19.10.2021 г., 09.30 ч., зала № 23 – н. д. № 713/2021 г. (срещу Ценко Ч., Мартин Ч., Димитър К., Иван Й. Т. и др. по обвинения за ОПГ, извършване по занятие на банкови сделки, за които се изисква разрешение, отвличане и др. престъпления), ІІІ н. о., докладчик: Милена Панева
Делото е образувано по протест и по жалби от Ценко Ч., Мартин Ч., Димитър К. и Иван Й. Т. срещу решение от 31.05.2021 г. по в.н.о.х.д. № 313/2018 г. на Апелативния специализиран наказателен съд (АСНС), с което е изменена присъда от 10.05.2018 г. на Специализирания наказателен съд (СНС). С нея Ценко Ч. е признат за невинен и оправдан по две от петте повдигнати обвинения – за ръководене на организирана престъпна група (ОПГ) съвместно с Мартин Ч., с цел да върши съгласувано в страната престъпления, създадена с користна цел; за извършване по занятие на банкови сделки, за които се изисква разрешение, като предоставял на физически лица парични кредити, от които получил значителни неправомерни доходи. Признат е за виновен за: отвличане, като е осъден на 3 г. „лишаване от свобода“; за нанасяне на средна телесна повреда, за което е осъден на 3 г. „лишаване от свобода“; за палеж на лек автомобил, като е осъден на 3 г. „лишаване от свобода“. Определено му е едно общо най-тежко наказание – „лишаване от свобода“ за срок от 3 г., което на основание чл. 24 от НК е увеличено с една втора, а именно с 1 година и 6 месеца.
С присъдата на СНС Мартин Ч. е признат за невинен за ръководене на ОПГ съвместно с Ценко Ч. Признат е за виновен по обвинението, че е принудил другиго да поеме имуществено задължение – да му заплати сумата от 1000 лева, като го заплашил с убийство, за което е осъден на 2 г. „лишаване от свобода“ и „глоба“ от 5000 лева. Признат е за виновен и за това, че като непълнолетен, но с възможност да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, с цел да принуди другиго да поеме имуществено задължение – да му заплати сумата от 500 лева, го заплашил с увреждане на имущество, като е осъден на 3 месеца „лишаване от свобода“ и „обществено порицание“. Съдът го признава за виновен и за извършване на банкови сделки по занятие без разрешение в съучастие с Васил Ф., като е осъден на 1 г. „лишаване от свобода“, както и за нанасяне на средна телесна повреда в съучастие с Ценко Ч., като е осъден на 1 г. „лишаване от свобода“. С присъдата на СНС е признат за виновен и за това, че като непълнолетен, но с възможност да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, като извършител в съучастие с Димитър К. и Иван Й. Т. отвлякъл П. Р., като деянието е извършено от три лица, отвлеченото лице не е навършило 18 г. и към него е проявена особена жестокост, за което е осъден на 4 г. „лишаване от свобода“. Признат е за виновен и за закана с убийство, като е осъден на „лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца. Съдът определя на Мартин Ч. едно общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4 г., към което са присъединени наказанията „обществено порицание“ и „глоба“ в размер на 5000 лева.
С присъдата Иван Й. Т. е признат за невинен за участие в ОПГ и за виновен за това, че като непълнолетен, но с възможност да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, като извършител в съучастие с Димитър К. и Мартин Ч. отвлякъл П. Р., като деянието е извършено от три лица, отвлеченото лице не е навършило 18 г. и към него е проявена особена жестокост. Осъден е на 4 г. „лишаване от свобода“.
Димитър К. е признат за невинен за участие в ОПГ и виновен за това, че като непълнолетен, но с възможност да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, като извършител в съучастие с Иван Й. Т. и Мартин Ч. отвлякъл П. Р., като деянието е извършено от три лица, отвлеченото лице не е навършило 18 г. и към него е проявена особена жестокост. Осъден е на 4 г. „лишаване от свобода“.
Иван П. Т., Касъм К. и Сашо Д. са признати за невиновни и оправдани по обвинението за участие в ОПГ. Васил Ф. също е признат за невинен за участие в ОПГ, но е признат за виновен за това, че като извършител в съучастие с Мартин Ч. и без съответно разрешение извършвал по занятие банкови сделки. Осъден е на 1 г. „лишаване от свобода“, като изпълнението на наказанието е отложено с изпитателен срок от 3 години.
С въззивното решение на АСНС присъдата е частично изменена и потвърдена в останалата част. Изменени са част от наложените наказания:
- на Ценко Ч. – едно общо най-тежко наказание от 5 г. „лишаване от свобода“;
- на Мартин Ч. – едно общо най-тежко наказание от 7 г. „лишаване от свобода“ и „глоба“ в размер на 4000 лева;
- на Иван Й. Т. и Димитър К. – наказания от по 5 г. „лишаване от свобода“.
