08.06.2023 г., 09.00 ч., зала № 23 – наказателно дело № 223/2023 г. (срещу Александър Г. и Радослав К. за убийството на Михаил С. в Борисовата градина през 2008 г.), ІІІ н. о., докладчик: Мария Митева
Делото е образувано по искане от главния прокурор за възобновяване на наказателното производство срещу Александър Г. и Радослав К. въз основа на решението на Европейския съд по правата на човека по делото „Стоянова с/у България“, с което е констатирано нарушение на чл. 14 вр. чл. 2 от Конвенцията за правата на човека и основните свободи.
С присъда от 22.06.2016 г. на СГС Александър Г. и Радослав К. са признати за виновни в това, че 30.09.2008 г. в гр. София, парк „Борисова градина“, в съучастие като съизвършители умишлено са умъртвили Михаил С., като деянието е извършено по особено мъчителен начин за убития – престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6 вр. чл. 115 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. На Александър Г. е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 13 години, а на Радослав К., извършил деянието като непълнолетен, е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4 години и 10 месеца. Подсъдимите са оправдани по първоначално повдигнатото им обвинение, че убийството е извършено и по хулигански подбуди – престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 11 от НК. Осъдени са солидарно да заплатят на майката на убития, конституирана като частен обвинител и граждански ищец, сумата от 250 000 лв. като обезщетение за причинени неимуществени вреди.
С решение от 12.07.2017 г. на САС присъдата е изменена, като са увеличени размерите на наказанието „лишаване от свобода“ – на Александър Г. на 15 години, а на Радослав К. на 6 години. Обезсилена е присъдата в гражданско-осъдителната ѝ част, като делото е върнато за ново разглеждане и произнасяне по предявените граждански искове.
С решение от 21.06.2018 г. на ВКС е изменено решението на въззивния съд и наказанията на подсъдимите са намалени на „лишаване от свобода“ за срок от 10 години за Александър Г. и „лишаване от свобода“ за срок от 4 години и 6 месеца за Радослав К.
С присъда от 08.03.2019 г. на СГС подсъдимите са осъдени да заплатят солидарно сумата от 250 000 лв. на гражданския ищец. С решение от 07.10.2019 г. на САС тази присъда е изменена, като е намален размерът на обезщетението на 200 000 лв. С решение от 22.06.2020 г. на ВКС е изменено въззивното решение, като е увеличен размерът на дължимото обезщетение на 250 000 лв., което да се заплати солидарно от двамата подсъдими.
Главният прокурор иска възобновяване на наказателното производство по отношение на двамата подсъдими въз основа на решението на ЕСПЧ и увеличаване на наложените наказания, поради това, че убийството е извършено по хомофобски подбуди.
12.06.2023 г. с резервна дата 23.06.2023 г., 9.00 ч., зала № 24 – наказателно дело № 535/2022 г. (срещу Елизабет М. и Дмитрий А. за пране на пари), ІІ н. о., докладчик: Милена Панева
Делото е образувано по протест срещу присъдата от 29.03.2022 г. по в.н.о.х.д. № 420/2020 г. на САС. С нея е отменена осъдителната част на присъдата по н.о.х.д. № С-155/2011 г. на Софийския градски съд, с която Елизабет М. и Дмитрий А. са признати за виновни по повдигнатите им обвинения, като вместо това са признати от САС за невиновни.
