С Решение № 285/19.07.2023 г. по наказателно дело № 469/2023 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) оставя в сила въззивната присъда от 24.11.2022 г. по в.н.о.х.д. № 1788/2022 г. на Окръжен съд – Пловдив. Решението е окончателно.
Делото е образувано по протест и касационна жалба на частния обвинител и граждански ищец Атанас И. срещу въззивната присъда на Окръжен съд – Пловдив.
С присъда от 06.07.2021 г. на Районен съд – Пловдив Стоян Добрев е признат за виновен в това, че на 09.02.2012 г. в с. Скутаре, обл. Пловдив, при условията на посредствено извършителство чрез три лица е отнел чужда движима вещ – булдозер на стойност 8350 лв., от владението на Атанас И. без негово съгласие и с намерение противозаконно да го присвои, като са използвани технически средства – автокран и товарен автомобил. На Стоян Добрев е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година, като изпълнението е отложено за 3 години. Уважен е предявеният граждански иск, като подсъдимият е осъден да плати на гражданския ищец и частен обвинител Атанас И. обезщетение за причинените му имуществени вреди в размер на 8350 лева.
С новата присъда на Окръжен съд – Пловдив Стоян Добрев е изцяло оправдан по обвинението за кражба, а гражданският иск е отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Тричленният състав на ВКС приема протеста и жалбата за неоснователни. Въззивният съд не е допуснал процесуални нарушения, които да дават основание за отмяна на атакувания съдебен акт. Върховните съдии констатират, че Окръжен съд – Пловдив е анализирал уличаващите подсъдимия показания на свидетелите Петър И. и Тодор И. и е дал ясен и нетърпящ основателни критики отговор защо въз основа на тях не може да се потвърди първоинстанционната осъдителна присъда и следва да се постанови нова оправдателна такава. Различното си становище от това на първоинстанционния съд относно тяхната достоверност и надеждност въззивният съд не е заявил произволно, а при стриктно съобразяване на правилата за аналитичната доказателствена дейност на въззивната инстанция, като конкретно е посочил с кои обективни доказателствени източници те влизат в непреодолимо противоречие и така се компрометират до степен да не могат да формират вътрешно убеждение на контролирания съд да ги кредитира и да установи въз основа на тях извод за авторството и вината на подсъдимия. За да стигне до извод за тяхната недостоверност относно участието на подсъдимия Добрев в извозването на булдозера и продажбата му за скрап, окръжният съд е анализирал внимателно показанията на двамата основни свидетели, като, от една страна, е отчел противоречивите заявления, които те са направили за значими факти от предмета на доказване в отделните разпити в досъдебното производство и пред първоинстанционния съд, а от друга, е съпоставил показанията им с останалите доказателствени материали, в резултат на което е приел, че освен постоянната им промяна и опит за надграждане с уличаващи подсъдимия данни те се конфронтират с почти всички гласни и писмени доказателства, включително с показанията на автокраниста, собственика на автокрана и водача на камиона, с който булдозерът бил доставен в пункта за вторични суровини.
Според съдебния състав на ВКС не може да бъде възприета тезата за допуснато нарушение на материалния закон. Това е така, защото след като не е доказано по несъмнен начин, че подсъдимият Добрев е посредствен извършител на кражбата чрез отправено лично от него поръчение на свидетелите Петър И., Иван Н. и Спас К. да извършат деянието, предмет на обвинението, въззивният съд законосъобразно в съответствие със забраната по чл. 303, ал. 1 от НПК присъдата да почива на предположения е постановил оправдателна присъда.
В мотивите се уточнява, че въззивната присъда следва да се остави в сила и в частта, с която гражданският иск е отхвърлен като неоснователен.