С протеста са заявени касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК – нарушение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на процесуални правила. Предлага се въззивното решение да бъде изменено в частта за потвърждаването на оправдателната присъда, с която Ценко Ч. и Мартин Ч. са признати за невиновни по обвинението за ръководене на ОПГ, а Димитър К., Иван Й. Т. и Иван П. Т. са признати за невиновни за участие в ОПГ, като делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на АСНС.
Във всички касационни жалби се сочат всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 от НПК – нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на процесуални правила, явна несправедливост на наказанието.
20.10.2021 г., 10.00 ч., зала № 24 (срещу Ахмед А., Ерджан С., Стефан Д., Александрина А., Орхан Б., Ненко Щ., Ангел С., Светослав М., Рангел И., Йосиф М., Александър И. и Райко К. за проповядване на омраза на религиозна основа) – н. д. № 522/2021 г., ІІ н. о., докладчик: Димитрина Ангелова
Делото е образувано по касационни жалби на 12 от общо 14 подсъдими – Ахмед А., Ерджан С., Стефан Д., Александрина А., Орхан Б., Ненко Щ., Ангел С., Светослав М., Рангел И., Йосиф М., Александър И. и Райко К., срещу решение от 19.02.2021 г. на Апелативен съд – Пловдив, с което е потвърдена изцяло присъда от 10.12.2019 г. на Окръжен съд – Пазарджик. С нея подсъдимите – касационни жалбоподатели, без Александър И., са признати за виновни и осъдени:
- Ахмед А. – за това, че от м. ноември 2013 г. до 25.11.2014 г. в градовете Пазарджик, Пловдив и Асеновград е проповядвал омраза на религиозна основа чрез слово – непосредствено и чрез интернет, изразяваща се във верска нетърпимост към неизповядващите и непрактикуващите салафитското течение на исляма, както и за това, че при условията на продължено престъпление от м. ноември 2013 г. до 25.11.2014 г. в гр. Пазарджик, чрез слово в джамията „Абу Бекир“ и посредством профил в интернет сайт, чрез снимка на фона на знамето на „Ислямска държава“ е пропагандирал за война в нарушение на чл. 20, т. 1 от Международния пакт за граждански и политически права на ООН. Определено му е едно общо най-тежко наказание в размер на 7 г. и 6 м. „лишаване от свобода“ и „глоба“ от 9500 лв. На основание чл. 24 от НК е увеличено общото най-тежко наказание „лишаване от свобода“ с 1 г. На основание чл. 68, ал. 1 от НК е постановено да изтърпи отделно и изцяло и отложеното наказание от 3 г. „лишаване от свобода“ по присъда от 05.11.2004 г. на Окръжен съд – Пазарджик;
- Ангел С. – за това, че през м. май 2014 г. в гр. Пазарджик е проповядвал омраза на религиозна основа чрез слово, изразяваща се във верска нетърпимост към неизповядващите и непрактикуващите салафитското течение на исляма, както и за това, че при условията на продължено престъпление от 31.05.2014 г. до м. септември 2014 г. в гр. Пазарджик, посредством профил във Фейсбук, чрез видеоклип на фона на знамето на „Ислямска държава“ и чрез осигуряване на тениски, ленти за глава, шапки и знамена с логото на „Ислямска държава“ на сватба на сина си е пропагандирал за война. Определено му е едно общо най-тежко наказание в размер на 3 г. и 6 м. „лишаване от свобода“ и „глоба“ от 7000 лв.;
- Светослав М. – за това, че от 31.05.2014 г. до 05.08.2014 г. в гр. Пазарджик е проповядвал омраза на религиозна основа с муджахидински жест с показалеца на ръката, изразяваща се във верска нетърпимост към неизповядващите и непрактикуващите салафитското течение на исляма, както и за това, че при условията на продължено престъпление от 05.08.2014 г. до 02.11.2014 г. в гр. Пазарджик, посредством профил във Фейсбук, чрез лична снимка със знамето на „Ислямска държава“, чрез снимка на дете с поставена черна лента с муджахидински символ и чрез колажи с военно агитационно съдържание и знамето на „Ислямска държава“ пропагандирал за война. Определено му е едно общо най-тежко наказание в размер на 2 г. и 6 м. „лишаване от свобода“ и „глоба“ от 6000 лв.;
- Ерджан С. – за това, че от м. май до м. юли 2014 г. в гр. Пловдив е проповядвал омраза на религиозна основа, чрез организиране проповедите на Ахмед А., изразяваща се във верска нетърпимост към неизповядващите и непрактикуващите салафитското течение на исляма, както и за това, че от края на м. май до 28.07.2014 г. в гр. Пловдив, чрез излагане на видно място на черно знаме с логото на „Ислямска държава“, чрез снимка пред разпънато зелено знаме с надписи на арабски, еднакво със знамената на екстремистките радикални организации в ислямския свят, е пропагандирал за война. Определено му е едно общо най-тежко наказание в размер на 2 г. и 6 м. „лишаване от свобода“ и „глоба“ от 6000 лв.;
