16.02.2024 г., 9.00 ч., зала № 23 – наказателно дело № 83/2024 г. (срещу Димка В. за причиняване на смъртта на две жени и на телесни повреди на други две жени при управление на МПС през 2020 г. в с. Дебръщица, обл. Пазарджик), ІІІ н. о., докладчик: Даниел Луков
Делото е образувано по касационна жалба на подсъдимата Димка В. срещу решението по в.н.о.х.д. № 370/2023 г. на Апелативен съд – Пловдив.
С присъда на Окръжен съд – Пазарджик Димка В. е призната за виновна в това, че на 24.05.2020 г. около 19 ч. в с. Дебръщица, обл. Пазарджик, при управление на лек автомобил, движейки се в посока от м. „Добра вода“ за с. Дебръщица, нарушила правилата за движение по чл. 20, ал. 1 и по чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, като управлявала МПС в населеното място с превишена скорост от 102 км/ч при максимално разрешена 50 км/ч, изгубила контрол над автомобила вследствие на превишената скорост, като по непредпазливост причинила смъртта на повече от едно лице и телесни повреди на повече от едно лице: смъртта на А. Г. М., починала на място, смъртта на Е. Д. Г., починала на 30.05.2020 г., средни телесни повреди и леки телесни повреди на Ц. Д. Ш., както и средни телесни повреди и леки телесни повреди на Ц. А. П. На подсъдимата е наложено наказание „лишаване от свобода“ за 3 години, отложено за изпитателен срок от 5 години. Лишена е и от право да управлява МПС за срок от 6 години.
С въззивното решение присъдата е изменена, като е намален размерът на наказанието „лишаване от свобода“ от 3 на 2 години и 4 месеца, а размерът на наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ – от 6 години на 5 години. Постановено е наказанието „лишаване от свобода“ да бъде изтърпяно ефективно. Присъдата е потвърдена в останалата част.
С касационната жалба е заявено касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Иска се изменение на атакуваното решение, като изтърпяването на наказанието „лишаване от свобода“ бъде отложено с изпитателен срок.
19.02.2024 г., 9.00 ч., зала № 22 – наказателно дело № 59/2024 г. (срещу Светозар В. – бивш директор на Областната дирекция по безопасност на храните – Пловдив, Петко Д., Йордан Й. и Васил Д. за извършен през 2012 г. опит за контрабанден износ в Турция на 1200 румънски агнета), І н. о., докладчик: Светла Букова
Делото е образувано по касационни жалби на подсъдимите срещу присъдата по в.н.о.х.д. № 343/2019 г. на Апелативен съд – Пловдив.
С присъда на Окръжен съд – Пловдив Петко Д. е признат за виновен в престъпление по чл. 242, ал. 9 вр. ал. 4 вр. ал. 1, б. „б“ и „е“ от НК за приготовление към квалифицирана митническа контрабанда в особено големи размери и случаят е особено тежък, като му е наложено наказанието „лишаване от свобода“ за 2 г. и е определено едно общо най-тежко наказание измежду наложените по това дело и по дело на Районен съд – Пловдив, а именно – „лишаване от свобода“ за 3 години. Светозар В. е признат за виновен в извършването на лъжливо документиране в качеството му на длъжностно лице – директор на ОДБХ – Пловдив, за което са му наложени наказанията „лишаване от свобода“ за 1 година, отложено за срок от 3 години, и „лишаване от право да заема отговорна служебна длъжност“ за 2 години. Светозар В., Йордан Й. и Васил Д. са признати за невинни в съизвършителство помежду си и с Петко Д. за приготовление към квалифицирана митническа контрабанда в особено големи размери и при особено тежък случай. Йордан Й. като извършител и Васил Д. като помагач са признати за виновни в съучастие към лъжливо документиране в маловажен случай, освободени са от наказателна отговорност и са им наложени административни наказания „глоба“: на Йордан Й. – 2000 лв., а на Васил Д. – 5000 лева. Йордан Й. е признат за невинен по обвинението за самостоятелно извършено длъжностно престъпление.
С решение по в.н.о.х.д. № 290/2017 г. на Апелативен съд – Пловдив е отменена присъдата в частта за извършеното от Йордан Й. и Васил Д. документно престъпление поради настъпила погасителна давност, оправдани са и е прекратено наказателното производство срещу тях. Присъдата е изменена, като е преквалифицирано извършеното от Светозар В. документно престъпление в по-леко наказуемо (маловажен случай) и е прекратено наказателното производство по това обвинение поради изтекла погасителна давност. Преквалифицирано е извършеното от Петко Д. престъпление по чл. 242, ал. 9 от НК в същото наказуемо престъпление, като е намален размерът на неговия предмет. Отложено е изпълнението на наказанието му „лишаване от свобода“ от 2 г. за изпитателен срок от 5 г. и е определен същият изпитателен срок за общото най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за 3 години. С решение по к.н.д. № 475/2019 г. на ВКС въззивното решение е частично отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
При новото разглеждане с присъда по в.н.о.х.д. № 343/2019 г. на Апелативен съд – Пловдив е отменена частично първоинстанционната и вместо това Светозар В. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 282, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26 от НК, като са му определени наказанията „лишаване от свобода“ за 2 години и „лишаване от право да заема длъжност в БАБХ“ за 3 години. Наложено му е и наказание „лишаване от свобода“ за 1 г. за престъплението по чл. 242, ал. 9 вр. ал. 4 вр. ал. 1, б. „б“, и б. „д“ вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 17 от НК. Определено е общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за 2 години. Петко Д. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 242, ал. 9 вр. ал. 4 вр. ал. 1, б. „б”, и б. „д“ вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 17 от НК, като е оправдан по обвинението по чл. 242, ал. 1, б. „е“ НК. Изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“ от 2 г. е отложено с изпитателен срок. Йордан Й. е признат за виновен по обвинението по чл. 311, ал.1 вр. чл. 20, ал.2 вр. ал.1 вр. чл. 26 от НК и му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за 8 месеца условно. Васил Д. е признат за виновен по обвинението по чл. 311, ал.1 вр. чл. 20, ал.4 вр. ал. 1 вр. чл. 26 от НК и и му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за 8 месеца условно.
