С Решение № 497/28.12.2023 г. по наказателно дело № 269/2023 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) отменя решението по в.н.о.х.д. № 564/2022 г. на Софийския апелативен съд (САС) и изменената с него присъда на Софийския градски съд (СГС) в частта, с която Венета Павлова е призната за виновна и осъдена на 1 година лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено за срок от 3 години, за извършено престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК, и в частта за присъдените разноски, като я оправдава по обвинението за престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК. Решението е окончателно.
Делото е за трети път пред ВКС и е образувано по жалба на Венета Павлова. С присъда на СГС подсъдимата – управител на Дентален център „ЕО Дент“, Валентин Павлов – стоматолог, и Йоанна Филипова – анестезиолог, са признати за виновни и осъдени за причиняването по непредпазливост през 2016 г. на смъртта на момче при дентално лечение под обща анестезия. На В. Павлова е наложено наказание от 3 г. „лишаване от свобода“, отложено за срок от 5 г., лишена е от право да извършва дейност по управление, ръководство и контрол на лечебни заведения за срок от 5 г. На В. Павлов е наложено наказание от 3 г. „лишаване от свобода“, отложено за срок от 5 г., лишен е и от права. На Й. Филипова е наложено наказание от 3 г. „лишаване от свобода“, отложено за срок от 5 г., лишена е и от права.
С присъда на САС Павлов е признат за невиновен и е оправдан. Наложеното на Павлова наказание „лишаване от свобода“ е намалено на 1 г. условно и е отменено лишаването от права. Изменена е присъдата на Филипова, като е призната за виновна за престъпление по чл. 123, ал. 4 вр. ал. 1 от НК, намалено е наказанието „лишаване от свобода“ на 1 г. условно и е отменено лишаването от права. С решение на ВКС присъдата на САС е отменена по отношение на Венета Павлова и делото е върнато за ново разглеждане в тази част. Отменена е присъдата и в частта, с която Йоанна Филипова е призната за виновна за това, че не е приложила на пострадалия антидот „Дантролен“, като е оправдана по това обвинение, а изпитателният срок, определен за престъплението по чл. 123, ал. 4 от НК, е намален на 4 години.
С ново решение на САС присъдата на СГС е изменена в частта, с която Венета Павлова е призната за виновна за престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК, като е намалено наказанието „лишаване от свобода“ на 1 г. с 3 г. изпитателен срок,отменено е лишаването от права. С решение на ВКС въззивното решение е отменено и делото е върнато за ново разглеждане.
С обжалваното сега решение по в.н.о.х.д. № 564/2022 г. на САС е изменена присъдата на СГС в частта, в която Венета Павлова е призната за виновна за престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК, като наказанието „лишаване от свобода“ е намалено от 3 на 1 година, а изпитателният срок – от 5 на 3 години. Отменено е наказанието „лишаване от права“.
Според мотивите в решението на ВКС по делото е установено, че Дентален център „ЕО Дент“ е лечебно заведение за извънболнична помощ. Там се прилагал инхалационен анестетик „Севоран“, в характеристиката на който е вписано, че при предразположени индивиди може да доведе до клиничния синдром, известен като „злокачествена хипертермия“ (малигнена хипертермия). Тя се диагностицира при наличие на съмнение (инцидент при анестезия на близък роднина) и осъществяване на мускулна биопсия при специални изисквания за доказване на генетична предиспозиция. Към момента на деянието в България не се е провеждало такова изследване и нямало разработен протокол и нормативни изисквания за адекватна реакция при проявата на това тежко усложнение по време на анестезия. Малигнената хипертермия се отключва внезапно и не може да се предскаже, а успешното овладяване включва задължително прилагането на „Дантролен“. В Регламент (ЕО) № 141/2000 г. на ЕП и Съвета активното вещество dantrolene sodium е с обозначение лечение на малигнена хипертермия. Регистрирано е в регистъра на лекарствените продукти – сираци в Общността. Продуктът не е разрешен за употреба в страната. Редът за лечение с него е уреден с Наредба № 10/17.11.2011 г. на министъра на здравеопазването, съгласно която с разрешение на Изпълнителната агенция по лекарствата само лечебни заведения за болнична помощ могат по специален ред да получават неразрешени за употреба в страната лекарствени продукти.
По експертен път е установено, че причината за смъртта на момчето е остра дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност, настъпила в резултат на развилата се малигнена хипертермия. Неблагоприятният изход е настъпил от вродено генетично ензимно заболяване, провокирано от инхалационната анестезия. По делото е прието, че при пострадалото дете не са били налични данни за генетична предразположеност. Разпитаните експерти и свидетелите с опит в анестезията са категорични както в това, че използваният анестетик „Севоран“ е най-доброто средство („златен стандарт“) за поставяне под обща анестезия в детска възраст, така и че няма биохимично изследване, което да покаже предразположението на пациента към малигнена хипертермия и че заболяването е рядкост, което за България не е наложило създаването на организация за изследване и лечение.
„Така възприетата от съда фактология не е спорна. Същевременно осъщественият от апелативния съд правен анализ на включените в предмета на доказване факти относно пределите на отговорността на подсъдимата Павлова за немарливо изпълнение на задължения от организационен характер е незадълбочен, противоречив и несъобразен с рамките на инкриминираното с обвинителния акт нейно поведение“, пишат върховните съдии. Те са категорични, че подсъдимата не може да бъде упрекната за проявено бездействие, като не е подсигурила на разположение в клиниката лекарствения препарат „Дантролен“, защото за медицинския център, който е заведение за доболнична помощ, снабдяването с препарата е било обективно невъзможно. Това лишава търсената отговорност по чл. 123 от НПК от едно от най-важните ѝ основания – наличие на конкретно правило, чието нарушаване (неизпълнение) има характер на причина за смъртта на пострадалия. По отношение на останалите неизпълнени от подсъдимата Павлова действия, вменени ѝ с обвинителния документ, за създаване на организация – да се изпрати специалист, който да получи „Дантролен“ от друга болница, да бъде сключен договор в този смисъл с друго лечебно заведение, което разполага с антидота, очевидно, от една страна, не се вписват в създадения регламент с цитираната Наредба № 10/17.11.2011 г. А от друга, примерите за дължимо активно поведение от организационен характер, посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт, също не държат сметка, че Дентален център „ЕО Дент“ е заведение за доболнична помощ, поради което и подсигуряване на условия за снабдяване с „Дантролен“ от друга болница по описания начин не са били възможни за изпълнение от подсъдимата. В решението на ВКС пише още, че въззивният съд, за да преодолее тази абстрактност при формулиране на обвинението срещу подсъдимата Павлова, си е позволил да го разшири, приемайки, че тя не е предприела действия „по друг начин“ да се сдобие предварително с информация къде и в кои болнични заведения имат наличен препарат „Дантролен“, за да има създадена организация за действие при необходимост. „Съдът се е въздържал да обоснове в контекста на вменената ѝ реална възможност за действие, какъв е този начин при приетото от него, че към датата на инцидента не е имало изградена републиканска, респективно каквато ѝ да е друга система за известяване на болничните заведения, които притежават „Дантролен“, констатират върховните съдии.
Според тях правните изводи, доколкото такива съществуват в проверявания съдебен акт, са резултат от неправилната интерпретация на апелативния съд на установените факти, включени в предмета на доказване, и има за последица неправилно приложение на материалния закон. В рамките на възприетите от съдилищата по същество фактически положения подсъдимата Павлова следва да се оправдае по повдигнатото ѝ обвинение за извършено престъпление по чл. 123 от НК.