- Стефан Д. – за това, че от 31.05.2014 г. до 28.07.2014 г. в градовете Пазарджик и Асеновград е проповядвал омраза на религиозна основа чрез муджахидински жест с показалеца на ръката, изразяваща се във верска нетърпимост към неизповядващите и непрактикуващите салафитското течение на исляма, както и за това, че при условията на продължено престъпление от 31.05.2014 г. до 28.07.2014 г. в гр. Пазарджик и гр. Асеновград, чрез демонстриране и заснемане пред знамето на „Ислямска държава“, чрез участие в религиозно шествие с арабско облекло и носейки знамена на „Ислямска държава“, е пропагандирал за война. Определено му е едно общо най-тежко наказание от 3 г. и 6 м. „лишаване от свобода“ и „глоба“ от 7000 лв., като е добавено и наказанието, наложено с присъда по н.о.х.д. № 864/2017 г. на Районен съд – Асеновград;
- Александрина А. – за това, че от средата на м. юни 2014 г. до края на м. октомври 2014 г. в с. Старцево, обл. Смолян, е проповядвала омраза на религиозна основа чрез превод и разпространяване на книгата „Наукиду`л Ислям (Вероотстъпване) – текст и разяснение“ на български език, изразяваща се във верска нетърпимост към неизповядващите и непрактикуващите салафитското течение на исляма, както и за това, че при условията на продължено престъпление от м. юни 2014 г. до 25.11.2014 г. в с. Старцево, чрез излагане на показ на знаме с логото на „Ислямска държава“ в помещение на джамията на селото, е пропагандирала за война. Определено ú е едно общо най-тежко наказание от 2 г. и 6 м. „лишаване от свобода“, отложено с изпитателен срок от 4 г. и 6 месеца, както и „глоба“ от 6000 лв. Постановена е пробационна мярка „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ по време на изпитателния срок;
- Йосиф М. – за това, че от 22.01.2014 г. до 19.09.2014 г. в гр. Пловдив е проповядвал омраза на религиозна основа – чрез слово и чрез организиране на проповедите на Ахмед А., изразяваща се във верска нетърпимост към неизповядващите и непрактикуващите салафитското течение на исляма, както и за това, че при условията на продължено престъпление от 18.06.2014 г. до средата на м. юли 2014 г. в гр. Пловдив пред знамето на „Ислямска държава“ е пропагандирал за война. Определено му е едно общо най-тежко наказание в размер на 3 г. и 6 м. „лишаване от свобода“ и „глоба“ от 7000 лв.;
- Рангел И. – за това, че на 31.05.2014 г. в гр. Пазарджик е проповядвал омраза на религиозна основа чрез муджахидински жест с показалеца на ръката, изразяваща се във верска нетърпимост към неизповядващите и непрактикуващите салафитското течение на исляма, както и за това, че при условията на продължено престъпление от 31.05.2014 г. до края на м. юли 2014 г. в гр. Пловдив и в гр. Пазарджик, чрез осигуряване и разпространяване на тениски, ленти за глава, шапки и знамена с логото на „Ислямска държава“ е пропагандирал за война. Определено му е едно общо най-тежко наказание в размер на 2 г. и 6 м. „лишаване от свобода“ и „глоба“ от 6000 лв.;
- Орхан Б. – за това, че на 31.05.2014 г. в гр. Пазарджик е проповядвал омраза на религиозна основа чрез муджахидински жест с показалеца на ръката, изразяваща се във верска нетърпимост към неизповядващите и непрактикуващите салафитското течение на исляма, както и за това, че при условията на продължено престъпление от 27.11.2013 г. до 18.11.2014 г. в гр. Пазарджик, посредством профил в интернет сайт, чрез снимки със знамето на „Ислямска държава“ и видеоклип с военно агитационно съдържание е пропагандирал за война. Определено му е едно общо най-тежко наказание в размер на 3 г. и 6 м. „лишаване от свобода“ и „глоба“ от 7000 лв.;
- Райко К. – за това, че от 31.05.2014 г. до 18.11.2014 г. в гр. Пазарджик е проповядвал омраза на религиозна основа чрез муджахидински жест с показалеца на ръката, изразяваща се във верска нетърпимост към неизповядващите и непрактикуващите салафитското течение на исляма, както и за това, че при условията на продължено престъпление от 02.06.2014 г. до 18.11.2014 г. в гр. Пазарджик, посредством профил в интернет сайт, чрез снимка със знамето на „Ислямска държава“ и видеоклипове с демонстриране на военните успехи на същата, е пропагандирал за война. Определено му е едно общо най-тежко наказание в размер на 2 г. и 6 м. „лишаване от свобода“ и „глоба“ от 6000 лв.;
- Ненко Щ. – за това, че от 10.06.2014 г. до 15.09.2014 г. в гр. Асеновград е проповядвал омраза на религиозна основа с муджахидински жест с показалеца на ръката, изразяваща се във верска нетърпимост към неизповядващите и непрактикуващите салафитското течение на исляма, както и за това, че при условията на продължено престъпление от 04.08.2014 г. до 15.09.2014 г. в гр. Асеновград, посредством профил в интернет сайт, чрез снимки на мюсюлмани с арабски облекла, носещи знамената на „Ислямска държава“, е пропагандирал за война. Определено му е едно общо най-тежко наказание в размер на 2 г. и 6 м. „лишаване от свобода“ и „глоба“ от 6000 лв.
