С Решение № 249/06.07.2023 г. по наказателно дело № 433/2023 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) оставя в сила решението на Софийския градски съд (СГС) по в.н.о.х.д. № 5116/2021 г. Решението не подлежи на обжалване.
Делото е образувано по касационна жалба на частните обвинители Богдана К. и Стефан Д. срещу решението на СГС, с което е отменена присъдата по н.о.х.д. № 20079/2016 г. на Софийския районен съд (СРС) и е прекратено наказателното производство срещу Златка Миткова и Атанас Митков по обвинението за измама.
Делото е разгледано от СГС повторно след постановените от Софийския апелативен съд възобновяване и отмяна на предходното въззивно решение на СГС, с което е потвърдена присъдата на СРС за оправдаване на Златка Миткова и Атанас Митков по обвинението, че са поддържали у пострадалите 8-годишно заблуждение, че ще станат съсобственици на хотел „Зефир“ в к. к. „Слънчев бряг“ и така, преследвайки имотна облага, са им причинили вреда в особено големи размери (514 720 лв.), налагащо квалифициране на измамата като „особено тежък случай“.
Тричленният състав на ВКС приема касационната жалба за неоснователна. Развитите в нея доводи не почиват на закона – разпоредбата на чл. 334, т. 4 от НПК задължава въззивния съд при изтичане на срока на абсолютната погасителна давност за наказателно преследване да отмени първоинстанционната присъда и да прекрати наказателното производство, като за упражняването на това правомощие е достатъчно единствено наличието на една предпоставка с материално-правен характер – изтекъл определен период от време. Забавянето на производството се дължи не само на причини, произтичащи от здравословното състояние на един от подсъдимите, но също така и поради късното внасяне на обвинението за разглеждане в съдебно производство, както и в пропуска на първия съдебен състав на СГС да констатира, че спрямо негов член съществува основателно съмнение за обстоятелствата по чл. 29, ал. 2 от НПК и невъзможността му да участва в този съдебен състав поради опасността по делото да се произнесе „незаконен състав“. Според върховните съдии е спорно дали забавянето на производството с произнасянето на въззивното решение след изтичане на давностния срок и след изтичане на инструктивните срокове представлява процесуално нарушение, доколкото сроковете за изготвяне на съдебни актове са всякога с инструктивен характер. Същественото е, че дори и да се сподели тезата за естеството на коментираното действие на съдията по изготвяне на въззивното решение, то не може нито да бъде поправено, нито да бъде отстранено при евентуалната отмяна на съдебния акт и връщане на делото за новото му разглеждане от друг състав на въззивната инстанция.
Съдебният състав на ВКС констатира, че въззивният съд правилно е приложил института на давността, като е спазил процесуалните изисквания – подсъдимите ясно и недвусмислено са изразили становище, че желаят производството да се прекрати поради изтекла давност, което потвърждават и в изявленията си пред касационния съд. Установено е, че подсъдимите са били предадени на съд за продължавано престъпление, извършено в периода от месец юли 1999 г. до 2007 г. Без съмнение, давностният срок за наказателно преследване започва да тече от датата на довършване на престъплението, а при продължаваните престъпления – от датата на последното включено в него деяние. Санкцията на престъплението по чл. 211, пр. 1 във връзка с чл. 209, ал. 1 от НК предвижда наказание „лишаване от свобода“ от 3 до 10 години. Независимо от спирането или прекъсването на давността, наказателното преследване за това деяние се изключва след изтичане на срок от 15 години от довършването му. „Следователно към 31.12.2022 г. срокът на давността за наказателно преследване е изтекъл, поради което, при изричното искане на подсъдимите за прекратяването на наказателното производство, по-нататъшното му разглеждане и решаване е недопустимо“, категорични са върховните съдии. Независимо от споровете, произтичащи от неясно формулираното обвинение за крайния момент на довършване на престъплението, относно това от кой момент започва да тече давностният срок, той е изтекъл и към най-късната възможна дата – 31.12.2022 г., както правилно е приел и въззивният съд.