Касационното производство е второ поред. В предходното производство пред ВКС (наказателно дело № 776/2019 г.) делото е върнато на въззивната инстанция за ново разглеждане поради наличие на съществени процесуални нарушения, освен в частта, с която е потвърдено оправдаването на Елизабет М. по обвинението по чл. 251, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
С първоинстанционната присъда Елизабет М. е призната за виновна за извършени престъпления по чл. 253, ал. 7 вр. ал. 5 вр. ал. 3, т. 2 и т. 3 вр. ал. 2 от НК (длъжностно лице, в кръга на службата му, получило повече от два пъти имущество – пари в особено големи размери – 1 590 378 418,08 лева, за които знаело, че е придобито чрез престъпление, което не попада под наказателна юрисдикция на Република България), по чл. 250 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 от НК (превеждане на суми извън страната по банков път, използвайки неистински, преправен документ или документ с невярно съдържание) и по чл. 251, ал.1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК (неизпълнение на задължение за деклариране на парични средства, пренасяни през границата на страната, която е външна граница на Европейския съюз, и стойността на предмета на престъплението е в особено големи размери). С присъдата Дмитрий А. е признат за виновен за извършени престъпления по чл. 253, ал. 7 вр. ал. 5 вр. ал. 3, т. 2 и т. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 4 от НК (извършване на финансова операция или сделка с имущество или прикриване на произхода, местонахождението, движението или действителните права върху имуществото – пари в особено големи размери – 1 590 378 418,08 лева, за което извършителят знае или предполага, че е придобито чрез престъпление и което не попада под наказателна юрисдикция на Република България), по чл. 250 вр. чл. 20, ал. 4 вр. чл. 26, ал. 1 от НК (превеждане на суми извън страната по банков път, използвайки неистински, преправен документ или документ с невярно съдържание, в качеството на помагач). На подсъдимите е наложено общо най-тежко наказание – по 10 години „лишаване от свобода“ за всеки от двамата, към което е присъединено наказанието „глоба“ в размер от по 698 982 056,01 лв. за всеки, както и наказанието по чл. 37, т. 6 и т. 7 от НК – лишаване от право да се заема определена държавна или обществена длъжност и лишаване от право за упражняване на определена професия, за всеки поотделно.
С атакуваната сега пред ВКС присъда по в.н.о.х.д. № 420/2020 г. на САС подсъдимите са признати за невиновни.
В касационния протест са заявени касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК – нарушение на закона и допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, като се иска отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав.
15.06.2023 г., 9.00 ч., зала № 23 – наказателно дело № 429/2023 г. (срещу Валентин К. за заплаха и принуда във връзка с ремонта на Националния дворец на културата за нуждите на българското председателство на Съвета на ЕС), ІІІ н. о., докладчик: Лада Паунова
Касационното дело е образувано по касационна жалба на подсъдимия Валентин К. срещу въззивното решение от 27.02.2023 г. по в.н.о.х.д. № 1267/2022 г. на Софийския апелативен съд.
С присъда по н.о.х.д. № 4023/2018 г. на Софийския градски съд Валентин К. е признат за виновен в това, че на 05.10.2016 г. чрез заплашване с уволнение принудил Иван Б. и Даниела И. (членове на комисията за провеждане на обществена поръчка за проектиране, преустройство и адаптация на основната сграда на НДК за нуждите на българското председателство на Съвета на ЕС) противно на волята им да занижат оценката на участника в процедурата „Главболгарстрой“ АД и да завишат тази на „Г. Инженеринг“ ЕООД (престъпление по чл. 143, ал. 1 от НК). Наложено му е наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 години, чието изпълнение е отложено за срок от 5 години. Валентин К. е признат за невинен в това чрез заплашване с уволнение да е принудил Александър Б. (член на комисията) противно на волята му да занижи оценката на „Главболгарстрой“ АД и да завиши тази на „Г. Инженеринг“ ЕООД.
С въззивно решение от 01.03.2022 г. на САС присъдата е потвърдена.
С решение от 16.11.2022 г. по к.н.д. № 557/2022 г. на Върховния касационен съд е отменено въззивното решение и делото е върнато за ново разглеждане на САС.
С решението от 27.02.2023 г. по в.н.о.х.д. № 1267/2022 г. на САС е изменена първоинстанционната присъда и престъплението е преквалифицирано като извършено чрез злоупотреба с власт (чл. 143, ал. 1, пр. 3 от НК).
В касационната жалба се изтъкват доводи за нарушение на закона и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Иска се подсъдимият да бъде оправдан или да бъде отменено въззивното решение и делото да се върне на друг съдебен състав на Софийския апелативен съд.