Александър И. e признат за невиновен и оправдан по обвинението, че при условията на продължено престъпление от 26.05.2014 г. до 25.11.2014 г. в гр. Пловдив, чрез осигуряване и излагане на показ на три броя знамена с името на „Ислямска държава“ е пропагандирал за война. Признат е за виновен за притежание на незаконно оръжие и осъден на 2 г. „лишаване от свобода“.
Във всички касационни жалби се сочат всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 от НПК – нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на процесуални правила, явна несправедливост на наказанието.
20.10.2021 г., 9.00 ч., зала № 24 – н. д. № 633/2021 г. (срещу Александър Б. за длъжностно присвояване на чужди вещи в качество му на изпълнителен директор на „Балкан“ АД), ІІ н. о., докладчик: Петя Шишкова
Делото е образувано по касационен протест и касационна жалба от гражданския ищец „Балкан“ АД срещу присъда от 25.01.2021 г. по в.н.о.х.д. № 409/2020 г. на Софийския апелативен съд (САС).
С присъда на Окръжен съд – Монтана Александър Б. е признат за виновен в това, че от 11.02.2009 г. до 14.12.2010 в гр. Монтана, при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице – изпълнителен директор на „Балкан“ АД, е присвоил чужди вещи – собственост на Балкан АД, на обща стойност 11 580 лв., връчени му да ги пази и управлява, поради е осъден на 6 м. „лишаване от свобода“, като изпълнението на наказанието е отложено за изпитателен срок от 3 г. Осъден е да заплати на гражданския ищец „Балкан“ АД сумата от 11 580 лв., представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди, а в останалата част – за разликата до пълния предявен размер от 65 436,32 лв. гражданският иск е отхвърлен като неоснователен.
С решение на САС присъдата е изменена, като е преквалифицирано извършеното от подсъдимия в по-леко наказуемо престъпление – от длъжностно присвояване в злоупотреба на доверие, изразяващо се в съзнателно ощетяване на имуществото на „Балкан“ АД. Увеличен е размерът на обезщетението на 19 008,70 лв.
С решение на ВКС е отменено въззивното решение и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на САС.
С присъда на Софийския апелативен съд е отменена първоинстанционната, като подсъдимият е признат за невиновен по повдигнатото обвинение и е отхвърлен предявеният иск от гражданския ищец „Балкан“ АД.
В касационния протест се сочат допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния закон, като се иска отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на САС.
С касационната жалба се заявява, че гражданският иск е доказан по основание и размер, като се иска отмяна на присъдата и уважаване изцяло на предявения граждански иск.
21.10.2021 г., 10.30 ч., зала № 23 – н. д. № 652/2021 г. (срещу Димитър М. и Радослав П. за катастрофата на товарен влак в района на гара Хитрино през 2016 г.), ІІІ н. о., докладчик: Даниела Атанасова
Делото е образувано по касационни жалби на Димитър М. и Радослав П. срещу решение от 16.04.2021 г. по в.н.о.х.д. № 260/2020 г. на Апелативен съд – Варна, с което е потвърдена присъда по н.о.х.д. № 349/2017 г. на Окръжен съд – Шумен. С нея Димитър М. и Радослав П. като първи и втори локомотивни машинисти са признати за виновни в извършването на престъпление при условията на независимо съпричиняване по: чл. 343, ал. 4 вр. ал. 3, б. „б“, предл. 2-ро вр. ал. 1, б. „б“ и б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1, предл. 1-во от НК (пътнотранспортно престъпление при управление на подвижен железопътен състав с причинена смърт на 7 лица и телесни повреди на 14 лица, представляващ особено тежък случай). Димитър М. е осъден на 15 г. „лишаване от свобода“, а Радослав П. – на 10 г. „лишаване от свобода“. Подсъдимите са лишени от право да упражняват професия „машинист – локомотивен, влакова работа“ – Димитър М. за 17 г., а Радослав П. – за 12 г.
