрала „Тракия“ при управление на моторно превозно средство е нарушила правилата за движение по пътищата, регламентирани в Закона за движението по пътищата (ЗДвП), като по време на изпреварване не е осигурила достатъчно странично разстояние между управлявания от нея автомобил и изпреварвания автобус, вследствие на което е настъпил страничен удар и по непредпазливост е причинила смъртта на 6 лица и телесни повреди на 17 лица, като случаят е особено тежък. На подсъдимата е опредено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 г., което заради проведеното съкратено съдебно следствие и признаването от страна на Цвета Таскова на всички факти в обвинителния акт е намалено с една трета и е наложено за изтърпяване наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4 г.
С решението на САС присъдата е изменена, като е преквалифицирано извършеното от подсъдимата престъпление и тя е оправдана по обвинението за „особено тежък случай“ на транспортно престъпление. В останалата част присъдата е потвърдена.
Изтъкнатият в жалбата единствен довод – за явна несправедливост на наложеното наказание, е неоснователен според състава на ВКС. При определянето на наказанието са били обсъдени и надлежно оценени съобразно тяхната тежест и значение всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Отчетените от въззивния съд в пълен обем налични смекчаващи отговорността на жалбоподателката обстоятелства, каквито са младата възраст, чистото съдебно минало, добрите характеристични данни, липсата на съществени нарушения по ЗДвП, оказаната помощ на пострадалите, както и разкаянието и страданието от извършеното, не обуславят предпоставките за последващо смекчаване на отговорността, тъй като законът изисква многобройността или изключителността на смекчаващите отговорността обстоятелства да е в кумулативна даденост с извода, че и най-лекото наказание, предвидено в закона, е несъразмерно тежко, с оглед степента на обществената опасност на дееца и деянието. Именно високата степен на обществена опасност на деянието, изводима от механизма на извършване на същото и от конкретните общественоопасни последици, не позволяват на ВКС да удовлетвори защитното искане за смекчаване обема на приложената по отношение на подсъдимата наказателна репресия, пише в съдебното решение.
Софийският апелативен съд правилно е откроил основните фактори със значителна тежест, които обективно обосноват определянето на наказание значително над минималната граница (но и значително под средната такава) на предвидената в чл. 343, ал. 4 във вр. с ал. 3, пр. 1 от НК санкция, а именно: характерът и конкретните параметри на допуснатото нарушение, от една страна, и изключително тежките вредни последици от деянието, от друга. Извън съмнение е обстоятелството, че степента на обществена опасност на деянието в конкретния случай е изключително висока. Според приетите за установени фактически констатации конкретният престъпен резултат се изразява в причиняване на смърт на 6 лица, в причиняване на различни средни телесни повреди на 17 лица и на леки (несъставомерни) телесни повреди на други 15 лица, както и в нанасяне на имуществени вреди на собственика на автобуса. Конкретните вредни последици няма как да не бъдат съобразени при индивидуализацията на основното наказание на подсъдимата като отегчаващо отговорността ú обстоятелство, доколкото същите неколкократно надвишават необходимите за съставомерността на деянието по приложената от въззивния съд правна квалификация. Наред с това САС обосновано е защитил заключението, че макар конкретният вредоносен резултат да е настъпил вследствие едно единствено допуснато нарушение на правилата за движение, съдържанието му се отличава с особена тежест и грубост. При изграждането на този извод въззивният съд аргументирано се е позовал на доказателствата по делото, очертаващи механизма на извършване на вмененото на жалбоподателката нарушение – т. е. на това, че то не е реализирано чрез еднократно действие по управление на ППС, а чрез поредица от хаотични неправомерни действия, при които управляваният от нея автомобил в рамките на предприетата и извършвана маневра „изпреварване“ двукратно е доближавал автобуса на критично близко странично разстояние, като при второто такова се е получило съприкосновението между тях. Така очертаната форма на проявление на инкриминираното поведение законосъобразно е приета като основание, завишаващо обществената опасност на извършеното деяние.
Утвърденият от въззивният съд размер на основното наказание „лишаване от свобода“ от 6 години съответства в пълна степен на основателно изтъкнатите от този съд отегчаващи отговорността на подсъдимата обстоятелства, които обосновават справедливостта на наложеното ú наказание. Допълнителното смекчаване на приложената спрямо подсъдимата наказателна репресия в исканата с жалбата посока би се явило прекомерно снизходително, с оглед установените отегчаващи отговорността ú обстоятелства, категорични са върховните съдии.