16.06.2023 г., 9.30 ч., зала № 22 – наказателно дело № 433/2023 г. (срещу Златка М. и Атанас М. по обвинение, че са поддържали у Богдана К. и Стефан Д. 8-годишно заблуждение, че ще станат съсобственици на хотел „Зефир“ в к. к. „Слънчев бряг“ и са им причинили вреда в особено големи размери – 514 720 лв.), І н. о., докладчик: Валя Рушанова
Делото е образувано по касационни жалби на частните обвинители Богдана К. и Стефан Д. срещу решението от 05.01.2023 г. по в.н.о.х.д. № 5116/2021 г. на СГС, с което е отменена присъдата по н.о.х.д. № 20079/2016 г. на Софийския районен съд и е прекратено наказателното производство срещу подсъдимите Златка М. и Атанас М. по обвинението за извършено престъпление по чл. 211 НК.
Делото е разгледано от СГС като втора инстанция по реда на Глава ХХI от НПК повторно след постановените от Софийския апелативен съд възобновяване и отмяна на предходното въззивно решение (по в.н.о.х.д. № 3053/2020 г. на СГС), с което е била потвърдена издадената от СРС първоинстанционна присъда за оправдаване на съпрузите Златка М. и Атанас М. по обвинението, че са поддържали у пострадалите 8-годишно заблуждение, че ще станат съсобственици на хотел „Зефир“ в к. к. „Слънчев бряг“ и така, преследвайки имотна облага, са им причинили вреда в особено големи размери (514 720 лв.), налагащо квалифициране на измамата като „особено тежък случай“ за извършеното престъпление по чл. 211 от НК.
В касационни жалби се съдържа молба за отмяна на постановеното от СГС решение и връщането му на същия съд за ново разглеждане.
19.06.2023 г., 9.00 ч., зала № 22 – наказателно дело № 469/2023 г. (срещу Стоян Д. – кмет на с. Скутаре, обл. Пловдив, за кражба на булдозер), І н. о., докладчик: Деница Вълкова
Делото е образувано по протест и касационна жалба на частния обвинител и граждански ищец Атанас И. срещу новата присъда от 24.11.2022 г. по в.н.о.х.д. № 1788/2022 г. на Окръжен съд – Пловдив.
С присъда от 06.07.2021 г. по н.о.х.д. № 3837/2019 г. на Районен съд – Пловдив Стоян Д. е признат за виновен в това, че на 09.02.2012 г. в с. Скутаре, обл. Пловдив, при условията на посредствено извършителство чрез три лица е отнел чужда движима вещ – булдозер на стойност 8350 лв., от владението на другиго, без негово съгласие с намерение противозаконно да го присвои, като е използвано техническо средство – автокран и товарен автомобил. На основание чл. 195, ал. 1, т. 2 и т. 4, предл. 1 и 2 вр. чл. 194, ал. 1 от НК на подсъдимия е наложено наказание „лишаване от свобода“ за 1 година, като изпълнението е отложено за срок от 3 години.
С новата присъда от 24.11.2022 г. на Окръжен съд – Пловдив първоинстанционната е отменена и Стоян Д. е признат за невиновен и оправдан. Отменена е и гражданско-осъдителната част на присъдата на Районен съд – Пловдив.
С протеста и жалбата се заявяват касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, като се иска отмяна на атакуваната оправдателна присъда и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд.
20.06.2023 г., 9.00 ч., зала № 23 – наказателно дело № 441/2023 г. (срещу Румяна Ч. по обвинение, че като съдия е извършила длъжностни и документни престъпления при разглеждането на търговско дело по искова молба на „ОЕТ – Обединени енергийни търговци“ ООД срещу НЕК), ІІІ н. о., докладчик: Антоанета Данова
Делото е образувано по протест на срещу новата присъда от 24.11.2022 г. по в.н.о.х.д. № 853/2022 г. на Софийския апелативен съд.
С нея подсъдимата Румяна Ч. е призната за невиновна в качеството си на съдия в Софийския градски съд да е извършила престъпление по чл. 311 от НК. Потвърдена в останалата част е присъдата от 09.06.2021 г. по н.о.х.д. № 2255/2018 г. на Специализирания наказателен съд (закрит), с която подсъдимата е призната за невиновна в качеството си на съдия да е извършила престъпление по чл. 282 от НК.