С касационните жалби на Димитър М. се заявяват касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 от НПК и се иска при условията на алтернативност – отмяна на атакуваното решение и връщане на делото за ново разглеждане или намаляване на наказанието.
С касационната жалба на Радослав П. се заявяват касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 от НПК и се иска при условията на алтернативност – оправдаване на подсъдимия или отмяна на атакуваното решение и връщане на делото за ново разглеждане.
22.10.2021 г., 09.00 ч., зала № 22 – н. д. № 584/2021 г. (срещу Андрей И. за превишаване на права като началник на катедра и началник на клиника във ВМА с цел да набави за себе си облага), І н. о., докладчик: Валя Рушанова
Делото е образувано по протест срещу решение от 25.05.2021 г. по в.н.о.х.д. № 53/2018 г. на Военно-апелативния съд, с което е потвърдена присъда от 02.05.2018 г. на Софийския военен съд. С нея подсъдимият Андрей И. е признат за невиновен по повдигнатото обвинение за това, че в периода от 10.02.2005 г. до 31.12.2014 г. във Военномедицинската академия (ВМА) в качеството си на длъжностно лице – доцент, началник на Катедра „Образна диагностика“ и началник на Клиника „Компютърна томография и магнитно-резонансна томография“ в МБАЛ – София към ВМА, е превишил правата си и не е изпълнил служебните си задължения с цел да набави за себе си облага (заплати от Самостоятелна медико-диагностична лаборатория „Астра“ АД) и облага за другиго – „Астра“ АД, като от деянието са настъпили неимуществени и имуществени вредни последици за ВМА в размер на 17 865 978,61 лева, престъплението представлява особено тежък случай и е извършено от лице, заемащо отговорно служебно положение.
В касационния протест са посочени основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК – нарушение на закона и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Прави се искане за връщане на делото за ново разглеждане.
22.10.2021 г., 9.00 ч., зала № 23 – н. д. № 632/2021 г. (срещу Димитър Г. за изнасилването и убийството през 2018 г. в гр. Бяла черква на 70-годишна жена), ІІІ н. о., докладчик: Антоанета Данова
Делото е образувано по касационни жалби на частните обвинители и граждански ищци, както и по касационна жалба на подсъдимия Димитър Г., срещу решение от 05.04.2021 г. по в.н.о.х.д. № 4/2021 г. на Апелативен съд – Велико Търново.
С присъда от 22.07.2020 г. на Окръжен съд – Велико Търново Димитър Г. е признат за виновен по повдигнатите обвинения и е осъден на 18 години „лишаване от свобода“ за извършено престъпление по чл. 152, ал. 4, т. 4 от НК (изнасилване, което представлява особено тежък случай) и на „доживотен затвор“ по обвинението за извършено престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6 от НК (убийство, извършено по особено мъчителен начин за убития и с особена жестокост). Определено му е общо наказание измежду наложените – „доживотен затвор“. Осъден е да заплати на гражданските ищци по 30 000 лв. на всеки от тях, представляващи обезщетение за претърпените неимуществени вреди.
С решението на Апелативен съд – Велико Търново е изменена присъдата, като е намалено наложеното на подсъдимия наказание за изнасилване от 18 на 15 години „лишаване от свобода“, а за извършеното убийство – от „доживотен затвор“ на 20 г. „лишаване от свобода“. Определено е едно общо най-тежко наказание от 20 г. „лишаване от свобода“, което е увеличено с 5 г., като определеното наказание от 25 г. „лишаване от свобода“ следва да се изтърпи при първоначален „строг“ режим. Размерът на присъдените обезщетения на гражданските ищци и частни обвинители е увеличен от 30 000 лева на 100 000 лева за всеки от тях. Присъдата е потвърдена в останалата част.
В касационните жалби са посочени основанията по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК – явна несправедливост на наложеното наказание.
22.10.2021 г., 10.00 ч., зала № 22 – н. д. № 709/2021 г. (срещу Христоско В. за опит за изнудване), І н. о., докладчик: Румен Петров
Делото е образувано по касационна жалба на подсъдимия срещу решение от 26.05.2021 г. по в.н.о.х.д. № 78/2019 г. на Апелативния специализиран наказателен съд, с което е изменена присъда от 16.01.2019 г. по н.о.х.д. № 1861/ 2018 г. на СНС. С нея Христоско В. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 214, ал. 2, т. 2 вр. чл. 213, ал. 3, т. 7 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ вр. чл. 18, ал. 1, предл. 2-ро от НК (довършен опит за изнудване при условията на опасен рецидив), като е осъден на 7 м. „лишаване от свобода“, както и да заплати на гражданския ищец и частен обвинител сумата от 3500 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди.
