С Решение № 174/02.01.2019 г. по наказателно дело № 629/2018 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) изменя решението на Софийския апелативен съд (САС) по в.н.о.х.д. № 1318/2017 г., като преквалифицира част от престъпната дейност на подсъдимия Георгиев, както следва: от две отделни престъпления, съответно по чл. 354а, ал. 1 НК и по чл. 354а, ал. 2, изр. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК, в едно престъпление по чл. 354а, ал. 2, изр. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 НК, за което му налага по реда на чл. 58а, ал. 1 НК наказание от 5 г. и 4 месеца „лишаване от свобода“ и „глоба“ в размер на 20 000 лв.; от две отделни престъпления, съответно по чл. 339, ал. 1 НК и по чл. 339, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК, в едно престъпление по чл. 339, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 НК, за което му налага по реда на чл. 58а, ал. 1 НК наказание от 4 г. „лишаване от свобода“. Съдът оставя в сила решението в останалата му част. Решението е окончателно.
Във ВКС е получено уведомление от прокурор за предприети действия по изпълнение на наложените от съда наказания.
Делото е образувано по касационни жалби на подсъдимите Георги Георгиев и Радослав Валеов срещу въззивното решение по в.н.о.х.д. № 1318/2017 г. на САС, с което първоинстанционната присъда е изменена само в частта относно мястото и режима на изтърпяване на наложените наказания.
С присъда по н.о.х.д. № 391/2017 г. на Окръжен съд – Благоевград Георгиев, като подбудител и помагач, и Валеов, като извършител, са признати за виновни в извършването в съучастие на престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 7 и т. 9 вр. чл. 115 от НК – предумишлено убийство (на Орхан Изиров през 2015 г. край с. Първомай), извършено с користна цел, за което са осъдени при съкратено съдебно следствие, като и на двамата са наложени наказания „лишаване от свобода“ в размер на по 13 г. и 4 месеца. Те са признати за виновни като съизвършители на още две престъпления: държане на наркотични вещества (хероин) с цел разпространение без надлежно разрешително, за което на Валеов е наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на 6 г. и „глоба“ в размер на 30 000 лв., а на Георгиев – 5 г. и 4 месеца „лишаване от свобода“ и „глоба“ в размер на 20 000 лв.; и държане на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях без разрешение, за което и на двамата са наложени наказания „лишаване от свобода“ за срок от по 4 г. Първоинстанционният съд признава Георгиев за виновен и в извършването на още две престъпления: държане на наркотични вещества (марихуана) с цел разпространение без надлежно разрешително, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на 3 г. и 4 месеца и „глоба“ в размер на 20 000 лв.; и държане на боеприпаси за огнестрелни оръжия без разрешение, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на 1 г. и 4 месеца.
Определено е общо най-тежко наказание в размер на 13 г. и 4 месеца, което на основание чл. 24, ал. 1 от НК e увеличено на 20 години „лишаване от свобода“ за всеки от подсъдимите. Осъдени са и солидарно да заплатят на трима граждански ищци обезщетение в размер на по 100 000 лв., а на другите двама – по 120 000 лв.
Тричленният състав на ВКС приема, че двете жалби са неоснователни, макар част от изложените от адвоката на подсъдимия Георгиев доводи да заслужават подкрепа. Възражението за неправилно квалифициране на деянията по п. п. 2 – 5 от обвинението срещу Георгиев като самостоятелни престъпления, макар да се поставя за пръв път едва на вниманието на касационната инстанция, доколкото е свързано с необходимостта от по-благоприятно наказателноправно третиране на подсъдимия, върховните съдии приемат да разгледат по същество и го преценяват като основателно. Те посочват, че според чл. 26 от НК и утвърдената практика на ВКС, когато между две или повече деяния съществува обективна и субективна връзка, превръщаща последващите от тях в продължение на предходно извършените, налице е едно продължавано престъпление. Поради това с решението си върховните съдии изменят въззивния акт и преквалифицират част от престъпната дейност на подсъдимия Георгиев.
Според тричленния състав на ВКС са неоснователни възраженията на защитниците на двамата подсъдими срещу извършеното увеличаване на общо определеното на всеки от двамата наказание. Ако наказанието, което всеки от двамата следва да изтърпи, бе сведено до размера на общо определеното най-тежко наказание, то би било несправедливо от гледище на конкретната съвкупност и не би съдействало за постигане на целите на наказанието, отбелязва тричленният състав на ВКС и приема, че „поради това правилна е преценката на съдилищата от предходните инстанции, че за реализиране на целите на наказанието по отношение на всеки от двамата подсъдими следва да се приложи и разпоредбата на чл. 24 от НК. Реализацията на определените по този начин наказания би съдействала за възстановяване на нарушената с престъпленията социална справедливост, за подчертаване в съзнанието на подсъдимите и на останалите граждани на значимостта на социалните и на правните норми и за оказване на нужното коригиращо и възпиращо въздействие върху Георги Георгиев и Радослав Валеов.
По повод искането за намаляване на размера на присъдените в полза на гражданските ищци обезщетения, заключението на ВКС е, че обезщетенията са отмерени по справедливост и не се установяват основания за коригиране на размера на което и да е от тях в насока неговото снижаване.