С Решение № 378/24.10.2023 г. по наказателно дело № 697/2023 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) оставя в сила решението по в.н.о.х.д. № 60/2023 г. на Апелативен съд – Бургас. Осъжда подсъдимия Георги Костадинов да заплати на адвоката на частните обвинители сумата от 10 800 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната пред ВКС правна помощ и съдействие. Решението не може да се обжалва.
Делото е образувано по касационна жалба от конституираните частни обвинители срещу решението по в.н.о.х.д. № 60/2023 г. на Апелативен съд – Бургас.
С присъда от 09.12.2022 г. на Окръжен съд – Сливен Георги Костадинов е признат за виновен в това, че на 02.12.2020 г. в землището на с. Радево, общ. Нова Загора, при управление на лек автомобил нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) – управлявал със скорост от 109 км/ч при допустима скорост от 90 км/ч извън населено място, и чл. 20, ал. 1 от ЗДвП – не изпълнил задължението си да контролира непрекъснато пътното превозно средство, което управлява, и по непредпазливост причинил смъртта на 35-годишния Тодор Т. от гр. Нова Загора, като извършил деянието в пияно състояние – с концентрация на алкохол в кръвта 0,94 промила. Наложено му е наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 години. Лишен е и от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 години.
С обжалваното въззивно решение първоинстанционната присъда е изменена, като подсъдимият е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото обвинение за нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП. Присъдата е потвърдена в останалата ѝ част.
Тричленният състав на ВКС приема касационната жалба за неоснователна. Липсва явна и очевидна диспропорция между наложените на подсъдимия наказания и обществената опасност на деянието и дееца, която да произтича от несъответна и неизчерпателна преценка на отегчаващите отговорността обстоятелства, каквото оплакване е отправено в жалбата. Въззивният съд подробно е разгледал поведението на подсъдимия като водач на МПС и конкретно се е занимал с отделните нарушения, за които той е бил санкциониран по административен ред. Обсъдил е както тези, които не са свързани пряко с риск от поставяне в опасност живота и здравето на трети лица – например управление на МПС без застраховка „Гражданска отговорност“, без винетка, за неправилно паркиране и престой и пр., така и нарушения, които създават съществена опасност за движението – неспазване на пътен знак, маркировка или на светлинна сигнализация, превишаване на скоростта и др. „Преценявайки броя на административните нарушения, техните същностни характеристики и разположението им във времето, апелативният съд е изградил вярно заключение, че подсъдимият е недисциплиниран водач на МПС, у когото е изградено усещане за безнаказаност. Коментираните обстоятелства са били отчетени като отегчаващи отговорността и са намерили адекватно отражение при индивидуализацията на наказанията му. Тяхната действителна тежест е вярно оценена, като не се наблюдава неоправдано подценяване“, пише в мотивите на ВКС.
Върховните съдии констатират, че подсъдимият действително не е оказал помощ на пострадалия, но съобразно приетите от апелативната инстанция факти в резултат на удара той също е получил наранявания и макар да е излязъл сам от автомобила си, е останал да лежи на земята, като с втората пристигнала на мястото линейка е бил транспортиран до ФСМП – гр. Нова Загора, където му е била оказана медицинска помощ. Според съдебния състав на ВКС при това положение не може да се приеме, че подсъдимият е бил в състояние да извършва активни действия по оказване на помощ на пострадалото лице, поради което претенцията в касационната жалба за оценка на коментираното обстоятелство (неоказване на помощ) като отегчаващо е лишена от основание. Не се констатират и действия, насочени към създаване на пречки за нормалния ход на наказателното производство, а позицията на подсъдимия и свързаните с нея искания за събиране на доказателства са израз на правото му на защита, гарантирано от закона. Касационният съд не възприема тезата за това, че подсъдимият не е изразил съжаление за случилото се. Още в първия си разпит в качеството на обвиняем на досъдебното производство, както и в последващия, Георги Костадинов е изказал съжаление за случилото се. В хода на съдебно производство също е изразявал своето отношение към настъпилите трагични събития.
По делото не се установяват други отрицателни характеристични данни за личността на подсъдимия, с изключение на тези, изводими от характеристиките му като водач на МПС, които са били отчетени от апелативния съд. Точно обратното, налице е трудова характеристика, дала положителна оценка за Георги Костадинов във връзка с изпълнение на служебните му задължения.
Видно от мотивите на апелативната инстанция, тя се е занимала както с обществената опасност на деянието, която е намерила за завишена, така и с обществената опасност на дееца, която е счела за по-висока от обичайната с оглед налаганите му наказания по административен ред за извършени нарушения на правилата за движение по пътищата. Обсъдени са били и характеристиките на престъпленията против транспорта, като в контекста на генералната цел на наказанието по чл. 36 от НК правилно е отчетена тяхната честа проява в обществото, изискваща налагането на по-сериозна наказателноправна принуда. Според върховните съдии всички тези съображения са намерили адекватна преценка при отмерването както на наказанието „лишаване от свобода“ от 6 години, което подсъдимият следва да понесе, така и при определяне размера на кумулативното наказание „лишаване от правоуправление“ – също от 6 години. Строгостта на тези наказания е необходимата и достатъчна както за поправянето на дееца, така и за постигане на предупредително въздействие върху другите членове на обществото, категоричен е съставът на ВКС.