С решението на АСНС присъдата е изменена, като извършеното от подсъдимия престъпление по чл. 214, ал. 2, т. 2 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ вр. чл. 18, ал. 1, предл. 2-ро от НК да се счита във връзка с чл. 213а, ал. 3, т. 7 от НК, датата на предаването на подсъдимия на сумата от 3500 лв. да се счита за 24.03.2014 г., а наказанието на подсъдимия да се счита за наложено на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК.
С касационната жалба на Христоско В. се заявяват касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 от НПК и се иска при условията на алтернативност – отмяна на атакуваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения и за правилното приложение на материалния закон или изменение на решението, като наложеното наказание бъде намалено. С жалбата се оспорва като прекомерен и потвърденият размер на присъденото обезщетение по предявения граждански иск.
22.10.2021 г., 09.00 ч., зала № 22 – наказателно дело № 437/2021 г. (срещу Иван Д. за лихварство, изнудване и пране на пари), І наказателно отделение, докладчик: Мина Топузова
Делото е образувано по касационни жалби на подсъдимия Иван Д. и на трима частни обвинители срещу въззивното решение от 28.04.2020 г. по в.н.о.х.д. № 372/2019 г. на Апелативния специализиран наказателен съд (АСНС).
С присъда от 20.02.2019 г. по н.о.х.д. № 531/2014 г. на Специализирания наказателен съд подсъдимият е признат за виновен в извършването на множество престъпления по чл. 252, ал. 2 вр. ал. 1 от НК (лихварство), чл. 253, ал. 3 вр. ал. 1 от НК (пране на пари два или повече пъти), чл. 253, ал. 4 вр. ал. 1 от НК (пране на пари, когато деянието е извършено със средства или имущество, за които деецът е знаел или предполагал, че са придобити чрез тежко умишлено престъпление), чл. 253, ал. 5 вр. ал. 4 вр. ал. 3, т. 2 вр. ал. 2 и ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК (пране на пари, когато средствата или имуществото са в особено големи размери, случаят е особено тежък, при условията на продължавано престъпление) и чл. 214, ал. 2, т. 1 и т. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 213а, ал. 2, т. 1 и ал. 3 т. 2 вр. чл. 26, ал. 1 от НК (квалифициран състав на изнудване, придружено със заплаха за убийство или тежка телесна повреда, с което са причинени значителни имуществени вреди, при условията на продължавано престъпление). На основание чл. 23, ал. 1 от НК на подсъдимия е определено едно общо наказание „лишаване от свобода“ в размер на 3 години, като изтърпяването му е отложено за срок от 5 години, и „глоба“ в размер на 9000 лв. С присъдата подсъдимата Милкана В. е оправдана изцяло по всички повдигнати ú обвинения.
С решението на АСНС присъдата е изменена в частта, с която подсъдимият Иван Д. е признат за виновен в това, че при условията на продължавано престъпление извършил финансови операции – две сделки на обща стойност 114 048 лв., като деянието е извършено със средства и имущество, за които знаел, че са придобити от него чрез тежко умишлено престъпление (по чл. 252 НК – лихварство), като средствата и имуществото са в особено големи размери, случаят е особено тежък и деянието е извършено два пъти. Вместо това АСНС признава подсъдимия за виновен в това, че при условията на продължавано престъпление извършил финансови операции – две сделки на обща стойност 114 048 лв., като деянието е извършено със средства и имущество, за които знаел, че са придобити от него чрез тежко умишлено престъпление (по чл. 214, ал. 2, т. 1 и т. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 213а, ал. 3, т. 2 вр. с чл. 26, ал. 1 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК – квалифициран състав на изнудване, придружено със заплаха за убийство или тежка телесна повреда, с което са причинени значителни имуществени вреди, при условията на продължавано престъпление), като средствата и имуществото са в особено големи размери, случаят е особено тежък и деянието е извършено два пъти.
Въззивният съд отменя присъдата в частта, с която подсъдимият е осъден да заплати на гражданския ищец сумата от 70 703 лв. и отхвърля гражданския иск. В останалата ú част присъдата е потвърдена, включително по отношение на оправдаването на подсъдимата Милкана В.
В касационната жалба на Иван Д. се заявява наличието на всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 от НПК и се иска при условията на алтернативност отмяна на атакувания съдебен акт и оправдаване на подсъдимия или връщане на делото за ново разглеждане на въззивната инстанция за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, или намаляване на наложеното наказание като явно несправедливо.
С касационните жалби на частните обвинители се заявява касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК – явна несправедливост на наложеното наказание, като се иска неговото увеличаване по размер и отмяна на условното осъждане.