С касационните жалби се иска отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане, алтернативно се предлага наложените наказания да бъдат намалени. Ангажират се всички касационни основания.
21.02.2024 г., 9.00 ч., зала № 24 – наказателно дело № 109/2024 г. (срещу бившия кмет на Община Петрич Вельо И. за престъпления по служба и срещу главния счетоводител Младен П. за безстопанственост във връзка с процедури за лекарства за ветераните от войните), ІІ н. о., докладчик: Петя Шишкова
Делото е образувано по касационен протест срещу присъдата по в.н.о.х.д. № 1063/2022 г. на Софийския апелативен съд (САС).
С присъда на Окръжен съд – Благоевград Младен П. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 219, ал. 1, пр. 2 и 4 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, поради което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година, чието изпълнение е отложено за срок от 3 години, както и наказание „глоба“ в размер на 3000 лева. Подсъдимият е признат за невиновен и е оправдан да е извършил престъпление по чл. 219, ал. 4, пр. 2 вр. ал. 3 вр. ал. 1 от НК. Вельо И. е признат за невиновен и е оправдан да е извършил престъпление по чл. 282, ал. 2 вр. ал. 1, пр. 2 вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
С въззивната присъда на САС е отменена първоинстанционната в осъдителната ѝ част по отношение на Младен П., като вместо това Младен П. е признат за невиновен и е оправдан в това да е извършил престъпление по чл. 219, ал. 1, пр. 2 и 4 от НК. Присъдата е потвърдена в останалата част.
В касационния протест се заявяват касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК и се иска отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд.
22.02.2024 г., 9.30 ч., зала № 23 – наказателно дело № 77/2024 г. (срещу Донка М. – бивш председател на ТЕЛК – Ловеч, за получаване през 2019 г. на подкуп за издаване на фалшиви документи за нетрудоспособност), ІІІ н. о., докладчик: Красимира Медарова
Делото е образувано по касационна жалба на Донка М. срещу решението по в.н.о.х.д. № 217/2023 г. на Апелативен съд – Велико Търново.
С присъда на Окръжен съд – Ловеч подсъдимата е призната за виновна за това, че на 28.01.2019 г. в качеството си на длъжностно лице – председател на ТЕЛК – Ловеч, приела дар – парична сума от 200 лева, която не ѝ се следва, за да извърши действие по служба (престъпление по чл. 301, ал. 1 от НК). Наложено ѝ е наказанието „пробация“, включващо пробационните мерки „задължителна регистрация по настоящ адрес“, „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ и „поправителен труд“ – всички за период от 2 години.
С решението по в.н.о.х.д. № 217/2023 г. на Апелативен съд – Велико Търново присъдата е изменена в частта относно веществените доказателства, а в останалата част е потвърдена.
В касационната жалба на Донка М. се сочат касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 – нарушение на закона, допуснато съществено процесуално нарушение и явна несправедливост на наложеното наказание, с искане за отмяна на атакувания съдебен акт и оправдаване на подсъдимата, алтернативно – отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд или да се измени присъдата, като се намали срокът на наложеното наказание „пробация“.
23.02.2024 г., 9.30 ч., зала № 22 – наказателно дело № 102/2024 г. (срещу Юлиян Ш. за грабеж, придружен с убийството на Фатме М. в търговищкото село Славяново през 2022 г.), І н. о., докладчик: Мина Топузова
Делото е образувано по касационни жалби на Юлиян Ш. и на неговия служебен защитник срещу решението по в.н.о.х.д. № 274/2023 г. на Апелативен съд – Варна.
С присъда по н.о.х.д. № 153/2023 г. на Окръжен съд – Търговище Юлиян Ш. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 199, ал. 2, т. 2, пр. 1 вр. чл. 198, ал. 1 от НК, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 20 години. Осъден е да заплати на майката на жертвата, конституирана като гражданския ищец по делото, обезщетение за причинените ѝ неимуществени вреди в размер на 50 000 лева.
С решението на Апелативен съд – Варна първоинстанционната присъда е изменена, като на подсъдимия е наложено наказанието „доживотен затвор“. Присъдата е потвърдена в останалата ѝ част.
В касационната жалба на Юлиян Ш. се навежда касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК – явна несправедливост на наложеното наказание, като се моли размерът му да бъде намален.
В касационната жалба на служебния защитник се навеждат касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НПК – нарушение на закона и явна несправедливост на наложеното наказание. Иска се да бъде намалено наказанието до размера, определен от първоинстанционния съд.