С Решение № 253/06.07.2023 г. по наказателно дело № 200/2023 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) оставя в сила въззивната присъда на Софийския апелативен съд по в.н.о.х.д. № 830/2022 г. Решението е окончателно.
Делото е образувано по касационната жалба на Райна Бачева. С присъда по н.о.х.д. № 476/2021 г. на Специализирания наказателен съд тя е призната за виновна в това, че в периода от 27.01.2013 г. до 31.01.2013 г. склонявала младшия прокурор Анита Д. да наруши свое служебно задължение във връзка с правораздаването, като прекрати наказателно производство, по което е наблюдаващ прокурор. На подсъдимата е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца с изпитателен срок от 3 г. Оправдана е по другите повдигнати обвинения. С въззивната присъда е отменена частично първоинстанционната, като Райна Бачева е призната за виновна и в това, че на 25.06.2015 г. като орган на власт – прокурор в Районна прокуратура – Благоевград, осуетила наказателно преследване срещу Владислав Е. Наложено ѝ е наказание „лишаване от свобода“ за 6 месеца с изпитателен срок от 3 г. В останалата част присъдата е потвърдена. На Бачева е определено общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца с изпитателен срок от 3 години.
Тричленният състав на ВКС приема касационната жалба за неоснователна. Твърдението, че единствен пряк доказателствен източник са показанията на свидетелката Анита Д., които са мултиплицирани в множество други производни доказателства, съдържащи се в показания на заинтересовани свидетели – небезпристрастен административен ръководител и зависими от него прокурори, е некоректно и не се подкрепя от материалите по делото. Възприетите от решаващите съдилища фактически данни, съдържащи се в показанията на свидетелката Г.-И. – че Анита Д. е споделила с нея в качеството ѝ на наставник за двата си телефонни разговора с подсъдимата и за тяхното съдържание, че Райна Бачева се е свързала с Г.-И. чрез мобилно приложение и е настоявала пред нея именно в битието ѝ на наставник на Анита Д., че наказателното производство срещу Николинка В. за измама следва да бъде прекратено, тъй като се касае за гражданско-правен спор, както и че на следващия ден пряко и непосредствено е възприела обаждането на подсъдимата и проведения от нея разговор с Анита Д. по същия въпрос, съдържат както преки и косвени, така и първични и производни доказателства. Съдилищата по фактите подробно са обсъдили показанията на свидетелките както поотделно, така и в тяхната взаимосвързаност, преценили са ги от гледна точка на тяхната последователност, логичност, устойчивост във времето, вътрешна и взаимна непротиворечивост, проследили са връзката им с писмените доказателства, установяващи фактите, че подсъдимата е била наблюдаващ прокурор по посоченото досъдебно производство преди командироването ѝ в СРП и че го е прекратила с постановление, което е било отменено при осъществения съдебен контрол от районния съд, и с основание са ги кредитирали като достоверни доказателствени източници.
В мотивите на ВКС се казва, че при установените по несъмнен начин с годни доказателствени средства фактически положения от двете инстанции материалният закон е приложен правилно. Съдържанието на разговорите, които Райна Бачева е провела с Анита Д., съответстват на изпълнителното деяние „склоняване“ по чл. 289 НК. С категоричност те са форма на психическо въздействие от страна на подсъдимата, насочено към мотивирането на Анита Д. като наблюдаващ прокурор по досъдебното производство да наруши служебните си задължения и да реши делото по начин, противен на вътрешното ѝ убеждение. „И след като всички наказателно отговорни лица следва да се въздържат от оказването на въздействие върху психиката на лицата, осъществяващи правораздавателна дейност при изпълнение на служебните им задължения, то това в още по-голяма степен се отнася за самите магистрати по отношение на делата, разглеждани и решавани от техните колеги“, категорични са върховните съдии.
По отношение на второто обвинение тричленният състав на ВКС констатира, че САС е извел нови фактически положения, с каквото правомощие разполага. Според тях Владислав Е., който причинил ПТП на пешеходна пътека с пострадала пешеходка, се обадил на колегата си К., за когото всички знаели, че е в близки отношения с Райна Бачева, обяснил му за случилото се, потърсил съдействие от него и след проведения разговор се успокоил. Според върховните съдии и за това престъпление САС не е допуснал нарушения на процесуалните правила във връзка със събирането, анализа и оценката на доказателствената маса.
В решението на ВКС се казва, че материалният закон е приложен правилно при установената по делото фактология – че Райна Бачева в качеството ѝ на дежурен прокурор, а следователно и на орган на власт, е разпоредила вместо да започне досъдебно производство с първо действие по разследване – оглед на местопроизшествие (каквато е трайно установената практика в Районната прокуратура – Благоевград в случаите на пътно-транспортни произшествия), да бъде ангажирана административно-наказателната отговорност на Владислав Е. за допуснато нарушение по ЗДвП след ходатайството в негова полза на свидетеля К. и преди да бъде изяснен видът на телесното увреждане на пострадалата чрез задължителната за това експертиза. Подсъдимата е осъществила формата на изпълнително деяние по чл. 288 НК – осуетяване на наказателното производство, защото е създала пречки за своевременното ангажиране на наказателната отговорност на Владислав Е., както и за обезпечаване на нужни за наказателното производство доказателства, които биха могли да бъдат събрани чрез оглед на местопроизшествието. Според върховните съдии установената от САС фактическа обстановка и най-вече фактите, от които решаващият съд е извел прекия умисъл и специалната цел на подсъдимата, не позволяват изобщо да се обсъжда хипотезата на извършено от нея дисциплинарно нарушение и оправдаването ѝ от касационния съд на това основание, още по-малко – защото извършеното от нея деяние не е престъпно поради обективна или субективна несъставомерност.