21.06.2023 г., 09.00 ч., зала № 24 – наказателно дело № 245/2023 г. (срещу Кристиан Н. за причиняването при катастрофа през 2020 г. на смъртта на Милен Цветков), ІІ н. о., докладчик: Теодора Стамболова
Делото е образувано по касационен протест и касационни жалби на защитниците на подсъдимия Кристиан Н. и на частните обвинители Боян Ц. и Калина Ц., подадени чрез техните повереници, срещу решението от 01.12.2022 г. по в.н.о.х.д. № 408/2022 г. на Софийския апелативен съд (САС), с което е потвърдена присъдата от 04.03.2022 г. по н.о.х.д. № 4543/2020 г. на Софийския градски съд (СГС). С нея Кристиан Н. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 2, б. „б“ вр. ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, поради което са му наложени наказанията „лишаване от свобода“ за срок от 9 години и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 10 години. Подсъдимият е оправдан по първоначално повдигнатото обвинение по чл. 342, ал. 3 от НК, че деянието е извършено умишлено и че представлява особено тежък случай, както и по обвинението, че е нарушил разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона за движението по пътищата.
В касационния протест и касационните жалби на частните обвинители се заявяват всички касационни основания, като се иска отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд. Излагат се аргументи в подкрепа на това, че инкриминираното деяние е извършено в условията на евентуален умисъл, както и че представлява особено тежък случай. Освен това се навеждат доводи в подкрепа на това, че наложеното наказание следва да бъде увеличено.
С касационните жалби, подадени от защитниците на подсъдимия, се заявяват всички касационни основания и се иска отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд. Според защитниците Кристиан Н. следва да бъде оправдан изцяло по повдигнатото срещу него обвинение. Алтернативно пледират за изменение на присъдата, като бъдат намалени размерите на наложените наказания.
23.06.2023 г., 9.00 ч., зала № 24 – наказателно дело № 488/2023 г. (за причиняване на смъртта на четирима работници при срутването през 2015 г. на хотел „Вероника“ в комплекс „Слънчев ден“), ІІ н. о., докладчик: Петя Колева
Делото е образувано по протест и по жалби на частните обвинители и гражданските ищци Бистра Д., Таня Д., Анастасия С., Йордан М., Севдалин М., Красимира М., Албена С., Николай М. и Анка М. срещу решението от 07.12.2022 г. по в.н.о.х.д. № 273/2022 г. на Апелативен съд – Варна, с което е потвърдена по отношение на Валентин П. и Виолета Д. присъдата по н.о.х.д. № 820/2017 г. на Окръжен съд – Варна.
Касационното производство е трето поред.
С първоинстанционната присъда Пламен Н. е признат за виновен в това, че като координатор по здравословни и безопасни условия на труд, в условията на независимо съпричиняване с Георги Г., поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, причинил смъртта на четири лица, като му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 г. с 5 г. изпитателен срок. Георги Г. е признат за виновен за това, че като управител на „Дигинг“ ЕООД, при независимо съпричиняване с Пламен Н., причинил смъртта на повече от едно лице и е осъден на 3 г. „лишаване от свобода“. Осъдени са солидарно да заплатят на гражданските ищци обезщетения за причинени неимуществени вреди. Признати за невиновни и оправдани изцяло са останалите подсъдими.
С въззивната присъда по в.н.о.х.д. № 109/2019 г. на Апелативен съд – Варна частично е отменена първоинстанционната, като Валентин П. и Виолета Д. са признати за виновни в това, че поради немарливо изпълнение на строително надзорна дейност причинили смъртта на четири лица и са осъдени условно на 3 г. „лишаване от свобода“ с 3 г. изпитателен срок. Признат е за виновен и Мехнур М. за това, че поради немарливо изпълнение на дейността на технически ръководител причинил смъртта на четири лица, като е осъден условно на 1 г. и 6 м. „лишаване от свобода“ с 3 г. изпитателен срок. За виновен е признат и Валентин Т. за това, че поради немарливо изпълнение на дейностите на координатор по здравословни и безопасни условия на труд причинил смъртта на четири лица. Наложено му е наказание от 2 г. „лишаване от свобода“, отложено с 3 г. изпитателен срок. Присъдата е изменена в гражданско-осъдителната част, подсъдимите са осъдени солидарно да заплатят на гражданските ищци по 100 000 лв. обезщетение. Потвърдена е присъдата в частта, с която е оправдан Йовко Р.
