С Решение № 315/14.02.2018 г., постановено по наказателно дело № 686/2017 г., тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) оставя в сила решение № 3/27.03.2017 г. по в.н.о.х.д. № 272/ 2016 г. на Бургаския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване.
Делото е образувано по касационна жалба на защитника на подсъдимия Любомир Маринов срещу въззивното решение по в.н.о.х.д. № 272/2016 г. на Апелативен съд – Бургас. С него е потвърдена изцяло присъдата от 27.10.2016 г. по н.о.х.д. № 237/2016 г. на Окръжен съд – Ямбол, с която подсъдимият е признат за виновен в това, че в качеството си на длъжностно лице – изпълнителен директор на МБАЛ „Св. Пантелеймон“ – гр. Ямбол, при условията на продължавано престъпление, съзнателно сключил неизгодна сделка – два договора за предоставяне на консултантски услуги (за кандидатстване по оперативна програма на ЕС) с „Лаган“ ЕООД, като от това са произлезли значителни вреди за МБАЛ „Св. Пантелеймон“ – гр. Ямбол в общ размер на 46 800 лв. с ДДС – престъпление по чл. 220, ал. 1 НК. На подсъдимия е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и четири месеца, изпълнението на което е отложено с изпитателен срок от три години. Подсъдимият е осъден и да заплати на болницата сумата от 46 800 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва.
Тричленният състав на ВКС приема касационната жалба за неоснователна. В мотивите на решението е посочено, че въззивната инстанция е извършила самостоятелен, задълбочен и подробен анализ на събраните по делото доказателства, като за кредитирането им в една част и отхвърлянето им в друга са изложени убедителни аргументи. Според върховните съдии твърдението в жалбата за липса на конкретика е несъстоятелно, тъй като действията на подсъдимия във връзка със сключването на инкриминираните два договора, обосновали извода за авторството на деянието, са изследвани детайлно в мотивите на обжалваното решение.
По отношение на направеното оплакване за необсъдени задължения на свидетеля Обрешков в качеството му на финансов директор на болницата, в мотивите на ВКС пише: „Качеството на финансов директор и предприетите от свидетеля действия по подготовка на инкриминираните договори не го правят страна по тях. Процесните сделки са сключени между подсъдимия Маринов, в качеството му на изпълнителен директор на болницата, и търговско дружество „Лаган“. Настойчивото искане на касатора за оценка на извършените от свидетеля Обрешков действия и „отговор дали същите осъществяват състав на престъпление“ е процесуално недопустимо при липсата на повдигнато срещу свидетеля обвинение“.
В мотивите на ВКС се посочва, че твърдението за нарушение на закона, подкрепено с доводи за субективна несъставомерност, е неоснователно. Според върховните съдии законосъобразните изводи на Бургаския апелативен съд по приложимия материален закон са направени при обстойно изследване на поведението на подсъдимия и неговия умисъл за извършване на продължавано престъпление по чл. 220, ал. 1 от НК, при съобразяване с константната практика по критериите за „неизгодност на сделка“, при констатация за наличие на длъжностно качество на дееца, както и при отчитане на настъпилия вредоносен за МБАЛ „Свети Панталеймон“ резултат.