Постъпилата касационна жалба от гражданския ищец е върната от съдията от въззивния съд и няма данни връщането ú с разпореждане да е обжалвано с касационна частна жалба.
26.10.2021 г., 09.30 ч., зала № 23 – н. д. № 567/2021 г. (срещу акушерката Емилия К. за опита за умишлено убийство на малолетната Никол Д.), ІІІ н. о., докладчик: Антоанета Данова
Делото е образувано по касационни жалби от подсъдимата Емилия К. и от нейния защитник срещу въззивно решение от 04.03.2021 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдена присъдата по н.о.х.д. № 5123/2015 г. на Софийския градски съд.
С първоинстанционната присъда подсъдимата е призната за виновна в извършване на престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 4, предл. 2, т. 5, т. 6, предл. 2 и предл. 3 вр. чл. 115 вр. чл. 18, ал. 1 от НК (опит за убийство на малолетен, намиращ се в безпомощно състояние, по особено мъчителен начин и с особена жестокост) и е осъдена на 18 години „лишаване от свобода“, както и да заплати на гражданския ищец обезщетение за причинените неимуществени вреди в размер на 400 000 лв.
С касационните жалби са заявени основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от НПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното наказание. Прави се искане за изменение на съдебния акт с намаляване на размера на наложеното наказание „лишаване от свобода“, алтернативно – връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционния/въззивния съд.
29.10.2021 г., 10.30 ч., зала № 22 – наказателно дело № 340/2021 г. (срещу Десислава И., Биляна П. и Петко Д. за подкуп в големи размери), І наказателно отделение, докладчик: Ружена Керанова
Делото е образувано по протест и жалби на Десислава И., Биляна П. и Петко Д. срещу въззивната присъда от 06.07.2020 г. на АСНС, с която е отменена присъда на Специализирания наказателен съд.
С първоинстанционната присъда:
- Десислава И. е призната за виновна за това, че в качеството си на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение – кмет на Район „Младост“, Столична община, като извършител, в съучастие с Биляна П. и Петко Д. – помагачи, е поискала от управителя на „Ваклин груп“ Александър В. дар (187 500 евро), който не ú се следва, за да извърши действия по служба, като подкупът е в особено големи размери, представлява особено тежък случай и е извършен чрез изнудване посредством злоупотреба със служебно положение (престъпление по чл. 302а вр. чл. 302, т. 1 и т. 2 вр. чл. 301, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК), за което са ú наложени наказанията „лишаване от свобода“ за срок от 20 г., „глоба“ от 10 000 лв., „лишаване от право да заема държавна или общинска длъжност, свързана с упражняване на властнически правомощия“ за 20 г., „лишаване от право да упражнява професия или дейност в рамките на държавни или общински институции, учреждения или предприятия“ за 20 г. и конфискация, като е оправдана по част от обвиненията;
- Биляна П. е призната за виновна за това, че в съучастие с Петко Д. – помагач, чрез фактически действия умишлено улеснила извършителя Десислава И. да поиска дар, който не ú се следва, за да извърши действия по служба, като подкупът е в особено големи размери, представлява особено тежък случай и е извършен чрез изнудване посредством злоупотреба със служебно положение, за което са ú наложени наказанията „лишаване от свобода“ за срок от 12 г., „глоба“ от 12 000 лв., „лишаване от право да заема държавна или общинска длъжност, свързана с упражняване на властнически правомощия“ за 12 г., „лишаване от право да упражнява професия или дейност в рамките на държавни или общински институции, учреждения или предприятия“ за 12 г. и конфискация, като е оправдана по част от обвиненията;
- Петко Д. е признат за виновен за това, че в съучастие с Биляна П. – помагач, чрез отстраняване на спънки и чрез фактически действия умишлено улеснил извършителя Десислава И. да поиска дар, който не ú се следва, за да извърши действия по служба, като подкупът е в особено големи размери, представлява особено тежък случай и е извършен чрез изнудване посредством злоупотреба със служебно положение, за което са му наложени наказанията „лишаване от свобода“ за срок от 15 г., „глоба“ от 15 000 лв., „лишаване от право да заема държавна или общинска длъжност, свързана с упражняване на властнически правомощия“ за 15 г., „лишаване от право да упражнява професия или дейност в рамките на държавни или общински институции, учреждения или предприятия“ за 15 г. и конфискация, като е оправдан по част от обвиненията.