С решение по наказателно дело № 117/2020 г. на ВКС въззивната присъда е отменена в частта, с която Валентин П., Виолета Д., Валентин Т. и Мехнур М. са осъдени по чл. 123, ал. 3 вр. ал. 1 от НК, както и в частта, с която е изменена първоинстанционната присъда по отношение на Пламен Н. и Георги Г. Присъдата е отменена в гражданско-осъдителната ú част и е оставена в сила в потвърдителната ú част относно Йовко Р. Делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд – Варна.
При новото разглеждане с решение по в.н.о.х.д. № 234/2020 г. въззивният съд потвърждава първоинстанционната присъда по отношение на Валентин П., Виолета Д., Валентин Т., Мехнур М., Пламен Н. и Георги Г.
С решение по наказателно дело № 9/2022 г. на ВКС е изменено въззивното решение в частта относно размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди срещу Георги Г. и Пламен Н. в полза на гражданските ищци Анастасия С. и Райчо С., като е увеличено от по 100 000 лв. на по 150 000 лв. за всеки един от тях. Отменено е решението в частта, с която е потвърдена присъдата на окръжния съд относно оправдаването на Виолета Д. и Валентин П. по обвинението по чл. 123, ал. 3 от НК и с която са отхвърлени предявените срещу тях граждански искове. Делото е върнато в отменената част за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд. Въззивното решение е оставено в сила в останалата наказателна част по отношение на подсъдимите Георги Г. и Пламен Н. и в наказателната и гражданска част за подсъдимите Валентин Т. и Мехнур М.
При новото разглеждане на делото с решение по в.н.о.х.д. № 273/2022 г. е потвърдена първоинстанционната присъда по отношение на Валентин П. и Виолета Д.
С касационните протест и жалби са заявени основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК – нарушение на закона и съществено нарушение на процесуалните правила, като се иска отмяна на атакувания съдебен акт, признаване на подсъдимите Валентин П. и Виолета Д. за виновни, както и да се уважат предявените граждански искове.
23.06.2023, 09.00 ч., зала № 24 – наказателно дело № 329/2023 г. (срещу Георги Г., който след употреба на марихуана при потегляне прегазил с автомобила си и причинил смъртта на 3-годишно дете през 2018 г. в гр. Ботевград), ІІ н. о., докладчик: Петя Шишкова
Делото е образувано по касационна жалба на подсъдимия Георги Г. срещу въззивното решение от 20.12.2022 г. по в.н.о.х.д. № 840/2022 г. на Софийския апелативен съд (САС), с което е потвърдена присъдата по н.о.х.д. № 117/2022 г. на Софийския окръжен съд. С нея Георги Г. е признат за виновен в това, че на 18.05.2018 г. около 21.45 ч. пред хранителен магазин в гр. Ботевград при управление на моторно превозно средство след употреба на наркотично вещество – марихуана, нарушил правилото за движение по пътищата, визирано в чл. 77, ал. 1, пр. 2 от Правилника за прилагане на Закона за движение по пътищата (ППЗДвП), според което „водач, който има намерение да извърши маневра, е длъжен да се убеди, ...че няма да застраши останалите участници в движението“ и по непредпазливост причинил смъртта на 3-годишно момиче. За извършеното престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 2 и пр. 5, б. „б“, пр. 1 вр. ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК (причиняване на смърт по непредпазливост при управление на МПС и след употребата на наркотично вещество) му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 години. Лишен е и от правоуправление за срок от 6 години.
В касационната жалба се изтъкват доводи за явна несправедливост на наложеното наказание и се иска да бъде отменено въззивното решение, като делото се върне на друг съдебен състав или да бъде изменено в частта относно наложеното наказание, като същото бъде намалено и изпълнението му бъде отложено по реда на чл. 66 от НК.