С въззивната присъда е отменена първоинстанционната и е постановена нова, с която:
- Десислава И. е призната за виновна за това, че в качеството си на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение – кмет на Район „Младост“, Столична община, като извършител, в съучастие с Биляна П. и Петко Д. – помагачи, е поискала и приела от Александър В. дар, който не ú се следва, а именно за времето от 16.03.2018 г. до 19.03.2018 г. е поискала 250 000 евро, за да извърши действия по служба, като за времето от 11.04.2018 г. до 13.04.2018 г. намалила размера на поискания дар на 187 500 евро, а на 17.04.2018 г. е приела сумата от 70 000 евро (съставляваща първата част от поискания дар, получена от помагача Петко Д.), като подкупът е в големи размери и е извършен чрез изнудване посредством злоупотреба със служебно положение (престъпление по чл. 302, т. 1, т. 2 и т. 4 вр. б. „а“ вр. чл. 301, ал. 1, пр. 1 и 2 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК), за което са ú наложени наказанията „лишаване от свобода“ за срок от 8 г., „глоба“ от 15 000 лв., „лишаване от право да заема държавна или общинска длъжност, свързана с упражняване на властнически правомощия“ за 10 г. и „лишаване от право да упражнява професия или дейност в рамките на държавни или общински институции, учреждения или предприятия“ за 10 г., като е оправдана по част от обвиненията;
- Биляна П. е призната за виновна за това, че в съучастие като помагач с Десислава И. – извършител, и Петко Д. – помагач, умишлено улеснила Десислава И. да поиска и приеме дар, който не ú се следва, за да извърши действия по служба, като подкупът е в големи размери и е извършен чрез изнудване посредством злоупотреба със служебно положение, за което са ú наложени наказанията „лишаване от свобода“ за срок от 7 г., „глоба“ от 12 000 лв., „лишаване от право да заема държавна или общинска длъжност, свързана с упражняване на властнически правомощия“ за 9 г. и „лишаване от право да упражнява професия или дейност в рамките на държавни или общински институции, учреждения или предприятия“ за 9 г., като е оправдана по част от обвиненията;
- Петко Д. е признат за виновен за това, че в съучастие като помагач с Десислава И. – извършител, и Биляна П. – помагач, умишлено улеснил Десислава И. да поиска и приеме дар, който не ú се следва, за да извърши действия по служба, като подкупът е в големи размери и е извършен чрез изнудване посредством злоупотреба със служебно положение, за което са му наложени наказанията „лишаване от свобода“ за срок от 6 г., „глоба“ от 10 000 лв., „лишаване от право да заема държавна или общинска длъжност, свързана с упражняване на властнически правомощия“ за 8 г. и „лишаване от право да упражнява професия или дейност в рамките на държавни или общински институции, учреждения или предприятия“ за 8 г., като подсъдимият е оправдан по част от обвиненията.
В касационните жалби на подсъдимите се сочат всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК – съществени нарушения на процесуалните правила, нарушения на материалния закон и явна несправедливост на наложените наказания. Прави се искане за оправдаване на подсъдимите, алтернативно за отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане или намаляване на размера на наложените наказания.
В протеста са релевирани всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК. Прави се искане за отмяна на въззивния съдебен акт в частите, с които и тримата подсъдими са оправдани, и връщане на делото за ново разглеждане, както и за увеличаване на наложените наказания.
29.10.2021 г., 10.00 ч., зала № 23 – н. д. № 601/2021 г. (срещу Николай Й., Васил Г. и Александър А. за опит за убийство в гр. Сандански, както и срещу Николай Й., Васил Г., Александър А. и Стоян С. за убийство в гр. Сандански пред клуб „Евророма“), ІІІ н. о., докладчик: Красимира Медарова
Делото е за втори път пред ВКС, след като с решение от 15.05.2020 г. на ВКС е отменено решение от 17.07.2019 г. по в.н.о.х.д. № 294/2017 г. на САС и делото е върнато за ново разглеждане.
Настоящото касационно дело е образувано по касационен протест срещу решение от 19.03.2021 г. по в.н.о.х.д. № 481/2020 г. на САС, с което отново е потвърдена оправдателната присъда на първоинстанционния съд.
С присъда от 12.12.2016 г. по н.о.х.д. № 74/2014 г. на Окръжен съд – Благоевград подсъдимите Николай Й., Васил Г. и Александър А. са признати за невиновни в извършването на престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6 вр. чл. 115 вр. чл. 18, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК (опит за убийство, извършен в съучастие, по начин и със средства, опасни за живота на мнозина). Със същата присъда Николай Й., Васил Г., Александър А. и Стоян С. са признати за невиновни в извършването на престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6 и т. 11, предл. 2 вр. чл. 115 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК (убийство, извършено в съучастие, по начин и със средства, опасни за живота на мнозина, по особено мъчителен начин и по расистки подбуди).
С касационния протест се заявяват допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на закона при постановяването на въззивния съдебен акт, като се иска неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане. Посочва се, че решението на въззивната инстанция не е съобразено с дадените задължителни указания на касационната инстанция.